Рим, Площад Капитолия

Капитолийският хълм е бил сърцето на древен Рим, център на религиозния култ. По това време на него се е издигал храмът на бог Юпитер. Постепенно мястото се утвърждава и като център на политическия живот.
Капитолийският хълм е тясно свързан с историята на Рим. Според някои легенди именно там вълчицата е откърмила братята Ромул и Рем. Друга известна легенда, свързана с този хълм, е тази за гъските, спасили Рим при нападението на галите. През 3 век.пр.н.е галите навлезли в териториите на римляните и обградили столицата им. Те многократно превъзхождали римските войници. Галският командир Брен решил да нападне римляните през нощта. Свещените гъски от храма на Юпитер обаче усетили пълзящите по стените на града гали и надали силен вик, с който предупреждават за назрялата опасност, събуждайки стражите, а и жителите на града. Друг любопитен факт около хълма е този, че там са потърсили укритие Брут и останалите заговорници в убийството на Цезар.

Зоната на Капитолийския хълм още от Средновековието е мястото, където се намира седалището на градската управа и администрация. Въпреки че площадът на Капитолийския хълм през вековете е изглеждал различно, така, както е в момента, го дължим на Микеланджело Буонароти. През 1534-38 г. той преправя тотално тогавашния вид на площада и го проектира и до най-малкия детайл. “Обръща” го да гледа в посока към базиликата “Свети Петър”, която по онова време е новият политически център на града. Дотогава площадът е гледал към Римския Форум.

Казват, че Микеланджeло получава поръчката да проектира наново площада лично от папа Павел III, който се срамувал в какво окаяно състояние се намирал по онова време Капитолийският хълм. Заради тоталната разруха тогава мнозина го наричали дори “козия хълм”, тъй като бил използван за пасище на кози. Микеланджело запазил овалната форма на площада, но проектирал и отворено пространство в леко трапецовидна форма (Palazzo Senatorio и Palazzo dei Conservatori образуват ъгъл от 80 градуса). По тях подравнил и новите фасади , за да разшири перспективата в посока към визуалния фокус на Палацо Сенаторио. С тази цел замислил и изграждането на нова сграда, наречена по този повод Палацо Нуово, за да затвори перспективата към базиликата “Санта Мария ин Арачели”.
Възхита предизвиква статуята на Марк Аврелий, възседнал кон поставена в центъра на площада. Преди това тя се намирала на площад “Сан Джовани”, където днес все още има обелиск. Оригиналната статуя обаче всъщност в момента се намира в Капитолийските музеи, където била поставена след дълга реставрация. Статуята на площада е нейно копие. Работата по проекта на Микеланджело обаче протичала много бавно. До смъртта си през 1564 г. художникът успял да види реализирани само двойното стълбище, което трябвало да служи за нов вход на Палацо Сенаторио, и поставянето на двете статуи, пресъздаващи реките Нил и Тибър. Въпреки това работата по площада била доведена до край според проекта на Микеланджело. С това се заел Джакомо дела Порта, на когото се дължи и преправянето на фасадите на Палацо дей Консерватори и на Палацо Сенаторио. В крайна сметка площадът бил завършен през XVII в., а настилката му била поставена едва през 1940 г. според оригиналния проект на Микеланджело.

Широкото стълбище La Cordonata,  наречено „Кордоната“, за да позволи на рицарите да се изкачват лесно, завършва с тържествената балюстрада, води към подножието на хълма и е украсено с различни статуи. Най-горе са тези на близнаците Кастор и Полукс, синове на бог Юпитер. В основата на стълбището са поставени черни базалтови египетски лъвове, а по-нагоре се издигат статуи на близнаците Кастор и Полукс. Кастор и Полукс са митологични фигури. Макар че били близнаци, Кастор бил смъртен, а Полукс безсмъртен. След трагичната смърт на Кастор, Полукс помолил баща си Юпитер да върне брат му, в замяна на което бил готов да заеме неговото място в Подземното царство. В крайна сметка Юпитер решил, че и двамата могат да станат безсмъртни.

Камбанарията на Palazzo Senatorio, построена по проект на Мартино Лонги ил Векио през последните 25 години на 16-ти век, приютява известната камбана на патарина, която римляните са взели от Витербеси през 1200 г. и която са използвали, за да обявят исторически или конкретни събития, като изборната коронация или смъртта на папата и преминаването на папския кортеж. Днешната камбана датира от 19 век, но все още се нарича патарина и бие по случай рождения ден на Рим на 21 април и избора на кмет. Микеланджело работи и по обновяването на Palazzo dei Conservatori и започва да строи втори дворец, Palazzo Nuovo (сега мястото на Капитолийските музеи, първият публичен музей в света, открит през 1734 г.), срещу първия дворец, така че да ограничи площада от три страни. Palazzo Senatorio е завършен от Джакомо дела Порта след смъртта на Микеланджело, а Palazzo Nuovo от Карло Райналди. Строителството завършва през 1655 г. Въпреки че изграждането на Piazza del Campidoglio отне много години и различни архитекти, днес той се характеризира с възхитителен хомогенен стил.
Днес в Палацо Сенаторио се намира седалището на римското кметство. Капитолийските музеи пък са в други две сгради, свързани с подземна галерия. Историята на Капитолийските музеи може да бъде проследена чак до 1471г., когато папа Сикст Четвърти дарява на народа на Рим богата колекция от бронзови статуи. Днес в музея могат да бъдат видяни предимно древни скулптори, повечето от които римски, но има изложени също така гръцки и египетски. Сред най-известните експонати са оригиналната конна фигура на МаркАврелий и Капитолийската вълчица.