Севиля, Паркът Мария Луиза, Испания

Паркът "Мария Луиза" е създаден в края на ХІХ век. Великолепни сгради, наследство от световното изложение от 1929 г., са разпръснати из целия парк. Големият парк, е основната зелена зона на града и е красиво украсен с множество пейки с керамични плочки, фонтани, басейни, статуи и паметници. Има дори и малка 'планина' – Monte Gurugú – с изкуствен водопад.
Паркът е наречен на принцеса Мария Луиза д'Орлеанс, която през 1893 г. дарява на града земята на палата Сан Телмо, построен през ХVІІ век като училище за мореплаватели; след като изпълнява различни функции през вековете, сградата днес е официалната резиденция на президента на Андалусия
Парк Мария Луиза " – е най-големият и красив зелен парк в Севиля. Парк, намиращ се в южната част на града и се простира по протежение на река Гуадалкивир.
Основите на съвременния парка са на дворцови градини, които са били по-рано на територията на двореца San Telmo и дарени на града през 1893 г. от херцогинята на Монпансие инфантата Мария Луиза за обществено ползване. Тази дата се счита за дата на основаването на парка. По-късно, в началото на 20 век, парк е бил довършен под ръководството на френския инженер, Жан-Клод Никола Форестиер, съумял да създаде невероятната красота на парка, където систематично се редуват засадени редици дървета с беседки, девствени езера и фонтани. През 1914 г. архитектът Анибал Гонзалес започва строителството на Иберо-американското изложение от 1929 г., което се провежда частично в парка. Новите сгради на Plaza de España, полукръг на площад, били използвани като офиси на панаира. Те са използвани като декори за заснемане на сцени, включително в Лорънс Арабски (1962).
На територията На парка се намират множество паметници, сред които са паметници с Мигел Сервантес, Густаво Адолфо Беккеру.
Парк Мария Луиза " също е и Ботаническата градина – Има буйни насаждения от палми, портокалови дървета, средиземноморски борове и стилизирани цветни лехи с беседки, скрити от лозя, заедно с образователни панели за информиране на посетителите на парка. Много птици правят своя дом в парка, който е известен с голямата си популация от гълъби (заради което част от Plaza de América се нарича Parque de las Palomas или Dove Park). В центъра на парка живеят и много папагали, а във фонтаните и езерата - патици и лебеди.
Фуенте де лос Леонес, Фонтанът на лъвовете Фонтанът на лъвовете (Fuente de los Leones), базиран на концепция на дизайнера на парка Жан Клод Никола Форестие, е изваян от Мануел Делгадо Бракембъри през 1913 г. Състои се от четири каменни лъва, всеки от които носи щит, поставен върху четири от осемте страни на осмоъгълния фонтан, в който плюят вода. Фонтанът е украсен с плочки от работилницата на Рамос Рехано. Лъвовете са поставени през 1928 г. Силно повредени от вандали, през 1957 г. те са заменени с копия, направени от севилския скулптор Хуан Абаскал Фуентес. Фонтанът е реставриран през 1992 г

В устройството на парка Мария Луиза " се преплитат принципи и методи за разкошни приеми, типичен за мавританския стил, готиката и Ренесанса. Изключително красивия и уютен парк е любимо място за отдих на местните жители и гости на Севиля.

Павилионът на изящните изкуства 

е в ренесансов стил и днес подслонява Археологическия музей на Севиля

Фонтанът на лъвовете

Севиля, Златната кула (Torre del Oro), Испания

Построена през първата третина на 13 век, кулата служи като затвор по време на Средновековиетго. Името й идва от златния блясък, който се отразява в реката заради материалите, от които е изградена: смес от хоросан, вар и сено.

Намира се на брега на река Гуадалкивир. Тя е част от мавританското наследство и е построена от династията на Алмохадите, за да контролира достъпа до Севиля по реката. Издигната през 1220г., кулата е била част от отбранителните стени на града и е била свързана с друга кула – Сребърната кула, която е също запазена. Когато било необходимо, между Златната кула и кулата, намираща се на другия бряг на реката, се опъвала голяма верига, която да блокира пътя на корабите.
Върхът й някога е бил покрит със злато. В нея днес се помещава Морският музей. В него могат да бъдат видяни множество карти, макети на кораби и документи, свързани с морската история на Испания и Новия свят
Кулата се състои от горна и долна част. Долната част има 12 страни и е била първоначално декорирана със златни плочки, откъдето се предполага, че идва и името на кулата.
Горната част, т.нар. малка кула е поставена доста по-късно, едва през 18в. Други пък свързват името на кулата със златото, което е било разтоварвано на това място по времето, когато Испания е доминирала в търговията с Новия Свят