Земенски манастир „Св.Йоан Богослов”, България

Крепостта Землънград пазела стратегическия Земенски проход на р.Струма. По време на Втората българска държава тя била една от най-големите и важни крепости в западната част на държавата. В чертите на крепостта се намирал манастирът „Св. Йоан Богослов”, строен през 11 век с дарения на местния болярски род Кракра. Запазената и до днес църква много напомня по архитектура и начин на градеж на храмовете, които цар Симеон строил в Преслав след обявяването му за столица през 893г. Това дава основание на някои историци да твърдят, че манастирът е по-стар и бил създаден още през 9в. Църквата е построена от шуплест варовиков материал (бигор) и ма форма на куб със страна 9м. Ако се погледне от горе, прилича на кръст, вписан в квадрат. В центъра се издига купол, украсен с плитки ниши.

Църквата на манастира е ценна не само с оцелелите в нея стенописи от 11в, но и с уникалната си архитектура. Не е запазен иконостасът на църквата, затова може да се види олтарният камък в източната ниша. Подът е покрит с мозайка от различни по големина, форма и цвят мраморни и каменни късове. Говори се, че при строежа на храма всеки от местните жители донесъл по един камък, за да вгради нещо свое в църквата. Най-старият съхранен стенописен пласт е от 11в. От него са останали фрагменти в дясната абсида, представляващи изображения на св. Йоаким и св. Ана, св. Константин и св. Елена. Запазен е образът на св.Анна, майката на Богородица. Изключителен интерес представляват и добре запазените стенописи от 14в. На тях е изобразена уникалната сцена „Изковаването на гвоздеите за разпъването на Христос” – единствен по рода си средновековен стенопис на тази тема. В църквата има шест ктиторски портрета. Те са най-старите у нас след портретите на Калоян и Десислава от 13в. в Боянската църква. Запазени са портретите на ктиторите Деян Драгаш, жена му Доя и децата им, изписани на южната стена. Срещу тях е образът на св.Иван Рилски. Другите два ктиторски портрета са на феодалите Витомир и Стаю – на западната стена. В реализацията на много библейски сцени се срещат елементи както на източна и византийска, така и на ренесансова живопис. Изографисани са великите празници, Христовите страсти, образите на св. четиридесет мъченици. В най-долния пояс са изписани и едни от най-ранните образи на българските светци Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски.

В дъното на храма все още стои автентичният олтар, изграден от монолитен каменен блок. Според някои, ако положиш лявата си ръка върху него и от сърце си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне. Светлината огряваща от високото и тясно прозорче зад него му придават допълнителна мистичност. И хората се редят, полагат ръка и за миг затварят очи, мислейки за най-съкровените си мечти. Някои оставят монети. На стените на църквата Св. Йоан Богослов може да бъде видяна още една необичайна и уникалната сцена – Двойният Исус Христос и Причастието на апостолите, стоящи от двете страни на масата. Обикновено, Спасителят се изобразява поднасящ с едната си ръка вино, а с другата хляб. В този случай, единият Божи син подава хляба, а другият – виното. Това е едни от най-ценните и неповторими стенописи, изобразяващи последните дни на Иисус Христос. Неизвестният предшественик на Леонардо Да Винчи от нашите земи е видял библейския сюжет по различен начин. На него Христос е изобразен два пъти, с два образа - единият Христос дава хляба, с другият - разлива виното. "Двойният Христос" не може да бъде видян никъде другаде. Този различен прочит прави стенописа изключително ценен,

 според експерти. Много теории има за този двоен Христос. Едната е , че това е братът близнак на Исус - Тома Неверни. Изследователи на Библията смятат, че Исус е имал братя и сестри. Не са малко и тези, които твърдят, чеТома е не просто брат, а близнак на Христос. Друга теория е, че вторият Исус не е мъж, а любимата на Божия син - Мария Магдалена. Тя наравно с него раздава на учениците благата на вярата.

На входа на църквата е изписан образа на покровителя на храма Свети Йоан Богослов.

Интересно е, че манастирската обител е опустошавана и възстановявана няколко пъти, но църквата и стенописите оцеляват всеки път. Стенописите са изцяло запазени и до днес в архаично декоративен стил. Този тип стенописи са изключително рядко срещани из нашите ширини, а още по-изключителното е, че са дело на български майстори зографи. Има няколко легенди, които се предават от поколение на поколение, свързани с миналото на обителта, оцеляла повече от 10 века. Според някои изследователи, уникалната кубична архитектура на църквата се обуславя от култа на богомилите към това място. Легендата разказва, че те пазели знака на българина в него, като единствения символ, който може да обедини всички религии. Друга древна легенда пък разказва, че през Земен са минали и кръстоносците, които търсели храма на Соломон по писмените знаци върху стенописите. Каквито и легенди да се разказват за манастира, факт е, че мястото е доста уютно и спокойно, подходящо за разходка и определено си струва да се види архитектурно-историческите ценности на църквата в манастирския комплекс. С неповторимата си архитектура и стенопис, църквата "Св. Йоан Богослов" е ценно национално богатство, чието значение надхвърля пределите на страната ни. Църквата е разположена в двора на манастира, реставрирана някъде през 70-те години на миналия век и днес е отворена за посетители, които биха полюбопитствали за квадратната архитектура и разположението на постройката. Църквата е паметник на културата, на българската архитектура и на монументалната живопис и заема особено място в архитектурната ни история. Земенският манастир е обявен за национален музей и през 2004 година става филиал на Националния исторически музей

Жилищните крила са от последното възстановяване на манастира през 19в.

Деян Драгаш бил владетел на Велбъждкото деспотство, образувано вероятно около 1355г след смъртта на сръбския крал Стефан Душан. Смята се, че деспот Деян бил женен за сестрата на зар Иван Александър. След неговата смърт деспотството било управлявано от двамата му сина Константин Драгаш и Иван Драгаш, известни в исторята като Деяновци. Двамата владетели сериозно се противопоставили на османското нашествие на Балканите. През 1395г. Константин Драгаш загинал в битката при Ровине, в която обединени христянски войски се изправили срещу войските на султан Баязид. Смъртта му сложила край на съществуването на Велбъждкото деспотство.

Земенският манастир е сред най-ценните бижута на Средновековието, не само у нас, а и в Европа. Обявеният за паметник, под закрилата на ЮНЕСКО манастир, е един от малкото запазени средновековни християнски паметници на вярата по нашите земи. Истинската му ценност е в това, че той, никога не е бил разрушаван.