Изграждането на невероятния парк "Италия в миниатюрата" започнва през 1970 г., когато Иво Рамбалди решава да изпълни детската си мечта за игрален град. Построен на частна земя от Иво Рамбалдитой и до днес си остава собственост на сем.Рамбалди! Отворил врати за публика през април1970 год. с 50бр за да достигне днес до 253 миниатюри на известни италиански църкви, сгради и монументи!. Изграждането на всеки модел, върху който група от моделисти работи, отнема шест месеца работа. Една от трудностите, които майсторите срещат е избора на подходящ материал. Тъй като моделите са на открито, материалът, от който са направени, трябва да е устойчив на температурни крайности и различни метеорологични условия. В крайна сметка е решено да се направят структури от смола, разпенени по специален начин. Тя отговаря на всички необходими изисквания и е в състояние да издържа на различни температури, като същевременно поддържа външния си вид. През годината на откриване в парка са представени само 50 модела, но сега броят на миниатюрите е повече от 270 експозиции. По-късно правят и малък кът с извесни и интересни забележителности от 13 европейски държави!
Паркът е една голяма географска карта на Италия обградена от нейните 5 морета, а движейки се из него може да попаднеш на пиаца ''Св. Петър'' или ''Арена ди Верона'', пред ''Колизеума'' или в подножието на ''Везувий'', пред ''Миланската катедрала'' или близо до ''Наклонената кула е Пиза'', в полите на Монблан или пред фонтана ''Ди Треви''! А най-вълнуващото е истинска обиколка с лодка из миниатюрна Венеция! Можеш да обиколиш цяла Италия пеша чрез умаленото копие на страната. Мини полуострова е засаден с миниатюрни дървета и храсти, в мини морето плават кораби, а по мини жп линиите се движат мини влакове, на площадите са разпръснати малки фигури на хора. И всичко това придружено със звукови ефекти на класическа музика, песни на птици, плач, кучешки лай, изригване на вулкан и др.
В парка на Римини "Италия в миниатюрата" забележителностите се изпълняват в мащаб от 1:25 до 1:50, което позволява да се изследват подробно всички детайли на великите паметници на италианската архитектура. Венецианският Canale Grande е представен в по-голям мащаб - 1: 5. И височината на точната реплика на камбанарията на Сан Марко е до 20 метра. В допълнение, между миниатюрите се движат пътищата и железопътните линии, по които се движат малки влакове.
Към основните атракции на Италия в парка са представени и архитектурни паметници на други европейски държави. Такива като Айфелова кула, Белведерето на Виена и паметника на Малката русалка в Копенхаген.
И най-младите посетители на този необикновен музей със сигурност ще се насладят на динозаврите и разходките, както и на различни музикални и лазерни шоу-програми. Можете да се придвижвате в музея пеша или на специално оборудван монорелсов път за туристите. В парка има и обичайните атракции: водни пързалки, люлки и въртележки; изложба на динозаври и научен увеселителен парк.
Най-важните забележителности на света заемат площ от 85 хектара. Тук ще видите Колизеума, театъра и миниатюрния, малък, флорентински площад Санта Кроче (Светия кръст). На сцената му се провеждат много концерти и конкурси. Обстановката е невероятна. Много обекти се движат, звучат, действат. Територията на парка много пъти е била използвана за заснемане на филми и клипове.
Наклонената кула в Пиза. Известен в цял свят със своята изящна архитектура и уникална стройност. Строежът на кулата започва през 1173 г., но е прекъснат след слягането, което всъщност е причината за нейното наклоняване. Работата е възобновена през 1275 г. при Джовани ди Симоне и се смята, че е завършена от Томазо ди Андреа ди Пондера към края на четиринадесети век. Северната страна на кулата е висока 55,22 метра, докато южната страна достига височина от едва 54,52 метра с отклонение от вертикалата от 4,265 метра. Именно тук Галилео Галилей извършва своите известни експерименти върху падането на тела.
Базиликата: Базиликата е започната през 1063 г. от Бускето, а фасадата е завършена през тринадесети век от Райнолдо. Трите бронзови врати са изваяни от последователите на Джанболоня към края на шестнадесети век и изобразяват „Историите на Мария и Изкупителя“. Вратата на Сан Раниери, чиито прекрасни бронзови панели от Бонано Пизано и датираща от 1180 г., се използва като главен вход.
Баптистерий: Баптистерийът е започнат през 1152 г. от Диотислави, продължен през тридесети век от Никола и Джовани Пизано и завършен през втората половина на четиринадесети век под ръководството на Челино ди Несе. Най-забележителният от четирите врати е тази, разположена срещу катедралата.
Някои цифри: Открит през 1992 г., след 9 години работа.
Общ брой възпроизведени сгради: 119.
Мащаб на репродукциите 1:5.
Височина на камбанарията Сан Марко: 20 м.
Обща покрита площ: 12 000 кв.м.
Пиаца деи Синьори и Паладианската базилика – Виченца Паладианската базилика, освен че е най-важната историческа сграда в града, е и един от най-представителните примери на венецианския ренесанс. Заедно с мотива на Паладианските лоджии, базиликата доминира в южния край на Piazza dei Signori. Вътрешните части на базиликата датират от първата половина на XV век, докато двата реда външни лоджии са построени по проектите на Паладио между 1549 и 1614 г. На горния етаж се намира великолепна готическа зала, високият таван от които заема цялата горна част на сградата. Страната на площада срещу базиликата е заета от Бернада или капитанската лоджия, в средата е малката църква Сан Винченцо, построена между 1604 и 1617 г. архитект Бонин. От късата страна на площада стоят две колони, едната носи емблемата на Свети Марк, а другата статуя на Изкупителя.
Piazza Plebiscito е един от най-важните исторически площади в Неапол. Той е обграден от дългата фасада на кралския палат който датира от ХVІІ век, колонадата която граничи с църквата на Сан Фрациско ди Паоло, от Palazzo Salerno и Palazzo della Prefettura (Залата на Префектурата). Църкавата на Сан Фрациско ди Паоло е била построена между 1817г и 1846г от Pietro Bianchi по поръчка на Фердинад І от Бурбон, за да отбележи неговото завоюване на кралството. В намалени размери, то възпроизвежда неокласическия стил на Пантеона в Рим. Дорийската колонада е добавена по-късно от Gioacchino Murat
Римини, Арката на Август: Арката е била построена в чест на Август като точката където древният път Via Flaminia свършва и започва Via Emilia. Това е най-древната арка от триумфалните римски арки останали до днес. Декоративният ансамбъл е съставен от едностранна арка, заградена от колони и покрита с фронтон. Пълната височина на Арката, която не включва назъбената част която е добавена през средновековието е 15,86 метра.
Верона Piazza Bra и Арена ди Верона - Арената във Верона е един от най-големите римски паметници, не само по отношение на художествената си стойност, но и заради огромния си размер: има оси от 152 метра и 123 метра и достига височина от 30 метра. Арената е построена към края на първи век след Христа. Всяка година, през месеците юли и август, в Арената на Верона се изпълняват прекрасни опери. Piazza Bra е описан като един от най-красивите, грандиозни и най-оживените площади в Европа. Той е огромен, зелен и пълен с шум и суматоха. Трите страни на площада са изпълнени от Палацо дела Гран Гуардия от седемнадесети век, неокласическият Палацо Барбиери, седалище на градския съвет на Верона, и Арената
Монблан и тунел Монблан - най-високият връх в Алпите и в Европа. Огромна гранитна маса, дебела с игли и гребени, издълбана с дълбоки долини, изрязани от огромни реки от лед, които разделят долината на Шамони от долината на Аоста. Двата най-високи върха (Мон Блан, 4810 метра и Монблан ди Курмайор, 4807 метра) са италиански. Има тридесет ледника, най-големият от които се влива във Франция. Тунел с дължина 11 700 метра пресича Монблан, свързвайки пътя от долината Аоста с този на френска територия, минаващ през долината на Шамони.
БЕРГАМО Пиаца Векиа, базиликата Санта Мария Маджоре и параклиса Бартоломео Колеони Виа Гомбито, която от векове е била главната пътна артерия на Бергамо, води до красивия площад Пиаца Векиа. Срещу грациозния фонтан Контарини се намира Palazzo della Ragione (Дворецът на разума), най-старата от общинските сгради, която датира от края на дванадесети век. Впечатляващата природа на Палацо е допълнително подчертана от могъщата Torre Comunale (кула на кметството). На заден план се виждат очертанията на базиликата Санта Мария Маджоре и параклиса Colleoni. Параклисът, построен през 1475 г., представлява един от най-ранните изрази на художниците от ломбардския ренесанс. Особено забележителни са декорациите, фризовете и барелефите, които красят прозорците и колоните. Базиликата Санта Мария Маджоре, сложна романска конструкция, е започната през 1137 г.
Милано, Замъкът Сфорцеско В исторически план замъкът Сфорцеско датира от четиринадесети век, когато Галеацо II Висконти започва да строи крепост. След редица модификации замъкът е разрушен и разграбен в средата на петнадесети век от Миланската република. След това замъкът е поет от Франческо Сфорца, който започва да строи крепост за собствени отбранителни цели. Тези планове обаче са поети от по-амбициозни архитектурни планове и сградата се превръща в изискано, луксозно жилище. Когато Людовик Мавърът идва на власт, замъкът се превръща в един от най-разкошните дворци, като художници като Браманте и Леонардо работят върху интериорните декорации. Огромният четиристранен комплекс е изграден около три двора.
Дуомо (катедрала) на Милано е най-голямата готическа структура в Италия. Започнато е през 1386 г. под ръководството на Джан Галеацо Висконти, въпреки че архитектът, който го е проектирал, остава неизвестен. В годините от 1765 до 1769 г. шпилът е издигнат и увенчан със статуя на Мадона, достигаща 108,50 метра височина. Едва в началото на ХІХ век фасадата е завършена и едва през 1858 г. са издигнати всички кули. Великолепието на сградата се подчертава от нейната насочена към небето структура, която се губи на върха сред множеството кули (общо 135) и множеството статуи (общо 2254), които са разположени по страните и върховете му. Долната част на фасадата е в стил барок , но в горната част преминава в готически стил.
Павия Базиликата ди Сан Микеле Маджоре. Сан Микеле е стара църква в римски стил и в през средновековието много крале и императори са били короновани там. Базиликата датира от 661 година, но тя е била възстановена окло 1120 година. Сградата от жълт минерален пясъчник отдолу и червени тухли отгоре създава прекрасна хармония на цветове. Вертикалната извивка на фасадата привлича вниманието чрез покрита от горе лоджия и внушителна декорация като усукано въже която я разделя на три секции. Фасадата е украсена с чудновати скулптури на човешки фигури и животни в допълнение на красивата декорация на портала която се открива от само себе си.
ТОРИНО Палацо Мадама и Къртицата на Антонелиана Къртицата от Антонелиана не е само символ на Торино, тя е и най-високата каменна структура в цяла Европа. Достига височина 167,50 метра и е започнат през 1863 г. от архитекта А. Антонели като юдейски храм. По-късно е закупен от Общинския съвет на Торино и завършен през 1897 г. и в продължение на много години се помещава Музеят на италианския Рисорджименто. Палацо Мадама е построен на мястото, което преди е било заето от Порта Претория. През седемнадесети век замъкът е превърнат в кралска резиденция и е обитаван от кралиците мадам Кристин от Франция, които дават името си на двореца, и мадам Джована Батиста, която през 1718 г. възлага на архитекта Филипо Ювара да завърши строителните работи. Ювара построява богато украсената и хармонична барокова фасада, обърната на запад, и величествената двойна зала, които се причисляват към най-важните архитектурни творения на осемнадесети век. Днес дворецът е дом на Гражданския музей на древното изкуство и символ на миналото на Торино.
Флоренция Палацо Векио: Палацо Векио, наричан още Палацо дела Синьория, е построен между 1298 и 1314 г., традиционно се приписва на Арнолфо да Камбио. През шестнадесети век той е разширен от Буонталенти и Вазари. Оригиналното сърце на сградата е увенчано с назъбена галерия, от която се издига стройната кула, известна като „D’Arnolfo”, която е висока 94 метра. До шестнадесети век дворецът е бил седалище на правителството на републиката. От 1865 до 1871 г. там провеждат заседанията си депутатите от Кралство Италия. От 1872 г. до наши дни е седалище на градския съвет
Флоренция, Санта Мария дел Фиоре Най-добрата историческа религиозна сграда в готически стил, със своите широки и прости линии, които са характерни за Флоренция. Работата започва през 1296 г. под ръководството на Арнолфо да Камбио. След смъртта му строителните работи са продължени и разширени през 1331 и 1357 г. под ръководството на Ф. Таленти. Куполът на Брунелески е построен между 1420 и 1434 г. и увенчан със своя фенер през 1461 г.
Падуа Базилика Свети Антоний Падуанците наричат базиликата „ил Санто“ (светеца). Строителството започва през 1232 г., веднага след смъртта на Свети Антоний, и е завършено през четиринадесети век. Планът на базиликата е в романски стил с няколко готически елементи, докато шестте полусферични купола и централният, пресечен конус, са византийски. Бойните кули и две осмоъгълни камбанарии имат арабски вид и като цяло базиликата има вид на ориенталски храм. В долната част на фасадата има четири впечатляващи готически арки, над които се намира аркада с арки и двойна балюстрада. Над фронтона са разположени пиластри, а под него са висящи арки. Редом до централната розетка са разположени два прозореца с профили.
Piazza della Cisterna и Piazza del Duomo – Сан Джиминяно Piazza della Cisterna носи името си от резервоара за вода от втори век, стоящ в центъра на площада. Известен е с различни архитектурни шедьоври, триъгълната си форма и подовата тухлена зидария в шарка на рибена кост. Заобиколен е от исторически сгради: Палацо деи Кортези с много високата си кула, все още напълно непокътната, Палацо Тортоли от четиринадесети век с красивите си прозорци и прилежащата кула, Торе Тронка, Каса Салвестрини от тринадесети век и на изток кулите близнаци, Torri degli Ardinghelli, датиращи от тринадесети век. Пиаца дел Дуомо (Площад на катедралата) е доминиран от катедралата или колегиалната църква, до която се стига от дълги стъпала и образува историческия център на Сан Джиминяно. Срещу катедралата се издига Палацо дел Подеста, построена през 1239 г. и разширена през 1337 г. Дворецът има красива лоджия, а кулата му, известна като La Rognosa (Scabby), е висока 51 метра, което е максимално допустимото за тези на Сан Джиминяно. който иска да построи кула. На юг от площада се намира Палацо дел Пополо с лесно разпознаваемия Торе Гросо (Голямата кула). На север се издигат живописните кули близнаци Torri Gemelle dei Salvucci.
Сиена Пиаца дел Кампо Площадът заема мястото на древния римски форум и през всички времена от неговата история е бил център на гражданския живот в Сиена. Площадът е заобиколен от Palazzo Pubblico, което създава удивителен фон. Тя е построена между 1298 и 1342 г., отчасти с камък и частично с тухлена зидария, и се състои от централно тяло с две по-високи крила, които са добавени през 1681 г. В единия ъгъл стои изключително стройната кула Torre del Mangia, висока 102 метра и датираща от 1349 г., Навсякъде около площада има стари дворци, някои с назъбени и кули, най-забележителният триетажен Палацо Санседони от четиринадесети век. В средата на площада се намира великолепният фонтан Гея. От 1656 г. на площада се провежда известното конно състезание на Сиена, Палио. Провежда се два пъти годишно на 2 юли и 6 август.
Рим, Пиаца ди Спаня Светия престол. От площада се издигат 137-те стъпала на монументалното стълбище Trinitа dei Monti (Испански стъпала), дело на Франческо де Санктис и А. Спекчи. В средата на площада се намира фонтанът, проектиран от Пиетро Бернини, известен на римляните като "Баркача" (стара лодка). Вдясно се издига колоната на "Имаколата" (Богородица), издигната от Благочестив IX. В другия край площадът е затворен от Palazzo di Propoganda Fide (Дворецът на Конгрегацията за пропаганда на вярата), дело на Бернини, докато анимираната фасада на via di Propaganda Fide е дело на Боромини.
Рим, Фонтанът ди Треви: Той е поръчан от папа Климент XII и построен от Никола Салви, чиято работа е вдъхновена от дизайн на Бернини. Този известен фонтан е фантастична архитектурна композиция, доминирана от централната ниша, която държи статуя на Нептун на двуколесна колесница, теглена от морски коне и задвижвана от два тритона. В лявата ниша стои статуята на изобилието, а от дясната страна статуята на спасението. Изненадващата игра на бликаща и пенлива вода от централната скала и многобройните странични скали създава един наистина незабравим ансамбъл.
Рим,Колизеумът: Това е най-известният римски паметник и се смята за самия символ на Вечния град. Той е започнат от Веспасиан през около 72 г. сл. н. е., открит от Тит през 80 г. сл. н. е. и предназначен за публични представления, преди всичко гладиаторска битка с диви животни, която продължава до шести век. След като е сериозно повреден от поредица от земетресения, Колизеумът е превърнат в крепост през Средновековието и по-късно е използван като каменна кариера през Ренесанса. Великолепната конструкция е изградена във формата на елипса, като най-дългата ос е с размери 188 метра, а по-късата - 527 метра. От североизточната страна външната страна на Колизея изглежда напълно непокътната с три реда арки с обща дължина 57 метра. Арената, където се провеждаха представленията, е с размери 76 метра на 46 метра, а cavea (терасата) е разделена на три нива, всяко от които е предназначено съответно за рицари, граждани на Рим и плебс.
Рим, Базиликата Свети Петър Най-важната и най-голямата базилика в християнския свят и сърцето на католическия свят се издига над гроба на принца на апостолите, Свети Петър. Построен е от Константин през 326 г. и е в състояние на руини през 1452 г., когато Николай V възлага на Б. Роселино реконструкцията му. Работата започва през 1506 г. при Юлий II и по проекти на Браманте. Рафаело, Перуци и Сангало-младият се редуват като ръководители на работите до 1546 г., когато Микеланджело поема позицията и оставя своя белег на гений върху сградата. На 18 ноември 1626 г. новата църква е осветена от Урбан VIII. Базиликата се издига над великолепен площад, шедьовърът на Бернини, който през 1656-67 г. заобикаля огромната елипса с четворна колонада (284 колони и 88 колони). В средата на площада стои обелиск, висок 25,5 метра, донесен в Рим от Хелиополис от Калигула, поставен на площад „Св. Петър“ през 1586 г. и издигнат от Г. Фонтана.
ДАНИЯ Малката русалка - Копенхаген Статуята на Малката русалка, отпусната на гранитна скала на брега на Копенхаген, е изработена изцяло от бронз от скулптора Едуард Ериксен през 1913 г., той отдава почит на най-известния писател на съвременните приказки Ханс Кристиан Андерсен, който умира тук през 1875 г. Статуята изобразява Малката русалка, след като опашката й се е превърнала в крака, според известната приказка, докато меланхоличният й поглед се насочва към плажа. Висок е 165 см и тежи 175 кг .
АНГЛИЯ Катедралата Свети Павел - Лондон Със своя 110 метра висок купол, катедралата Свети Павел е втората по големина църква в света, след Св. Петър в Рим. Седалището на епископа на Лондон, катедралата претърпяла много трансформации по отношение на първоначалния си план. Днес внушителният паметник има структура в класически стил, шедьовър на великия архитект Кристофър Рен, на когото е поверена реконструкция през 1672 г. Работата е продължила около 35 години. Криптата е най-голямата и най-богата в Европа
ИРЛАНДИЯ Скалата Св. Патрик, Параклисът на Кормак - Построен върху пясъчник, комплексът включва, наред с други; Параклисът на Кормак и великолепният издълбан кръст, наречен Свети Патрик. Според легендата скалата на Свети Патрик е огромна скала, която пада в устата на дявола при вида на Свети Патрик. Изграждането на параклиса на Кормак започва през 1127 г. в романски стил (вероятно първата романска църква в Ирландия) и е осветена през 1134 г.
НИДЕРЛАНДИЯ Вятърни мелници Вятърните мелници са един от символите, представящи Холандия. Въведени в Европа през 12-ти век, вятърните мелници в Холандия изникват, за да отводнят плоските блата – типични за Холандия – които се простират под морското равнище и да ги направят обитаеми и обработваеми. След това са били използвани в продължение на векове за разпределение на вода и за смилане на зърно. Днес вятърните мелници все още са източник на незамърсяваща енергия.
ПОРТУГАЛИЯ Кулата на Белем - Лисабон Кулата на Белем е построена между 1515 и 1521 г. от Франсиско д’Аруда, като почит към покровителя на града Сейнт Висенте. Кулата има романска/готическа структура, но е богата на мавритански декорации, символизиращи властта на краля: въжета, които обграждат сградата, завършващи с елегантни възли, кръстове на Военния орден на Христос и елементи, взети от природата, като носорози. С течение на времето, след изграждането на по-модерни и ефективни отбранителни структури, кулата на Белим губи своята отбранителна роля. С течение на времето кулата се използва за други цели (затвор, телеграфна станция и фар). През 1983 г. ЮНЕСКО дава на Кулата Белем статут на световно наследство
ИСПАНИЯ Алказар - Сеговия През 1985 г. ЮНЕСКО обявява Сеговия за наследство на човечеството, благодарение на нейните исторически и културни традиции и много паметници, включително Алказар. Той стои величествено на върха на скалист разклон, където се срещат реките Ересма и Кламорес. Строежът му датира от 11-ти век, но е реновиран и разширен през 15-ти век, а по-късно напълно възстановен след пожар през 1862 г. Великолепният замък е в готически стил, украсен с великолепни декорации на Мореска и заобиколен от пресечен дълбок ров. чрез подвижен мост. В допълнение към красивата кула на Алфонсо X, внимание заслужава и внушителната кула Homenaje на Хуан II, висока 80 метра и заобиколена от дузина по-малки кули. Алказар е бил кралската резиденция през Средновековието, докато съдът е преместен в Мадрид, а по-късно е използван като арсенал, държавен затвор и седалище на Кралския колеж по артилерия, Общ военен архив, Военна артилерийска академия и музей.
ФРАНЦИЯ Трокадеро - Париж Хълмът Шайо, където се издига чудесният Трокадеро срещу Айфеловата кула, е мястото, избрано от Наполеон за построяването на най-необикновения дворец в света. Но до падането на Наполеоновата империя са били построени само бастионите. Сегашната сграда, с нейните прекрасни павилиони, е проектирана от Азема, Луи-Огюст Боало и Жак Карлу и е украсена със скулптури и барелефи.
АВСТРИЯ Замъкът Белведере - Виена Построен от известния бароков архитект Й.Л. фон Хилдебранд за принц Евгений Савойски, конструкцията и интериорният дизайн са в стил рококо.
ГЪРЦИЯ Акропол - Атина В древна Гърция акрополът е бил най-високата част на селище и е бил седалище на властта. Изграден на хълм от варовита скала с височина 156 метра, ширина 150 и дължина около 300, той е бил обитаван без прекъсване от 3000 г. пр.н.е. и се превръща в един от големите градове през микенския период, за което доказателство са останките от циклопските стени и голям дворец, седалище на могъщи принцове. По-късно Акрополът се превръща в свещено място: храмове, посветени на боговете-защитници на града (Атина, Зевс, Посейдон), олтари, свещени зони и други сгради, посветени на митичните герои
ШВЕЙЦАРИЯ Замъкът Шилон - Монтрьо Замъкът Шилон, построен през 13-ти век върху някои римски останки, стои на скалист остров на брега на езерото Лемано. Той е бил резиденция на графовете на Савой през Средновековието. Първоначално е била крепост, но е претърпяла множество трансформации през годините, като бавно се адаптира към развитието на отбранителни и нападателни изобретения. Тук са отсядали безброй исторически личности, включително императори, папи, принцове и поети. Сред последните той вдъхновява творбите на Виктор Юго, Александър Дюма и лорд Байрон.
БЕЛГИЯ Атомиум - Брюксел - Атомиумът е символът на съвременния Брюксел. Огромният паметник, построен за Универсалното изложение от 1958 г., представлява атом, увеличен 165 милиарда пъти. Вътре асансьор ви отвежда до височина от 102 метра за 23 секунди. В терминалната сфера се помещава ресторант, а останалите - бирария и няколко стаи, запазени за ЕВРАТОМ, включително изложба за мирното използване на атома.
ГЕРМАНИЯ Замъкът Нойшващайн Построен за Луи II, замъкът е бил предназначен да символизира митичния свят в произведенията на Вагнер. Работата е започнала през 1869 г., но отнема 17 години, преди сградата да бъде завършена. Всъщност Луи II е живял в замъка само 102 дни.
Париж, Айфеловата кула
През лятото в парка
Няма коментари:
Публикуване на коментар