Прага, Националният музей и Вацлавски площад, Чехия

В централния столичен квартал Нове место се намира най-известният символ на Прага – Вацлавският площад или Вацлавски намнести. Той носи името на Св.Вацлав I, княз на Чехия, считан за духовен покровител на страната. В миналото се е наричал Конски пазар, тъй като през Средновековието там са провеждани конни панаири. Преименуван е на Вацлавски площад през 1848 г. Той е сред най-известните и големи градски площади в света. Свидетел е на много исторически събития, демонстрации, празненства и обществени събрания. Площадът е търговски и делови център на Прага, там се намират известни хотели, магазини и кафенета. Вацлавският площад по-скоро прилича на широк булевард. Сравняват го често с Парижкия булевард „Шанз-Елизе“.  Архитектурният ансамбъл на площада с около 60-на сгради се формира през ХІХ-ХХ век. Северозападният край на площада граничи с централния столичен квартал Старе Место. В югоизточния край на площада се издига великолепната неоренесансова сграда на Националния музей. Музеят на историята, Музеят на чешката музика и Библиотеката, съхраняваща повече от 1,3 мил. редки книги и 8000 ръкописи. Към Националния музей принадлежи и Музеят Напрстек, носещ името на чешкия политик Войтех Напрстек, съхраняващ големи колекции на културата на различни държави от Африка, Азия и Америка. Над сградата се издига величествено Пантеонът с бюстове на велики личности на Чехия. На площада пред Националния музей заставаме пред внушителната конна статуя на Св. Вацлав. Тук още от XVII век има статуя на светеца-покровител, но през 1879 г. тя е преместена във Вишехрад и на чешкия скулптор Йозеф Вацлав Мисълбек е поръ­чано да създаде нова. Творбата е завършена окончателно гпрез 1924 г. Паметникът е заобиколен от статуи на четир други светци-покровителс Бохемия: Людмила, Прокоп, I тех и Агнец. Скоро мяст около статуята се превръща в средище за патриотичните демонстрации, които често изпълвали целия площад. Именно тук през 1918 г. чехите категорично заявяват желанието си за неза­висимост от разпадащата се Австро-Унгарска империя, а през 1968 г. хиляди се събират, за да протестират срещу съвет­ската инвазия. Малко по-късно, на 16 януари 1969 г., студентът Ян Палах се самоза­палва в знак на протест срещу това нахлуване. Съвсем ес­тествено, когато през 1989 г. избухва „Нежната революция“, „Вацлавският площад“ отново привлича огромно множество, към което се обръщат Вацлав Хавел и героят от „Пражката пролет“ Александър Дубчек.

Историческата сграда на Националния музей, една от най-важните сгради в Прага, обявена за национален паметник на културата през 1962 г. Величественото монументално съоръжение в стил неоренесанс, построено в периода 1885-1890г. е същински дворец за изкуство и култура.
Главната фасада привлича вниманието със скулптурна група – в центъра се намира покровителката на науката и изкуството Бохемия, както се наричало Кралството през XII век. До нея – млада девойка, олицетворяваща реката Вълтава и старец – реката Елба. Те тримата са алегорично изображение на земите на Чехия – Бохемия, Моравия и Силезия. Входът на музея е украсен с алегорични статуи. Седнали до вратата са статуите на Историята и Естествознанието. Вътре богатата мраморна обстановка е поразителна и дори превъзхожда по красота и изящество изложените колекции, посветени на минералогията, археологията, антропологията, нумизматизма и естествената история. Централна зала - атриум, е украсен със скулптурите на чешкия майстор Людвинг Швантхалер. Под стъклен покрив от преддверието тръгва масивно стълбище, осветено от кръглите лампи на медни по­лилеи. Стъпалата водят нагоре до квадратна зала с галерии, разположена под купол, известен като „Пантеон". Тази зала уве­ковечава чешките личности с най-значим интелектуален и на­учен принос.

Половината от първия етаж е заета от богати експозиции за праисторията, национални медали и театрални костюми. Другата половина представя ко­лекции от минерали. На втория етаж са зоологиче­ските сбирки. 

На стените са окачени картини на известни чешки художници с изображения на 16 замъци на Чехия.
Националният музей не се помещава само в една сграда. Неговите колекции са пръснати на различни места из града. Основната сграда се намира на Вацлавския площад. Тя е създадена от архитекта Йозеф Шулц, в периода 1885 – 1891 г. В наши дни музеят пази над 14 млн. експоната от сферата на изкуството, историята, музиката, етнологията и много други.

Паметникът на Свети Вацлав

Прага, Астрономическият часовник, Чехия

 Пражкият астрономически часовник е една от най-популярните забележителности в града. Известен е и с името Орлой. Той е на повече от 600 години и е най-старият функциониращ астрономически часовник в света! Разположен е на южната страна на кулата на старото кметство на площад Староместки, като краси фасадата му още от 1410 г. 
Часовникът съдържа в себе си и календар, показва позициите на Слънцето, Луната, Зодиакалните съзвездия и други планети. Една от най-впечатляващите му части е неговият астрономически циферблат. Той показва изгрева и залеза, включва и различна географска информация, като местоположението на тропиците и екватора.
Интересен елемент от астрономическия часовник са привидно неподвижните статуи, посветени на четири „злини“ и четири „добродетели“. Точно над главния часовник ще видите две сини врати, които се отварят, за да разкрият „Пътеката на апостолите“. Между 9:00 и 21:00 ч., на всеки кръгъл час, статуите на апостолите оживяват. Ако се загледате, ще видите и циферблат с различни рисувани „медальони“, всеки от които представя календарните месеци.
На върха на часовниковата кула пък се извисява златен петел.
Тайните на астрономическия часовник не свършват до тук. В него има вити стълби и асансьор. По тях можете да се изкачите до върха на кулата, откъдето с открива прекрасна гледка към площада.
Създаването на Пражкия часовник е забулено в много легенди. Според една от тях чешкият майстор Хануш, за когото се предполага, че е проектирал часовника, е трябвало да бъде ослепен. Причината? Да не може да създаде такъв часовник на друго място и този в Прага да остане единствен в света. Преди ослепяването Хануш имал право на едно желание. То било да види творението си за последен път. Легендата разказва, че тогава повредил часовника и никой не можел да го поправи в продължение на 100 години.
Астрономическият часовник е толкова свързан с историята на Прага, че дори съществува поверие, според което, ако той спре да работи, големи нещастия ще споходят града, а спасението може да дойде само от момче, родено в Новогодишната нощ.
Часовникът Олрой е силно повреден по време на Втората световна война, но за щастие след края ѝ е поправен. През годините по него са правени няколко по-големи ремонта, но той продължава да отмерва времето и до днес.

Върху централния диск на часовника синият кръг представлява Земята, а най-тъмното синьо символизира небето. Червената и черната области показват частите на небето, които са над хоризонта. През деня слънцето се намира в синята зона на фона, докато през нощта се намира в тъмната зона. Преди години от двете страни на астрономическия диск имало четири допълнителни фигури, които представлявали  най-големите човешки грехове: страх от смъртта изразена с алегорична фигура на скелет, суета изразена чрез суетен мъж с огледало, алчност, представена от лихвар и похотливост, излъчвана от фигурата на турчин. След последния ремонт на часовника тези четири фигури са демонтирани.
Интересен е и най-долният диск,това е календар с 12 рисунки, който показва както датата, така месеца и годината. Показани са зодиакални знаци, римски и арабски цифри, което позволява на часовника да показва времето по няколко различни начини.
От двете страни на календара има фигури, които съответстват на фигури на философ, ангел, астроном и летописец.
Ето - наближава точният час - прозорчета се отварят и в тях един след друг започват бавно да се появяват 12-те апостоли, които са водени от Свети Петър с големия ключ за Рая. В края на шествието на апостолите петелът кукурига, а камбаните отброяват точния час в централно европейско време (СЕТ)- 13 часа на обяд. И така – всеки ден от 9 до 23 часа!

Този часовник е построен през 1410г. от майстор-часовникар и преподавател в Карловския университет Ханус и декориран с картини и релефни елементи от Йозеф Манес. Удивително сложният механизъм и изключителната му красота са го направили известен по целия свят.