Лаго Комо, гр.Комо, Брунате - Италия

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо

Градът Комо наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо. Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното: Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите. Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Разположен в югозападния край на езерото Комо, град Комо е предимно център на търговията. Градът започва съществуването си като римско селище през 2-ри век от н.е. и е имал доста сложна история, свързана с различни исторически обрати, поне докато не попада под властта на Милано през 14-ти век. Именно от този момент градът процъфтява и то главно заради производството на коприна, като още тогава Комо е предоставял коприната за около 60% от европейския пазар. Комо възниква като римско селище под името Комум. Основаването му е през 196г. преди новата ера. През 12-ти век Комо се бори срещу Милано в качеството си на съюзник на Барбароса, който изгражда средновековните стени. През 1335г.Комо попада под властта на семейство Висконти, а от 1451г. е под контрола на Сфорца. Градът споделя същата съдба като Милано във времената, когато тези земи са били под испанска и австрийска доминация. През 1859г. градът влиза в състава на Кралство Италия. Миналото на Комо определя и наличието на множество романски църкви в града, сред които са датираща от 12в. Сан Феделе, както и перлата на майсторите от Комацина – датиращата от 11-ти век Сант Абондио, изградена в ломбардско-романски стил. Когато се говори за църковни сгради в Комо, няма как да се пренебрегне и местната катедрала – Дуомото на Комо.

Катедралата на Комо, носеща името Санта Мария Асунта и посветена на Успение на Пресвета Дева Мария, е главният храм на град Комо и столът на местния епископ. Разположена на живописния бряг на езерото Комо, тази катедрала е една от най-значимите религиозни сгради в италианския регион Ломбардия. Много често го наричат последния готически храм в Италия. Строителството на катедралата Санта Мария Асунта започва през 1396 г. на мястото на съществуващата по-рано романска църква Санта Мария Маджоре, само 10 години след основаването на световноизвестния Дуомо в Милано. Работата по изграждането на нов храм, започнала под ръководството на архитекта Лоренцо дельи Спаци ди Лайно, продължи почти четири века и била завършена едва през 1770 г., когато върху катедралата е издигнат купол в стил рококо, изработен от известния Филипо Ювара. . Внушителната западна фасада на църквата е построена между 1457 и 1498 г.: основната й атракция е кръглият розов прозорец, характерен за готическите храмове, и порталът, разположен между статуите на Плиний Стари и Плиний Млади, родом от Комо. Самата катедрала е дълга 87 метра, широка от 36 до 56 метра и висока 75 метра - от основата до върха на купола. Вътре е под формата на латински кръст с три кораба, разделени от колони и ренесансов трансепт. Апсидите и хоровете на църквата са построени през 16 век. Интериорът на катедралата е украсен с древни гоблени, някои от които са дело на Арчимболдо, а други са изработени от занаятчии от Ферара, Флоренция и Антверпен. Също така по стените на Санта Мария Асунта има картини от 16-ти век на Бернардино Луини и Гауденцио Ферари.

Сред забележителностите на Комо трябва да се отбележи и Темпио Волтиано (1927г), където са поставени мощите на физика Алесандро Волта от Комо, който е дал името си на „волтажа“. Алесандро Волта е роден и е живял през целия си живот в Комо.Животът на Волта е доста необичаен. Той е четвъртото дете в семейството на Филипо Волта и съпругата му Мадалена. Когато е на 7-годишна възраст, баща му умира и грижите за него поема чичо му, който се заема с неговото обучение, преподавайки му латински, аритметика и история. През 1757 г. Волта е изпратен да учи в йезуитско училище, с цел да стане адвокат, но много скоро разбира, че повече го интересуват физичните и химични явления. Младежът изучава кометата на Халей, чете произведенията на Исак Нютон. Въпреки склонността си към точните науки, Волта известно време ръководи Философския факултет в Падуа. И все пак откритието на електрическите батерии направи учения известен. През 1810г. Наполеон му дава титлата граф. Храмът (паметникът) е издигнат в чест на 100 -годишнината от смъртта на Волта на брега на езерото. Архитектът взима Пантеона като основа, но добавя и неокласически елементи. Днес в сградата се помещава музей на учения. Тук може да се видят писма, лични вещи, документи, модели на изобретения на великия физик.

Минахме покрай War Memorial. Той е издигнат в памет на жертвите на Първата и Втората световни войни. Изработен е от мрамор и гранит.

На отсрещния хълм е изграден фуникуляр. С него ще стигнем до селището Брунате. Линията е изградена през 1894 г., като се използва както от туристи, така и от местните жители. Линията е дълга 1084 м, с максимален наклон 55%. Влакчетата се движат на 6-7 минути, с възможност за две междинни спирки. В това селце е живял Пенчо Славейков. Минаваме покрай къщата , в която е изкарал последните си години. Сега тя е превърната в хотел, но има паметна плоча, както и бюст. Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: Сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта, където прекарва последните дни от живота си. Тук е и църквата, в която е било опято тялото на поета и гробището, където е бил погребан, преди тленните му останки да бъдат пренесени в България - осем години след смъртта му

Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не е разгледано от Нобеловия комитет, тъй като наградата се присъжда само на живи творци. Така България, прокудила талантливия си син, пропуска възможността да има нобелов лауреат.

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006), „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо