Импресионизъм - Едгар Дега

Дега е роден в Париж през 1834 г. в заможно банкерско семейство, а истинското му е име е Илер Жермен Едгар дьо Га. Баща му Огюст е банкер, а майка му Селестин е американка от Ню Орлиънс. Още от дете Дега проявява артистичните с дарби, които баща му забелязва. Огюст е ценител и любител на изкуството и насърчава таланта на сина си да рисува, като често го води в парижките музеи. Дега получава класическо образование в лицея "Луи Льо Гран" в Париж. През 1853 г., на 18-годишна възраст му се разрешава да копира италиански ренесансови картини в Лувъра в Париж. Създава няколко впечатляващи копия на Рафаел, като изучава и творбите на по-съвременни художници като Жан Огюст Доминик Енгър и Йожен Дьолакроа. Обучава се в ателието на известния преподавател по изящни изкуства и художник Луи Ламот, който преподава традиционния академичен стил с акцент върху линията. Силно влияние върху Дега оказват и картините и фреските, които вижда по време на няколко дълги пътувания до Италия в края на 50-те години на XIX в. През 1855 г. Дега е приет в Училището за изящни изкуства (École des Beaux-Arts) в Париж. Година по-късно той го напуска, за да прекара следващите три в пътуване, рисуване и учене в Италия. Младият художник копира творбите на великите ренесансови художници Микеланджело и Леонардо да Винчи, като става почитател на класическата линейност, която остава отличителна черта дори в най-модерните му картини. През 1862 г. Дега се запознава с художника Едуар Мане в Лувъра и двамата бързо започват да си съперничат приятелски. Дега споделя пренебрежението на Мане към господстващата арт институция, както и убеждението му, че художниците трябва да се обърнат към по-модерни техники и теми. До 1868 г. Дега става виден член на група авангардни художници, сред които са Мане, Пиер-Огюст Реноар, Клод Моне и Алфред Сисле, които се събират често в кафене "Гербоа", за да обсъждат начините, по които могат да се приобщят към модерния свят. Срещите им съвпадат с бурни моменти във френската история. През юли 1870 г. избухва Френско-пруската война и Дега се записва доброволец в гвардията. По това време се простудява и губи част от зрението си. След края на войната през 1871 г. Парижката комуна завладява столицата за два ужасяващи месеца, но художника предприема продължително пътуване, за да посети роднини в Ню Орлиънс и да избегне възцарилия се хаос. По това време той вече не рисува академични сюжети, а се съсредоточава върху сцени от съвременния живот като градски развлекателни дейност, конни надбягвания, перачки, певци от кафенета и балерини. Всичко това изобразено от радикална гледна точка. Завръщайки се в Париж в края на 1873 г., Дега, заедно с Моне, Сисле и няколко други художници, създава "Анонимно дружество на художници живописци, скулптори, графици и др." (Société Anonyme des Artistes). Те се ангажират да организират изложби без контрола на Парижкия салон и да избягат от наложените строги критерии. Групата художници става известна като импресионисти и на 15 април 1874 г. правят първата изложба. През следващите 12 години групата организира осем такива експозиции и Дега участва във всички тях. Най-известните му картини през тези години са "Клас по танци" (La Classe de danse, 1871), "Жената с вазата" (La Femme à la potiche, 1872), "Абсент" (L'Absinthe, 1875) и "Танцьорки, които тренират" (Les danseuses au bar, 1877). През 1880 г. изработва и скулптурата "Малката четиринадесетгодишна танцьорка" (La Petite Danseuse de quatorze ans), която е толкова натрапчиво изразителна, че докато някои критици я наричат гениална, други го осъждат като жесток за това, че я е направил. Въпреки че картините на Дега не са откровено политически, те отразяват променящата се социална и икономическа среда във Франция. Освен това изобразяват и широкото навлизане на жените на работното място.Интересът му към балерините се засилва през 70-те години на XIX в. и до края на живота си той създава около 1500 творби на тази тема. Това не са традиционни портрети, а студии, които се занимават с движението на човешкото тяло, изследвайки физиката и дисциплината на танцьорите чрез използване на изкривени пози и неочаквани гледни точки. "Хората ме наричат художник на танцуващи момичета", казва Дега на парижкия търговец на изкуство Амброаз Волар. "Никога не им е хрумвало, че основният ми интерес към танцьорките се състои в това да изобразявам движения и да рисувам красиви дрехи". В края на 80-те години на XIX в. зрението на Дега започва да се влошава все повече и той се съсредоточава почти изцяло върху танцьорки и голи тела, като с отслабването на зрението си се насочва към скулптурата. На по-късен етап от живота си художникът става мрачен и изпада в депресия, вероятно вследствие на все по-силната си слепота. Дега живее до началото на ХХ век и въпреки че през тези години рисува по-малко, неуморно популяризира творчеството си и става страстен колекционер на произведения на изкуството. През 1912 г. е принуден да напусне ателието в Монмартър, в което работи повече от двадесет години. Умира пет години по-късно, през 1917 г., на осемдесет и три годишна възраст.