Рим, Ватиканските градини, Дворът на Шишарката и Глобусът

 Ватиканските градини заемат около две трети от площта на Ватикана и са място за почивка и медитация на папата от 1279 г., когато папа Николай III премества папската резиденция от Латеран във Ватикана. Вътре в новите стени, които е построил, за да защитава резиденцията си, папата е засадил овощна градина (pomerium), ливада (pratellum) и истинска градина (viridarium); това първо ядро е построено близо до хълма Sant'Egidio, където днес е Palazzetto del Belvedere и дворовете на Ватиканските музеи. Периодът на най-голямо архитектурно развитие на градините обаче е между 16-ти и 17-ти век, когато художници и архитекти като Донато Браманте и Пиро Лигорио са работили там, за да създадат фонтани, статуи и малки храмове. Големи са историческите и художествени свидетелства, които могат да бъдат намерени в градините като древните Леонински стени и двете грандиозни кръгли кули, наречени Torre of the Radio и Torre Gregoriana, фонтана Galera, фонтана Aquila и пещерата на Мадоната от 20-ти век на Гуардия. Фонът на всички тези важни символи на историята и вярата е природата: растения, дървета, цветя, храсти, пълзящи растения от цял свят, които правят градината във всеки сезон от годината бунт от цветове и аромати. Градините, които се състоят от различни зони (Италианска градина, Английска градина, Орто дел Папа), също са дом на държавни служби, като двореца на губернатора и Държавния съд, на радиото на Ватикана, на железопътната гара на Ватикана и на бившия Ватиканската обсерватория.

Дворът на Шишарката е популярна атракция на Ватикана със специална атмосфера. Апостолските и Белведерските дворци, разположени на хълм, свързват огромно градинско пространство между тях, което завършва със сграда, прикрепена към вилата с централна ниша.  Дворът е получил името си, защото мястото е украсено с 4-метров позлатен бронзов конус (борова  шишарка). Той е поставен през І-ІІ век. пр.н.е.  Боровата шишарка е древен символ на източника на живот в много култури и символично представлява епифизната жлеза, която е почитана като "трето око" и орган, отговорен за връзката между човешкия и божествения (духовен) произход. До 1608 шишарката е разположена на Champ de Mars, а след това е преместен във Ватикана .

Дъното на конуса е украсено с барелефи, изобразяващи римски спортисти. Конусът е "коронясан" от античен фонтан. Елемент, който е замислен като излъчваща вода, с барелеф на главата, от двете страни фонтана е ограден от бронзови пауни. Има скулптури на лъвове. Дизайнът на ландшафта на двора е създаден от водещия архитект на ренесанса Донато Брамане. Тук има 4 ливади, които се намират около златната топка , която има диаметър от 4 м. Това е значим и известен елемент от двора на боровите шишарки, който се появи във Ватикана вече в наше време. Скулптурата е купена като шедьовър на съвременното изкуство по времето на папа Йоан Павел II. "Златната топка" (наричана още "Глобус" и "Сферата в сферата") е най-младата инсталация във Ватикана, която е изпълнена с древни съчинения и скулптури. Ако боровиата шишарка символизира живота като такъв, то "Сферата в сферата" символизира съвременния живот на човека и има дълбоко значение. Авторът на Златната топка е Арналдо Помодоро. Той успява ясно да олицетворява философията на съдбата на човечеството в две ротационни сфери: малък живот в голям. Скулпторът създава топката си през 1990 г. Идеята за композицията е много важна: авторът възнамерява да изрази художествено всички вреди, които човечеството прави на околната среда. Топката е многопластова. Горният слой символизира Вселената, има фрактури, "белези" - следи от човешка дейност. Благодарение на тях в голямата топка, може да се види ясно малка топка, която символизира нашата планета. Тук живеят хора, които чрез своите действия и мисли унищожават Вселената. Повърхността на горната сфера е огледална, така че авторът изразява идеята за огледален образ на дейността на всеки човек за съдбата на планетата и вселената. Приближавайки топката по-близо, можете да видите ясното си отражение в огледалния път и да се почуствате част от нашия несъвършен крехък свят. Топката може да се развие, тя се върти около оста си. Външните и вътрешните топки са свързани с предавки, за да предадат цялата сложност на връзката между нашата планета и космоса.

Несъмнено има няколко популярни "легенди"  за неустоимата скулптура. Например, една - малката топка се свързва с човека, а голямата с обществото, обяснявайки влиянието на всичките ни действия върху съзнанието и "качеството" на това общество. Както винаги има хора, които искат да пипнат бронзовата скулптура и да си намислят желание, но скоро властите на Ватикана го спряха, защитавайки Златната топка с верига.

Рим, Ватиканските музеи - съкровищница на културните ценности на всички времена

Ватиканът неволно поражда асоциации с дълбока вяра, основите на християнската религия и морал, с боядисани катедрали. И едва след това се помни, че Ватикана за целия свят е и люлката на историята, колекция от шедьоври на архитектурата и съкровищница на културните ценности на всички времена. И е много важно вниманието на папата периодично да спира в произведенията на съвременното изкуство. Музеят на папската институция в Рим всъщност не е един-единствен музей, както и едно-единствено пространство. Той не само съхранява огромни колекции от изкуство, археологически, етнологически и антропологически обекти – някои от най-красивите и необикновени стаи в апостолическите дворци са част от богаството на Ватиканските музеи. Историята на основаването им е тясно свързана с класическото изкуство, а изборите на папите на места за почивка и размисъл превръща покоите им в изящни и вечни произведения. 
Официално началото на музея е поставено през XVI век, когато мраморната скулптурна група Лаокоон и неговите синове е открита в лозе в близост до базиликата Санта Мария Маджоре в Рим. Папа Юлий II, представител на институция, която вижда себе си като наследник на римската история, изпраща художниците Джулиано да Сангало и Микеланджело да изследват и оценят откритието. След препоръката им папата закупува Лаокоон и само месец след откриването ѝ скулптурата е изложена във Ватикана. Именно Юлий II възлага на Микеланджело осъвременяването на Сикстинската капела, която е официално открита с тържествена меса по повод Деня на вси светии на 1 ноември 1512 г.
Benji Traveler: Рим, Ватикана, Сикстинската капела - повече от шедьовър

Първите папи, които възлагат на художници работа в Апостолическия дворец, са Николай V с Niccoline Chapel – малък параклис в центъра на двореца, изрисуван с фрески от доминиканеца Фра Анжелико. Традицията в това отношение продължава с наследника на Николай V, папа Александър VI Борджия, който избира за свои покои хубавото крило от двореца и възлага украсата му на Бернардино ди Бето, известен като Пинтуричио. Изключителните фрески по стените на свързаните стаи, създадени от художника, са видени от публика едва в края на XIX век, а покоите на Александър VI така и не са обитавани след смъртта му. Днес те приютяват ватиканската колекция от съвременно изкуство, която лично папа Павел VI открива през 1973 г.

Наследникът на папа Александър VI Борджия е Юлий II, който освен че поставя началото на колекциите с антично изкуство, възлага и изрисуването на своите покои на Рафаело. Проектът е така мащабен, че художникът продължава работата си и по време на следващия папа – Лъв X, който е от друга могъща фамилия – Медичи. Стаите на Рафаело, както са кръстени покоите на Юлий II, са сред забележителностите на Ватиканския музей. Те са пет и част от тях са рисувани от учениците на Рафаело след смъртта му през 1520 г. Десетилетие преди това папата възлага строежа на т.нар. loggia – дълъг коридор вътре в двореца, по който също работят Рафаело и учениците му, които рисуват и стаите Chiaroscuri, известни също като Папагалските стаи, използвани като дом на папските птици, когато папата не се е срещал в тях със своите кардинали.

Сред най-мащабните проекти, вихрили се в Апостолическия дворец през вековете, е този, възложен от папа Грегорий XIII – той искал стените на стая близо до Сикстинската капела да бъдат изрисувани с 40 големи и подробни карти на Италия. Така се ражда Галерията на картите, която е открита през 1581 г. и е пример как науката и изкуството могат да се срещнат в голямата 120 на 6 метра зала. Същинската колекционерска дейност на ватиканския музей набира скорост през XVIII век, когато папската институция придобива находки от археологическите разкопки в Рим и Лациум. По същото време се случва и друго – под влияние на идеите на Просвещението е създадена институцията на музея, каквато я познаваме днес. Двама са папите, които работят за създаването на най-старата част от музея – Pio Clementino Museum – Клемент XIV и Пий VI. В центъра на Pio Clementino е така наречения Осмоъгълен двор, създаден през 1770 г., около който в кръг са подредени Галерията със статуите и залата с бюстовете, Залата на животните, Залата на музите, Кръглата зала, Кабинетът с маските и Галерията със свещите.

Папа Пий VI е папата, който през 1790 г. слага началото на колекцията от картини на ватиканския музей – 117 безценни творби, някои от които, заедно с шедьоври от другите колекции на музея, няколко години по-късно са предадени на Франция след подписването между нея и Папската държава на т.нар. споразумение от Толентино. Наследникът на Пий VI – Пий VII почти реваншистки опитва да попълни обеднелите колекции на музея и определено успява – налага се да бъде отворена нова секция, в която да бъдат излагани новодобити произведения на изкуството – това е Chiaramonti Museum (Музей Киарамонти), по светското име на папата. Благодарение на усилията на главния инспектор по изящните изкуства Антонио Канова една голяма част от иззетите от Франция творби са възстановени след Виенския конгрес през 1815 г. Така през 1822 г. се оказва, че се налага отварянето на ново крило за музея, наречено просто Новото крило. Тази част от музея се превръща в посветена и почитаща класическата епоха и нейното изкуство. Тук се съхранява статуята на император Август, известна като Augustus from Prima Porta, както и статуя на Нил, вероятно декорирала двойния храм на Изида и Серапис в древен Рим.

Следващият папа, Грегорий XVI от времето на Рисорджименто, създава два изключително важни за Ватикана музея – Gregorian Etruscan Museum и Gregorian Egyptian Museum. На същия папа се пада честта да основе и Gregoriano Profano Museum в стария апостолически дворец Lateran Palace, ползван от папската институция цяло хилядолетие, между IV и XIV век. В Gregoriano Profano Museum са изложени експонати от езическите времена на Рим, както такива открити при разкопки през XVIII и XIX век, така и такива, които задълго са пазени от Папската държава, без да има къде да бъдат изложени. Разбира се, периодът след покръстването на Римската империя, е не по-малко интересен за папската институция, така че папа Пий IX основава Pius-Christian Museum, отново в Латеранския дворец. Музеят показва основно раннохристиянски експонати, открити в римските ранни църкви и при разкопки на т. нар. sacri cemeterii. Неговият наследник Пий XI основава през 1927 г. Missionary-Ethnological Museum, който представя култури, различни от европейската, преживели религиозното мисионерство на откривателите си. Музеят съдържа около 40 000 произведения от целия свят. На същия папа се пада и честта да открие Vatican Pinacoteca, събрала най-накрая на едно място цялата колекция от картини на Ватиканския музей.

В средата на XX век папа Йоан XXIII решава да премести всички колекции от стария апостолически дворец в новия, но за целта се налага построяването на нова сграда в съседство, нещо, което се случва при следващия папа Павел VI – папа, оказал се реформатор заради желанието си да изгради мост между папската институция и съвременното изкуство със създаването на Collection of Contemporary Art – най-голямата в света колекция от изкуство, създадено през последните двеста години. На папа Йоан Павел II се пада откриването на няколко вътрешни отдела, които са характерни за всеки музей – лаборатории за консервация и възстановяване на различни експонати, а по негово време се случва и пълното възстановяване на Сикстинската капела, продължило според сайта на музея повече от три десетилетия. През 80-те години ЮНЕСКО включва Ватиканските музеи в своя лист с обекти на световното наследство, заради изумителната колекция от произведения, събирана от папите в продължение на векове. А всичко започнало от само един камък, върху който някой построил Църква.

С течение на вековете папите са събрали голяма и впечатляваща колекция от картини. Те се пазят в Пинакотеката. Тук в една и съща зала могат да се видят „Преображение“, „Богородица от Фолиньо“ и „Коронясването на Богородица“ от Рафаело. Има също и творби на Джото, Фра Анджелико, Си­ моне Мартини, Перуджино, Белини, Тициан и много други.
За хората с други интереси има Египетски музей, Етруски му­ зей и Светски музей на Григорий. В тях са показани древногръцки и древноримски колекции, подредени или по епохи (римска скулптура от I в. и началото на II в.), или тематично (например саркофази, древногръцки оригинали). Там са изложени и прочутите мозайки с атлети, намерени в Термите на Каракала. Древноримски подови мозайки са показани и в „Новото крило“ (Braccio Nuovo) на музея „Киарамонти“ - по-малък клон на Пио-Климентиновия музей. Музеят „Киарамонти" е подреден в началото на XIX в. от скулптора Канова. Тук се намира и прочу­тата статуя на Август от вилата на жена му Ливия. Християнският музей на Пий показва раннохристиянски реликви.

Benji Traveler: Рим, Ватиканските градини, Дворът на Шишарката и Глобусът

Галерията на географските карти. Създава се в края на 16-ти век и е специално построен етаж в папския дворец. Галерията с географски карти на Ватикана е символ на абсолютната власт на църквата в лицето на папата.
По покана на папа Григорий XIII през 1580 г. в Рим пристига известен картограф и талантлив математик Игнасио Данти. Скоро Дати е назначен за личен математик на папата и става член на комисията по промяната на календара, който, между другото, използваме досега. В допълнение, поканени са художници, чиято задача е да рисуват стенописа и да се показват на карти Италия и всички части, които са били под властта на папата. Тази работа трае почти три години. Резултатът от усилената работа била четиридесет фрески, изобразяващи Апенинският полуостров и бреговата му линия с водещите пристанища и градове. Само на пръв поглед галерията има важно географско значение, политическата идея била много повече. В края на краищата, популярното недоволство нараства и духовенството трябвало да полага много повече усилия, за да запази властта в ръцете си. Това се счита за основната причина, поради която Галерията на географските карти във Ватикана добавя Авиньон като едно от изгубените жилища на папите, карти на  управляваните  от Испания Корсика, Сицилия, Сардиния.
Основната цел на Географската галерия на Ватикана е да покаже на света, че само църквата в Рим е единственото възможно Божие царство на земята. За да убеди съмненията на критиците, авторът изобретява блестящ трик. Когато излезете от галерията вляво, можете да видите стенопис, наречен "античен Италия", докато картата "Италия Нова" се извисява надясно. При сравняването на двете фрески става ясно, че мащабът и величието на "Нова Италия" са несравними с античния и го правят единствената наследница на империята.
Всяка карта е уникална по рода си и носи много полезна информация за градовете на Италия през XVI век, интересни особености на провинциите и  може би, ще може да разберем и човекът, който е живял в тази епоха.

Тази грандиозна спираловидна стълба се намира в края на обиколката ви и ще ви отведе извън музеите. Стълбата е проектирана от Джузепе Момо през 1932 г. Става дума за стълба с двойна спирала: от едната рампа се изкачва, от другата се слиза. След като слезете по нея, погледнете нагоре и ще останете впечатлени от гледката от този ъгъл.