д-р Георги Китов (1943-2008), прави едно от най-значимите открития в българската археология.
Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница от IV в.пр.Хр. с невероятно добре запазени стенописи. Още първия оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралел сред откритите до сега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи. Могилата се намира в непосредствена близост до селото и се откроява на фона на околността като красиво възвишение. Височината на могилния насип е около 15 м‚ а диаметърът му надхвърля 70 м. От източната му периферия започва коридор с дължина повече от четиринадесет метра, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение.
Гробницата има 10-метров дромос, правоъгълно преддверие и кръгла гробна камера с камбановиден свод. Ритуалното ложе е било разрушено още в древността.
Стенописите са разположени по стените както на гробната камера, така и на дромоса и преддверието. Изобразени са предимно ловни сцени (лов на глигани и на елени), както и погребален пир. И двете сцени вероятно се отнасят към отвъдния свят, обикновено пресъздаван в гробниците. Известно е, че в представите за отвъдното на аристократическото учение на траките съществуват идеи за „вечния лов“ и „вечно пируване и пиянство“, в които обожествените герои (антроподемони) прекарват безвремето си. Стенописите са важен извор за тракийското царско облекло, за украсата на царските ездитни коне и за царските инсигнии. Интересна е една гола мъжка фигура, замахнала с двойна брадва (лабрис) (царска инсигния) – вероятно това е изображение на митичен герой-прародител.
Александровската гробница се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити до сега. Уникална обаче я правят нейните стенописи. Живописта обхваща изцяло кръглата и правоъгълната камери и малка част от коридора. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса. Изображенията в първата камера са предимно едноцветни или представят орнаменти. Над входа за централното помещение са разположени конник и нарисуван срещу него пешак, в момент на двубой.
Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера. Тя е украсена с шест хоризонтални, разположени един над друг пояса. Два от тях са с фигурална украса. Най-добре е запазен поясът с изображения на ловни сцени. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Те са облечени с туники, някои са с панталони. Въоръжени са с копия и мечове. Формите на оръжията обогатяват представите за тракийското въоръжение.
Впечатляващи са фигурите на конете и детайлно представената амуниция, която според цветовете е от златни, сребърни и бронзови апликации. Разположението им по ремъците, седлата и гърдите има важно значение за тълкуването на вече познати комплекти. Върху главите на конете са изобразени украси с форма на лабрис – двойна брадва.
Стенописите са разположени по стените както на гробната камера, така и на дромоса и преддверието. Изобразени са предимно ловни сцени (лов на глигани и на елени), както и погребален пир. И двете сцени вероятно се отнасят към отвъдния свят, обикновено пресъздаван в гробниците. Известно е, че в представите за отвъдното на аристократическото учение на траките съществуват идеи за „вечния лов“ и „вечно пируване и пиянство“, в които обожествените герои (антроподемони) прекарват безвремето си. Стенописите са важен извор за тракийското царско облекло, за украсата на царските ездитни коне и за царските инсигнии. Интересна е една гола мъжка фигура, замахнала с двойна брадва (лабрис) (царска инсигния) – вероятно това е изображение на митичен герой-прародител.
Александровската гробница се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити до сега. Уникална обаче я правят нейните стенописи. Живописта обхваща изцяло кръглата и правоъгълната камери и малка част от коридора. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса. Изображенията в първата камера са предимно едноцветни или представят орнаменти. Над входа за централното помещение са разположени конник и нарисуван срещу него пешак, в момент на двубой.
Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера. Тя е украсена с шест хоризонтални, разположени един над друг пояса. Два от тях са с фигурална украса. Най-добре е запазен поясът с изображения на ловни сцени. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Те са облечени с туники, някои са с панталони. Въоръжени са с копия и мечове. Формите на оръжията обогатяват представите за тракийското въоръжение.
Впечатляващи са фигурите на конете и детайлно представената амуниция, която според цветовете е от златни, сребърни и бронзови апликации. Разположението им по ремъците, седлата и гърдите има важно значение за тълкуването на вече познати комплекти. Върху главите на конете са изобразени украси с форма на лабрис – двойна брадва.
КуполътАлександровската гробница има дълъг около 15 метра коридор. Входът, чиято фасада е разрушена още в античността, се намира на изток. От коридора се влиза в правоъгълна камера. Покривната ѝ конструкция е с форма на трапец. Проходът между коридора и предверието е с правоъгълна форма. През вход се влиза в кръглата камера. Тя има диаметър в долната си част 3.30 метра и височина 3.40 метра.
Шестте пояса от богати стенописи, украсяващи кръглата камера на гробницата, освен със своето изящество и реализъм, се свързват и с това, че в единия от тях е направено едно от най-интригуващите и загадъчни открития в гробницата. Това е украсеният в червено монохромен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен като „Кодзимасес Хрестос”. Според тълкуванието първата дума е лично име от тракийски произход, а втората – прозвище, което означава способен, умел, можещ. Така надписът може да се тълкува като Кодзимасес Майстора, а графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата. Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отдолу той е ограничен с йонийска кима, а отгоре – от тясно бяло поле, с вписани в него червени точки.
Шестте пояса от богати стенописи, украсяващи кръглата камера на гробницата, освен със своето изящество и реализъм, се свързват и с това, че в единия от тях е направено едно от най-интригуващите и загадъчни открития в гробницата. Това е украсеният в червено монохромен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен като „Кодзимасес Хрестос”. Според тълкуванието първата дума е лично име от тракийски произход, а втората – прозвище, което означава способен, умел, можещ. Така надписът може да се тълкува като Кодзимасес Майстора, а графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата. Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отдолу той е ограничен с йонийска кима, а отгоре – от тясно бяло поле, с вписани в него червени точки.
Постройката е играла ролята на хероон (храм-мавзолей). Малката височина на коридора и двата входа е налагала посетителят да мине през тях ниско приведен, озовавайки се в свят от цветове и фигури, растителни и геометрични мотиви, изображения на пешаци и конници, домашни и диви животни. Те са изпълнени неочаквано реалистично, имат изключителна научна, художествена и изворова стойност, и въздействат по неподражаем начин.
Точна реплика на гробницата е изложена в Музейния център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ на 150 м северно от могилата, изграден с дарение от Япония и открит през 2009 г.
Други гробници в България, украсени със стенопии, са Казанлъшката, Свещарската и Мъглижката. Картините изобразяват сцени или предмети от митичната биография на обожествения владетел – лов, отвъден пир, увенчаване, бойни сцени и др.
Benji
Traveler: Долината на тракийските царе, Казанлъшката гробница
Benji
Traveler: Свещари, Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари,
България
Няма коментари:
Публикуване на коментар