Аман - столицата на Йордания

Аман е столицата на Йордания, разположена между пустинята и плодородната долина Йордан. Градът е много стар и е бил населен още по време на Желязната ера, когато носи името Рабат-Амон. Римляните го завладяват през 106 г. сл. Хр., кръщават го Филаделфия и го превръщат в един от десетте града по източната граница на империята, които стават известни като Декаполис. Те възприемат римската архитектура и култура, като това си личи много силно в Аман. По-късно Аман пада последователно под арабска и турска власт, а след Първата световна война, Йордания става независима държава под управлението на династията на хашемитите. Днес около половината от населението на страната живее в околностите на Аман. Градът е разположен на 19 хълма, наречени джабали, и очарователен микс от старото и новото време. В комерсиалния център има модерни сгради, хотели, ресторанти и арт галерии, които са рамо до рамо с традиционни кафетерии и малки работилнички. Долната част на града е по-стара и традиционна, и там може да се намери всичко – от впечатляващи пазари до интересни исторически забележителности.

Безспорно една от най-посещаваните дестинации в Аман е джабалът Цитаделата. Целият хълм е осеян с археологически останки и сгради от няколко различни цивилизации, заради което и целият хълм е включен в Йорданския археологически музей. Цитаделата е била обитаема още преди 18 хиляди години и днес на пътя към централния вход на археологическия музей можете да видите входовете в скалите, където са живели хора през Бронзовата епоха. Римляните са прочистили голяма част от мястото, преди самите те да почнат да строят. Те изхвърлили голяма част от останките надолу по хълма и в наши дни археолозите се ориентират по тях за това кой е живял на Цитаделата. На същия джабал са храмът на Херкулес, дворецът Умаяд и византийската църква. В подножието има две римски руини - римският театър, издълбан в един хълм, е построен между 1131- 161 сл. Хр. В него е имало места за 6000 души, а акустиката все още е много добра. До него е Одеон, който е бил театър с 500 места, ползван и за дебати и дискусии. И двете са близо до римския форум на града, от който не е останало много до наши дни. Старата част на Аман е много живописна със Стария сук – цветния стар, пазар и джамията „Крал Хюсеин“. Популярна дестинация е друг от хълмовете - Джабал Аман с най-добрите пазари, музеи, паметници. На Джабал Аман е Улицата на дъгата, където има посолства и магазини, както и обекти като къщата ал-Муфти, резиденцията на крал Талал и пазарът Сук Джара. На Джабал Ашрафи пък се намира джамията Абу Дервиш, която отвън е покрита с черни и бели шарки, което я прави уникална за Йордания. Отвътре тя в светли цветове и персийски килими. Голяма част от туристите отиват към най-новата от джамиите - тази на Крал Абдула I, построена между 1982 – 1989 година. Внушителната религиозна сграда може да побере до 3000 души. 
Това са забележителностите, които трябва да видя при следващото си посещение на Аман. Този път много дъжд ни валя и нямахме време за разглеждане, а през мокрите стъкла гледките не са ясни. Въпреки всичко мернахме античния театър. Видях се и с приятелки - йорданки.

Мадаба - градът на музайките, Йордания

Йордания, разположена в сърцето на Близкия Изток, е място където историята, религията и културата са неизменно преплетени. В нея има безспорно много интересни градове и райони за разглеждане, но може би най-популярния маршрут из Йордания е т.нар. Царски път. Той е на възраст от около 5000 години и започва от столицата на държавата, продължавайки в южна посока през много исторически забележителности. Първият град след Аман е Мадаба (Madaba), познат като Градът на мозайките. Този изключителен град се е превърнал в една от най-предпочитаните туристически дестинации, въпреки честите конфликти в Близкия изток.
Няма историк, който да не е мечтал да отиде поне веднъж в Мадаба - град с древна история. Той е особено популярен обаче заради своите неповторими византийски мозайки, а главна негова атракция е мозаечната карта, съхраняваща се в източноправославната църква "Св. Георги". По своята същност тя е изключителна, тъй като дава ценни напътствия и сведения за светите места в Йерусалим.
Въпреки че картата датира от около 560 г., тя е изненадващо точна. Някога се е състояла от над 2, 3 млн. цветни камъчета, подредени върху платно с размери 6 на 15 м. За съжаление днес голяма част от камъните са изгубили някогашния си вид, но дори и сега изследователите се възхищават на точността ѝ. Много участъци от мозайката са обозначени дори с намиращите се на показаните територии долини и хълмове, големи градове и малки селца.
Тази прецизност е изключително изненадваща, тъй като картата проследява маршрута чак до делтата на река Нил. Всичко е обозначено с букви и на мозайката се виждат дори такива подробности като мостове. Има и множество изображения на растения, животни и плавателни съдове. Изключително добре е запазен детайл, показващ вливането на река Йордан в Мъртво море. Друг изумителен факт е, че картата показва освен светите места в Йерусалим и други свещени пътища и храмове за преклонение, намиращи се в Близкия Изток.
Царският път, известен като "Кралската магистрала", се споменава в Стария завет на Библията като маршрут, по който Мойсей е поискал разрешение да премине, след като е извел израилтяните от Египет. Съществуват археологически доказателства, показващи присъствие на едомци, набатейци, римляни, византийци и мюсюлмани по голяма част от сегашната магистрала, а това предполага, че този път е бил в непрекъсната употреба поне от VIII в. пр.н.е. Кралската магистрала е била важен търговски път свързващ Арабия, Плодородния полумесец, Червено море и Египет. Керваните, превозващи тамян и подправки от Арабия, са минавали по този път към процъфтяващата набатейска столица Петра. През римския период император Траян (управлявал между 98-117 г.) преименува пътя на Via Nova Traiana.
В продължение на векове пътят е бил и важен поклоннически маршрут. През византийския период християните го използват по пътя си към библейските места в Светите земи, като Голгота. През ранния ислямски период много мюсюлмани пътуват по него на път за Мека.
Древният път някога е минавал покрай най-високия хълм на Аман, обитаван още от бронзовата епоха. 30 км на юг, през които се преминава покрай маслинови градини, зреещи нарове и редици от бодливи круши, се намира древният град Мадаба. Пътят пресича най-плодородната част на страната, район, в който има извори и водоизточници, но и земеделски земи. Това е гръбнакът на Йордания.

Картата е открита при строежа на гръцка православна църква Св. Георги в Мадаба, построена през 1844 на мястото на по-древна. Тя се намира в апсидата и не е ориентирана север-юг като съвременните карти, а сочи на изток към олтара така, че посоките върху картата съответстват на реалната ориентация на компаса. В оригинал е била с размери 21 на 7 m е съдържала над 2 млн. малки квадратни цветни камъчета. Сегашните ѝ размери са 16 на 5 m. Изобразеният регион се простира от Ливан на север до делтата на Нил на юг и от Средиземно море на запад до Арабската пустиня. Сред елементите се открояват Мъртво море с две рибарски лодки, няколко моста през река Йордан, риба в реката, лъв (почти неузнаваем поради вмъкването на допълнителни плочки по време на иконоборството) ловуващ газела в пустинята Моав, Йерихон, обкръжен с палми, Витлеем и други библейски места. Вероятно една от функциите на картата е била да улеснява ориентирането на поклонниците към Светите земи. Всички надписи и обяснения са на гръцки. Със смесена перспектива са изобразени 150 градове и села, всички с имена. Най-голямото изображение и с най-много детайли е на Йерусалим, разположен в центъра на картата. Мозайката показва ясно редица значителни сгради от Стария град, като Дамаската порта, Лъвската порта, Златната порта, Ционската порта, църквата Възкресение Христово, кулата на Давид (цитаделата на Йерусалим) и кардо максимус. Те се разпознават лесно и представляват основен източник на информация за византийски Йерусалим. Всъщност по наличието или отсъствието на определени църкви с известна дата на построяване е датирана и картата.