Долината на тракийските царе, Казанлъшката гробница, България

“Долината на тракийските царе” – това наименование се дава от археолозите на район с около 1000 могилни некрополи, по време на археологическите проучвания в периода 1992-1997 г. в Казанлъшката котловина. Според учените в “Долината на тракийските царе” по подобие на “Долината на египетските фараони” в Египет са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация. Тракийската горбница в Казанлък е един от шедьоврите на тракийското строително и изобразително изкуство. Определено тя е и най-известната гробница в Долината на тракийските царе! Намира се в парк Тюлбето. Открита е случайно по време на изкопни работи в могилен насип през 1944 г. На 19 април 1944 година, докато прокопават галерия за противосамолетно скривалище, войници от противовъздушната отбрана се натъкват на Казанлъшката тракийска гробница. Започват от галерията от юг и за щастие много скоро попадат на грубо иззидана каменна стена. Любопитството ги кара да я разбият и се озовават в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там - в кръгло засводено помещение. В гробната камера са намерени малко на брой предмети, знак, че гробницата е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копчета, 3 глинени розетки и други) свидетелстват за високо развито бижутерийно изкуство у траките през тази епоха. При снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. Наличието на тези огнища може да се обясни с религиозните вярвания на траките, и по-точно с езическия обичай да се извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. В насипа е открита и каничка, изработена изкусно от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа. Гробницата е под могилен насип, който пък е част от голям некропол, разположен в близост до столицата на Одриското царство – Севтополис. Гробницата има гробна камера, покрита с кошеровидно-камбановиден купол и дромос към нея. И двете помещения са иззидани с тухли. Към този дромос водят два успоредни зида, които образуват нещо като предверие. Цялата гробница е била покрита с каменна риза и отгоре е бил натрупан насипа.Гробницата е изградена от тухли. В дромоса те имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са секторни (трапецовидни). Секторните тухли са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.

Световната си известност и признание от Юнеско, Казанлъшката гробница придобива със своите невероятни стенописи, разказващи за смъртта и обожествяването на погребания владетел и неговата съпруга.Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и кости показват, че са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия.В гробницата са изобразени военни сцени и сцена на погребално угощение, което е част от погребалния ритуал на траките (описан в по-късни векове от Херодот). Тези изображения доказват тезата за вярата на траките в задгробния живот. При погребение са изпращали починалия с всичко, което му е служело приживе. Използвани са 4 основни цвята: черен, жълт, бял и червени, съчетани по особено великолепен начин. В предверието стените са измазани с глина. На източния фриз на коридора е изобразена сцена на с войници -пеша и на кон, сблъсък между две неприятелски войски. В центъра на изображението се виждат двама войни изправени едни срещу друг, държащи по един крив нож и копия в ръцете си.В срещуположния западен фриз, сцената е подобна на изображението от източния , но този път единия войн е коленичил пред другия. Според изследователите тази сцена изобразява историческо събитие от живота на погребания в гробницата владетел, но може и да се приеме като митична сцена, представяща войнското достойнство на погребания. Най-интересна е безспорно живописта в куполното помещение, която е разделена в няколко хоризонтални фриза, основният от които представя „Погребално угощение“. Централния фриз представя седнали мъж и жена, край малка масичка с храна, а около тях са наредени няколко прислужници, носещи различни дарове, ратаи, коняри, свирачи. Една от прислужниците е значително по-висока на ръст от останалите, носеща поднос с плодове се интерпретира като Богинята-Майка, която посреща починалите в отвъдното царство.Под този фриз пък има пояс с розети и букрании (бичи глави). В най-горната част, около центъра на купола на Казанлъшка гробница са представени три полета, изобразяващи по една препускаща колесница.

В гробницата са открити кости на мъж и жена, а в коридора-скелет на кон. В могилния насип са намерени различни глинени фрагменти от съдове, незначителен брой златни предмети. Най-вероятно гробницата е ограбена още в древността. Около Казанлъшката гробница още през 1946 г. е изградено защитно съоръжение, с цел да се съхрани и предпази от атмосферните услови. В днешно време достъпът до нея е ограничен. Непосредствено до нея се намира и точно копие на оригинала, в което всеки може да влезе, разгледа и снима.

Гробницата е първият български паметник, който е включен в световната съкровищница на ЮНЕСКО

Долината на тракийските царе, Некрополът Шушманец - тракийски гробници-светилища – Хелвеция, Грифоните и Шушманец, България

Долината на тракийските царе – така е известна Казанлъшката котловина. Тук са концентрирани голям брой могили (около 1500), издигнати по всякакви странни идеи и обичаи на траките. В много от тях вероятно са погребани тракийски аристократи или важни личности. В днешно време са проучени около 300, а са отворени за посещения, социализирани, само дузина. Некрополът Шушманец, в него можем да видим три тракийски гробници-светилища – Хелвеция, Грифоните и Шушманец

Хелвеция – открита 28 юли 1996 г. – използвана IV век преди Христа Първият въпрос, който си задаваме, е, защо Хелвеция. Всъщност, гробницата е наречена на фондацията спонсор от Швейцария. А „Хелвеция“ е националната персонификация на Швейцария. Името е дадено от археолога Георги Китов, който открива гробницата през 1996 г. Повечето от околните гробници са разкрити именно от него и той ги е „кръщавал“. Тракийската гробница Хелвеция се нарича още Малката гола могила

Вече пристъпваме към дромоса, това е дългия коридор към входа на гробницата. Коридорът е изграден от ломени камъни и е на фуга от основната сграда на светилището. Всяка една от гробниците тук е ориентирана на юг. И се намира в южната част на могилата си. От уникалните неща в Хелвеция са вратите, които са запазени цели. Те са доста масивни, каменни, и са закрепени към входа със скоби, залети с олово. Източното крило е било боядисано в червено и е символ на изгрева и зараждането на живота, а западното в сиво-черно и напомня за смъртта. В основната сграда на тракийските гробници има две помещения – преддверие и основна зала. В прага на преддверието на Хелвеция има издълбан улей, а по стените има петна, които са вероятно от животинска кръв. Та тук се твърди, че са се правили жертвоприношения. Всичко звучи така злокобно, но такива са били вековете. В централното гробно помещение има погребално легло, което си е нормално за една гробница. Тук вратите могат да се залостят отвътре, което не е много странно, защото най-вероятно мястото е било светилище дълги години и вероятно жрецът се е затварял да си прави ритуалите.

Грифоните – 19 август 1996 г. – късния V началото на IV век пр. Хр. И започваме с името, Грифоните. Веднага забелязваме релефната украса в каменните плочи над портата, след дромоса, който отново е от дебели и високи каменни стени. Именно там се намират „грифоните“, на които е кръстена гробницата. Не точно защото са изобразени грифони, но защото декоративните елементи наподобяват глави на грифони.

Така внушителен изглежда входът към преддверието на гробницата, който, по подобие на останалите тракийски гробници, бил затварян с двукрили каменни врати, отварящи се навън. Същата порта е затваряла и същинската погребална камера. Днес може да се намерят фрагменти от тези порти, изложени в преддверието на гробницата. В самата погребална камера е запазено погребалното ложе, а любопитен елемент е подвижният каменен блок пред него, наподобяващ стъпало, или пък някаква седалка. Както обикновено, само можем да гадаем каква точно е била функцията му. Но и за Грифоните, както и за Хелвеция и другата близка гробница Шушманец, се смята, че е действала и като храм. Та това приспособление може да е служило за какви ли не ритуали. От малкото други неща, които се знаят, по-точно предполагат, за гробницата Грифоните е че е използвана през два етапа. За това говорят двете нива на пода в погребалната камера, както и данни, че дромосът е удължаван. И да допълним историята с малко факти, които всъщност са сред малкото доказани: дромосът е дълъг 8 м и широк 4,70 м, това не е трудно за доказване. Има данни за два строителни периода на гробницата и продължителното ѝ използване. И, разбира се, най-любопитният въпрос, а именно кой е бил погребан в нея, си стои без отговор. И тази гробница, както и Хелвеция, е била разграбена още в древността и при откриването ѝ през 1996 г. са открити само дребни находки, чрез които е датирана – късния V, началото на IV в. пр. Хр.

Шушманец – открита 1996 г. – IV в. пр. Хр. Хелвеция и Грифоните се намират в непосредствена близост една до друга, а съвсем близо до тях е и трета, не по-малко внушителна – Шушманец.

Гробницата Шушманец изглежда някак по-просторна и мащабна спрямо Хелвеция и Грифоните, въпреки че това може и да е измама. Всъщност, такъв е нейният дромос – широк 6 м и дълъг 4 м (останалите са по-дълги и тесни). А фасадата на гробницата представлява подреден зид от десет реда камък, с красива арка с колона по средата. Зад колоната е входът и на същинската гробна камера, който някога също бил затворен от масивни каменни порти, които могат да се видят днес, изложени в дромоса на гробницата Шушманец. Днес стъпваме внимателно върху стъклената пътечка, изградена върху останките от някогашния под на преддверието, за да надникнем вътре в гробната камера, в която посетители не се допускат. В средата на гробната камера също има колона, а стените са украсени с полуколони и изградени на три пояса. Виждат се и следите от фината бяла мазилка, която някога покривала всички детайли, но днес е поизчезнала от повечето. И все пак, ако вложим мъничко въображение, няма как да не се убедим, че тук е имало внушителен тракийски храм, изграден, и вероятно използван, с много усърдие и внимание. Гробницата в могилата Шушманец е от IV в. пр. Хр., като за датировката се съди от архитектурните особености на съоръжението. В погребалната камера днес могат да се видят само останки от разрушеното още в древността погребално ложе. И в Шушманец откритите находки са малко. В преддверието са намерени останките от четири коня и две кучета, вероятно принесени в жертва.