Хисаря, Минерален извор и Паркът, България

Минерален извор „Момина сълза" До извора се стига през парка на града. Водата е изключително лековита и богата на различни химични съединения, подходящи при редица заболявания. На територията на Хисаря извират 22 извора. Интересна е легендата за извора, според която по турско време красива българка била харесана от местния бей. Отказала да стане негова наложница, с което си нанесла гнева му, той я принудил да стане прислужница и да му сервира гола пред неговите гости. Красивата девойка изпълнила заповедта му, но когато стигнала до него, стоварила подноса върху главата му и го убила. За наказание, тя била изпратена на клада. Обгърната в пламъците, от очите и се отделили две сълзи, капнали на земята и от това място бликнала лековита вода. Изворът бил наречен “Момина сълза”…. Тази легенда е пресъздадена във фонтана с голата жена в центъра на града.

Паркът "Маймун Дере". Паркът се намира встрани от крепостните стени на античния град, на пешеходно разстояние. За интересното име на парка местните хора разказват следанта история: в миналото през града преминавали много кервани с пътуваши търговци. Именно тук бил разпилян керван, превозващ маймуни. Топлата и мека зима тук, благоприятствала заселването и размножаването на няколко от тях. Маймуните се възпроизвеждали толкова много, че сред местните хора възникнало поверие, че това място е чудотворно и пренощувалите в Хисаря, по-точно в парка млади невести забременявали без проблеми. По Спасовден свекървите водели бездетните си снахи в Хисаря и ги оставяли да пренощуват в парка. Дали от местните момци, дали от някакво друго чудо – на сутринта невестите се появявали чорлави и бременни. За жалост в една много студена и люта зима в края на 19 век, маймуните от парка измрели.

  

"Богородична стъпка" и Старозагорски минерални бани, България

В околностите на Старозагорските минерални бани (на 1,5 км от центъра на селото в северна посока в сърцето на Сърнена Средна гора) се намира красивият природен феномен наречен "Богородична стъпка". Легендата говори, че това място е светилище, свързано с различни езически религиозни обреди отпреди хиляди години. След приемане на християнството по тези земи, местността става свято място. Митът за "Богородична стъпка" се ражда, заради изключително силното биоенергийно поле и причудливата вдлъбнатина горе на скалите, наподобяваща следа от човешки крак, в която водата никога не пресъхва. Преди няколко години е изграден малък параклис, наречен "Рождество Богородично". Като място за поклонение, лечение и пречистване на духа божествената скала е известна още от незапомнени времена. Мястото е познато още от древността. Почитано е от траките и на него са се извършвали сакрални ритуали. Според преданието, по времето на древния Рим, когато регионът е бил видна провинция, римски войни измъчвали ревностен християнин. Света Богородица се трогнала от вярата на мъченика и му се притекла на помощ. Спуснала се като мълния с младенеца на ръце върху римския легион и го отървала. Там, където стъпила върху скалата, се образувала вдлъбнатина, колкото човешка стъпка. В нея отдолу започнала да извира вода, чиста като сълзите на Божията майка. Някои от ранените воини промили с изворната вода раните си, които тутакси зараснали. Според легендата по-късно, убедили се в силата на християнството, и от благодарност римляните приели новата вяра. Оттогава местността се превърнала в свято място за поклонение, а хората я нарекли Богородична стъпка. Дори и в най- големи горещини, тази вдлъбнатина, която Богородица оставила върху скалата, винаги е пълна с вода. Според много свидетелства тази свята вода има изцелително и вълшебно действие. Изцелението и благодатта на Божията майка, според миряните са най-силни в деня на нейния празник - Голяма Богородица, 15 август.

В началото на демократичните промени един свят старец - старозагорецът бай Нейчо, с вяра и богоугодна упоритост, превръща Богородична стъпка в свято място за поклонение пред Божията майка. Върху самата скала от незапомнени времена са изсечени образите на Исус Христос и Света Богородица. "По времето на социализма бяха намацали с червено-кафява боя изображенията, за да не се виждат, и първото нещо, което започнахме да правим с баща ми, е да премахнем тази боя", припомня си началото на облагородяването на святото място синът на покойния бай Нейчо Петко. С много усилия успели да изчистят образа на Христос, но ликът на Светата Майка и сега все още не се вижда много добре. Бай Нейчо съвсем сериозно смятал, че е посочен от Света Богородица, да построи манастир. Синът му го убедил, че това е невъзможно, но параклис спокойно могат да вдигнат. Тръгнал по инстанциите бай Нейчо, но след като разбрал, че няма до получи разрешително за строеж, започнал да строи Божия храм на своя глава. Архитектурният проект дарил старозагорският арх. Веселин Беров. Той е сред най-щедрите ктитори и по-късно при осигуряване на средства за иконопистта в малкия божи дом. "Всичко на ръка и на гръб се носеше чак от долу до скалата – вода, цимент, пясък, железа, тухли", припомня трудния градеж Петко. Нищо обаче не можело да прекърши баща му, който наближавал 75 години. Когато ударили бетонната плоча на кота нула, нещата потръгнали. Много хора, и местни, и старозагорци, се включили и започнали да помагат – с материали, с труд, с пари. На 23 септември 2003 г. параклисът „Рождество Богородично“ бил осветен. Бай Нейчо бил на седмото небе от радост. Всеки ден бил около новия Божи храм и продължил да облагородява святото място - правел пътеки, оформял градинки. Успял да убеди тогавашният областен управител на Стара Загора да трасират черен път до Богородична стъпка за улеснение на поклонниците. Оттогава потокът от вярващи и страдащи е целогодишно. "В събота и неделя са винаги има поне няколкостотин човека, а в празничните дни – още повече", свидетелства Петко Нейчев. В първите години поклонниците оставяли парчета от дрехи, носни кърпи, всякакви вещи по храсти и дръвчета наоколо, вярвайки че така ще оставят и болестите и страданията, които ги мъчат. В последните години обаче този, според църквата, езически обичай е поизоставен. Поклонниците искрено се подлагат и на едно друго изпитане. Встрани от стъпката на Божията майка има една тясна цепнатина в скалата, около половин метър. Според местните хора най-много били младите семейства, които Св. Богородица е благословила да се сдобият с първа рожба след години напразни надежди. В последно време се зародила традиция всяко от тези щастливи семейства да стави в параклиса "Рождество Богородично" вещ от своето бебе - ританки, чорапки, шапчица, играчка. Семействата, който тепърва очакват рожба, ги вземали за кадем.

Самият Петко Нейчев пък смята, че отдолу под скалата, на която е стъпката на Божията майка, има затрупан скален манастир. Пръв лансирал тази версия гръцкият богослов Нихоритис, който дошъл на място да се убеди в божествената сила на Богородична стъпка. "Копайте, сигурно е, че ще откриете обителта", рекъл убеден гъркът. Предположението му било потвърдено неведнъж и от десетки наши ясновидци. Според учени пък тук имало много силно енергийно поле. Петко припомня, че на 20 м от скалата е бил открит каменен саркофаг. От него се виждало само едно парченце, всичко било затрупано. Няма как така нареченият саркофаг да попадне случайно до скалата и да стои с векове, до ден днешен. Според мен, това не е саркофаг, както казват археолозите, а е жертвеник още от времето на траките, смята синът на бай Нейчо. Преди години с баща си били толкова ентусиазирани да открият тайнствения скален манастир, че започнали да копаят. За 2-3 дни стигнали метър, метър и нещо, но се отказали обезсърчени, защото с кирка и лопата нищо не можело да се направи. "Богородична стъпка е жив пример как са възниквали и възникват храмовете и манастирите", казва и старозагорският свещеник, отец Йордан Георгиев. Отецът е убеден, дори да не се открие хипотетичния скален манастир, след време тук ще израстне цял манастирски комплекс, посветен на Св. Богородица. Хората са поставили голям метален кръст в близост до каменния саркофаг, датиращ от римско време. Под прохладните сенки са оформени места за отдих.

Старозагорски минерални бани е село на 15 км от Стара Загора. Известно е с едноименния национален курортен комплекс Старозагорски минерални бани, разполагащ с над 20 хотела. През 1967 г. е обявено за национален балнеолечебен курорт и е изграден курортен комплекс. Селото се намира в западната част на Сърнена гора на 370 м надморска височина. Минералните извори са разположени в района на Старозагорските минерални бани. Водата излиза на повърхността от 1600 м дълбочина с температура около 40 °C и дебит 12 л/сек. Минералната вода е леко минерализирана, хипертермална, с неутрална реакция. Съдържа хидрокарбонати, сулфати, калций, магнезий, силиций, флуор и други микроелементи. Има лечебни свойства при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.

Земенски манастир „Св.Йоан Богослов”, България

Крепостта Землънград пазела стратегическия Земенски проход на р.Струма. По време на Втората българска държава тя била една от най-големите и важни крепости в западната част на държавата. В чертите на крепостта се намирал манастирът „Св. Йоан Богослов”, строен през 11 век с дарения на местния болярски род Кракра. Запазената и до днес църква много напомня по архитектура и начин на градеж на храмовете, които цар Симеон строил в Преслав след обявяването му за столица през 893г. Това дава основание на някои историци да твърдят, че манастирът е по-стар и бил създаден още през 9в. Църквата е построена от шуплест варовиков материал (бигор) и ма форма на куб със страна 9м. Ако се погледне от горе, прилича на кръст, вписан в квадрат. В центъра се издига купол, украсен с плитки ниши.

Църквата на манастира е ценна не само с оцелелите в нея стенописи от 11в, но и с уникалната си архитектура. Не е запазен иконостасът на църквата, затова може да се види олтарният камък в източната ниша. Подът е покрит с мозайка от различни по големина, форма и цвят мраморни и каменни късове. Говори се, че при строежа на храма всеки от местните жители донесъл по един камък, за да вгради нещо свое в църквата. Най-старият съхранен стенописен пласт е от 11в. От него са останали фрагменти в дясната абсида, представляващи изображения на св. Йоаким и св. Ана, св. Константин и св. Елена. Запазен е образът на св.Анна, майката на Богородица. Изключителен интерес представляват и добре запазените стенописи от 14в. На тях е изобразена уникалната сцена „Изковаването на гвоздеите за разпъването на Христос” – единствен по рода си средновековен стенопис на тази тема. В църквата има шест ктиторски портрета. Те са най-старите у нас след портретите на Калоян и Десислава от 13в. в Боянската църква. Запазени са портретите на ктиторите Деян Драгаш, жена му Доя и децата им, изписани на южната стена. Срещу тях е образът на св.Иван Рилски. Другите два ктиторски портрета са на феодалите Витомир и Стаю – на западната стена. В реализацията на много библейски сцени се срещат елементи както на източна и византийска, така и на ренесансова живопис. Изографисани са великите празници, Христовите страсти, образите на св. четиридесет мъченици. В най-долния пояс са изписани и едни от най-ранните образи на българските светци Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски.

В дъното на храма все още стои автентичният олтар, изграден от монолитен каменен блок. Според някои, ако положиш лявата си ръка върху него и от сърце си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне. Светлината огряваща от високото и тясно прозорче зад него му придават допълнителна мистичност. И хората се редят, полагат ръка и за миг затварят очи, мислейки за най-съкровените си мечти. Някои оставят монети. На стените на църквата Св. Йоан Богослов може да бъде видяна още една необичайна и уникалната сцена – Двойният Исус Христос и Причастието на апостолите, стоящи от двете страни на масата. Обикновено, Спасителят се изобразява поднасящ с едната си ръка вино, а с другата хляб. В този случай, единият Божи син подава хляба, а другият – виното. Това е едни от най-ценните и неповторими стенописи, изобразяващи последните дни на Иисус Христос. Неизвестният предшественик на Леонардо Да Винчи от нашите земи е видял библейския сюжет по различен начин. На него Христос е изобразен два пъти, с два образа - единият Христос дава хляба, с другият - разлива виното. "Двойният Христос" не може да бъде видян никъде другаде. Този различен прочит прави стенописа изключително ценен,

 според експерти. Много теории има за този двоен Христос. Едната е , че това е братът близнак на Исус - Тома Неверни. Изследователи на Библията смятат, че Исус е имал братя и сестри. Не са малко и тези, които твърдят, чеТома е не просто брат, а близнак на Христос. Друга теория е, че вторият Исус не е мъж, а любимата на Божия син - Мария Магдалена. Тя наравно с него раздава на учениците благата на вярата.

На входа на църквата е изписан образа на покровителя на храма Свети Йоан Богослов.

Интересно е, че манастирската обител е опустошавана и възстановявана няколко пъти, но църквата и стенописите оцеляват всеки път. Стенописите са изцяло запазени и до днес в архаично декоративен стил. Този тип стенописи са изключително рядко срещани из нашите ширини, а още по-изключителното е, че са дело на български майстори зографи. Има няколко легенди, които се предават от поколение на поколение, свързани с миналото на обителта, оцеляла повече от 10 века. Според някои изследователи, уникалната кубична архитектура на църквата се обуславя от култа на богомилите към това място. Легендата разказва, че те пазели знака на българина в него, като единствения символ, който може да обедини всички религии. Друга древна легенда пък разказва, че през Земен са минали и кръстоносците, които търсели храма на Соломон по писмените знаци върху стенописите. Каквито и легенди да се разказват за манастира, факт е, че мястото е доста уютно и спокойно, подходящо за разходка и определено си струва да се види архитектурно-историческите ценности на църквата в манастирския комплекс. С неповторимата си архитектура и стенопис, църквата "Св. Йоан Богослов" е ценно национално богатство, чието значение надхвърля пределите на страната ни. Църквата е разположена в двора на манастира, реставрирана някъде през 70-те години на миналия век и днес е отворена за посетители, които биха полюбопитствали за квадратната архитектура и разположението на постройката. Църквата е паметник на културата, на българската архитектура и на монументалната живопис и заема особено място в архитектурната ни история. Земенският манастир е обявен за национален музей и през 2004 година става филиал на Националния исторически музей

Жилищните крила са от последното възстановяване на манастира през 19в.

Деян Драгаш бил владетел на Велбъждкото деспотство, образувано вероятно около 1355г след смъртта на сръбския крал Стефан Душан. Смята се, че деспот Деян бил женен за сестрата на зар Иван Александър. След неговата смърт деспотството било управлявано от двамата му сина Константин Драгаш и Иван Драгаш, известни в исторята като Деяновци. Двамата владетели сериозно се противопоставили на османското нашествие на Балканите. През 1395г. Константин Драгаш загинал в битката при Ровине, в която обединени христянски войски се изправили срещу войските на султан Баязид. Смъртта му сложила край на съществуването на Велбъждкото деспотство.

Земенският манастир е сред най-ценните бижута на Средновековието, не само у нас, а и в Европа. Обявеният за паметник, под закрилата на ЮНЕСКО манастир, е един от малкото запазени средновековни християнски паметници на вярата по нашите земи. Истинската му ценност е в това, че той, никога не е бил разрушаван.