Замъкът Loevestein (Loevestein Kasteel), Холандия

Богатата история на замъка Loevestein обхваща над 650 години. Замъкът Loevestein е много повече от просто средновековен замък. Също така е бил държавен затвор и е бил една от крепостите, съставляващи Старата и Новата холандска водна линия. Следователно историята на Loevestein може да бъде разделена на три периода с различни жители: рицари, затворници и войници.
Със своите земни стени, двойни канали, бомбоубежище и улицата с къщите на войниците, крепостта все още излъчва атмосферата на войнишко село от осемнадесети век. Заедно с билетчето за посещение на замъка, получихме и ключ. С него се активират истории на бивши жители и може да се изживее всичко.
Замъкът Loevestein е построен около 1361 г. от рицаря Dirc Loef van Horne на стратегическо място, където се сливат две големи реки Маас и Ваал. Dirc Loef построил сграда по поръчка на графа на Холандия. Тази наблюдателна кула е била началото на замъка Loevestein. Първоначално това е била обикновена квадратна тухлена сграда, използвана за събиране на такса от търговски кораби, използващи реките.Той изгражда структурата с камък и тухли, а не с дърво, което обикновено е било използвано за временна сграда. За период от десет години той превърна една кула в истински замък. Ако застанете с гръб към портала, отдясно се вижда Кулата на рицарите. Това е най-старата част на замъка. Над вратата, между прозорците, се виждат следи от гребени и амбразури (стрелбащи дупки). По времето на Dirc Loef външното пространство, което днес служи като двор на замъка, е бил пълен с къщи, в които са живели хората, които са работили за кастелана; тук са били разположени и оборите за добитъка и конете. Голямата кръгла кула - днес известна като Барутната кула - е всичко, което е останало от външния двор.

Бастионите и стените са направени от тухли от страната на река Ваал. Останалите укрепления и бастиони са от пръст. Когато водата във Ваал била  висока, силата на течащата вода имала ерозиращ ефект. През предишните векове зимите са били толкова тежки, че реките са замръзвали. Когато започне размразяването, ледът започва да се носи и да се разпада на парчета. Течащата вода и вятърът биха изтласкали тези ледени блокове нагоре в големи плаващи планини. Земните укрепления биха претърпели големи щети от носещия се лед. Ето защо крепостта е тухлена от страната на Ваал.

Много посетители предполагат, че избите са най-старата част на замъка, а това се оказва и истината! Loevestein винаги е имал военна функция, като замък, но и като крепост. През 1853 г. замъкът е адаптиран в съответствие с най-новите военни разработки. Въвеждането на високоексплозивния снаряд означавало, че нито един вид стена не можеше да бъде достатъчно здрава, за да издържи силата му. Избите на замъка бли превърнати в бомбоустойчиви, защитими помещения, самостоятелна защитена структура в рамките на крепост. Ако крепостта падне в ръцете на врага, замъкът все още можел да бъде защитен. Оригиналният свод е разрушен и заменен с четири дълги подпорни стени с арковидни входове. Носещите стени са свободностоящи, за да се предотврати оказването на натиск върху оригиналните стени. През вековете нападателите са разработили нови военни изобретения (като барута през 1400 г.), на базата на които са създадени нови техники за защита, които обикновено веднага остарявали. Също така и най-новите адаптации на избите на Loevestein остарели още по времето, когато били завършени. Използваме ключа, който ни дадоха в началото за да чуем инж. Мосел който разказва историята на обновяването, извършено през 1853 г.

През 16 век холандските провинции са въвлечени в ожесточена битка с испанския крал Филип II. През 1568 г. Холандското въстание (известно още като Осемдесетгодишната война) е факт. Замъкът Loevestein също се включва в тази война за независимост, но средновековният замък е бил безнадеждно остарял като отбранителна конструкция. Когато Loevestein вече не бил испански, имал нужда от по-силна защита. Вилям Орански заповядва да се построят укрепления около замъка. Изграждането на крепостта е отговор на по-тежката артилерия на врага. Около стените е изкопан ров, за да се увеличи дистанцията с врага. В рамките на крепостта са живели войници, които са се грижили за националната отбрана. Първоначално живеели в дървени бараки, а по-късно в каменни къщи. Замъкът се издигал гол и празен в средата на крепостта. Изглеждал много подходящо за затвор. Затворниците не оставали в тъмниците. Почти всяка стая в замъка е била използвана като килии, а стаята.
Пространството било разделено с дървени прегради. Затворниците не били престъпници, а по-скоро политически затворници от Република Обединена Холандия. В допълнение към политическите затворници, управители на земи, проповедници и учени също са били затваряни в резултат на техните вярвания или политически идеи; военнопленниците също често били затваряни тук. Най-известният затворник от всички бил Hugo de Grot (Хуго Гроций); той бил затворникът, който направи замъка Loevestein известен!

Кухненската кула. Големият комин в центъра на тази зала излиза един етаж по-надолу, над кухненската камина. През 17-ти век това пространство е служило като държавна затворническа килия. Редица протестантски служители били затворени тук с доживотни присъди. Но това се превърнало в проблем за наследника на принц Морис, принц Фредерик Хенри, който през 1625 г. започнал предпазливи усилия да възстанови религиозната толерантност в цялата страна. През 1631 г. министрите успяли да избягат, най-вероятно защото няколко власти са си затворили очите.

Кухнята се характеризира с огромния си комин, който минава по цялата дължина на кулата. От двете страни на комина има димни камери, където са окачени запаси от пушена риба и месо за зимата. Хората трябвало да се изкачат по дървената камина с помощта на стълба, за да стигнат до тези зони. Камината трябвало да побира възможно най-много дим и работело като нещо като абсорбатор. Димът в камината се изтеглял обратно нагоре в комина благодарение на отличната способност на комина, въпреки че понякога това се обърквало. „Есенните ветрове“, възникващи по време на буря, можели да издухат дима от комина под покрива и обратно в кухнята. Когато това се случи, един люк в горната част на стената можел бързо да се отвори; зад него имало дупка, която се отваряла към вътрешния двор от защитената страна на замъка. Това гарантирало, че кухнята е добре проветрена, така че димът да може да излезе без вятърът или дъждът да духат направо в стаята.

Положението на кладенеца в ъгъла очевидно е било внимателно обмислено при построяването на замъка: той се е намирал вътре в стените и следователно е недостъпен за врага. В този дълбок кладенец водата се извличала далеч под нивото на земята, осигурявайки на замъка постоянен запас от прясна вода. Кладенецът не е свързан с рова. Това било много важно, защото когато замъкът бил обсаден, обичайната тактика била да се отрови водата в рова с мъртви тела и така да се принудят обсаждените да се предадат. Това не проработило в Loevestein и дори когато замъкът бил под обсада, винаги имало запас от прясна вода.

Когато си бил богат и знатен, твоята Зала е трябвало да бъде велика и възвишена. Залата е била използвана за важни събирания като партита, съдебни заседания и религиозно поклонение, както е изобразено на средновековния стенопис в ъгъла до камината. Стенописът е открит случайно през 1927 г., когато стената е била в процес на реставрация. Централната част на стенописа показва Исус Христос на кръста, с Мария отляво и Йоан, изобразен на пясъчен хълм отдясно. Най-вдясно Света Екатерина може да бъде разпозната като мъченица по счупено колело и меч. Екатерина Александрийска е била наричана през Средновековието като покровителка срещу чумата. Екатерина Александрийска умира през 307 г. и е една от най-популярните светици на Средновековието. Голямата й популярност затруднява отделянето на истината от легендата и поради тази причина тя е премахната от християнския календар на светците през 1969 г. Катрин произлиза от семейство на богати аристократи. На 15 години тя знаела всички произведения на Платон наизуст и била известна с религиозната си преданост, като дори обещала целомъдрие на Бог. Малко след като тя дала този обет, император Максенций поискал ръката й. Тя отказа с мотива, че е Божия невеста. Максенций се опита да я принуди да се откаже от религията си, заплашвайки с най-ужасните форми на мъчения, ако не го направи, но Катрин остана непреклонна. Максенций изгубил търпение и осъдил Екатерина на смърт чрез изтезания върху колело с шипове (колелото на Екатерина), но колелото било ударено от мълния и се счупило. След това Максенций решил да изгори Катрин на клада, но този път порив на вятъра запалил нейните палачи. Максенций най-накрая успя да обезглави Екатерина; легендата казва, че от отрязания й врат потекло мляко вместо кръв и че това мляко след това очиства града от чумата. Не е ясно защо Катрин е избрана да бъде изобразена на стената в Loevestein. Картините вероятно датират от преди 1420 г. и маркират мястото на домашен олтар. Първото споменаване на този олтар датира от 1407 г.; археологическите и архитектурни проучвания в замъка и външния двор никога не са предоставили доказателства за съществуването на отделен параклис.

Отопляемата стая Grote Camer, известна още като Kemenade, е била гостната на замъка през Средновековието. Думата „kemenade“ е подобна на немската дума „kamin“ и френската дума „chéminée“ за комин. Това е общ термин, използван през Средновековието за стая, която може да се отоплява. Огнището в кеменадето се поддържало постоянно запалено през студените зимни месеци, докато другите стаи се отоплявали само когато се използвали. Пред камината има пейка, известна като пейка „напред и назад“. Тази пейка има обръщаща се облегалка, която позволява да се стоплите отпред или отзад според нуждите. След като сте се затоплили от едната страна, можете да обърнете облегалката и да се стоплите другата.

Стенописът над камината е от 1492/1494 г. Това е ода на честта към графа на Холандия. Гербът отляво принадлежи на Албрехт II от Саксен Майсен, а този отдясно е на Филип Красивия, син на император Максимилиан Австрийски, херцог на Бургундия. Гербът включва както червено-бяло-червените цветове на Австрия, така и френския Fleur-de-lis. Филип Красивия е бил граф на Холандия по това време, а Албрехт е бил негов щатхолдер. Стенописът е бил скрит зад дърводелска къща в продължение на векове и затова е запазен.

Според стари разкази това пространство през средновековието е било боядисано в синьо или зелено и е служило като склад за стоки. През седемнадесети век, когато Loevestein става държавен затвор, това най-вероятно е бил кабинетът на Хуго де Гроот. Тук е можел да се оттегли от съседната килия, за да пише книгите си. През миналия век е била използвана за църковни служби.
Сандъкът с книги на Хуго де Гроот. Дълги години се смятало, че този здрав дъбов сандък е този, в който Хуго де Гроот е избягал от замъка Loevestein. До 80-те години на миналия век, тоест когато кастеланът – рицарят Ван Рапард – признал, че е платил 700 гулдена за сандъка на търг за антики и колекционерски предмети през 1971 г. Светът на музеите бил особено ужасен от разкритието и консерваторът в Rijksmuseum, бил особено разстроен. Според него „такава историческа измама не може да бъде толерирана“. Ван Рапард обаче не бил обезпокоен. Той смятал, че това не е въпрос на автентичност, а по-скоро на това какво символизира сандъкът. Освен замъка Loevestein, музеят Prinsenhof в Делфт и Rijksmuseum в Амстердам също имат в колекциите си сандъци за книги, принадлежащи на Хуго де Гроот (Хуго Гроций). Истинскинският обаче е изгубен още по времето на самия Хуго де Гроот

Хуго де Гроот (1583 - 1645) е пленен по време на религиозните спорове. По това време той бил в Ротердам и дясната ръка на Йохан ван Барневелд. След като прекарва шест месеца в ареста в Биненхоф, сградата на холандския парламент в Хага, той е осъден на доживотен затвор в Loevestein. Домът му е конфискуван и жена му, децата и слугите му доброволно се присъединяват към него в плен. На Хуго му е било позволено да чете и редовно получавал голям сандък, пълен с книги. Сандъкът винаги е бил проверяван от пазачите при пристигането му и при връщането му, но с течение на времето те станали невнимателни и по този начин съпругата на Хуго, Мария ван Райгерсберг, измислила хитър план. Тя накара Хуго да се скрие в сандъка с книги и по този начин на 22 март 1621 г. той избягал от замъка. В близкия град Горкум той се маскирал като зидар и избягал в Париж, където пристигнал 24 дни по-късно. Подкрепен от краля на Франция, Хуго изпраща молба до холандските власти с искане съпругата и децата му да бъдат изпратени във Франция. Те уваживат молбата им, при условие че никога няма да се върнат в Холандия. През 1634 г. Хуго де Гроот е назначен за посланик на кралицата на Швеция във Франция. Той посещава Швеция през 1645 г., но претърпява корабокрушение на връщане и умира от нараняванията си няколко дни по-късно в Рощок, Германия. Хуго де Гроот е погребан в Новата църква в Делфт.

Интелектуалното наследство на Хуго де Гроот е изключително важно и до днес. Заедно с Франсиско де Виториа и Алберико Джентили, Хуго де Гроот е сред основателите на теорията на международното право – правна конструкция, приета и наложила се като регламент в/за изключително динамично развиващите се по негово време международни отношения. Той е също философ, теолог, християнски апологет, поет. Полага началото на „Школа на естественото право“, завършила развитието си в извеждането, налагането и обосноваването на понятието за право с края на Наполеоновите войни. Хуго де Гроот дефинира държавата като съвършен съюз от свободни хора, сключен заради правото и общата полза. Като юрист предполага, че това съюзяване е държава, основана на всеобщ обществен договор. Негова е заслугата в теорията на правото за извеждане идеята за всеобщност на човечеството (societas humana), включваща всички цивилизации на вече понятното и познаваемо по негово време земно кълбо. Според обоснованата от Хуго де Гроот теория на международното право в неговия magnum opus „За войната и мира“ (De Jure Belli ac Pacis, 1625), това всеобщо човечество, като правно съобщество, се подчинява на старото римско „право на народите“ (jus gentium), което от своя страна се основава на естественото право като общо (универсално) право за всички хора и народи по света. Най-важни са идеите на Хуго за войната. В книгата си За правото на войната и мира Хуго изследва дали войната може да се води честно. Той твърди, че една държава може да води война само след като са били проведени значителен брой стъпки, като срещи и посредничество, без да се предостави решение, и дори тогава само когато има основателна причина, като например защитата на родината. Според Хуго де Гроот, ако войната се счита за неизбежна, съответната страна е длъжна да се придържа към редица правила, за да може войната да се води справедливо. 

Изложбата "Размисли върху водата"  показва и позволява да се изпита текущото състояние на водата. Какво означава водата за Loevestein, за региона и за Холандия?

Склад за амуниции

Бомбоубежище
Както можете да се види на фасадата, тази сграда датира от 1883 г. Надпреварата във въоръжаването между нападатели и защитници причинява много главоболия. Поради нарастващата огнева мощ и сила на врага, корекциите на Loevestein като отбранителна структура стават необходими. Затова е построено това бетонно бомбоубежище. Последно е използвано за укритие през последната зима на Втората световна война. Тежкият огън през Маас между съюзниците и германската армия кара семейството на охраната на крепостта да прекара Коледа през 1944 г. в това бомбоу убежище.

Барутната кула
При построяването на замъка на това място се е издигала квадратна кула. Била е част от външната ограда и била свързана с оградната стена. По време на обсада през 1397 г. квадратната кула е разрушена. Тя е заменена от кръгла кула, която сега наричаме Барутната кула. Тук е имало мелница за барут, която се е използвала за смилане на съставките на барута.

Замъкът притежава уникална шлюзова система, която поддържа нивото на водата непосредствено до замъка на определена височина, така че да не се мокри много и съответно да мухлясва или да не изсъхва много, защото ще започне да се разрушава. Когато заобикалящите го реки повишат значително нивото си, пак шлюзови системи защитавата замъка, а се наводняват поляните около него. Тъй като районът около Loevestein е бил военен терен от векове, върху който не е било разрешено да се строи, тук е създаден това спецално място, което се наводнява при високи води.

Големите бели къщи отляво зад голямото дърво са офицерските и са построени през 1730 г. Офицерските квартири са били много по-луксозни от тези на войниците от техния полк. Три стаи на Bed & Breakfast Loevestein сега се намират зад лявата входна врата. Вдясно има офиси и зали за срещи, които можете да наемете.

Loevestein е имал военна функция и никога не е бил обитаван от благороднически семейства. Въпреки това там са живели кръчмари, войници и обикновени граждани. Посетихме постоянната експозиция „Изкопани“, която показва следите от техния живот. Понякога много специален, понякога изненадващо обикновен. Изкопано! е една от малкото археологически изложби в Холандия, където изложбата се провежда на самия обект.

В романа на Александър Дюма La Tulipe Noire (Черното лале) главният герой Корнелиус Ван Берле е затворен в Loevestein.
Военната функция е премахната през 1951 г. Slot Loevestein сега е национален музей и има статут на национален паметник.
На 26 юли 2021 г. Loevestein е включен в списъка на световното наследство от ЮНЕСКО като част от холандската водна линия.