Рицарите хоспиталиери (известни още като Орденът на Свети Йоан или Малтийският орден) играят решаваща роля в историята на Средиземноморието и оставят своя най-ярък архитектурен отпечатък именно на остров Родос.
Тяхната история е завладяващ път от грижа за болни поклонници до превръщането им в една от най-страховитите военни сили на Средновековието.
Орденът е основан около 1070 г. в Йерусалим от група италиански търговци. Първоначалната им цел е била изцяло хуманитарна – да създадат болница (hospital), която да се грижи за бедните, болните и ранените християнски поклонници в Светите земи. Оттук идва и името им „хоспиталиери“.
С разрастването на Кръстоносните походи обаче се появява крещяща нужда от защита на тези поклонници по опасните пътища. Така орденът се милитаризира и се разделя на три основни класи:
Военни рицари - Благородници, които воюват.
Братя лечители (капелани и лекари) - Които управляват болниците.
Оръженосци и служещи братя - Които помагат в битките и логистиката
Между 1309-1522г. Родос изживява своя Златен век. След като християните губят Йерусалим и Акра, рицарите търсят нов дом. През 1309 г. те завладяват Родос и го превръщат в своя суверенна държава. На Родос хоспиталиерите изграждат мощен военен флот. Те се превръщат в основната морска бариера срещу настъплението на Османската империя в Средиземно море. Рицарите са идвали от най-богатите благороднически семейства в Европа. Те са били разделени на 7 национални групи, наречени „езици“ (Оверн, Прованс, Франция, Италия, Арагон, Кастилия и Англия). Всеки „език“ е отговарял за защитата на определен участък от крепостните стени на Родос и е имал своя голяма резиденция (хан) по прочутата Улица на рицарите.
Въпреки военния си характер, те издигат в Родос монументална болница, която днес е превърната в Археологическия музей на Родос. Тя е била една от най-модерните за времето си в Европа.
През 1522 г. султан Сюлейман Великолепни обгражда Родос със 100 000-на армия. Срещу него се изправят едва около 500 рицари и няколко хиляди местни жители. След 6 месеца на брутални битки и въпреки че устояват на десетки щурмове, рицарите са принудени да се предат поради липса на провизии. Впечатлен от тяхната смелост, Сюлейман им позволява да напуснат острова мирно, вземайки със себе си своите оръжия и реликви.
След няколко години без дом, през 1530 г. испанският крал Карл V им преотстъпва остров Малта (срещу символичен наем от един малтийски сокол годишно). Там те стават известни като Малтийския орден, където отново устояват на легендарна османска обсада през 1565 г.
Интересното е, че Суверенният Малтийски орден съществува и до днес като субект на международното право (със седалище в Рим) и продължава своята първоначална мисия: медицинска и хуманитарна помощ по целия свят.
Зад сегашния си облик дворецът крие сложни исторически пластове на владение и преустройства.
През 1522 г. султан Сюлейман Великолепни обгражда Родос със 100 000-на армия. Срещу него се изправят едва около 500 рицари и няколко хиляди местни жители. След 6 месеца на брутални битки и въпреки че устояват на десетки щурмове, рицарите са принудени да се предат поради липса на провизии. Впечатлен от тяхната смелост, Сюлейман им позволява да напуснат острова мирно, вземайки със себе си своите оръжия и реликви.
След няколко години без дом, през 1530 г. испанският крал Карл V им преотстъпва остров Малта (срещу символичен наем от един малтийски сокол годишно). Там те стават известни като Малтийския орден, където отново устояват на легендарна османска обсада през 1565 г.
Интересното е, че Суверенният Малтийски орден съществува и до днес като субект на международното право (със седалище в Рим) и продължава своята първоначална мисия: медицинска и хуманитарна помощ по целия свят.
Зад сегашния си облик дворецът крие сложни исторически пластове на владение и преустройства.
През VII век (Византийски период) първоначално на мястото се е издигала византийска цитадела и акропол. Легендите дори сочат, че тук се е намирал древният храм на бога на слънцето Хелиос.
1309 – 1522 г. (Ера на рицарите кръстоносци): Рицарите хоспиталиери превземат острова и изграждат монументалния готически замък като своя основна крепост и седалище.
1522 – 1912 г. (Османско владичество): По време на Османската империя сградата губи блясъка си и се превръща в затвор, казарма и склад за барут.
1856 г. (Голямата катастрофа): Мълния удря съседната църква „Свети Йоан“, където османците съхраняват боеприпаси. Експлозията унищожава по-голямата част от двореца, оставяйки непокътнати само приземния етаж и входните кули.
1912 – 1943 г. (Италианска реконструкция): Италианците окупират Додеканезите. През 30-те години на XX в. италианският архитект Виторио Местурино възстановява двореца в грандиозен псевдосредновековен стил. Замъкът е подготвян за лятна резиденция на крал Виктор Емануил III и фашисткия диктатор Бенито Мусолини (чиято паметна плоча все още стои на входа).
1947 г. – днес (Завръщане в Гърция): С Парижкия мирен договор Додеканезите са предадени на Гърция. През 1948 г. дворецът официално отваря врати като музей.
Въпреки че голяма част от днешната структура е италианска възстановка, интериорът крие безценни съкровища
1309 – 1522 г. (Ера на рицарите кръстоносци): Рицарите хоспиталиери превземат острова и изграждат монументалния готически замък като своя основна крепост и седалище.
1522 – 1912 г. (Османско владичество): По време на Османската империя сградата губи блясъка си и се превръща в затвор, казарма и склад за барут.
1856 г. (Голямата катастрофа): Мълния удря съседната църква „Свети Йоан“, където османците съхраняват боеприпаси. Експлозията унищожава по-голямата част от двореца, оставяйки непокътнати само приземния етаж и входните кули.
1912 – 1943 г. (Италианска реконструкция): Италианците окупират Додеканезите. През 30-те години на XX в. италианският архитект Виторио Местурино възстановява двореца в грандиозен псевдосредновековен стил. Замъкът е подготвян за лятна резиденция на крал Виктор Емануил III и фашисткия диктатор Бенито Мусолини (чиято паметна плоча все още стои на входа).
1947 г. – днес (Завръщане в Гърция): С Парижкия мирен договор Додеканезите са предадени на Гърция. През 1948 г. дворецът официално отваря врати като музей.
Въпреки че голяма част от днешната структура е италианска възстановка, интериорът крие безценни съкровища
Антични мозайки: Подовете на залите на първия етаж са украсени с автентични елинистически, римски и раннохристиянски мозайки, пренесени от близкия остров Кос (включително известната мозайка на Медуза Горгона от II в. пр.н.е.).
Постоянни изложби: Приземният етаж е посветен на античната и средновековна история на град Родос от неговото основаване през 408 г. пр.н.е. до падането под османска власт.
Рицарско въоръжение: Залите съхраняват богата колекция от оръжия, брони, средновековни мебели и бижута.
Постоянни изложби: Приземният етаж е посветен на античната и средновековна история на град Родос от неговото основаване през 408 г. пр.н.е. до падането под османска власт.
Рицарско въоръжение: Залите съхраняват богата колекция от оръжия, брони, средновековни мебели и бижута.
