Клисурски манастир „Св.Петка“, Банкя

Манастирът е разположен край с.Клисура, над гр.Банкя, на 20 км. западно от гр.София, точно под връх Укрепление (1024 м). В първоначалния си вид Клисурският манастир „Света Петка“ е бил построен на древен път, свързващ София с Брезник. Легендите разказват, че през 1238 година цар Иван Асен II пожелал мощите на Света Петка Българска да бъдат пренесени в тогавашната столица Велико Търново. Патриарх Евтимий описва пренасянето на мощите в „Житие на Петка Търновска“ – „... И веднага той изпрати тогава много тържествено всеосвещения Марко, който беше митрополит на великия Преслав, за да пренесе тялото на преподобната от Епиват в свания град Търново ...“ Родният на света Петка град Епиват в източна Тракия е сегашният град Селимпаша в европейската част на днешна Турция. Намира се на около 200км от Малко Търново. Има твърдения, че по пътя от родния град на светицата към Търновград, литийното шествие минало през Люлин планина, пренощувало на това място и така то било осветено от нетленното тяло на светицата. Това накарало местните хора да построят църква. По-късно около нея се разраснал манастир. Тази версия е малко нелогична, защото е странно ш3ествието да направи такъв голям завой по пътя си. Век и половина по-късно Търновград е превзет от османците, тогава мощите на света Петка биват пренесени първо във Видин, а след това в Белград. Някак си по-логично е точно при тези последващи пренасаняния, те да са оветили мястото на днешния Клисурски манастир. (Тези следващи пренасяния на мощите на светицата са описани от Григорий Цамблак в „Разказ за пренасяне на мощите на Петка Търновска във Видин и Белград“. Не е чудно, че света Петка Параскева е известна и като света Петка Българска, Търновска и Белградска и се води за закрилница на българския народ.). От 1641г мощите й са положени в румънския град Яш, където са и до днес. Според предания манастирът бил много красив и привличал поклонници отбизо и далеч. Той бил част от Софийската Мала Света гора. Малко се знае за историята му защото за жалост пожар унищожил архива му и така историческите сведения били загубени. През 19в и началото на 20в. манастирът е бил мъжки и заможен. През 1956г старата манастирска църква, строена преди повече от 300 години, внезапно рухнала от само себе си. И така градежът започнал отново. Само за две години тогавашната игуменка на манастира майка Мария Магдалина – руския по произход събрала дарения и построила новата църква. На иконостаса са подредени запазените икони от старата църква, вътрешното пространство е цялото изписано. Прекрасните стенописи по канона са с изображения в цял ръст на български и руски светци, на библейски и житийни сцени. Новият иконостас е впечатляващ с изкусната си изработка.

    

Голяма роля за развитието на манастира има и дядо Гавриил (впоследствие Ловешки митрополит), който поема управлението на манастира след смъртта на Мария Магдалина през 1978 г. Той изгражда основната жилищна сграда и събира житието на майка Мария Магдалина в книга. Манастирът е действащ, женски. Той е единственият в България, зографисан и по стените, отвън и отвътре. Има какво да се прочетет и върху какво да се разсъждава, докато сте край него.

Днес манастирът е женски и обновяването му продължава, като освен нови пристройки е изградена и нова църква „Въведение Богородично”. В периода 2009-2012г в манастирския двор се изгражда нов храм – ротонда по проект - дарение на арх. Цветанка Разсолкова. Цялата композиция на храма е проектирана така, че да отговаря на каноните и традициите в православната архитектура. Интересна е кобилицата, която подчертава входа, поредицата от арки, които описват сградата и не са правени досега, както и вътрешното пространство на храма. Гредите на тавана образуват лъчи във формата на кръст, а куполът се извисява над тях и пръска светлина. Кръстът на храма също е по проект на архитекта и е впечатляващ с художествената си форма. Помислено е и за добрата акустика, като са вградени специални тръби в стените. Финалният проект предвижда да бъде поставено и специално художествено осветление

Дворът на манастира е много добре поддържан. Има няколко обособени къта с маси и столове, подходящи за почивка или почерпка след кръщене