Benji Traveler: Пулия, Лече - бароковият град на Юга, Италия

неделя, 25 май 2025 г.

Пулия, Лече - бароковият град на Юга, Италия

Лече е един от най-големите и красиви градове на област Пулия, известен с великолепните си барокови фасади и очарователни тесни улички. Скътан в „тока на италианския ботуш“, историческият център на града е малък, но пълен със скрити, типично италиански местенца.
Съществуват разнообразни легенди за най-ранните заселници в региона. Според легендите, градът е бил основан някъде по времето на Троянската война от някой си Маленио, вероятно пристигнал в италианските земи от остров Крит и основал древния град Сибар. С малко по-голяма увереност може да се каже че едни от най-ранните заселници в района са месапите, пристигнали в Пулия някъде около 1000 – 800 г. пр. Хр. За тях се смята, че са били илирийски народ, но според Херодот произхождат от Крит. Месапите, управлявали Саленто няколко века, са оставили богато наследство, което може да се види из всички музеи из Пулия. През 266 г. пр. Хр. древният град бил завладян от римляните, които го прекръстили на Лупиа (вълчица).
Римляните допринесли много за развитието на града. Император Адриан през 2 век решил да премести града на 3 км на североизток. Новият град бил наречен Личеа или Литиум, според различни източници. Построени били театър и амфитеатър, който и до днес краси централната част на Лече. А градът бил свързан с Адриановото пристанище (Porto Adriano), едно от най-важните пристанища в Средиземноморието по онова време, останките от което се виждат и до днес.
След западането на Западната Римска империя, за Лече се водили кървави войни между византийци, лангобарси и сарацини, като междувременно ставал обект и на разнообразни пиратски атаки. Накрая, през 552 г. градът окончателно бил превзет от византийците и останал част от Византийската империя 5 века. До средата на 11 век, когато го превзели норманите. Градът възвърнал славата си, докато бил част от Кралство Сицилия до 1463 г. След това пък преминал в ръцете на Неаполитанското царство, управлявано от Арагонската династия.
Още по времето на Сицилианското кралство, Лече се превърнал в процъфтяващ център, един от най-важните градове в региона и полунезависим. А по времето на Арагонската династия, през 16 и 17 век, започнало бурното бароково строителство, което доминира облика на града и до днес. Издигнати били обществени сгради, църкви, домове и всякакви други постройки в уникален стил – не просто барок, но обогатен с местните традиции в обработването на камък и изяществото на местните майстори. Това, което прави сградите уникални, е характерният местен варовик със златисти оттенъци, известен като pietra leccese (в превод – камък от Лече). Това е характерен местен варовик, който е бледожълт и много мек и позволява много изящни декорации, наподобяващи ситна дантела.
Творческият бум в онези векове обхванал не само обществените сгради, но и стотици жилища и частни сгради. А творенията на тогавашните майстори са не само по фасадите из целия исторически център на Лече, но и в десетките църкви.
От трите порти на града - Porta Napoli, Porta Rudiae и Porta San Biagio започват трите главни улици в старата част на Лече. Комбинацията от римски руини и барокови, готически и ренесансови забележителности създават впечатляващ архитектурен пейзаж на този стар градски площад в сърцето на Лече.
Порта Наполи е една от трите съществуващи днес порти в Стария град, заедно с Порта Рудиа и Порта Сан Биаджо. Открита е през 1548 година в чест на императора на Свещената Римска империя Карл V, управлявал от 1519 до 1556 г. Портата е издигната, за да се почете мощта на императора, и вероятно е дело на военния архитект Джан Джакомо от Акая. Освен с портата, той се е занимавал и като цяло с укрепленията в Лече, както и с други укрепления из Саленто и южна Италия. Като цяло, бил е един от доверените архитекти на Карл V и кралят дори го извикал в Неапол да участва в завършването на замъка Св. Елм. Порта Наполи се намира на мястото на древната Порта Сан Джусто. Около нея има интересни археологически находки от времето на месапите. Историята с името ѝ е по-обикновена и както на много места, носи името си от това, че е в посоката на пътя към Неапол. Порта Наполи е прекрасно място да започнем разходката си из Лече. Около входната арка са изградени четири богато украсени колони, а над тях – триъгълен елемент, който включва отличителните знаци на Карл V и Лече. В горната част на арката има барелеф на двуглав орел символа на Свещена Римска империя.
Porta Rudiae е най-старата от портите на Лече. Наричат тази порта също Porta di Sant’Oronzo, защото на върха й е поставена статуята на покровителя на Лече – Сан Оронцо. Портата се състои от арка с по 2 колони от всяка страна, върху които са поставени статуи на митични същества и светците Санта Ирене и Сан Доменико.
Свети Оронцо (Sant’ Oronzo) е считан за духовен покровител на Лече. Една от легендите за Свети Оронцо (живял 22 – 68 г.) е записана на ръкопис от 12 век. Според нея, той и племенника му първоначално били покръстени от ученик на Свети Павел, който корабокруширал край бреговете на Саленто. Двамата, разбира се, били заклеймени от римляните заради това, че не вярват в римските богове, пратени в затвора и измъчвани. По някое време все пак били освободени и заминали за Коринт, където се срещнали лично със Свети Павел, който пък провъзгласил Оронцо за първия архиепископ на Лече. След завръщането си отново били арестувани, гонени и принуждавани да си сменят вярата, но те продължавали да проповядват, и така докато накрая Оронцо все пак не бил екзекутиран с брадва. Св. Оронцо бил обявен за светец през 17 век, когато се смята, че е спасил Лече и целия регион на Саленто от чума. Заразата ударила цяла южна Италия, стигнала чак до Неаполитанското кралство, но Лече и Саленто някак си били пощадени. Междувременно местни жители споделили, че Оронцо им се явил и им предрекъл, че ще се спасят от болестта. Оттогава той е обявен за покровител на Лече.
Римският амфитеатър дълго време е бил скрит под площада и е открит едва през 1929 г., но е построен още през втори век след Христа и най-вероятно датира още от времето на император Адриан. С впечатляващия капацитет от 25 000 души, на арената на амфитеатъра са се водели ожесточени гладиаторски битки. Днес голяма част от стълбите, местата за сядане, външните стени и колоните все още са във фантастично състояние .Намира се на Пиаца Сан Оронцо - носи името си от свети Оронций от Лече, покровителя на града.

Близо до Порта Наполи се намира църквата Санта Мария дела Порта (Chiesa di Santa Maria della Porta). Тя е построена в нео-класически стил на мястото на стара малка църква с статуя на Дева Мария, която сега се намира в параклиса на новата църква.

За разлика от Пиаца Сан Оронцо, който е оживен с множество кафенета и магазини, Пиаца дел Дуомо има по-интимно усещане и е заграден от най-важните сгради на духовенството в града - катедралата „Успение Богородично“, която местните наричат Думото на Лече, Резиденцията на епископа , дворецът на Семинарията и и извисяващата се камбанария.

Зад Катедралата, но без да се скрива, е епископският дворец. Там и днес си е седалището на църковното ръководство и на практика мястото, откъдето се ръководи духовният живот на Лече. Долепена до двореца и гледаща към площада от запад е духовната семинария на Лече, която затваря и третата страна на площада. Оригиналната сграда на датира от 15-ти век, а през 1758 г. съществуващата фасада е променена в от Емануеле Маниери и е превърната в шедьовър на барока. Над главния вход има три статуи, средната от които е на Дева Мария.

Площадът е напълно затворен от три страни, а единственият вход е на кръстовището на Via Giuseppe Libertini и Via Vittorio Emanuele II.

Църквата „Санта Кроче“ е символ на Лече и местната барокова архитектура и е вероятно по-известна от катедралата, заради ослепително красивата си фасада, съдържаща хиляди декоративни елементи и разказваща десетки истории.

Две са изкуствата, с които Лече най-много се гордее и които са особено характерни за града. Едното, е обработката на традиционния местен камък, позволяващ фини декорации и детайли. Второто е папиемаше – изработването на разнообразни фигури и декорации от хартия. Навсякъде из уличките на Лече ще попаднете на работилнички, в които можеда се види как се изработват религиозни фигури, домашни декорации и други декоративни елементи по тази технология. От дребни декоративни елементи до човешки фигури в реален ръст – всичко се изработва прецизно на ръка, оформят се миниатюрни детайли, елементите се прикрепят един към друг. Изпод пръстите на местните майстори излизат статуи и декорации, изглеждащи като живи.

Обелиска. Един от паметниците, символ на Лече. Обелискът е построен през 1822г. от Вито Карлучио на Муро Лечезе (Vito Carluccio di Muro Leccese), за да отбележат посещението на Фердинанд I Бурбон, крал на Двете Сицилии.Монументът е изцяло от местен камък и е висок около десет метра, а отстрани има барелеф на делфин - герба на провинция Тера д'Отранто (Terra d’Otranto), както и на други митични същества представящи четирите града: Бриндизи, Галиполи, Таранто и Лече съответно елен, петел, скорпион и вълк.

Benji Traveler: Пулия, Лече, Йезуитската църква (Chiesa del Gesù), Италия

Benji Traveler: Пулия, Лече, Базиликата Санта Кроче, Италия

Benji Traveler: Пулия, Лече, Двореца на Семинарията, Италия

Benji Traveler: Пулия, Площад Дуомо и Катедралата на Лече, Италия