Хераклея Линкестис, Македония

Хераклея или Хераклия Линкестис е античен град в котловината Пелагония в близост до съвременния град Битоля, Македония. Името на града произлиза от Херакъл, митологичния герой, смятан за родоначалник на македонската царска династия Аргеади, а Линкестис от гръцки земя на рисове е античното име на областта. Останките на античния град Хераклея Линкестис имат голямо културно значение за Балканите. Археологическият обект разположен на юг от град Битоля отразява начина на живот на жителите, които са живели тук през елинистическия и римския периоди. Според археолозите, които са работили на обекта, градът е бил стратегически военен център от голямо значение и може би един от най-развитите на Балканите. Изследователите смятат, че градът е бил основан от Филип II Македонски, който управлява в средата на 4 век пр.н.е. Но според други, мненията за създаването на Хераклея Линкестис е че е бил основан много по-късно, по време на управлението на Филип V Македонски. През годините, градът е бил нападан от народи от различни култури (римски, готически, византийски ...). Този социален и културен център от голямо значение за епохата, след множество нашествия става мащабен религиозен център. Разкопани са театър и част от форума на града - и двата от II век, римска баня от IV век, три базилики и епископски дворец от края на V - VI век, тъй като градът е център на Хераклейската епископия. Църковните сгради са покрити имат мозаечни подове - едни от най-красивите запазени в страната. Считат се за шедьовър на ранното християнско изкуство На рида и в южното му подножие по река Сива вода е запазена и крепостната стена, градена във II и обновявана в IV и VI век. Тя затваря пространство от 8 ha, намалено в VI век на 5 ha. В античността през Хераклея минава Виа Егнатия.

Калищкият манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ , Македония

Калищкият манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ или само Калища е единият от двата ставропигиални манастири на Македонската православна църква. Обителта е действащ женски манастир и е известна със старата си скална църква. Патронният празник на манастира е на Голяма Богородица. Калищкият манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ се намира на брега на Охридското езеро. Манастирски комплекс се състои от две църкви - една пещерна и една нова църква посветени на Рождество на Пресвета Богородица. Новата църква е посветена на апостолите Петър и Павел, а пещерната църква на Св. Атанас.

Манастирските конаци

Манастирският комплекс се намира срещу северния бряг на Охридското езеро на около 10 километра западно от град Струга, в близост до село Калища. Най-старата част от манастира, която всъщност е и основата на целия комплекс е пещерната църква “Рождество на Пресвета Богородица”, построена през XIV век. Тази църква заедно с църквата “Св. Атанас”, църквата “Св. Архангел Михаил” в Радожда и църквата “Св. Спас” във Вишни е една от четирите пещерни или скални църкви в региона. В самата стена, където се намира скалният манастир, има три монашески килии, две на първия и една на втория етаж. В самото начало манастирът е бил мъжки, но и днес под покровителството на Пресветата майка Богородица се подвизават монаси.

В пещерната църква е открита иконата на Пресветата майка Богородица известна още като Черната Богородица. Днес иконата се пази в новата църква “Рождество на Пресвета Богородица”, реставрирана през 1977 г. Местните хора разказват как по време на Втората световна война иконата е била опасана с вериги от германците и хвърлена надалеч дълбоко в Охридското езеро, но на другия ден е изплувала от мястото откъдето е била хвърлена и се е върнала на брега на езерото. Иконата е чудотворна и има целебно действие, а местните хора твърдят, че тя изпълнява молитвите, когато те са искрени и на силно вярващи, не само на християни, но и на мюсюлмани. В центъра на монашеския комплекс се извива, като негов закрилник многовековен чинар. Той е на 645 г. и се вярва, че неговото съществуване е паралелно с първото идване на монасите в този комплекс. Манастирът е разрушаван, но след това е възстанове.​

Тук се намира аязмото - лечебен извор, чиито води са лековити за очите.

Охридското езеро и Заливът на костите, Македония

Охридското езеро е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено между Македония и Албания. През 1980 година езерото заедно с неговото крайбрежие и град Охрид са обявени от ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Охридското езеро е разположено в планинска област на границата между двете държави. Заема площ от 353,9 км². Част от езерото - 105 км² е включена в територията на Албания, а останалите 248 км² се намират в Република Северна Македония. Надморската височина на Охридското езеро е 693,17 м. Максималната дължина на езерото е 30 километра, а широчината му - 14,5 км. Крайбрежната му линия е дълга 88 км. Най-голямата му дълбочина е измерена срещу село Пещани - 287,4 м, а средната му дълбочина е 163,71 м. Охридското е отделено от планината Галичица. В македонската част на езерото се намират градовете Охрид и Струга, а в албанската - град Поградец. При град Струга от Охридското езеро изтича река Черни Дрин, чрез която водите му се вливат в Адриатическо море. Приема се, че Охридското езеро е на възраст между 2 и 3 милиона години. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Температурата на водата на езерото рядко пада под нулата, поради което то не замръзва. Обикновено температурата на водата не пада под 4° С.

Заливът на костите От Охрид тръгнахме с авобуса към манастира „Св.Наум“. Пътьом спряхме на едно място наречено Залива на костите. Звучи зловещо, но зад това наименование не се крие страшна история а, дремно минало отпреди 5500г. Намира не на южното крайбрежие на Охридското езеро, во полуостров Градище. На дъното на залива са открити останки от праисторическо наколно селище, а съседство – огромно количество животински кости. Те са натрупани там от обитателите на селището, които през дългия перод на съществуването му през бронзовата и желязната епоха са се изхранвали с лов, риболов и земеделие. Праисторическите хора изхвърляли във водата костите от животните, които са се хранели, като сред тях са намерени и рога на елени, каменни сечива и керамични съдове Заливът на костите е една от новите атракции в района на Охридското езеро, която привлича туристи през последните години, след като там бе направен музей на водата. Той представлява автентична възстановка на праисторическото наколно селище. Може да се види как са живеели хората от средата на 4-то хилядолетие до средата на първото хилядолетие преди н.е. Те са направили селището си на дървена платформа върху забити в дъното талпи и това ги е защитавало от хищници. В него е имало 60 къщи върху дървени колове, изгардени по обичайната строителна технология от праисторията – със стени от преплетени клонки, обмазани със смес от кал и слама и покрив от гредоред, покрит със слама или тръстика. Във възстановката на селището са направени 24 къщи, в които може да се влезе и да се види как е било устроено жилищното пространство