Бункерите в Тирана, Албания

Бункерите са построени от Енвер Ходжа, тогавашния управник, който се опасявал, че ще ги нападнат с ядрено оръжие и наредил да бъдат построени около 173 371 бункера, които да бъдат пръснати из цялата страна. Представете си такъв брой бункери на територия от 28 750 кв.м., можете да ги видите буквално навсякъде. Твърди се, че работниците от Skoda били освобождавани от работа, за да поставят бункерите из страната. Друго любопитно е, че когато първият бункер бил готов, Ходжа наредил на инженера, който го е проектирал, да влезе в бункера и го бомбардирали с боен танк, за да проверят ефективността му. Казват, че конструкцията е издържала на удара. Реално никога не се стигнало до използването им, не и като бункери. Разрушаването на бункерите е скъпо и заради това, местните прагматици са ги превърнали в колибка за кучета, работилница за инструменти, да прибират сеното и още куп други креативни неща, включително и в музеи.

BunkArt2 е ядрен бункер, превърнат в музей, който показва колко жесток е бил комунистическият режим, когато страната е била изолирана от външния свят. Той също така показва всички мръсни номера, които държавата е правила на своите хора, като подслушвателната стая, да ги шпионира, и как са преследвали тези, които са били смятани за предатели. Този подземен лабиринт в сърцето на столицата крие тъмно минало.

Ядреният бункер от комунистическата епоха, музей Bunk’Art 2 и пространство за изкуство отразяват инициативата на Тирана да използва културата, за да отпразнува раждането на нова ера, като същевременно си припомня миналото. Откриването на този подземен тунел в центъра на Тирана предствалява все едно разкриването на древни руини във всеки от най-очарователните исторически градове в света. Всяко откритие като това вдъхва нов живот на града, припомняйки минали времена – отбелязвайки края на една ера и началото на нова. Bunk’Art 2, е с размер приблизително 1000 m2, със стоманобетонни стени с дебелина до 2,4 метра и е вторият от двата ядрени бункера в Тирана, които наскоро се превърнали в интерактивно артистично пространство. Разположен в центъра на града, където са министерските сгради, това подземно убежище е било скрито от очите на обществеността до скорошното му разкриване през 2015 г. Тайно построен през 1981-86 г., под Министерството на вътрешните работи по протежение на главния булевард на града, подземната структура получива кодовото име „Objekti Shtylla“ (Обектен стълб), за да остане конструкцията й незабелязана. Тази структура се е смятала за „голямо постижение“ от комунистическия режим, което говори много за техния огромен и в крайна сметка ненужен фокус върху защитата и изолацията на страната от „имперските сили“. Всъщност този тунел представлява една от последните части от параноичния „бункерен проект“ на Енвер Ходжа в Албания през 70-те години. Движението включва създаването на повече от 700 000 бункера в цялата страна и още по-голям подземен тунел в края на столицата, който сега е Bunk'Art 1. По време на изграждането на Bunk'Art 2, неговият купол, който маркира входа на музея, бил повреден от хората, които го приемали като „прослава“ на диктатурата. Било взето решение да не се поправят щетите и по този начин се затвърди мястото му като част от историческата памет на Албания. Пътуването през този тунел разкрива патологичната изолация и параноята на дългия 45-годишен период. Всяка от неговите 24 стаи разказва истории за политическите преследвания на приблизително 100 000 албанци от 1945-1991 г., създаването на Сигурими (държавната сигурност) по време на комунизма и изложби, показващи средствата на държавата за преследване през този мрачен период от историята.

Пътуването красиво завършва на булеварда, обърнат към залязващото слънце, уместно символизирайки идеята, че всички тиранични режими в крайна сметка свършват, както в древния свят, така и в нашия. В Албания именно преосмислянето на пространство като Bunk’Art 2 означава раждането на нова ера.

Природен резерват Rana e Hedhun, Шенгин, Албания

Само на 4 километра от Shengjin има плаж, който местните жители, а сега и туристите познават под името "Rana e Hedhun". Природата се е показала щедра с фантазия, създавайки това място като все едно тайнствена ръка е пуснала небрежно огромно количество пясък, образувайки пясъчни дюни спускащи се по цялото било на Планината на феите, притихващи в синята вода на Адриатика!. Дълги години това е било девствен плаж с рядка средиземноморска гледка. Наскоро Rana e Hedhun привлича вниманието на хиляди местни и чуждестранни туристи. Невероятна е гледката, където планина, море, чист и лечебен пясък се събират. Особеността на пясъка е, че той се издига на височина от около 200 метра в планината. Туристите винаги са любопитни за района като цяло. Този плаж е започнал да се проучва напълно през последните години. Тази зона е била забранена преди 90-те години и ограничена до преди 5 години. Този плаж е основна атракция за посетители и туристи. Екскурзоводите често говорят за миналото на Rana е Hedhun и неговите легенди. Те твърдят, че "Rana e Hedhun" е военна зона и следователно това е основната причина, поради която туризмът в тази област не е развит. Някои дори го наричат ​​свръхестествена история. През последните години Rana e Hedhun се радва на повече внимание и туристическите агенции го посочват като едно от местата с важни ресурси за привличане на местни и чужденци.
През 2002г. площ от 6 хектара около дюната е обявена за природен резерват

През лятото туристи обичат да посещават и изкачват дюната, но до нея може да се стигне само пеша. От хотела приличащ на кораб, по брега се стига за около 35мин. и после става трудното - на горе по пясъчната дюна. Изкачването е добре да става с добре затворени обувки, защото пясъка е много горещ, а освен това краката потъват в пясъка. Спускането ... ами то като че ли е по-трудно. С тичане надолу или се пързаляш. В зависимост от размера на дупето, може да се получи и "дълбока оран" при пързалянето.