Археологическите проучвания показват, че дървена църква, посветена на Богородица, е стояла на сегашното място около 1100 г. Тази църква е била близо до замъка на Бреда, индикация, че църквата е била собственост на господаря на Бреда (така наречения Eigenkerk). Тази църква е заменена около 1116 г. от църква, построена от туф. Камъните на тази църква от туф по-късно са използвани за нова каменна църква. Първото споменаване на тази каменна църква датира от 1269 г. и идва от харта от бегинажа на Бреда. Дори се говори за манастир, което е индикация за големината на сградата. През 1303 г. църквата е издигната до колегиална църква от Расо II ван Гаверен, господар на Бреда
Prinsenkapel на север от хора е мавзолеят на предците на холандското кралско семейство. Тук се намира гробницата на Енгелбрехт II от Насау. Параклисът е построен от 1520 до 1525 г. по заповед на граф Хенри III от Насау-Бреда. Първоначално е бил замислен като семеен параклис, в който могат да се сключват бракове и където членовете на семейството също могат да бъдат погребвани. В крайна сметка седемнадесет членове на семейството са погребани в параклиса. Когато обаче Уилям Орански умира, намерението било той също да бъде погребан там, но тъй като по това време град Бреда все още била в ръцете на испанския владетел, той и след него всичките му царуващи потомци, с изключение на на принц Вилем III, са погребани в гробницата на Ориндж-Насау в Nieuwe Kerk в Делфт. Специална част от параклиса са картините на свода, които датират от 1533 г. и се приписват на италианския фресков художник Томас Винчидор де Болоня, ученик на Рафаело.
Триптихът "Намирането на истинския кръст" (ок. 1542 г.) от художника Ян ван Скорел също е в параклиса. Тази картина е реставрирана на части през 2007г..
Prinsenkapel на север от хора е мавзолеят на предците на холандското кралско семейство. Тук се намира гробницата на Енгелбрехт II от Насау. Параклисът е построен от 1520 до 1525 г. по заповед на граф Хенри III от Насау-Бреда. Първоначално е бил замислен като семеен параклис, в който могат да се сключват бракове и където членовете на семейството също могат да бъдат погребвани. В крайна сметка седемнадесет членове на семейството са погребани в параклиса. Когато обаче Уилям Орански умира, намерението било той също да бъде погребан там, но тъй като по това време град Бреда все още била в ръцете на испанския владетел, той и след него всичките му царуващи потомци, с изключение на на принц Вилем III, са погребани в гробницата на Ориндж-Насау в Nieuwe Kerk в Делфт. Специална част от параклиса са картините на свода, които датират от 1533 г. и се приписват на италианския фресков художник Томас Винчидор де Болоня, ученик на Рафаело.
Триптихът "Намирането на истинския кръст" (ок. 1542 г.) от художника Ян ван Скорел също е в параклиса. Тази картина е реставрирана на части през 2007г..
Няма коментари:
Публикуване на коментар