В продължение на около осем века базиликата на Светата кръв в Брюж (Heilig-Bloedbasiliek) съхранява фрагмент от плащеницата, използван от Йосиф от Ариматея, за да попие кръвта на Христос след разпятието му. Свещената реликва се пази в стъкленица (фиала) от планински кристал, поставена в малък стъклен цилиндър, увенчан със златни корони в двата края. Била донесена от Светите земи през 1149г. от Дитрих Елзаски при завръщането му от Втория кръстоносен поход. Построена между 1134 и 1157 г. като параклис на граф на Фландрия, той е повишен в малка базилика през 1923 г.
През 1134 г. Дитрих Елзаски решава да построи частен двоен параклис до Oud Steen, първата резиденция на графовете на Фландрия, превърната днес в кметството на Брюж. Дитрих тръгва на кръстоносен поход за втори път през 1147 г. по време на Втория кръстоносен поход. Завръща се в столицата си Брюж на 7 април 1150 г. с реликвата на Скъпоценната кръв. През първата половина на 13 век името на горния параклис е променено на Параклис на Светата кръв.
Базиликата се състои от две отделни части: долната капела е в романски стил (12 век), посветена на Св. Василий Велики. Строга и почти лишена от декорации, където се съхраняват мощите на гръцкия богослов, и горната капела на Светата кръв в готически стил (15 век), украсена със стенописи и осветена от красиви витражи. Тук един от страничните параклиси съхранява почитаната реликва на Скъпоценната кръв във великолепна сребърна скиния.
Всъщност не става въпрос за капка кръв в буквалния смисъл, а за парче плат, с което Йосиф от Ариматея избърсал тялото на Исус след свалянето му от кръста. На някои места се казва, че стъкленицата е била донесена от Тиери Елзаски при завръщането му от Втория кръстоносен поход през 1150 г. Първото споменаване на реликвата в местните исторически хроники обаче е от 1256 г. и дори местният клир предполага, че стъкленицата е попаднала в ръцете на кръстоносците при погрома, който устройват в Константинопол през 1204 г. Още повече че византийските хроники свидетелстват, че в параклис, посветен на Богородица в двореца Вуколеон, се е съхранявала стъкленица с кръвта на Исус, както и много други реликви, а и самата изработка на стъкленицата от парче планински кристал и декорацията й от злато определено е византийска. Най-вероятно реликвата е станала притежание на Балдуин Фландърски, коронясан за владетел на Латинската империя, и изпратена или от него, или от брат му Анри (оженил се впоследствие за Мария, дъщерята на цар Калоян) във Фландрия, управлявана в тяхно отсъствие от дъщерите на Балдуин - Йоана и Маргарета.
Параклисът Свети Василий (St.Basilius) е един от най-добре запазените в романски стил в Западна Фландрия. Построен от 1134 до 1149 г., параклисът е посветен на Свети Василий Велики, чиято реликва е върната от граф Робърт II от Кесария Мазака в Кападокия, Мала Азия (днешна Турция). Параклисът се състои от два странични кораба и централен кораб, продължен от хора, който от своя страна завършва с полукръгла апсида. В тимпана над входа, свързващ параклиса и пристройката, е изображение от 12-ти век на кръщението на Свети Василий. В десния кораб седящата Мадона с младенеца (Sedes Sapientiae) е дървена полихромна скулптура от началото на 14 век. Всяка година по време на процесията се носят две почитани дървени статуи, направени около 1900 г. и представляващи Исус на Студения камък и Пиета. Отляво на хора параклисът на Свети Ив е добавен през 1504 г. и съхранява мощите на Свети Василий и на блажения Чарлз Добрия, граф на Фландрия. Твърди се, че черната мраморна маса е изпълнена по дизайн на Ланселот Блондил.
Базиликата „Светата кръв“ е издигната между 1529 и 1534г.
Първоначално построен в романски стил като параклиса Свети Василий, горният параклис е трансформиран в готически стил в края на 15 век и отново през 1823 г. Само извитите арки, даващи достъп до страничния параклис на Светия кръст, са останали от оригиналния романски стил параклис. Монументалното стълбище, обикновено наричано De Steegheere, което води до горния параклис, е построено от 1529 до 1533 г. в късен готически и ренесансов стил според рисунките на фламандския художник и архитект Уилям Артс, орнаментирано отвън с изваяни статуи. Последствията от Френската революция оставят стълбището силно повредено и през 1832 г. е решено то да бъде преместено 4 метра назад и да бъде възстановено след отстраняване на останалите руини на Oud Steen. Позлатените бронзови статуи представляват ерцхерцогиня Изабел Бургундска, Мария Бургундска, Дитрих Елзаски и Филип от Елзас, а в медальоните - ерцхерцозите на Австрия Алберт VII и Максимилиан III, Маргарет Йоркска и Сибила Анжуйска, съпруга на Дитрих и дъщеря на крал Фулк от Йерусалим. През 19-ти век последователни кампании за обновяване придават на параклиса последния готически възрожденски вид с характерните му стенописни декорации. Витражите в хора датират от 1845 г. и представляват суверените, които са управлявали графство Фландрия от Филип Смели, херцог на Бургундия, до ерцхерцогиня Мария Терезия Австрийска, императрица на Свещената Римска империя. Амвонът под формата на земно кълбо е направен през 1728 г. от Хенри Пулинкс, вдъхновен от евангелската му цел: „Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието“ Марк 16:15. Голямата стенопис зад главния олтар е реализирана през 1905 г. В горната част мистерията на кръста изобразява Христос, който пролива кръвта си, а на заден план са градовете Витлеем, където Христос е роден, и Йерусалим, където той починал. Долната част изобразява транспортирането на реликвата от Йерусалим до Брюж: вляво Дитрих Елзаски получава реликвата от Балдуин III от Йерусалим, крал на Йерусалим; отдясно, коленичил до графиня Сибила Анжуйска, той предава реликвата на капелана. Главният олтар, използван днес за Евхаристията, е украсен с релеф от алабастър от началото на 17 век, изобразяващ Тайната вечеря. Типичните атрибути на базиликата, малката камбана за процесия и Umbraculum, слънцезащитен чадър от жълта и червена коприна, са изложени до високия олтар. Лоран Делво завършва през 1751 г. белия мраморен олтар в бароков стил за реликвения страничен параклис. Двата декоративни ангела са направени от Питър Пепърс. Реликвата се съхранява във великолепна сребърна скиния, изработена от местния майстор на сребро Франсоа Райланд (1709–1774), представляваща „Агнето Христово“. Вдясно от олтара картината на Якоб ван Ост изобразява слизането от кръста. Реликвата се показва на обществеността всеки петък и всеки ден две седмици преди Възнесение Господне.
Преклонението пред тази реликва е в основата на историческото шествие (Heilig-Bloedprocessie), което се провежда всяка година на Възнесението Господне по улиците на центъра на Брюж. Процесията наброява около 3000 души облечени в средновековни одежди. Начело на процесията са свещениците, понесли златния реликварий. Традицията датира от 1303г. и се е превърнала в едно от най-големите събития на годината в града.
Самията реликварий е изработен от 30кг злато и сребро и украсен със стотина скъпоценни камъка. Той е истинско произведение на изкуството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар