Рим, Площад Навона - най-емблематичният площад на бароков Рим

Някои определят Пиаца Навона за най-красивия площад не само в Рим, а и в света. Със сигурност тук изкуство, история и прелест се леят в огромни количества, а архитектурата достига своите върхове, накъдето и да се обърнеш. Веднага прави впечатление елипсовидната форма на площада, напомняща тази на стадион. Да, това наистина е така – площадът е изграден на мястото на античния стадион на Домициан, построен през 86 г.сл.Хр. Става въпрос за огромна структура, направена от тухли и травертин. Арената е била обградена от стръмно стълбище, подкрепяно от два реда арки, дълги 276м. и широки 56м. Тук в продължение на 4 века са се провеждали атлетически състезания. След V в. стадионът започва да запада, но арената му, известна с името Campus Agonis (терен за игри) продължава да домакинства провеждането на игри и най-различни спектакли и събития. През 1477 г. тук се е преместил и пазарът, който дотогава се намирал на Капитолийския хълм. През XV в. по периферията на площада започват да се издигат красиви знатни сгради като например Палацо Орсини и Палацо Де Купис. Прекрасна е и църквата “Сан Джакомо дели Спаньоли”, която днес е известна с името “Ностра синьора дел сакро Куоре” Площадът е павиран по времето на папа Инокентий VIII. През XVI в., или по времето на папа Григорий XIII, на Пиаца Навона са издигнати два прелестни фонтана – Фонтана дел Моро (Fontana del Moro) и Фонтана дел Нетуно (Fontana del Nettuno), дело на Джакомо дела Порта. Те са популярни с имената на статуите, които ги красят – тази на Мавъра, който се бори с делфин (сътворена от Антонио Мари през XVII в.), и тази на Нептун, който се бори с октопод (от XIX в.). През първата половина на XVIв., периметърът на площада се обогатява с още няколко красиви сгради – Палацо Милини и Палацо Памфили. Папа Инокентий X е обаче този, който придава на площада съвременната му сценография и вид. За да постигне атрактивността му, той прибягва до услугите на най-изтъкнатите архитекти по онова време – Бернини, Боромини, Пиетро да Кортона, Джироламо и Карло Райналди. Именно на Райналди той поверява задачата да изградят църквата “Сант Аниезе ин Агоне”, довършена след това от Боромини. За реализирането на Фонтана на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi) той извиква известния с капризите си Бернини. Фонтанът е разположен в центъра на площада, пред църквата “Сант Аниезе ин Агоне”. Джан Лоренцо Бернини получава папската поръчка през 1648 г, но тя е изпълнена едва през 1651 г. Проектът се осъществява с помощта на скулпторите Джакомо Антонио Фанчели (за статуята на река Нил), Клод Пусен (за река Ганг), Антонио Раджи (за река Дунав), Франческо Барата (за Рио дела Плата). 
Любопитна история обаче се разказва за това как Бернини получава от Инокентий X поръчката за мастодонтския проект с красивия фонтан. Твърди се, че Бернини подарява сребърен модел (висок 1,5м) на творбата си на зълвата на папата донна Олимпия, която го убеждава да повери проекта именно на Бернини, а не на заклетия му конкурент Боромини. Първоначално моделът на Бернини на фонтана предвижда реализирането на статуите на реките от бронз. Накрая обаче той предпочита травертин. Разноските около реализирането на фонтана са толкова високи, че за да го финансира, папата налага с допълнителни такси хляба, като на всичкото отгоре и намалява стандартния размер на питките. Всичко това води до вълна от гняв и възмущение сред населението, но не толкова срещу папата, колкото срещу зълвата, която се смята за главната “виновничка” за избрания с ходатайство Бернини.
Съвременното име на площада произлиза от латинския термин Agones, което означава "Игри". През вековете Пиаца Навона е бил сцена на популярни фестивали, състезания и атракциони. От 17-ти до средата на 19-ти век, в събота и неделя през август, площад Навона, който по това време е имал вдлъбнато дъно, е бил частично наводняван, за да предложи освежаване и забавление на римляните. Площадът е доминиран от църквата Sant'Agnese in Agone, започната от Карло и Джироламо Райналди и завършена от Боромини, който я модифицира значително, правейки я една от най-великолепните барокови архитектури в Рим. До църквата се намира дворецът Памфили, къща на бразилското посолство от 1960 г. Пред сградата стои църквата Дева Мария на Свещеното сърце, известна преди като Сан Джакомо дели Спаньоли, издигната по случай юбилея от 1450 г. . Три фонтана украсяват площада: Fontana del Moro, наречен така заради статуята на етиопец, който се бие с делфин, Fontana de 'Calderari, известен също като Фонтана на Нептун, от Джакомо дела Порта и в центъра, внушителният фонтан на четирите реки, от Джан Лоренцо Бернини.

Пред църквата се намира фонтанът на четирите реки на Бернини. Често се казва, че Бернини е изваял фигурата на "Нил", покриваща очите му, сякаш смята, че фасадата, проектирана от неговия съперник Боромини, може да се срути върху него. Тази история, подобно на много градски легенди, продължава да съществува, защото има звън на автентичност, въпреки факта, че фонтанът на Бернини е предшестващ фасадата с няколко години. Боромини и Бернини стават съперници и за много архитектурни поръчки. Най-забележителното е, че по време на папството на Памфили е създадена официална комисия за изследване на дефекти, възникнали в основите на камбанариите (построени под ръководството на Бернини) във фасадата на базиликата Свети Петър. В показания пред комисията Боромини бил един от многото остри критици, които атакували инженерството на проекта. В крайна сметка, в тежък удар върху престижа на Бернини като архитект, фасадните камбанарии са съборени и никога не са възстановени.

Fontana del Moro, наречен така заради статуята на етиопец, който се бие с делфин. Фонтанът на Мавъра е проектиран през 1575 година от Джакомо дела Порта, по време на управлението на папа Григорий XIII. Тогава той проектира делфина и четирите тритона. Басейнът е изграден от розов мрамор. След като през 1651 година италиански скулптор и архитект Джовани Лоренцо Бернини по поръчка на папа Инокентий X създава Фонтана на четирите реки в средата на площада, папата му поверява и разширяването на южния фонтан. Фонтанът на Мавъра се намира срещу Двореца Памфили, собственост на семейството на папата. През 1653 г. Фонтанът на Мавъра е реновиран. Джовани Лоренцо Бернини поставя фигурата на мавъра, който стои върху раковина и се бори с делфин. Фонтанът е реновиран отново през 1874 г. и оригиналните статуи са преместени в Галерия Боргезе и заменени с копията, които виждаме днес.

Fontana del Nettuno - Neptune Fountain

В северния край на Пиаца Навона – който той украсява заедно с фонтана на четирите реки и фонтана Мавър – някога е бил известен като „фонтанът на Калдерари“, защото се е намирал близо до малка уличка, пълна с магазини за саксии и производители и продавачи на тигани. Заедно с Мавърския фонтан, разположен в противоположния край на площада пред Палацо Дориа-Памфили, той е първият, поръчан на Джакомо дела Порта от папа Григорий XIII през 1574 г., веднага след възстановяването на акведукта Aqua Virgo. Единствената последваща важна намеса от страна на Бернини е премахването на стъпалата, върху които е бил поставен, портата, която го е ограждала, и изграждането на по-голям басейн около фонтана. Тогава не е бил украсен и фонтанът съществува 300 години без скулптури. Едва през 1873 г., след конкурс, обявен от Община Рим, фонтанът най-накрая е завършен чрез добавяне на две скулптурни групи, Нептун, който се бори с октопод от скулптора Антонио Дела Бита и нереидите, морските коне, купидоните и делфините от Грегорио Запала.

Църквата Sant'Agnese in Agone 

Издигната на мястото, където според легенда през IVв. 13 годишната христянка Агнеса е била изложена гола на позорния стълб, защото отхвърлила ухажванията на сина на римски офицер. Но по чудо косата й изведнъж пораснала толкова дълга, че покрила голото тяло сякаш била с рокля. Агнеса обаче все едно загинала - била обезглавена през 304г. по време на гоненията на император Диоклециан срещу христяните. Настоящата конструкция е започната от Джироламо и Карло Райналди през 1652 г., при понтификата на Инокентий X и завършена от Франческо Боромини (1653-1657), който забележително я модифицира, определяйки вдлъбнатата фасада в един ред от стълбове и колони, увенчани от високия купол. Двойните камбанарии, проектирани от Боромини, са изпълнени от Антонио дел Гранде и Джовани Мария Барата по план на Боромини. 

Църквата е поръчана от Инокентий X Памфил, погребан заедно с други членове на семейството в крипта отляво на главния олтар. Църквата е трябвало да бъде фактически семеен параклис, прикрепен към тяхната резиденция (например, в барабана на купола е бил оформен отвор, за да може семейството да участва в религиозните служби от своя дворец). Интериорът, с високия олтар, проектиран от Карло Райналди, запазва плана на гръцкия кръст и се откроява с красотата на злато и мрамора. Куполът, поддържан от осем колони, е изрисуван от Чиро Фери, докато висулките са дело на Бачича. Мазето, разположено в древна средновековна оратория, се характеризира с чудото на косата на Сант'Агнеса, поставено върху олтара, мраморен релеф от Алесандро Алгарди. 

Обелискът Агонале
Този обелиск, донесен от разкопките в Асуан без надписи по заповед на Домициан, е украсен в Рим с оригинални надписи, написани с йероглифи и с изображение на императора между две божества. Изграден е от гранит и е висока почти 17 метра. Поставен е бил между храма на Серапис и храма на Изида, където останал повече от два века, докато Максенций не го поставил в циркуса, по протежение на Апиевия път, построен в памет на неговия син Ромул, починал през 310 г. Не се знае кога е паднал. Сигурното е обаче, че е издигнат отново в средата на седемнадесети век, благодарение на папа Инокентий X Памфил, който избира Пиаца Навона, за да подчертае по някакъв начин родното си място. Първоначално, освен обелиска, на площада е трябвало да се издигне великолепен фонтан, който е трябвало да бъде истинската „изложба“, тоест последната фасада на акведукта Acqua Vergine.

Проектът за изграждането на фонтана Треви не бил взет предвид поради високите разходи. Отначало папата мислил да възложи работата на други, но Бернини успява благодарение на хитрост, давайки сребърен модел на творбата на дона Олимпия Майдалчини, снахата на папата, за да покаже своя прекрасен проект за подреждането на обелиска в центъра на Фонтана на четирите реки. Папата, ентусиазиран от проекта, веднага натоварва Бернини със задачата да го осъществи. Това се случва между 1647 и 1651 г. Надписът на пиедестала припомня подробностите за подвига, както и значението на фонтана, върху който лежи обелискът. Гълъбът на върха на обелиска е символ на семейство Памфили. По онова време този голям композитен паметник не е бил посрещнат с голямо благоволение от римляните, като се има предвид, че поради високата цена на реализацията му дори данъците са били увеличени. Днес това е един паметници на града предизвикващи възхищение.

The Fountain of the Four Rivers
Поръчан от папа Инокентий X Памфил (1644-1655) да украси площада, който би увеличил величието на неговия понтификат – с монументалния семеен дворец и близката църква Sant'Agnese – това е един от най-великите шедьоври на Джан Лоренцо Бернини . Художникът е поръчан за реализацията му след представяне на сребърен модел на новия фонтан и за изпълнението му е използвал голяма група художници и работници под негов пряк контрол: резултатът е динамична комбинация от архитектура и скулптура и всеки детайл предава концепцията за движение. Голяма травертинова скала поддържа гранитен обелиск, идващ от района на циркуса на Максенций на древния Апиев път. По ъглите на скалата има четири гигантски голи тела, които са олицетворение на главните реки на континентите, известни по това време. Всяко място е допълнително представено от животни и растения от тази страна. Дунавът от Антонио Ерколе Раджи представлява Европа с кон; Ганг на Клод Пусен представлява Азия, с дълго гребло и дракон; Нил на Джакомо Антонио Фанчели, свързан с лъва и палмата, представлява Африка със забулена глава, тъй като източникът на реката все още не е открит; Рио де ла Плата от Франческо Барата представлява Америка и има една вдигната ръка (може би за подслон от слънчевите лъчи) и броненосец до нея.  На високата част на скалата има два големи мраморни герба на семейството на папата, с гълъб, носещ маслинова клонка в човката си, а същият гълъб, в бронз, е поставен на върха на обелиска. Отгоре, в горната част на обелиска, има гълъб, символ на Светия Дух и емблема на папата, който е поръчал фонтана. Дори ако фонтанът е построен много преди църквата Сант'Агнезе, популярната легенда гласи, че статуята на Нил покрива главата си, за да не вижда църквата Сант'Агнезе в Агоне, проектирана от големия съперник на Бернини Франческо Боромини точно пред Фонтана; Рио де ла Плата изглежда вдига ръка, за да се защити от евентуално срутване на църквата, а статуята на Сант'Агнеса на фасадата на църквата, с ръка на гърдите й, изглежда успокоява Рио де ла Плата от стабилността на църквата. Шедьовърът най-накрая е представен на света на 12 юни 1651 г.