Амфитеатърът е открит през 80 г. сл.Хр., когато на престола вече се е възкачил синът на Веспасиан - Тит. Част от съоръжението вероятно е построена с материалите, откраднати от храма в Йерусалим в края на т.нар. Еврейска кампания, проведена от Тит през 70 г. сл.Хр. Освен това от кариерите близо до Тиволи по специално направен път в Рим са докарани 100 000 кубически метра бигор. Най-големият амфитеатър в римския свят представлява каменен овал с размери: 189м дължина, 156м ширина и 48м височина. Смята се, че за сглобките, които държат камъните един за друг, са използвани около 300т желязо.
Според общото мнение името Колизей (от colossus, лат. - великан, колос) е прието заради огромните размери на постройката. Но много историци смятат, че то идва от гигантската бронзова статуя , която се е намирала наблизо. Тя била на Нерон, но политическата справедливост на епохата изисквала промяна, затова флавиевци много практично поставили слънчеви лъчи на главата на статуята , променили надписа и образът вече бил на Бога на слънцето. Статуята останала на мястото си до ранното Средновековие, когато била свалена и вероятно претопена. Днес постаментът й все още се вижда между арената и Храма на Венера и Рома (Tempio di Venere е Roma) под петте дървета, засадени върху нея.
Отвън Колизеят е изграден от три аркади, а над тях има и четвърти етаж. Колоните са разположени на три нива, както повеляват класическите канони - от долу на горе дорийски, йонийски и коринтски. Под корниза на четвъртия етаж има 240 малки издатини с отвори, в които били поставяни дървените пръти, държащи велария - платнището, което моряците от имперския флот вдигали, за да защитят зрителите от летните горещини, дъжда или зимния студ.
Колизеят побирал от 50 000 до 90 000 души. Седалките били три реда: ima (най-долния), media (средния) и suma (горния), а над тях - балкон за правостоящи, за маловажните членове на обществото - жени, роби и бедни.
Мястото на другите нива също зависело от социалното положение и професията. За членовете на императорското семейство и девиците весталки имало специални ложи. Сенаторите в поръбените си с червени кантове бели тоги седели на същия ред, след тях идвало съсловието на конниците (средната класа), следвани от плебеите (обикновените граждани). Били отделени специални места за определени професии - войници, писари, ученици със своите наставници, чуждестранни сановници. Зрителите влизали в стадиона през 80 сводести входа на първия етаж, а излизали през 160 изхода, наричани вомитории, разпределени между седалките на различните нива и позволяващи бързо изтичане на шумните и често неуправляеми тълпи. Според някои Колизеят се изпразвал за 10 минути.
Арената имала дървен под, покрит с пясък, който да поема кръвта и зловонието на гладиаторските битки (мунера). Днес подът е частично реконструиран. В непокритата му част се виждат коридорите, през които на стадиона влизали важните особи, за да избегнат тълпата, животните и гладиаторите. Вертикални колони поддържали клетките на животните . По време на празненствата, продължаващи при специални случаи по три-четири месеца, клетките с животните били изкачвани до нивото на арената по рампи или чрез система от макари. Тук имало не само лъвове и тигри, но и хиени, слонове, хипопотами, диви коне, лосове, жирафи и зебри.
Програмата била разделена на няколко части. Сутрин - лов на животни (venationes), по обяд - публични екзекуции, следобед - гладиаторски боеве.
Имало и тунел, свързващ пространството под сцената с Лудус Магнус - казармите, и местата а за тренировки на гладиаторите, разположени между Колизея и „Св. Климент“. Гладиаторите били избирани сред осъдените престъпници, робите и военнопленниците и били разделени на различни категории. Някои се сражавали тежковъоръжени - с щит и меч, други по-лековъоръжени - с дълга кама и малък кръгъл щит, а трети - само с мрежа и тризъбец, както е изобразено по мозайките на пода в „Галерия Боргезе“. „Здравей, Императоре, обрече ните на смърт те поздравяват“ (Ave, Imperator, morituri te salutant) - извиквали участниците в гладиаторските борби по време на парада преди започване на спектакъла. Те всички, разбира се, се надявали да останат живи и да се радват на трофеите, които им се полагали в случай на по беда. Освен някои редки случаи обаче оцеляването (или знакът с палеца нагоре) означавало само, че ще се бият отново. Много малко щастливци са били на граждавани с лавров венец и с разрешението да се пенсионират. Но когато влиянието на християнството в Рим започнало да нараства, важността на Колизея започнала да намалява. Според документите последните гладиаторски боеве били проведени в началото на V в., а боевете с животни продължили още около сто години. След западането на Рим Колизеят служел за най-различни цели. През Средновековието го използвало семейство Франджипани. По време на голямото земетресение през 1349 г. южната му част паднала. Но времето и природните бедствия не били единствените му врагове. Отговорност за разрухата на съоръжението носят и гражданите на Рим. Около 400 години - от средата на XIV в. go XVIII в., те го използвали като източник на мрамор и бигор за други строежи в града, например двореца „Венеция“ (Palazzo Venezia) и даже новата базилика „Св. Петър“ (San Pietro). Тази практика била прекратена, когато папа Бенедикт XIV (1740-1758 г.) обявил Колизея за свещено място заради пролятата там кръв на християнски мъченици. (Всъщностисториците не са единодушни по този въпрос.) От XIX в. насам всяка година вечерта на Разпети петък преди Великден тук се про вежда церемонията Кръстния път с личното участие на па пата.
