Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.
Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение.
Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в.сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Предполага се, че базиликата е била епископска, за което се съди от сравнително големите размери на сградата, богатата украса с мозайки, както и специфичната форма на олтарната част.
Епископската базилика на Филипопол е открита по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Базиликата е издигната върху по-ранни монументални сгради, част от чиито структури са проучени археологически. Функционирала е от средата на ІV в. до края на VІ в., а през средновековието върху нейните руини възниква християнски некропол.
Базиликата представлява трикорабна едноапсидна сграда с нартекс и атрий, заобиколен от портици, изключително мащабна по размери с богато вътрешно архитектурно оформление. Корабите й са разделени от 14 подпори, като се редуват две мраморни и една зидана.
Общата и дължина е 82,80 м., а ширината и е 36 м., което я прави най-голямата базиликална сграда от от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Подовете на базиликата са покрити с два слоя многоцветни мозайки, с площ надхвърляща две хиляди кв.м.
Мозаечните подове от Епископската базилика на Филипопол притежават свой специфичен облик, съчетал различните влияния с местната култура, традиции и ресурси, като обогатяват знанията ни за разпространението и развитието на мозаечното изкуство в късната античност. Те заемат обща площ от 700 кв. м. и са обагрени в различни пъстри цветове, които най-често изобразяват различни птици. Мозайките са двупластови и датират от различни периоди. При тях се забелязва разлика в мотивите и композициите между южния и средния кораб на базиликата, което води до предположението, че са направени от различни майстори.
През 2015 г. започва изпълнението на широкомащабен проект за консервация, реставрация и експониране на мозайките на базиликата, който предвижда в периметъра на проучванията от 80-те години на XX в. да се изгради двуетажна защитна сграда, в която долната мозайка да се консервира на място (in situ) на приземния етаж, а горната да се експонира на втория. Реставраторски екип демонтира горната мозайка и разкрива долната, за която установява, че е полагана поетапно – първо в централния кораб, впоследствие в южния. В средата на южния е представена евхаристийна сцена: две вази, едната с вино, другата с вода, фланкират олтарна маса (mensa sacra), чиито плот е с очертанията на правоъгълна маса с дръжки (tabula ansata). В нея е поместен дарителски надпис на гръцки, съобщаващ за полагането на мозайката по времето на епископ Маркиан или Лукиан.
Според резултатите от проучванията комплексът има три пода, два от които мозаечни. Първоначалният под е хоросанов (opus signinum), върху който поетапно – първо в централния кораб, а впоследствие в апсидата, страничните кораби, нартекса, портиците на атрия и южната двойка помещения, е изграден първият мозаечен под (opus tessellatum).
Върху него, с изключение на площта на южната двойка помещения, е положен вторият мозаечен под (горната мозайка). Най-рано в нартекса, където използваният некачествен хоросан е довел до разрушаването на долната мозайка, а по-късно в апсидата, корабите и портиците на атрия, където непрекъснатото слягане на земната основа на пода е причинило различните деформации в мозаечния под; в презвитерия, също засегнат от сляганията, е положена мозайка в opus sectile (плочи с различни геометрични форми). Забележителна е представената в горната мозайка на страничните кораби композиция т.н. „Извор на живота“: два пауна, приведени към фонтан с бликаща вода, втора двойка птици е изобразена пред него.
След построяване на защитната сграда, екипът на Елена Кантарева-Дечева експонира на втория етаж демонтираната през 2015 г. и впоследствие обработена горна мозайка (2020), а останалите мозайки консервира и експонира in situ (2019–2020).
Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив.
Мозаечните подове от Епископската базилика на Филипопол притежават свой специфичен облик, съчетал различните влияния с местната култура, традиции и ресурси, като обогатяват знанията ни за разпространението и развитието на мозаечното изкуство в късната античност. Те заемат обща площ от 700 кв. м. и са обагрени в различни пъстри цветове, които най-често изобразяват различни птици. Мозайките са двупластови и датират от различни периоди. При тях се забелязва разлика в мотивите и композициите между южния и средния кораб на базиликата, което води до предположението, че са направени от различни майстори.
През 2015 г. започва изпълнението на широкомащабен проект за консервация, реставрация и експониране на мозайките на базиликата, който предвижда в периметъра на проучванията от 80-те години на XX в. да се изгради двуетажна защитна сграда, в която долната мозайка да се консервира на място (in situ) на приземния етаж, а горната да се експонира на втория. Реставраторски екип демонтира горната мозайка и разкрива долната, за която установява, че е полагана поетапно – първо в централния кораб, впоследствие в южния. В средата на южния е представена евхаристийна сцена: две вази, едната с вино, другата с вода, фланкират олтарна маса (mensa sacra), чиито плот е с очертанията на правоъгълна маса с дръжки (tabula ansata). В нея е поместен дарителски надпис на гръцки, съобщаващ за полагането на мозайката по времето на епископ Маркиан или Лукиан.
Според резултатите от проучванията комплексът има три пода, два от които мозаечни. Първоначалният под е хоросанов (opus signinum), върху който поетапно – първо в централния кораб, а впоследствие в апсидата, страничните кораби, нартекса, портиците на атрия и южната двойка помещения, е изграден първият мозаечен под (opus tessellatum).
Върху него, с изключение на площта на южната двойка помещения, е положен вторият мозаечен под (горната мозайка). Най-рано в нартекса, където използваният некачествен хоросан е довел до разрушаването на долната мозайка, а по-късно в апсидата, корабите и портиците на атрия, където непрекъснатото слягане на земната основа на пода е причинило различните деформации в мозаечния под; в презвитерия, също засегнат от сляганията, е положена мозайка в opus sectile (плочи с различни геометрични форми). Забележителна е представената в горната мозайка на страничните кораби композиция т.н. „Извор на живота“: два пауна, приведени към фонтан с бликаща вода, втора двойка птици е изобразена пред него.
След построяване на защитната сграда, екипът на Елена Кантарева-Дечева експонира на втория етаж демонтираната през 2015 г. и впоследствие обработена горна мозайка (2020), а останалите мозайки консервира и експонира in situ (2019–2020).
Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив.
през прозореца на втория етаж -
Католическата катедрала
Епископската базилика на Филипопол е паметник с изключително висока историческа, художествена и научна стойност. Сградата е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти.
Oт 20.01.2018 г. Епископската базилика е включена в Иникативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО за Република България като част от сериен обект „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар