Замъкът Ажлун, Йордания

Замъкът Ajloun се намира в северната част на Йордания близо до едноименното село Ajloun. Крепостта е построена през 12 век и е защитавала близките железни мини, които са били от съществено значение за производството на оръжия. Освен това е била част от верига от крепости за препращане на важни съобщения. Те били предавани с огън и гълъбова поща. Крепостта Ажлун е издигната на хълм, от който могат да се наблюдават и контролират трите главни пътя за търговия между Йордания и Сирия. Построена е през 1184 година, за да защитава местността и желязната мина от набезите на франките. Кръстоносците правят десетки неуспешни опити да я превземат. Но крепостта Ажлун е разширявана, укрепявана и чак през XIII век монголите успяват да я превземат. За кратко. След това започва да се използва като административен център. Замъкът Ажлун е един от най-добрите образци на арабската архитектура, а наблизо се намира и едноименният резерват – пищна, гориста местност, съвсем нетипична за Йордания.
Йорданците са изключително горди с две от своите забележителности. Едната е природна и се отнася до областта с борови гори Ajloun-Dibbine, а другата е въплъщение на гения на арабската инженерна и архитектуран мисъл през Средновековието, която намира отражение във внушителната крепост Ажлун (Fortress Ajloun). Крепостта Ажлоун доминира над едноименния йордански град от своя хълм, носещ името Джабал Ауф (Jabal Auf). Замъкът Ажлоун дълго време е известен с името Rabadi заради фамилията, която обитава този ислямски дворец в Северна Йордания.
Замъкът Ажлоун се превръща и в един от най-големите кошмари на кръстоносците. Рицарите прекарват десетилетия наред в неуспешни опити да подчинят крепостта и така и не успяват. През 1214-1215 година замъкът Ажлоун претърпява разширения на конструкцията по време на властването на Aybak bin Abdullah. След средата на 13 век, през 1260 година обаче крепостта е превзета от монголите, но малко по-късно е реабилитирана от египетските мамелюки (Mamluks). След този момент крепостта Ажлоун вече не е било необходимо да функционира като военнен форт и започва да се използва като административен център, отговарящ пред Дамаск.
Замъкът Ажлоун е един от най-добрите примери за арабска и ислямска средновековна архитектура. Той е изграден като правоъгълник с четири квадратни кули и един вход от южната страна, доминиращ над широкия участък откъм север на долината на река Йордан. Един любопитен факт е, че на някои от каменните блокови, от които е изграден замъкът има издълбани кръстове.
Една история, битуваща от 13 век разказва, че някога на мястото на крепостта е имало манастир, в който живеел монаха Ажлоун. След като манастирът се саморазрушил под влияние на времето, новоиздигнатият замък заел неговото място, както и името му.
Местността на Крепостта Ажлоун е изключително красива и природно разнообразна. За да стигнете до замъка ще ви се наложи да преминете през приятни маслинови и борови горички, мелници, китни села, както и хълмисти възвишения на Северен Йордан.

Акаба, Йордания

Повечето полети до Йордания кацат в единствения морски град на страната – Акаба. Курортът на Червено море реално предлага гледка към четири държави - самата Йордания, израелският курорт Ейлат, който се намира само на 9 километра от Акаба, на ивиците на Египет и на Саудитска Арабия. И всичко това буквално на един хвърлей разстояние от двете страни на залива.

Въпреки че е разположен на брега на Червено море и е единственият излаз на Йордания на него, Акаба със сигурност не е типичен морски курорт, какъвто си представяте. Ивицата край брега е буквално подарена на Йордания от съседна Саудитска Арабия, която няма интерес към развитие на международен туризъм или нужда от морските транспортни връзки. В резултат на това Йордания се сдобива с едно от най-големите си богатства – пъстрите корали и червени риби, които привличат гости от цял свят. Част от ивицата в Акаба е частна, защото е продадена на инвеститори. Едни са избрали да построят най-луксозните петзвездни хотели, а други – да запазят късче от брега за излаз на частните си вили, до които няма достъп. Научили са си урока по трудния начин и новите плажни ивици, които в момента се развиват край Акаба вече са дадени на концесия, така че да си останат държавна собственост.