Киоджа – навярно малцина са чували това име. Едно градче, в което днес живеят над 50 хиляди души, но което винаги е било в сянката на по-големия брат или по-скоро на по-голямата сестра. Едно градче с канали и мостове, с къщи във водата, построени на кокили и с вековна история. Градче, в което всичко е по-малко, но и по-идилично. Наричат града „малката Венеция“, но вместо да се гордее с това си име, за местните сравнението е по-скоро оскърбително. Живописното малко рибарско селище не иска да бъде популярно като „миниатюрното издание на Венето“. Ако попитате хората кое е най-голямото им предимство, те ще ви кажат: „Ние тук нямаме луди, каквито са всички във Венеция!“
Киоджа (Chioggia) e град, заемащ едноименния остров в южната част на Венецианската лагуна. – разположен е на север в лагуната, само на 2 м. надморска височина, като едната му част „принадлежи“ на Венецианската лагуна, а другата на Адриатическо море – истинска идилична рибарска картина. За разлика от Венеция на това място са разрешени не само колелетата, но и мотопедите, а най-популярното превозно средство е триколката. Движат се и автомобили, а в обичайните часове се образува и трафик. Ако искате да се насладите на венецианско, традиционно усещане, в град със старинна архитектура и най-широките пясъчни плажове на Адриатическо море, но да бъдете далеч от шума и туристите, Киоджа би ви харесала със сигурност. Много венециански мотиви могат да се открият в Киоджа, но той показва едно друго лице на Венецианската република – човек може много по-отблизо да се докосне до живота сред канали и вода. Риболовът тук е много по-важен от туризма. Неслучайно в Киоджа се намира най-големият рибен пазар в Италия. Той обаче е табу за туристите. Достъп до него имат само търговци. За посетителите има по-малък рибен пазар с около 30 щанда, където може да се купи прясна риба от рано сутрин.
Първите споменавания на Киоджа се намират в дните на Римската империя от Плиний, който нарича града Фоса Клодия на името на неговия основател Клодий. А името Киоджа за първи път се появява в документи от 6 век, когато градът е бил част от Византийската империя. През 9-ти век Киоджа е разрушена от войските на крал Пипин и възстановена около солените блата. Още през Средновековието градът се превръща в едно от най-големите рибарски пристанища в Северна Италия. Правото на господство над Киоджа близо до Венеция е оспорено от самата велика Генуезка република. През 1378 г. градът дори е превзет от генуезците, но само няколко години по-късно е завзет отново от венецианците, които запазват контрола над него в продължение на няколко века. По време на окупацията от Наполеон(1797 г.) Киоджа е подчинен на френската администрация, но само година по-късно е предаден на Австрия и под нейно владение е цели 52 години (1814-1866).Малко известен факт е, че символ на града, макар и с увяхваща слава, е дървената свирка или „дървото на Мараска“, която е изобретена много отдавна. Нейната история може да се проследи някъде около XVI в. За жалост след Втората световна война единственият, който ги прави е Синдор Босколо. Разбира се, Chioggia не може да надскочи художественото богатство на Венеция, но си струва да се посетят няколкото средновековни църкви, които са реставрирани по време на просперитета на Венецианската република. Киоджа е мястото където писателят Карло Голдони, един от класиците на италианската литература, създава неговата пиеса Le baruffe chiozzotte.
Основната улица в Киоджа е Корсо дел Пополо – дълга почти километър, тя е затворена за движение вечер, а в четвъртък се провежда пазар, от който може да се вземе най-добрата прясна риба. Киоджа е познат още и с един особен сорт цвекло, известно като „бонбонено“, заради смесения цвят, приличащ на захарни пръчици. От местните забележителности си струва да се отбележи романската катедрала Cattedrale di Santa Maria Assunta, построена през XII век, когато епископът е преместен в градa. Първоначалната и конструкция е унищожена при пожар през Коледата на 1623 г. Година по-късно се започва работа по нейното възстановяване и днес тя е в този й автентичен вид. В непосредствена близост е Porta di Santa Maria Assunta – бившата градска порта, построена през 1520 г., като част от старинните градски укрепления на Chioggia. Претърпяла е няколко архитектурни промени през цялата история. От едната й страна може да се лъвът на Свети Марк – символ на Венеция в миналото. Църквата Сант Андреа от 18 век с камбанария от 11-12 век и една от най-старите наблюдателни кули в света. Вътрешността на храма е украсена с "Разпятието" на Палма-старши. В града са запазени и други средновековни църкви, повечето от които са реконструирани през 16-ти и 17-ти век, през периода на разцвета на Киоджа. В историческия център на Киоджа се намира голяма пешеходна алея, пълна с най-разнообразни заведения, ресторанти и кафенета. Те се редуват с малки и големи магазини, които предлагат традиционните качествени дрехи и обувки, с които Италия е известна по цял свят. Най-красивият площад в града е Piazzetta Vigo, който е и най-оживеното място. Изграден е от бял мрамор и на него са разположени множество заведения, магазини и прекрасни кафенета, които предлагат най-различни видове сладолед. Тук се намира и красивата църква San Domenico, която е сред най-посещаваните църкви в Киоджа. Друга туристическа дестинация е часовниковата кула и Музеят на часовника, разположени на Corso Del Popolo. Те обаче са отворени за посетители само през празничните дни и неделите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар