Лаго Комо, Беладжио - Италия

Пътуване до езерото Комо е непълно без посещение на неговата перла: Беладжио, едно от най-красивите места в региона на Ломбардия, Италия. Беладжио се намира по средата между двата най-южни клона на езерото и е известен в цял свят с красивите си вили с изглед към водата

Град Беладжио се намира в средата на езерото, точно в точката, където обърнатата "Y" се разклонява в две посоки от север на юг. Той стои на самия край на полуострова, разделящ двата южни ръкава на езерото, а на север от Беладжио, от другата страна, се издигат величествените Алпи. Беладжио, често наричан "Перлата на Комо", е известен още от епохата на Древен Рим. Стратегически важното му местоположение и удивително красивите пейзажи са изиграли значителна роля в историята на града. Археологическите находки показват, че първите селища на територията на съвременен Беладжио се появяват преди около 30 хиляди години. Но едва през 7-5 век пр.н.е. тук са построени древноримски кастел (крепост), храм и своеобразна борса, която обслужва множество околни села. Римляните започват да отглеждат маслини и лавров тук - и днес тези дървета растат в изобилие по бреговете на езерото. Плиний Млади през 1 век сл. Хр описва Беладжио като място за почивка на благородни римляни. След окупацията на Северна Италия от лангобардите, в Беладжио са построени укрепления. Смята се, че около 1100 г. градът става свободна комуна, а зависимостта му от град Комо е формална. Въпреки това, стратегически изгодното местоположение на Беладжио го направи едно от най-важните селища на езерото и обект на постоянни борби. В края на 13 век градът става собственост на могъщата фамилия Висконти и става част от Миланското херцогство. Тогава, през 16-ти век, започва двеста години испанско господство. В онези години Беладжио, поради географското си местоположение, просперира. Това е бил не по-малко важен момент по време на управлението на Наполеон. През 18 век граф Франческо Мелци д'Ерил, херцог на Лоди и вицепрезидент на Цизалпийската република, построява лятната си резиденция в Беладжио. Благодарение на външния вид на луксозната му вила, целият насип на града е превърнат в една от най-елегантните и изискани алеи в Италия. Тук са построени пътища за конски каруци, които свързват вилите и дворците. Славата на Беладжио като крайбрежен курорт се е разпространила далеч отвъд Ломбардо-Венецианското кралство. Дори австрийският император Франциск I пожелава да посети този град през 1816 г., а след това, през 1825 г., отново се завърнал тук. През 1838 г. Беладжио приема император Фердинанд I, ерцхерцог Райнер и министър Метерних, които пристигат тук на Ларио, първият параход, пуснат на вода на езерото Комо.
Старият градски център на Беладжио има един главен път, Via Giuseppe Garibaldi, който стига до Пунта Спартивенто (върхът на селото) за по-малко от 10 минути. Via Giuseppe Garibaldi е населена с десетки магазини и бутици, където посетителите могат да намерят местна храна, кожени изделия, дрехи, парфюми и много други.

В центъра на града можете да стигнете до Piazza della Chiesa и да се полюбувате на базиликата "Сан Джакомо", на кратко разстояние пеша от пристанището, която е римска църква, построена през 12-и век. Църквата е в готически стил има строг външен вид и също толкова строги форми. Камбанарията на църквата е ясно видима от много точки в историческия център на Беладжио. В църквата трябва да обърнете внимание на мозайката, изработена от венецианските майстори Кастемари. От лявата страна е красив бял олтар, направен от Сампиетро през 1985 г. от мрамор, добит в Мусо. и древното "Разпятието на Христос" от училището в Перуджино (XII век). Свети Джакомо, той е Джеймс, Яков, той е Сантяго (Яго) сред испанците. Яков е покровител на пътешествениците и поклонниците. Един от дванадесетте апостоли, най-близките ученици на Исус Христос; единственият апостол, чиято смърт (44 г. сл. Хр.) е записана в Новия Завет. Най-старата (421 г. сл. Хр.) църква във Венеция, Сан Джакомо ди Риалто (Сан Джакомето), също е кръстена на него. Ден на честване 25 юли. Пътят на Яков към испанския град Сантяго де Компостела е вторият най-популярен поклоннически маршрут за вярващите след Светите земи.

Вземете Via Eugenio Vitali и след кратка разходка ще стигнете до Punta Spartivento. Ще се озовете в средата на трите клона на езерото, където са акостирали лодки на местните жители и където имате възможност да се отпуснете и да направите няколко невероятни снимки.

Беладжио е бил една от най-популярните дестинации за почивка сред благородническите семейства на Ломбардия. Тук са построени луксозни вили, оформени са градини и паркове, отворени са луксозни магазини, а тълпи от туристи изпълват улиците на града още през 19 век. Първият хотел е открит през 1825 г. - "Хотел Генацини". Днес именно туризмът е основният отрасъл на икономиката на този крайбрежен курорт. Може би най-популярната атракция на Беладжио е вила Melzi d'Eril, луксозна сграда с изглед към езерото. Построен е между 1808 и 1815 г. от архитекта Джокондо Албертоли. Вилата е декорирана и обзаведена с помощта на най-големите майстори и художници на своето време – Апиани, Боси, Канова, Комоли, Манфредини. Пред вилата има английска градина, хармонично интегрирана в околния пейзаж.

До Беладжио е лесно да се стигне с лодка. Прекарайте там един следобед, разходете се по улиците на града, пазарувайте или хапнете в някое от малките ресторантчета. Малките улички на Беладжио са толкова красиви, че една обикновена разходка си струва.

Не случайно и Джордж Клуни си е купил къща тук.

Беладжио е световната столица на коледната украса. Тук се правят най-красивите топки в света за коледни елхи, които можете да купите през цялата година.

А ето едно клипче, което намерих в интернет. Показва пътя по който и аз минах, както и заведението в което пихме по един Аперол.