Брюж, Абатство Бегинаж, Белгия

Това е царството на монахините. Или поне каквото е останало от него, тъй като в на­чалото на XX в. в Белгия е имало 1500 подоб­ни комплекса, докато в началото, на XXI в., са останали само 22. Какво представлява, един бегинхоф на фламандски или бегинаж на френски? Затворена общност, в която зад дебели каменни стени, наподобяващи крепостни, се разполагат къщи, черкви, по­мощни помещения, паркове... В тях живеят монахини, бегини (жени, които се посвещават на Господ, без да се откъсват от светския живот), вдовици.. Подобни асоциации са били често срещани през 13 век. Двора на обществото на бегините в Брюж, кръстен на Света Елизабет заема цял блок. Основан е през първата половина на 13 век, но повечето сгради датират от 17 - 18 век. Преобладаващият архитектурен стил на комплекса е барок. Архитектурата им е по-скоро селска, отколкото градска и отразява особеностите на отделните региони. Този в Брюж датира от XVIII в. и е сред най-добре запазените в страната. Ръководи се от монахини-бенедиктинки. които са спретнали и малък музей. Мястото е изключително очарователно, а в съседство е и красивото езеро Миневатер.

Benji Traveler: Брюж, Езерото на любовта (Minnewaterpark), Белгия

Тук се намира болница "Свети Йоан" е една от най-старите в Европа, датираща от 12 век. Мрачни артефакти, като старинни медицински инструменти и шкафове, пълни със странни отвари, ще ви накарат да се почувствате благодарни за напредъка на медицинската наука през последното хилядолетие.

Фламандските бегинажи са самостоятелни женски религиозни общности и техните жилищно-стопански комплекси с по-либерални правила от реда в обикновените манастири.
Те са обект на Световното наследство на ЮНЕСКО, обхващащ 13 бегинажа от Фламандския регион на Белгия, представителни за тази архитектурна и социална форма от 13-17 век.
Макар през 13 век бегинажите да се разпространяват и в други части на Западна Европа (особено на север), в северните части на днешна Белгия те достигат особен разцвет. В тази област бегинажите разполагат с достатъчни средства, за да изграждат обособени архитектурни комплекси и да просъществуват в продължение на столетия. С изключение на 3 бегинажа в Нидерландия единствените подобни комплекси, добре запазени до наши дни, се намират във Фламандския регион.

Бегинажите са били затворени общини, в които жените, живеещи в тях, са можели да задоволят своите материални и духовни нужди. Бегинажите са строени в пределите на градовете. Всеки бегинаж е имал своя църква, жилищни сгради, както и зелени площи. Жилищните сгради са били с килии, в които са живеели бегинките. В специална сграда е живеела основателката на бегинажа. Често зелените площи на бегинажа са използвани за отглеждане на зеленчуци. Бегинажите често са били отделяни от околността с ров, пълен с вода, както и с високи стени.

Богатите жители на града, в който се създавал комплексът на бегинките, подкрепяли както построяването на бегинажа, така и издръжката на бегинките в него. Бегинките не са прекъсвали връзката си със светския свят и са можели да бъдат посещавани от свои роднини и приятели. Всяка от бегинките можела да живее със слугиня или със своя роднина – майка или сестра. Много жени ставали бегинки, защото били принудени да го направят заради несполуки в живота или заради внезапна смърт на близките си. Бегинките приличали на монахини по скромния си начин на живот, но те не давали обет за безбрачие, както и не дарявали имуществото си в полза на бегинажа.
Фламандските бегинажи служели за временен дом на жените на кръстоносците, които имали право да напуснат общината след като мъжете им се завърнат от поход. Бегинките се грижели за стари хора и за сираци, помагали на болни хора. Те можели да напуснат бегинажа, в случай че се намери място където да могат да живеят в подходящи за тях условия.
Днес бегинки вече няма, последните са починали през седемдесетте години на миналия век. В бегинажите днес живеят стари хора, а също така художници и представители на бохемата. Някои от бегинажите са превърнати в музеи, други са запазили своята функция.