Руините на Малката базилика се появяват по време на строителни работи в района на бул. "Княгиня Мария Луиза".
Малката базилика е била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в. По план тя е трикорабна. Има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, заедно с апсидата, е 20 м., а ширината и е 13 м.
Малката базилика е изградена през втората половина на V век в чест на Базилиск – главният военен командир на провинция Тракия. Той останал в историята, когато през 471 г. успял да отблъсне от града разбунтувалите се готи. През 475 г. Базилиск станал Император, но само след 20 месеца бил свален от предшественика си, който унищожил всички следи от съществуването му, включително и надписите, вградени в мозайката на Базиликата. Изградена е във втората половина на V в. малката базилика е с богата архитектурна украса – мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични мотиви. В мозайката е оформено пано с ктиторски надпис. Открити са останки от олтарна маса.
Скоро след смъртта на Базилиск, базиликата изгоряла до основи. Предполага се, че причината била атака на варвари. Дървеният покрив и керемидите рухнали и затрупали вътрешността на църквата с отломки. Хората, обаче, желаели църквата си възстановена. Малката базилика била вдигната от пепелищата, и новите основи легнали върху старите. Запазват се външните размери, като подовото ниво е повдигнато с около 0,70 м. Новият под е тухлен. Променено е оформлението на притвора, олтарната преграда и амвона. Мозайките обаче така и не били реставрирани. Оставили ги на място и просто ги покрили с нов под от обикновени тухли. Новата Малка базилика обаче имала друго, с което да впечатлява посетителите си – Тогава към северния кораб е пристроен баптистерий. Баптистерият има квадратен план, кръстовидна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в. Баптистерият на Малката базилика бил проектиран като място за кръщение на новородени и на възрастни хора. Той имал два входа – един за езичници и един за християни. Имал и мраморен басейн с форма на кръст, дълбок 1 м. Мраморни колони поддържали изящен покрив, а подът извън басейна бил украсен с едни от най-хубавите мозайки в тази част на империята: двойка гълъби и елен. Гълъбите символизирали Светия Дух, а еленът – душата, която се стреми към Бог.
При разкопките са намерени два ктиторски надписа. Единият е върху облицовъчна мраморна плоча от олтара на базиликата. Вторият е оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната апсида. Споменава се «патриций» и «победител», чието име било заличено. Вероятно става въпрос за Базилиск, който е византийски император през 475-476 година, а разрушаването на част от мозайката е направено съзнателно с цел заличаване на името му след неговото детрониране.
Руините на археологическия паметник са открити случайно през 1988 г. при изграждането на панелен блок. Тъй като се смята за едно от най-ранните свидетелства за християнството по българските земи и доказателство за изключителното майсторство при създаване на подови мозайки в късноантичния Филипопол, базиликата е реставрирана и отворена за посетители през 2014-та година. Тя бе изградена със 100-процентово финансиране от Фондация Америка за България.
Руините на археологическия паметник са открити случайно през 1988 г. при изграждането на панелен блок. Тъй като се смята за едно от най-ранните свидетелства за християнството по българските земи и доказателство за изключителното майсторство при създаване на подови мозайки в късноантичния Филипопол, базиликата е реставрирана и отворена за посетители през 2014-та година. Тя бе изградена със 100-процентово финансиране от Фондация Америка за България.
В християнското изкуство еленът представя
стремежа към спасение на душата.
Затова той често присъства около кръщелни купели
като символ на желанието за духовно пречистване
с покръстването. Еленът жадува водата,
така както християнинът – вярата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар