Пулия (Базиликата), Матера – срамът на Италия, превърнал се в обект на ЮНЕСКО, Италия

Матера е град в област Базиликата, в Италия, който напоследък стана доста популярен, особено с избирането му за европейска столица на културата за 2019-та, заедно с българския домакин Пловдив.Древният град, по-известен като Саси ди Матера, е една поредица от пещери, издълбани във меките варовити скали, разположени на ръба на каньона на река Гравина. Само допреди 60-70 години, Саси ди Матера бил наричан „срамът“ на Италия. В старата част живеели в потресаваща мизерия само най-най-бедните. Пещерните жилища били влажни, студени, мръсни, без ток и вода, без канализация. Смъртността от глад и болести сред децата била рекордно висока. Условията, в които живеели хората били наистина нечовешки. Хора и животни живеели в общи помещения. По това време Итали заедно с други европейски държави, създават Европейската икономическа общност или „общия пазар“, който по-късно ще се развие до Европейският съюз, който познаваме днес. В това време било абсолютно неприемливо в една водеща европейска държава хора да живеят в крайно примитивни и меко казано лоши условия. Преди 60 години, когато договорът за „общия пазар“ бил сключен, половината жители на Саси били преместени в новата и модерна част на града и това преместване отнело около 15 години.
Към 80-те години Саси ди Матера ("Sassi di Matera") почти се превръща в призрачен град. Но местната администрация, може би провокирана и от киноиндустрията, която снима редица филми, използвайки градът като естествен декор, започва модернизирането на сасите, прокарва ток, вода и канализация и голяма част от пещерите се превръщат в кръчми, магазини и хотели. Това дава тласък на туризма в областта и възражда Матера.
От 1993-та година насам, Саси ди Матера е включен в списъкът за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Оттогава насам популярността му като туристическа дестинация нараства с всяка изминала година и Саси ди Матера процъфтява. Пещерните жилища са реставрирани. Голяма част от тях са превърнати в хотели, магазини и ресторанти.
Предполага се, че хора са живеели тук още от епохата на палеолита, т.е. преди 7000 години. Техните пещерни жилища могат да бъдат видени на отсрещния хълм на каньона на река Гравина. Първите трайни заселници били гръцки монаси, по-късно били последвани и от бенедиктски монаси. Те са построили множество църкви, параклиси и са ги изрисували с изящни стенописи. В последствие привлекли и много селяни. Хората са приспособявали и доиздълбавали множеството естествени пещери във варовиковите скали надвиснали над реката. По времето на Римската империя през 3 век пр.н.е. е основан град с името Матеола. С годините градът се разраствал, но и бил разрушаван от земетресения, набези и войни но отново бил дострояван и надграждан.  По времето на Римската империя градът процъфтявал като важен търговски и административен център. С попадането си под византийско управление обаче, той започва да изпада в изолация от големите търговски мрежи, което неизбежно води до бедност. Именно тогава намират своето начало сасите – скалните къщи, които по-късно ще се превърнат в символ на Матера. И най-странното е, че сякаш е застинал във времето. Докато през вековете в близките италиански градове се строят прекрасни образци от различни архитектурни стилове (романски, барок и т.н.), то Матера си остава пещерен град без ток, вода и канализация. Пещерните жилища са доразширявани с камъни и тухли като таваните къщите от по–долните нива стават улици или подове на по-горните и всичко се превръща в един лабиринт. Това са т.нар. „саси“ (саси в превод е камък). Древният град представлява един лабиринт от тесни улички и стълби. Къщите са буквално една върху друга, някъде дори улиците минават по покривите на сградите.
В Саси ще видите много стари църкви и те всички са с пищни фасади, украсени със сложни скулптури и орнаменти.
Най-важният храм е катедралата Санта Мария дела Бруна. Няма как да не я забележите, защото камбанарията й е висока 52 метра и стърчи в най-високата част на хълма.

Benji Traveler: Пулия, Матера, Катедралата на Матера, Италия

Benji Traveler: Пулия, Матера Църквата Сан Пиетро Кавеозо, Италия

Около всяка от по-големите църкви в Саси ди Матера ще видите голям площад. Един от най-важните площади в старият град е Пиаца Виторио Венето (Piazza Vittorio Veneto), защото на него се намира най-голямата цистерна в Саси. Т.като градът е разположен на хълм и е заобиколен от каньон, водоснабдяването било трудно. Жителите на Матера са положили доста усилия да изградят цистерни, в които да събират дъждовна вода.В Саси има една улица, която обикаля около целия град и няколко широки улици, които преминават през самия стар град. Само по тях се движат коли. Останалите са твърде тесни и каменисти.

Навсякъде се откриват гледки, изникват невероятни сгради (ако на скалните и каменни постройки можем да наречем сгради) и в един момент човек губи чувство за реалност.

Градът е бил естествен декор на толкова известни кинопродукции, включително филма с Мел Гибсън „Страстите Христови“ и „Смъртта може да почака“

Фонтан "Фердинанд" и площад Пиаца Виторио Венето
Фонтанът Фердинанд, реставриран от крал Фердинанд II Бурбонски през 1832 г., първоначално е бил разположен в подножието на хълма на замъка и е събирал водите, идващи от този хълм. След Втората световна война, след като е изчерпал функцията си за водоснабдяване, е преместен във вътрешността на общинската вила. През април 2009 г., след реставрационни дейности, е поставен обратно на първоначалното си място на площад Виторио Венето.Най-голямата цистерна е открита под площад Виторио Венето, Паломбаро Лунго, построена през 1832 г. Със своите солидни колони, издълбани в скалата, и височина на свода над петнадесет метра, тя е истинска водна катедрала, която е плаваема с лодка. Подобно на други цистерни в града, тя е събирала дъждовна вода, която е била филтрирана и е текла контролирано към Саси.

Църква „Санта Лучия и Агата ала Фонтана“, строежът ѝ е завършен през 1797 г., когато църквата и бенедиктинският манастир са преместени там, дотогава помещавани в манастира „Санта Лучия ала Чивита неи Саси“. Разположена заедно със съседния бенедиктински манастир до фонтана „Фердинанда“ на централния площад „Виторио Венето“, тя е съставена от един кораб.

Палацо дел Седиле, разположен на централния площад Седиле, е построен през 1540 г., реновиран през 1759 г. и е дом на Консерваторията за музика, кръстена на Еджидио Ромуалдо Дуни, и аудиторията „Джервазио“. Фасадата има две камбанарии и е украсена с шест статуи. Към същия площад се издига и Палацо дел Говернаторе, датиращ от 17-ти век, първото място за провеждане на Кралската аудиенция в Базиликата. Неговите мазета са били използвани като градски затвор.

Катедралата на Матера

Benji Traveler: Пулия, Матера, Катедралата на Матера, Италия

Църквата Сан Пиетро Кавеозо

Benji Traveler: Пулия, Матера Църквата Сан Пиетро Кавеозо, Италия

Река Гравина

Палацо Ланфранки, паметник от XVII век, построен от монах Франческо да Копертино по заповед на епископ Винченцо Ланфранки между 1668 и 1672 г., в който първоначално се е помещавала епархийската семинария. В него се помещават помещенията на Националния музей на средновековното и модерно изкуство на Базиликата и офисите на Управлението за художествено и историческо наследство на Базиликата.

Църквата Санта Киара (Chiesa Santa Chiara, Matera, Italia)
Църква в бароков стил, разположена пред националния музей. От външната страна на фасадата, отстрани на входната врата, можете да се насладите на фигурите на Сан Франческо и Санта Киара, издълбани в туф, а отгоре е изобразено Господ Бог благославя.
Сградата датира от 16 век, преди това тук е имало болница. Вътре е бароков интериор. Забележителен е дизайнът на вратите със скелети и черепи като декоративни елементи.

Църквата „Чистилище“ е религиозна сграда в бароков стил, разположена на улица „Ридола“ в град Матера. Нейната внушителна гледка е свързана с наличието на големи количества черепи над фасадата, които пресъздават бароковата тема за преходността на времето. Строежът на църквата е осъществен между 1725 и 1747 г. с финансиране от Братството на Чистилището, откъдето е и кръстена. Всеки петък в църквата се провеждат руски православни церемонии. Дизайнът на църквата е дело на Джузепе Фатоне от Андрия, докато този на фасадата е дело на Витоантонио Буонвино и Бартоломео Мартемучи. Фасадата се характеризира с поредица от декорации, свързани с темата за смъртта и изкуплението, от ангелите, които се намират в горната част, до черепите, изобразени на дървения портал. Вътрешността на църквата е гръцки кръст. Централната част е увенчана с осмоъгълен купол, който лежи върху кръгъл барабан, поддържан от колони, украсени с коринтски капители. Двата странични олтара съдържат картини от осемнадесети век, а на главния олтар има платно със Сан Гаетано и Мадоната. Вътре се намират и статуите на двамата светци-покровители на града, Мадона дела Бруна и Сант'Еустахио.

Църква „Сан Франческо д'Асиз“, почти изцяло възстановена през 1670 г. в бароков стил. Външната фасада в къснобароков стил е забележителна, а вътре се намира древната крипта на светите Петър и Павел, която пази фреска, изобразяваща посещението на папа Урбан II в Матера през 1093 г. Заслужават внимание и панелите на разделен полиптих от венецианската школа, приписван по различни начини на Бартоломео Виварини или Лацаро Бастиани.