Светът на Гауди - Каса Бальо (Casa Batllo), Барселона, Испания

Пъстроцветната Къща Бальо, реконструирана сграда от 19 век, е един от многото шедьоври на Гауди в Барселона. Той работи по нея в същия период, през който са обновени и други две съседни къщи на модерния булевард Пасеч де Грасия - Къща Амайер, дело на Пуч и Кадафалк и Къща Лео Морера, проект на Доменек и Монтанер.

Ябълката на раздора. Трите къщи са в модернистичен стил, но интерпретиран по различен начин, поради надпреварата между архитектите.
Това води и до прозвището “ябълката на раздора”, свързано с гръцката митология. Думата ябълка на испански може да означава блок или квартал. Затова изразът “ябълката на раздора” е известен още и като “кварталът на раздора”.

Легендата разказва, че на сватбата на Пелей и Тетпда били поканени всички богове освен богинята на раздора Ерида. Затова тя подхвърлила на трите богини Хера, Атина и Афродита златна ябълка с надпис “за най-красивата”. Зевс отредил Парис да реши на коя да я даде. Всяка от богините се опитала да го подкупи. Парис избрал Афродита, която му обещала най-красивата жена на земята - хубавата Елена, жена на Минелай. Афродита направила така, че двамата безумно да се влюбят. Това събитие довежда до избухването на Троянската

война

От общо трите къщи, Къща Бальо е най-експресивната. Първоначалната сграда е построена между 1875 г. и 1877 г. През 1900 г. тя е купена от богатия индустриалец Жозеп Бальо и Казановас, който възложил на Гауди да разруши старата къща и да построи нова на нейно място. Архитектът успява да го убеди да реконструира съществуващата сграда вместо да я разрушава. Той работи по този проект между 1904г. и 1906г. Гауди преустройва фасадата и покрива, добавя един етаж, и преобразява напълно интериора.
Атрактивната фасада на къщата е направена от пясъчник, покрит с многоцветна тренкадис (вид каталунска мозайка). Присъщо за стила на Гауди, правите линии са избегнати, където това е възможно. Първият етаж включва изваяни в непраавилна форма овални прозорци. Балконите на долните етажи имат стълбове във формата на кости, а тези на горните наподобяват части от черепи, което е дало на сградата името “Къщата на скелетите”. Уголемените прозорци на първия етаж са й дали и друг прякор - “Къщата на прозявките”.

Люспестият покрив. Цветният покрив облицован с големи „люспи”(керамични плочки), които променят цвета си от единия до другия край на покривната фасада напомня кожата на влечуго. Според някои изследователи на творчеството на Гауди, покривът представлява змея от легендатат за Св.Георги. Малката кула с кръст символизира меча меча му пробождащ змея. Костите и черепите на фасадата представляват жертвите на змея.

Тераса на покрива. Тук откриваме известните четири групи комини с интересни форми и цветни плочки по тях.

Интериорът. Интериорът на къщата е не по-малко впечатляващ от външната част. И в този случай архитектът избягва правите линии. Тук той отделя изключително внимание на детайлите при проектиране на вратите, прозорците със стъклопис, разноцветните плочки и издълбаната камина. За тази къща, Гауди е черпел вдъхновение от морския свят - прозорци като костенурки, тавани като хриле на риба, керамична облицовка като кожа на гущер… Разходката вътре е вълнуващо преживяване. Гауди е работил с най-добрите майстори на своето време, комбинирал е различни материали (ковано желязо, дърво, стъкло, камък, керамика) и е постигнал невероятно съчетание между цвят, форма, дизайн, пространство и светлина, като в същото време е успял да направи всичко изключително функционално.

Антре. Още с влизането си в къщата се озоваваш в чудновато антре. Извитите стени и стълбище с дървен парапет в причудливи форми, капандурите наподобяващи костенурки, керамичните плочки по стените, всичко това ще ви пренесе в невероятен подводен свят.

Мецанин. На този етаж се докосваш до сърцето на къщата. На него се намират кабинетът на Batllo и основният салон, през чийто голям прозорец с чудни форми се открива гледка директно към известния булевард Paseo de Gracia. Таванът е извит и наподобява вълни, камината е с форма на гъби, вратите са изработени от дъб, а стъклата на прозорците по тях са изрисувани.

На последния етаж ще видите красив балкон, наподобяващ цвете. Наричан е „Балконът на принцесата”. Балконите на по-ниските етажи приличат на маски, направени са от цели парчета чугун. Оприличавани са също така на черепи, които символизират жертвите взети от дракона. Стълбовете от фасадата на долните етажи приличат на кости и също са символ на драконовите жертви.
Вътрешен двор. Вътрешният двор е проектиран така, че светлината и въздухът да достигат равномерно до всеки прозорец. Стените на вътрешния двор са облицовани с керамични плочки в син цвят, а в централната му част се намира асансьор.
Градина. До градината се стига през голямата трапезария разположена във вътрешността на мецанина. Ще бъдете изненадани от тази необичайна градина. Подът и саксиите в нея са облицовани с керамични плочки.
Таванско помещение. Това помещение и изпълнявало функцията на обслужващо помещение, там са се намирали пералното и складът. Стените са с прости форми, изцяло в бяло, съчетани са с красив керамичен под.

Светът на Гауди - Каса Висенс (Casa Visens), Барселона, Испания

Гауди се дипломира като архитект през 1878г. в Барселона; само след пет години, в периода 1883-1885г., той създава първия си голям проект. Мануел Висенс и Монтанер, борсов посредник от Барселона и собственик на фабрика за тухли и плочки, му доверява поръчка за лятна резиденция. Освен първата къща, построена от Гауди, Casa Vicens е и един от първите представители на стила ар нуво. Съчетавайки елементи на неокласика с ориенталски мотиви, къщата отваря нова глава в каталунската архитектура. Оцветена в ярки и изразителни цветове, с богата пластика и декорация от разноцветни керамични плочки, тя пренася въображението ни към необикновеното. За да засвидетелства почит към професията на собственика при изграждането на къщата има засилена употреба на цветни плочки. Жълтите плочки с мотиви на растението циния са проектирани от Гауди и произведени от Висенс. Покривът на Casa Vicens е наклонен от две страни и има четири фронтона. Около ръба на покрива е изградена малка пътека, която позволява лесна и достъпна поддръжка, ако е необходимо. Вентилационните отвори и комини са сложно декорирани в подобни стилове като фасадата. Къщата е разделена на четири нива: мазе, два етажа за живеене и таванско помещение. На приземния етаж има обширна дневна-трапезария, малка стая за пушачи в турски стил и две допълнителни стаи. Този етаж е леко повдигнат, за да позволи по-добра вентилация и подобрено осветление на мазето. Вторият етаж са спалните на семейството. Стълбище с форма на подкова е служило за достъп до този етаж както и до третия. Третият етаж, или таванското помещение, е мястото, където живее прислугата. След ремонтите през 1925 г. обаче мястото на стълбището, което дава достъп до спалните, е променено. Трапезарията е най-украсената стая в къщата и включва много фигури от природата, като птици и лозя. Гауди използва пресован картон за създаване на триизмерни модели на фигури от бръшлян, плодове и цветя за интериора на сградата. Куполната картина в хола създава впечатлението, че гледате през стъклен купол към небето.

През 2014г. испанска банка купува къщата – това е и първата крачка към новия живот на архитектурния шедьовър. Следва старателна реставрация, която да върне първоначалния блясък на Casa Vicens.
През ноември 2017г. къщата отваря врати за обществеността за първи път. 
С помощта на местното архитектурно студио DAW инвеститорите реставрират Casa Vicens и я трансформират като музей. По време на реставрацията градинските елементи и водните съоръжения са възстановени на първоначалните си места. На много места са премахнати слоеве боя, под които се разкрива оригиналните цветови решения на Гауди. Релефните изображения по таваните също са възстановени, а покривното покритие е реставрирано според оригиналната технология. Градината, каквато е днес, е плод на подробно проучване върху оригиналната среда на Casa Vicens и нейната градина, както я е представил Гауди. В първата си работа архитектът се вдъхновява от средиземноморската флора и фауна, отразени и в неговите декорации вътре. Това позволява на реставраторите да пресъздадат и засадят градина с палми, увивни растения, магнолии и рози, наред с други растителни видове. След реставрацията мазето е превърнато в сувенирен магазин. На следващият етаж са трапезарията, заобиколена от затворена веранда, стая за пушене и фоайе. На този етаж стаята за пушене е място за почивка и забавление, истински ориенталски оазис: нейните многоцветни гипсови тавани копират палми с гроздове от фурми, а стените са с плочки папие-маше с оригинално полихромно покритие в зелено, синьо и златно. Трапезарията също е на този етаж. Това е стая, в която архитектурата и декорацията, оригиналните дървени мебели, проектирани от самия Гауди, колекция от 32 картини на Франсеск Торескасана, растителни мотиви по стените, тавана и камината, покрити с керамични плочки, образуват истинско произведение на изкуството. От трапезарията отиваш в покритата веранда с мраморен фонтан, проектиран и изграден на времето за да охлажда пространството.  Първи етаж - две спални, баня и всекидневна. Декорирани с растителни мотиви, пълни със символика. На терасата, разположена на върха на покритата веранда, има дървена пейка с метална конструкция за спокойно съзерцаване на заобикалящата градина. В спалнята пространството между гредите е декорирано с таванни плочки, изработени от пресовано папие-маше и зелен полихром с мотиви на лозя. Стените са покрити със слой мазилка, символизираща тръстика, от едната страна, и папрати от другата. Над стаята за пушене на основния етаж има малка всекидневна с фалшив купол, в златисто, с оптична илюзия, изобразяващ летящи птици и увивни растения, сякаш стаята с открит таван. По стените има дограма с керамични плочки в бяло, небесно синьо и охра. Вторият етаж е дом на постоянната изложба на Casa Vicens, която дава представа за всичко, което има или ще се види по време на обиколката на къщата, в зависимост от това дали избераш да започнеш отдолу или отгоре. Този последен етаж от оригиналната конструкция бил основно променен при различните ремонти на сградата, като дори се появяват два напълно независими апартамента. За да се върне това пространство към оригиналната му структура, всички вътрешни стени, подови настилки и падащи тавани са премахнати. Резултатът е отворено пространство с открити дървени греди, поддържащи различните секции на скатния покрив и прозорците от три страни, създавайки мавританска визия на изпъкнали и изтеглящи се елементи, които внасят интересна игра на светлина и сянка. На покрива малък купол увенчава кулата в западния ъгъл на фасадата и три идентични тухлени конструкции са като капачки на комините. Тези структури, подобно на фасадата, са облицовани със зелени и бели керамични плочки и показват как Гауди е повлиян от ислямската и азиатската архитектура. Зоната на покрива е част от разширението на сградата и е адаптирана и достъпна за обществеността.