Рим, Фонтана ди Треви, Италия

“И само фонтаните са достатъчни, за да оправдаят едно пътуване до Рим” – това е фраза на английския поет Пърси Б. Шели. И има право.
Фонтанът ди Треви (Fontana di Trevi) е един от най-разпознаваемите туристически обекти в Рим. Той привлича хиляди посетители всеки ден със своята история, архитектура, великолепни скулптури и спокойна атмосфера, създадена от водата (и в голяма степен развалена от тълпите туристи).
Името на фонтана – “Trevi” произлиза от италианската дума с латински произход “trivio“, означаваща “кръстовище, на което се срещат три пътя” или от комбинацията ” tre vie“, означаваща просто “три пътя“. А тези три пътя, са Via Dei ‘Crocicchi, Via Poli and Via Delle Muratte, като само Via Poli носи същото име и днес. Защо точно това кръстовище - там завършва един от единадесетте основни акведукта на Древен Рим – Acqua Vergine, който пък е наречен така след реконструкция на още по-стария Aqua Virgo, конструиран през 19 година пр.н.е. по заповед на римския консул и генерал Марк Випсаний Агрипа. Името на акведукта означава “чиста вода” и причината за това е много ниското съдържание на варовик.
Фонтанът ди Треви всъщност съществува още от построяването на акведукта, макар и със съвсем друг вид. В началото е бил просто един от многото незабележими малки фонтани в Рим. През през XV век, по времето на папа Николай V (Nicholas V) е построена първата по-забележима версия на фонтана. През 1629 г. папа Урбан VIII (Urban VIII) решавайки, че в тогавашния си вид фонтанът ди Треви не е достатъчно впечатляващ, поръчва на известния скулптор и архитект Бернини (Gian Lorenzo Bernini) да направи проект за нов. За съжаление този проект остава неосъществен, но се твърди, че влиянието му върху по-късния проект се забелязва.
Сегашната си форма фонтанът ди Треви започва да приема през 1730 г, когато папа Климент XII (Clement XII) обявява нещо като конкурс за нов проект. Одобрен е (след известни политически игри) проектът на Никола Салви (Nicola Salvi). Салви избира за тема на композицията “Опитомяването на водите”. Първоначалният победител бил Алесандро Галилей – известен математик и архитект (член на патрицианската фамилия от която е и Галилей Галилео), но римляните били възмутени, че е избран флорентинец. За да се заглуши възмущението, заелият второ място Салви, който е римлянин бива избран и работата започва през 1732 г. Салви умира през 1751 г. към който момент фонтанът ди Треви е изпълнен само на половина. Наети са четирима скулптори (Pietro Bracci, създал централната статуя на Океан, Filippo della Valle, Giovanni Grossi и Andrea Bergondi) и архитектът Giuseppe Pannini. Работата е завършена през 1762 г. Официално е открит на 22 май от папа Климент XIII. Така завършеният фонтан е най-големият бароков фонтан в Рим с размери 49.15 м. ширина и 26.3 м. височина.
Основата на фонтана, както и вълните са направени от травертински варовик – същият с който е построен Колизеумът. Статуите са от мрамор Carrara.
Фонтанът ди Треви е “облегнат” на фасадата на сградата Palazzo Poli, която преди този проект е изглеждал осезаемо различно. Част от фасадата й е била съборена като на нейно място са поставени колоните в коринтски стил свързващи етажите. Фонтанът ди Треви се състои от централен елемент, представляващ Океан в колесница във формата на раковина, теглена от морски коне водени от тритони. Темата е морето и укротяването на буйните му води. Противно на общоприетото схващане, централната част на фонтана не е Нептун, а Океан. Това е така, защото статуята е придружена от тритони и морски кончета, а не делфин и трикор. 
От двете страни на Океан има ниши, в които има статуи на Богинята на изобилието и Богинята на здравето. Богинята на изобилието държи рог, пълен с плодове, за да символизира изобилието с обърната кана, разливаща вода. Богинята на здравето е украсена с лавров венец – растението, свещено за Аполон, и змия, която се навива до нея, за да пие от чаша.
По времето на построяването на фонтана водата е била сред най-вкусните. Сега вече не може да се пие, тъй като се рециркулира между няколко фонтана в града.
Над алегоричните статуи на Богинята на изобилието и Богинята на здравето има два барелефа, сътворени Джовани Батиста Гроси и Андреа Бергонди и изобразяващи римския произход на извора . Отляво Маркъс Агрипа обяснява плана си за акведукта. Вдясно е изображението на девойката, за която се твърди, че е показала източника на водите.
Фонтанът ди Треви има четири колони, като върху всяка от четирите колони има статуя. Тези статуи представят благоприятното въздействие на дъжда върху плодородието на Земята и основните продукти, които зависят от водоснабдяването. Четирите статуи символизират:Изобилие от плодове – държи рог на изобилието; Плодородие на посевите – държи житни класове
Продуктите на есента – държи чаша и чепки грозде; Радостта на поляните и градините – украсена с цветя. Над колоните е издълбан надпис гласящ:
Clemens XII Pontifex Maximus украсява Aquam Virginem и го посвещава на култа към изобилие и благополучие през Божията година 1735, 6-та година от неговия понтификат.”
Фонтанът разлива около 80 000 кубически метри вода всеки ден. За щастие тя днес се рециклира. Висок е 26 метра и е широк 50 метра.
Легенди 
Казва се, че който хвърли във фонтана монетка с дясната си ръка през ляво рамо, с гръб към него, си гарантира, че един ден ще се върне в италианската столица. Ако вместо една, хвърлите две монетки, ще намерите любовта, а ако метнете три, ви чака брак (или пък развод, ако вече сте женени  ). Всяка вечер от дъното на басейна се изгребват около 3000 евро. Парите се даряват на Каритас, католическа благотворителна организация, която използва парите за предоставяне на услуги за нуждаещи се семейства в Рим.
Традицията с монетите започва през 18-и век от немски интелектуалци. Те се позовали тогава на древния култ към боговете и принасяне на дарове към тях. Макар че още в древността практика на древните римляни било да хвърлят монети в реки и езера, за да успокоят боговете и те да им помогнат да се върнат безопасно вкъщи.
Но за фонтана ди Треви се носят много други легенди, натрупани в почти два века и половина история (открит е през 1761 г.).
Една от тези легенди се отнася до Никола Салви, архитектът, проектирал фонтана. Интересно е да споменем, че Салви е бил философ и поет и не е притежавал опит като архитект. За съжаление умира преди фонтанът да бъде напълно завършен. Говори се, че скулптурата във формата на ваза е поставена от Салви на мястото й по конкретна причина. Архитектът не се разбирал с бръснаря, който имал бръснарница отсреща. Бръснарят го тормозел с постоянни критики и отрицателни коментари за работата му по фонтана. Щяло да изглежда по-добре по друг начин, това не така, онова иначе… Накрая Салви поставил вазата точно пред пред бръснарницата, за да скрива фонтана, за да не може повече да вижда какво се случва и да коментира.
Другите две легенди се отнасят за влюбените двойки. Всички момичета, чийто любим човек напускал града заради военна служба или по работа, са искали възлюбения им да изпие чаша вода от фонтана и впоследствие да я счупи в знак на вечна любов. Друг по-прост и преди всичко по-здравословен начин да обещаете вечна любов е да пиете от Фонтанчето на влюбените, което се намира от дясната страна на Треви, до вазата, която споменахме по-рано. Достатъчно е двамата влюбени да пият заедно от него, за да си останат верни за цял живот (или поне така гласи поверието).

През 19-ти век хората са вярвали, че който пие вода от фонтана, ще се върне в Рим. Към днешна дата никой не се опитва да го прави, въпреки, че в десния ъгъл водата е питейна.
И един любопитен факт – за разлика от повечето други фонтани и статуи в Рим, до фонтана ди Треви не се доближават птици, които замърсяват доста. Това е така, поради простата причина, че през него преминава ток. Генерира съвсем леки електрически заряд, който плаши птиците, без да им вреди.
Още една разлика от останалите фонтани е, че към водата в Треви се прибавя голямо количество сол, която предпазва мрамора от съдържащия се във водата варовик.
През 1996 г. фонтанът ди Треви е спрян и облечен в черен креп в чест на смъртта актьора Марчело Мастрояни. Мастрояни участва във филма La Dolce Vita, чиято най-известна сцена е заснета във фонтана Треви, което прави фонтана по-известен от всякога. La dolce vita е италиано-френска продукция от 1960 г., режисиран от Фредерико Фелини и с участието на Марчело Мастрояни и Анита Екберг. В една от сцените двамата глевни герои влизат във фонтана.
През 2007 г. фонтанът ди Треви става червен, след като вандал хвърлил вещество във фонтана, което направило водата червена. Водата, падаща във фонтана, също станала червена, тъй като по това време фонтанът вече използва рециркулираща, затворена водна система. Въпреки опасенията, че течността може трайно да увреди фонтана, поради бързото спиране и източване в крайна сметка няма щети, а само тълпа от много изненадани туристи!
Краденето на монети от фонтана се третира като престъпление. В миналото е било обичайно бандите крадци да изгребват монети от фонтана през нощта. Трима биват уловени от телевизионно шоу със скрита камера през 2011 г. Най-известният крадец на монети обаче е друг и става известен с прякора си д’Артанян. Той крадял монети от фонтана в продължение на 34 години, преди да бъде заловен през лятото на 2002 г.