Градските канали са не само атракция, която придава на Брюж живописен вид, въпреки че разходките по тях са доста популярни сред туристите. Каналите служат като транспортни артерии. В продължение на много векове по града се доставяли стоки и се осъществявали транспортни връзки. Без мрежата от канали Брюж би изглеждал по-мрачен и суров, а заедно с тях - градът твърди, че е следващата „Северна Венеция“.
През града минава река Рее, която заради сериозните дъждове през цялата година е пълноводна и част от нейното корито прелива в живописни канали, покрити със средновековни мостове. За разлика от Венеция тук гондоли няма. За придвижване се използват само малки лодки и туристически корабчета, но водният трафик е изключително интензивен.
Центърът е прорязан от канали, които създават невероятно романтична обстановка. През средните векове каналите, които стигат до морето, са били основните транспортни артерии на Брюж и чрез тях са пристигали повечето стоки за търговия. Днес обаче, тихите им води с красиви каменни мостове над тях са основно туристическа атракция.
След 1380 г., в продължение на повече от век, това е един от най-проспериращите центрове на Европа: по каналите на града прииждали стоки от целия познат тогава свят, а къщите се наемали от търговци от Британия, Германия, балтийските държави, Испания, Генуа и Венеция, както и от банкери на Медичите от Флоренция. Крале и знатни личности от цяла Европа се стичали тук, за да присъстват на съвещанията на високо равнище и на литургиите в катедралата „Свети Салватор“, като почетни членове на Ордена на Златното руно.
Всичко това бързо приключило след 1500 г. поради промяна в политическия климат. Властите на Брюж обидили Максимилиан, бъдещия Свещен римски император, бургундската империя била присъединена към Испания, мореходният достъп до каналите на града пресекнал и както търговията, така и властта се преместили в Гент и Антверпен. Изолиран, Брюж навлязъл във векове на забрава, оставайки известен най-вече със своите дантели и многобройни манастири. Старата му атмосфера се съхранила, но бавно се рушала, лишена от тласък за развитие.
И тогава, в средата на 19-и век, той бива преоткрит от ентусиасти, увлечени по модния тогава интерес към всички средновековни и неоготически неща. Днес Брюж не е точно това, което изглежда. Много от старата му архитектура – като великолепно украсената сграда на Градския съвет, а също и малката Базилика на Светата кръв до нея – е цялостно обновена от тогавашните реставратори, а палатът на централния площад, служил за седалище на управата на Западна Фландрия, е изцяло построен от нулата в неоготически стил, между 1881 и 1921 г. Но и това само по себе си е още един интересен слой на историята Брюж, допринасящ за изключителното очарование на този град.
Няма коментари:
Публикуване на коментар