Те са били изградени, за да обслужват населението на три римски квартала – Квиринал, Есквилин и Виминал. За изграждането им бил „демонтиран“, или по-скоро разрушен, цял квартал с частни жилища, собственост на древни римляни.
Термите на Диоклециан са изградени само за 8 години – в периода между 298 и 306 г. сл.Хр. Те са подобни на тези на Каракала, които от своя страна се вдъхновяват от термите на Траян, но Диоклециановите са двойно по-големи. Топлината се създавала от огън под пода, поддържан от роби. Слънчевата топлина също се използвала за затопляне на водата. Водата идвала през клон от акведукта на Марций.
Баните били отворени за всички обитатели, включително жени и деца, и били напълно достъпни. Но дори и скромната входна такса често се покривала от щедростта на императора или някой богат човек, който поемал разходите за посещение на баните от граждани за период от един ден до една година.
Гражданите (а входът бил разрешен на всички свободни граждани) не само се миели, но и прекарвали време в градини със скулптури, посещавали представления в амфитеатъра, четели книги в библиотеката и правели физически упражнения във "фитнеса". Провеждали всякакви забавления, празници и други събития. Тук, например, имало библиотека, в която се провеждали философски дебати, а в гимназиите можело да се занимават със спорт и физически упражнения. Освен това тук било просто възможно да се затопли през зимата и да се прохлади през лятото.
Подобно и на други древноримски сгради, и те били използвани през вековете като източник на строителни материали – от тях били добивани материали за изграждането на други постройки в Рим. Аулите по-късно били използвани за какви ли не частни цели, вкл. и за обяздване на коне.
Най-жесток с намеренията си се оказал обаче папа Сикст V, който между 1586 и 1589 г. взривил с експлозиви част от калидариума в термите, за да си построи частна вила на хълма Есквилин. Използвал общо 100 000 куб.м.материали от термите за вилата си.
Термите придобиват нов облик благодарение на Микеланджело. Първоначално комплексът бил изцяло заграден и входът му бил от настоящата улица „Гаета“.На срещуположната страна се намирала сцена със стълбища, използвана най-вероятно за театрални представления. Именно тя вдъхновила по-късно и начина, по който е реализиран намиращият се пред нея площад „Езедра“, получил по-късно името Пиаца дела Република. Встрани от загражденията на комплекса имало две кръгли зали – първата е в началото на Виа дел Виминале.
Изцяло запазена е другата окръжност, в която е включена през 1598-1600 г. църквата „Сан Бернардо але Терме“. От огражденията се влизало в градините, в центъра на които се намирал същинският термален комплекс.
Той бил съставен от няколко отоплени помещения – фриджидариум, тепидариум и калидариум. Първото и второто помещение съществуват и днес и се намират в базиликата „Санта Мария дели Анджели“.Встрани от централното тяло се намирали симетрично разположени два огромни спортни салона. Освен тях имало и няколко големи аули. Отивайки в Термите на Диоклициан, може да се посети Епиграфския музей, който също се намира там. Трите етажа на музея разказват с експозициите си начините на комуникиране в древноримския свят. Има също и Праисторически музей, описващ историята на Лацио от праисторически времена.
Създаден през 1889 г., за да съхранява антиките на Рим, Националният римски музей съхранява най-важната археологическа колекция в света. Колекцията на музея е разделена в различни изложбени зали. Той представя находките, разделени по произход и природа: Palazzo Massimo alle Terme (Benji Traveler: Рим, Музей Палацо Масимо (Palazzo Massimo alle Terme), Италия), Palazzo Altemps (Benji Traveler: Рим, Музей Палацо Алтемпс (Palazzo Altemps), Италия), Crypta Balbi (Benji Traveler: Рим, Музей Крипта Балби, Италия) и Terme di Diocleziano.
Гражданите (а входът бил разрешен на всички свободни граждани) не само се миели, но и прекарвали време в градини със скулптури, посещавали представления в амфитеатъра, четели книги в библиотеката и правели физически упражнения във "фитнеса". Провеждали всякакви забавления, празници и други събития. Тук, например, имало библиотека, в която се провеждали философски дебати, а в гимназиите можело да се занимават със спорт и физически упражнения. Освен това тук било просто възможно да се затопли през зимата и да се прохлади през лятото.
Подобно и на други древноримски сгради, и те били използвани през вековете като източник на строителни материали – от тях били добивани материали за изграждането на други постройки в Рим. Аулите по-късно били използвани за какви ли не частни цели, вкл. и за обяздване на коне.
Най-жесток с намеренията си се оказал обаче папа Сикст V, който между 1586 и 1589 г. взривил с експлозиви част от калидариума в термите, за да си построи частна вила на хълма Есквилин. Използвал общо 100 000 куб.м.материали от термите за вилата си.
Термите придобиват нов облик благодарение на Микеланджело. Първоначално комплексът бил изцяло заграден и входът му бил от настоящата улица „Гаета“.На срещуположната страна се намирала сцена със стълбища, използвана най-вероятно за театрални представления. Именно тя вдъхновила по-късно и начина, по който е реализиран намиращият се пред нея площад „Езедра“, получил по-късно името Пиаца дела Република. Встрани от загражденията на комплекса имало две кръгли зали – първата е в началото на Виа дел Виминале.
Изцяло запазена е другата окръжност, в която е включена през 1598-1600 г. църквата „Сан Бернардо але Терме“. От огражденията се влизало в градините, в центъра на които се намирал същинският термален комплекс.
Той бил съставен от няколко отоплени помещения – фриджидариум, тепидариум и калидариум. Първото и второто помещение съществуват и днес и се намират в базиликата „Санта Мария дели Анджели“.Встрани от централното тяло се намирали симетрично разположени два огромни спортни салона. Освен тях имало и няколко големи аули. Отивайки в Термите на Диоклициан, може да се посети Епиграфския музей, който също се намира там. Трите етажа на музея разказват с експозициите си начините на комуникиране в древноримския свят. Има също и Праисторически музей, описващ историята на Лацио от праисторически времена.
Създаден през 1889 г., за да съхранява антиките на Рим, Националният римски музей съхранява най-важната археологическа колекция в света. Колекцията на музея е разделена в различни изложбени зали. Той представя находките, разделени по произход и природа: Palazzo Massimo alle Terme (Benji Traveler: Рим, Музей Палацо Масимо (Palazzo Massimo alle Terme), Италия), Palazzo Altemps (Benji Traveler: Рим, Музей Палацо Алтемпс (Palazzo Altemps), Италия), Crypta Balbi (Benji Traveler: Рим, Музей Крипта Балби, Италия) и Terme di Diocleziano.
От 1889 г., музеят е част от най-впечатляващия комплекс от бани в Рим, той заема голяма площ между сегашните Via Torino, Via Volturno, Piazza dei Cinquecento, Via XX Settembre и е дом на секцията на римските антики.
Находките, основно от случайни открития на различни места в градската зона и предградията, са поставени според конвенционалния топографски критерий: вътре в стените изградени от Сервий Тулий, консулските пътища, Тибър и др. Градината към Piazza dei Cinquecento, която е била входът на музея от самото начало, също е резултат от значителна реставрация, която я върна към външния вид от 1950 г. и съдържа епиграфски материал, главно от погребален характер, и различни архитектурни материали. Погребалните стели датират предимно от края на републиканската епоха - ранната имперска епоха, докато олтарите се отнасят за първите два века на империята. Саркофазите и погребалните статуи са на алеята. Епиграфският раздел на музея е представен днес в нова изложба, която има за цел да илюстрира раждането и разпространението на латинската писменост чрез показване на богата колекция от находки, идентифицирани в огромното наследство на музея.
Поръчани от император Максимиан, баните на Диоклециан се простирали на 13 хектара. Посветени на Диоклециан, с когото Максимиан споделял империята, тяхното откриване се състояло между 305 и 306 г. сл. Хр. Баните можели да поберат до 3000 души и възобновяват обичайната схема на големите римски бани. Калидариум, тепидариум и фригидариум - основните помещения - се развиват по централна ос. Повечето от тези структури все още могат да се видят в базиликата Санта Мария дели Анджели (Benji Traveler: Рим, Църквата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Италия), която заема централното пространство. Манастирът на църквата Санта Мария дели Анджели, чийто проект е на 86-годишния Микеланджело, в момента е напълно реставриран. Великият художник проектира църквата, като интегрира свещената сграда в баните, без да променя римската структура на правоъгълната зала с дължина над 90 метра; за апсидата е използвана natatio, тоест откритият басейн със студена вода на термалния комплекс. С уникалната си вдлъбната форма в тухла, фасадата е една от древните апсиди на баните калидариум. Помещенията остават в експлоатация до средата на 6-ти век, когато гръцко-готската война нанася сериозни щети в целия град, по-специално прекъсването на водоснабдяването. От втората половина на 16 век Баните претърпяват дълбока трансформация. На пресечката с днешната Виа Париджи има осмоъгълна зала. От двете страни на голямата екседра (стая, портик или аркада с пейка или седалки, където хората могат да разговарят, особено в древни римски и гръцки къщи и гимназии, обикновено полукръгли в план.) имало две кръгли зали, едната от които, от западната страна, била превърната в църквата Сан Бернардо але Терме. Между тях и екседрата, вероятно изпълняваща функцията на театър, е имало две правоъгълни помещения, вероятно библиотеки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар