Лаго ди Гарда, Сирмионе - Италия

Във всеки туристически гид за Италия, който отворите, ще намерите препоръка да посетите трите най-известни италиански алпийски езера – Лаго ди Гарда, Лаго ди Комо, Лаго Маджоре. Тези езера с ледников произход, тесни и дълги, се радват на изключително мек климат, а бреговете им са обрасли с буйна растителност. Сините води, отразяващи околните планински върхове, представляват хармонична и незабравима гледка, привличат артисти и пътешественици от цял свят. Чарът на тези езера, наричани често „ломбардски” се дължи на редуването на алпийски и средиземноморски пейзажи, на многобройните изключителни вили, накацали по бреговете им, на цветята, които цъфтят безспир, независимо от сезона, на малките пристанища с рибарски лодки, в които може да се хапне чудесна прясна риба. Въпреки че са наблизо едно до друго, всяко едно от трите езера има своите особености. В периода 1850-1914 г. се строят вили, паркове, луксозни хотели, елегантни курорти, които днес са най-характерната черта на областта на езерата. Тези прекрасни вили се характеризират с eклектичен стил: неогръцки, неокласически стил и пр. Всички те имат една обща черта – хармония между къщата, градината и езерото, в което се отразява целият ансамбъл. Днес областта на италианските езера продължава да привлича туристите с прекрасните си пейзажи, растителност и с неповторимото си очарование. 

Лаго ди Гарда е скътано в подножието на Алпите. С дължината си от 51 км и ширина, достигаща 17 км, то създава усещане за спокойно море. Субтропичната растителност, която расте по бреговете му – маслинови и лимонови дръвчета, магнолии и олеандри, високи повече от два метра, подсилва още повече и без това опианяващата гледка. Лаго ди Гарда е най-голямото езеро в Италия и едно от най-хармоничните, въпреки разнообразните му аспекти: нисък и равен бряг, оформен от наносите в южната му част; стръмен бряг от западната страна; планинската верига Монте Балдо се издига от източната му страна. Доломитите оформят от север преграда, спираща ветровете, на което се дължи мекият климат по бреговете на езерото, извоювало през Античността името Ил Бенако – „Благотворното езеро” на този воден басейн, който винаги е имал важно стратегическо и търговско значение за областта. През вековете няколко от могъщите градове-републики от областта са си разделяли влиянието върху Лаго ди Гарда. От артистична гледка точка, без съмнение най-благотворно е влиянието на Венецианската република (владяла областта в периода XV – XVIII век) в областта на архитектурата и изобразителното изкуство. Още от Римската епоха бреговете на Лаго ди Гарда са били място за отдих и почивка и днес все още туристите могат да намерят тук многобройни живописни градчета, предлагащи отдих, комфорт и добра кухня. Поради мекия климат тук се отглеждат средиземноморски растения като маслини, дори и лимони, което е забележителен феномен, като се има пред вид, че става въпрос за 46 градуса северна ширина.

Природната красота обаче не е единственото, което може да ви привлече. Многобройни са и историческите забележителности – като се започне от праисторическите наколни жилища, премине се през водната битка на Тиберий и римската вила на поета Катула, и се стигне до впечатляващите замъци и каменни крепости от Средновековието. Мекият климат, съхранената природа и запазеният дух на градчетата, накацали по бреговете му, привличат стотици хиляди туристи. Перлата на Лаго ди Гарда е Сирмионе, разположено на вдаден в езерото полуостров. Именно в Сирмионе Мария Калас прекарва седем години от живота си, очарована от красотата и спокойствието.

Сирмионе е градче, разположено на върха на полуострова на Сирмионе, който представлява една тясна и дълга ивичка земя, устремена навътре в езерото. Този курортен град е известен още от началото на XX век като реномиран балнеоцентър (има минерална вода), където успешно се лекуват възпаления на дихателната система. Магическо място, омайвало през вековете римляни, готи, авари, веронци и венецианци. Всички те били покорени от фееричния чар на Сирмионе. Тук е идвал да си почива римският поет Катул, както и Цезар; ломбардите основават тук манастир през VIII век, а Данте е идвал тук да търси вдъхновение. Римляните построяват на това място два замъка, две пристанища и гигантска вила, която се издигала на скалата и чийто силует се очертавал на фона на езерото. 

Гротът на Катул е една от древните атракции на малкия курортен град Сирмионе, разположен на брега на езерото Гарда. Гротът се намира на самия край на полуостров Сирмионе, който влиза дълбоко в езерото. Всъщност името Грот на Катул не е съвсем вярно - първо, изобщо не е пещера, и второ, известният римски поет Катул никога не е живял тук. В действителност това са руините на древна римска вила, която започва да се нарича пещера заради срутените и срутени стени. Катул е живял много преди да бъде построена тази вила. Честно казано, трябва да се каже, че в древността семейство Катул е притежавало имение на тази територия - може би затова римският поет и вилата са били "вързани" заедно. Огромна и впечатляваща Вила Романа, на върха на живописен нос, е триетажна сграда, датираща от около 150 г. сл. Хр., докато Катул умира през 54 г. пр. н. е. Има форма на правоъгълник с размери 167*105 метра и обща площ от 2 хектара. Някога това е било луксозно имение, чиито размери и величие подсказват, че е било обитавано от богато патрицианско семейство. Предназначението на помещенията на вилата лесно се отгатва и днес: имало терми, нещо като спа комплекс, покрита галерия, конюшня, две огромни зали и предна двойна зала с шестдесет колони. Вила Романа е може би най-добрият пример и най-старата частна римска вила, открита в Северна Италия.  Има и музей, където могат да се видят интересни археологически находки. Тя свидетелства за богатството и лукса в онези дни.

Други забележителности в града са замъкът Скалигер (ХІІІ в.), църквата Сан Пиетро ин Мавино с фрески от ХІІ-ХVІ в., праисторическото селище Лагуна Векия, което е част от културното наследство на ЮНЕСКО.

Местоположението на Сирмионе е причина за голямото военно-стратегическо значение на замъка Скалигер. Първоначално той възниква като малка крепост през ХІІ век, а впоследствие се превръща в истински средновековен замък. Днес е реставриран и от там се открива великолепна панорамна гледка към града и езерото. Замъкът Скалигер е мощна крепост в град Сирмионе, заобиколена от водите на езерото Гарда и построена през втората половина на 12 - началото на 13 век като част от отбранителните структури около Верона за защита от атаките на Милано. По-късно замъкът става част от Венецианската република и се използва за контрол на нейното "континентално" население. След построяването на друга крепост близо до град Пескиера, Рока Скалигера губи своето значение и за дълго време е превърната в склад. Едва в началото на 20 век замъкът става собственост на италианското правителство. Днес този приказен замък е заобиколен е от ров, има лебеди и диви патици. Замъкът се намира на стратегически важно място - от сушата е било възможно да се доближи до него само от едната страна. И днес до него се стига само по висящ мост. За съжаление от вътрешността на замъка е запазено малко, а територията му не е достигнала до нас в оригиналния си вид - вътре можете да се любувате само на уникалните средновековни крепостни стени и гледки към езерото Гарда. Двете кули, увенчани с бойници, правят впечатление - това е символ на силата на великия Мастино дела Скала I, по време на чието управление започва първата фаза от строителството на замъка. Освен тях са запазени главният двор с още една кула, три ъглови охранителни кули и два входа. По-късен вторичен вътрешен двор е разположен на юг от главния, както и малката южна порта.

Освен замъка и римската вила има две красиви средновековни църкви, запазени и до днес. „Санта Мария Маджоре“ (Santa Maria Maggiore) е построена на малък хълм в източната част на полуострова и тук са съхранени стенописи от ХV в. В северната част се намира църквата „Св. Петър“ (San Petro), в която има фрески и стенописи от ХІІ в. 

Освен с историческите си забележителности Сирмионе е прочут с термалните си извори. С високото си минерално съдържание и подходяща температура, те са чудесно решение, както за здравето, така и за приятна отмора.  Неслучайно наричат Сирмионе СПА-центърът на Италия.

След замъка тръгваме на разходка из малките цветни улички. 

Попадаме в света на колоритно магазинче за керамика.

Минахме и през цветния паун.

Стигнахме и до къщата на Мария Калас.

Единственият съпруг на сопраното на всички времена Мария Калас - фабрикантът на тухли и керемиди Джовани Батиста Менегини, й подарил за сватбата им цяла вила. Той бил от Верона, любовта между него и Мария пламнала в местната опера и съответно индустриалецът изгарял от желание да въведе избраницата на живота си в намиращо се там райско гнезденце. От незапомнени времена пък аристокрацията от града на Ромео и Жулиета предпочитала да отмаря и да се радва на живота в намиращото се на двайсетина километра и врязано в безкрайното езерото Гарда полуостровче Сирмионе. А точно срещу него по думите на най-великия поет на Римската империя Гай Влерий Катул Алпите се впиват със страст във водите на езерната шир и от любовната тръпка се раждат вълни, диплещи се нежно към безкрая на вечността. И Джовани Батиста не мирясал, докато не намерил за сватбен подарък на Мария именно там, във вълшебното Сирмионе, истинско бижу с измеренията на голяма и красива къща, където да се уединяват и за отдих, и за творчески магии, и за обич. Така най-ярката звезда на оперните театри по света през миналия век стъпила за пръв път в Сирмионе през 1950 г. и се завръщала там чак до 1959 г. във всеки свободен от професионални ангажименти ден. „Беше приказно, невероятно време, магическо и несравнимо, през което аз бях безкрайно доволна, че прекрасната и шеметна личност до мен ме правеше щастлива!” - спомня си Мария Калас по-късно в писмо до приятелка. Ако се вярва на няколко вече доста възрастни жени от Сирмионе, те имали възможността не само да разговарят по един или друг повод с легендарната певица от гръцко потекло, но дори и да свършат нещо за нея, тя обаче най-често бродела сама из средновековното градче. Легендарната певица въобще не се стремяла да се различава от местните хора - обличала се простичко като тях, почти винаги била забрадена, поздравявала вежливо и познати, и непознати. Най-често била вглъбена в себе си, мислейки за своите си неща или пък репетирайки наум поредната роля в естествения омайващ декор на Сирмионе. Понякога
стояла с часове да съзерцава замъка „Скальеро”, друг път се прехласвала по насочилите се към небето островърхи кипариси по източния бряг на полуострова, често стояла по цял следобед под маслиновите дръвчета в горичката над малкия местен плаж и летяла с поглед над безкрайното синьо отпред. Любимо място за разходка й били също така руините на огромната вила на местния наместник на Древния Рим и баща на Гай Валерий Катул. Била набожна жена и обичала да се черкува в спретнатата базилика „Сан Пиетро”, която монаси иззидали от камък преди близо хилядолетие на най-високото място на полуостровчето. През летните месеци, но вече в компанията на Джовани Батиста, Мария пък скачала като момиче по лъсканите от вълните бели хоризонтални скали, върху които полуостровът е положил снага. Там през лятото се образуват малки басейни с кристална вода и певицата не пропускала възможност да се гмурне в тях, но сама, защото казват, че по-големият от нея с 28 години съпруг не обичал да плува. Виж, двамата редовно ходели заедно да попиват енергия и
здраве от водата в местните минерални бани които навремето, пък и сега се смятат за едни от най-лековитите в Италия. Вечер сядали на терасата на някое от ресторантчетата по брега, пиели по чаша от хубавото тъдявашно бяло вино „Лугана”, хапвали езерна рибка и пак си говорели за опера и изявите на Мария, защото освен съпруг Джовани Батиста бил и импресарио на съпругата си. Но освен по скалите или из кокетни кафенета и кръчми на Сирмионе двамата били виждани най-често да се разхождат ръка за ръка из малкия парк на двайсетина метра от вилата им, който сега се казва... „Мария Калас”! 
За жалост хубавите неща в живота също имат край и идилията в Сирмионе на певицата и мъжа до нея свършила. При това рязко, изненадващо и доста грозно, като за това били виновни на първо място наивността на Джовани Батиста и после женската слабост на Мария пред чара на плейбоя на онези години. Разбира се, че става дума за един от най-богатите мъже на всички времена - корабния магнат Аристотел Онасис, който, без да му мигне окото, прелъстил омъжената световноизвестна певица. Историята на тази свалка е позната, може би е описана на всички езици, но рядко е посочвана истинската причина за нейното развихряне. Тоест това, че именно Джовани Батиста едва ли не хвърля съпругата си в безмилостните прегръдки на Онасис, приемайки поканата двамата да му гостуват на плаващия дворец на 50-те години - неговата яхта „Кристина”. Гъркът я отправил към италианеца след изключително успешно представяне на Мария през пролетта на 1959 г. в оперния театър на Лондон „Ковънт Гардън” и верончанинът веднага я приел. И вместо да откаже, той побързал да заведе Мария на яхтата, там вече се били качили митичният бивш премиер на Великобритания Уинстън Чърчил и съпругата му, въобще компанията била от богоизбрани. Което въобще не попречило на Онасис да омая главата на певицата с обещания да й купи собствена оперна трупа, с която да прави в Монако каквито си иска спектакли, а не съпругът й да обикаля оперите по света и да й пазари участия.
Както е известно, Аристотел никога не изпълнил обещанието си да купи оперна трупа на певицата. Без да му мигне окото, той й попречил да осъществи също така съвсем човешкия блян да си роди дете - след няколкото бурни нощи на яхтата тя забременяла, а корабният магнат я принудил да абортира. Накрая загърбил дадения й обет да се ожени за нея след развода си с Тина, предпочитайки да заведе пред олтара вдовицата на убития през 1963 г. американски президент Джон Кенеди - Джаклин. Мария рухнала и творчески, и психически, и физически, като смъртта я покосила през 1977 г., ненавършила 54 години. В няколко писма от последните си дни, оперната звезда на всички времена си спомня с умиление и обич за Сирмионе, сякаш упреквайки се защо не е останала завинаги там. В същото време обаче пожелава прахът й да бъде разпръснат в Егейско море, което мие бреговете на острова, където бил погребан две години преди това обичаният Ари. Явно раздвоението между обикновената, земната жена и звездната артистична натура си е казало думата и в последните нейни желания.
Сега в Италия паметта на великата Мария Калас пазят музеят с тоалетите от най-известните й роли, паметната плоча на вилата бижу в Сирмионе, споменатият парк, един творчески клуб пак там и онази някак оптимистична тъга по певицата, която се чувства по приказните брегове на езерото Гарда, особено ако слушаш гласа й в записи на „Норма”, „Травиата” и т.н