Синтсалваторскатедрал, както я наричат фламандците, била строена не за катедрала, а за най-обикновена енорийска черква. След като французите не оставили камък върху камък от брюжката катедрала „Свети Донаций”, за катедрала била избрана „Синт Салватор”, не защото била най-голямата черква (близката „Нотр Дам” я превъзхождала в това отношение), а защото била най-старата, датирала още от XIII в. Жителите на Брюж се замислили как да я направят по-представителна, така че да подхожда на новата си роля. На първо място, пренесли в нея малкото неща (най-вече гоблени), оцелели от оригиналната катедрала, второ, обърнали се за помощ към известния по онова време английски архитект Робърт Чантръл, прочул се с реставрацията в неоготически стил на множество английски черкви. Най-видната част от неговото дело е 99-метровата кула, издържана в рядко срещан вариант на романски стил с миниатюрни кулички по ъглите.
Мощната и впечатляваща сграда е част от силуета на Брюж и всеки ъгъл или страна има своята история или тайна. Външността на катедралата, с нейната тежка тухлена зидария, напомня на укрепен замък; интериорът те отвежда в мистичната атмосфера на Средновековието. Още през 1489 г. папа Инокентий VIII нарича тази църква „забележителна и великолепна“ („dignum et admodum sumptuosum opus“). (Долната) кула датира от 11 век. Изграждането на сегашната църква може грубо да се постави между 1275 и 1527 г. Псевдо-романската корона на кулата възниква между 1844 и 1871 г. И накрая, строителството на нео-готическата сграда на главите започва през 1912 г. Изключително богатото религиозно художествено наследство, дело както на художници от Брюж, така и на други художници, в различни стилове и с влияния от цяла Европа, предоставя преглед на изкуството от романското до наши дни. Много художествени съкровища се озоваха в Синт Салватор от разрушените църкви и манастири от френското господство: от монасите, проповедниците, кармелитите, августинците, абатството Eeckhoute и абатството Sint-Trudo. Но преди всичко от бившата катедрала Свети Донаций, знаменитият предшественик на сегашната катедрала, която продължава да живее по този начин в Синт Салватор. В катедралата Синт Салватор се съхраняват картини, статуи, благородни метали, гробници, стенописи, уникални късно-готически хорове, късно-барокови гоблени, неоготически витражи... Най-крехките и скъпоценни от тези произведения на изкуството са били съхранявани в хазната.
Църквата „Синт Салватор” е наричана най-старата църква в Брюж с история, която датира далеч назад във времето. Според преданието Свети Елигий построил параклис около 646 г. Най-старото запазено писмено споменаване датира от 988 г., а от 1086 г. има енорийска църква. След пожар през 1116 г. строителството на обширна романска църква започва през 1127 г., която е унищожена от нов пожар през 1166 г. Субструктурата на сегашната кула датира от този период. Изграждането на готическата църква започва около 1275 г. Започва със светилището, вдъхновено от катедралата на Турне. След трети пожар през 1358 г. църквата постепенно се разширява в трикорабна базиликална кръстовидна църква с трансепт, четиристранна кула от западната страна и хор. Ян ван де Поеле построява амбулаторията и петте параклиса в брабантски готически стил от 1480 до 1502 г. Това разширение създава необичайна връзка между частите на сградата. Хорът, трансептите и амбулаторията с лъчисти параклиси заемат повече от половината площ. Общата дължина на църквата е около 100 м, най-голямата ширина е 52 м, а кулата е висока почти 80 м. Трикорабният кораб е с дълбочина четири полета. През вековете са построени няколко параклиса: параклисът на Сейнт Джеймс, параклисът на обущарите, параклисът на стригачите и параклисът на носачите. В допълнение към лъчистите параклиси в северния хор има два по-малки параклиса: параклисът на Св. Катарина (или наричан още параклисът на Гилдията на конструкторите) и параклисът de Deckere или параклисът на Св. Ливин. Типичната готическа вертикалност може да бъде открита в кораба, трансепта, както и в хора: тристранно възвишение, състоящо се от заострени арки върху струпани колони, трифориум и заострени аркови прозорци. Височината на наоса от 28 м.През последната четвърт на 16 век църквата е силно пострадала от иконоборството и много църковни мебели са повредени. През 17 век под влиянието на Контрареформацията интериорът получава барокова украса. По време на френското революционно правителство църквата „Синт Салватор” е продадена на публичен търг (1799 г.) и купена от енориаши. Открита е отново през 1801 г. Междувременно епархията на Брюж е премахната и бившата катедрала „Свети Донаций“ е разрушена. През 1834 г. епархията на Брюж е възстановена и църквата „Синт Салватор” е издигната до статут на катедрала. След тежкия пожар от 1839 г. се решава да се увеличи средновековната кула. Псевдо-романска корона на кула е проектирана от английския архитект Робърт Денис Шантрел и архитекта от Брюж Питър Буйк. През януари 1872 г. това е завършено с медна камбанария. През втората половина на 19-ти век катедралата „Синт Салватор” е подложена на голямо влияние на неоготическата архитектура под импулса на архитекта Жан Бетюн. Катедралата е изцяло пребоядисана и декорирана в този стил. От този период датират и многобройните витражи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар