Рим, Площад Испания - фонтан и грандиозно стълбище.

Piazza di Spagna - Площад Испания. Не знам кое е по-известно фонтана разположен в центъра на площада или грандиозното стълбище свързващо площада с църквата на върха. За мен всичко това е просто Площад Испания.

Испанските стълби са цяла една култура. Това място е привличало много творци на изкуството. Тълпи от красиви жени са се навъртали около художниците, за да бъдат рисувани. Хубавиците пък, от своя страна, замайвали главите на мъжете, които денонощно се щурали по стълбите нагоре-надолу в неспирен поток. Така испанските стълби се прочули като място за срещи. Всеки един град има своето „стъргало“ – място, което всеки знае и уговаря срещите си там! Но има и места, които са визитната картичка на града – всеки знае за тях и ги е виждал на снимки или по телевизията! Има и такива, за които всеки режисьор мечтае да заснеме филма си или дизайнер да проведе своето ревю! Именно Испанските стълби са мястото, което обединява всичко от гореизброените неща и го прави невероятно романтично и бляскаво. Каменните стълби се спускат величествено от хълма Пинчо и стигат до подножието на Испанския площад (Piazza di Spagna). Невероятно красивите барокови стъпала са вдъхновявали не един или двама художници или режисьори, а световно известните модни къщи като Dior, Prada, Bulgari, Dolce & Gabbana са използвали за моден подиум стълбите, за да представят колекциите си, но и са разположили магазините си около тях.Истинското име на известната атракция е било „Стълба към храма на Тринита деи Монти“. В края на XV век е сключено споразумение между римския папа Александър VI и френския крал Луи XII, като малък парцел на върха на хълма Пинчо е предоставен за изграждане на църквата Trinita dei Monti. Храмът става убежище на френската монархия в Рим и се превръща във важно място на френските поданици, живеещи тук. Близо 100 години по-късно, испанците купуват терен в подножието на хълма, където изграждат своето посолство и площадът става известен като Испанския. Въпреки че френският крал Луи XIV е бил свързан с испанците чрез женитбата с дъщерята на испанския крал – Мария Тереза Австрийска, по това време двете могъщи сили не са в много добри отношения. За да се потуши напрежението, френският политик Етиен Гефие решава да свърже френския храм и Испанския площад със стълбище. За реализирането на идеята французите отпускат 20 000 италиански скудо (тогавашната парична единица). Така идеята за изграждането на стълбището се превръща в символ на мира между двете държави. Първоначално стълбите е трябвало да бъдат грандиозен и претенциозен архитектурен ансамбъл, като на върха е трябвало да има статуя на Луи XIV, яздейки кон. Това обидило римския папа, защото било неприемливо там да се изгради статуя на чужд монарх! Едва през 1717 г. се провежда конкурс, който е спечелен от архитектите Алесандро Спеки и Франческо де Санктис, а изпълнението на архитектурния проект започва през 1723 г., след като са извършени подготвителни и укрепителни дейности в района. В продължение на две години строителите изграждат 138-те стъпала от травертин. Резултатът от работата им е впечатляващ и до днес – от площада започва широко централно стълбище, като от платформата по средата се разделя на две по-тесни стълбища под формата на полумесеци, които водят до наблюдателната площадка на върха. Отстрани на стъпалата са издигнати каменни первази в стил италиански барок, а за да придадат още по-внушителен вид архитектите използват за украса хералдическите символи на френската династия Бурбон, както и изображението на орел и корона – атрибутите на папската власт в Рим. След като приключва строителството през 1725 г. не са предприемани никакви строителни дейности. Годините минават и оставят своя белег, като през 1997 г. се извършва ремонт, който да поправи порутените стъпала и разядените камъни от времето и дъжда. Но и този архитектурен паметник не е подминат от вандали. През 2007 г. някакъв тип се спуснал с джипа си по стълбите. Няма пострадали свидетели, освен няколко стъпала.

Днес стъпалата са любимо място за срещи на младите туристи. През пролетта тук се провежда великолепна изложба на цъфтящи азалии, по Коледа пък подреждат сцената на Рождество с фигури в естествена големина. През втората половина на XIX в. в по-тесния южен край на площада е издигната колона в чест на приетата през 1854 г. догма за Непорочното за­ чатие. Върху колоната е поставена скулптура на Богородица.
На всеки 8 декември папата отива при колоната, за да украси с венец скулптурата. Зад колоната с Богородица сякаш вклинена между две улици

се намира сградата на "Пропаганда Фиде" („Конгрегацията за евангелизация на народите“), седалището на ватиканската мисионерска дейност. Тя се смята за архитектурен шедьовър, съчетал труда на двама гении на епохата, двама съперници - Джан Лоренцо Бернини и Франческо Боромини. Бернини проектира фасадата към площада (тук има още каменни пчели!), а Боромини е нает за страничната част към улица „Пропаганда фиде“.

В центъра на площада се намира „Грозната лодка". Това е местното име на „Фонтана със старата лодка", фонтана Баркача. Създателят му, архитектът Бернини, бил вдъхновен от римската легенда за наводнението на река Тибър през 16-ти век. Тогава реката толкова придошла, в близост до Испанското посолство и площад Испания. Фонтанът е поръчан през 1620 г. (почти сто години преди стълбата) от папа УрбанVIII (Барберини) - сами ще се досетите за това, ка то гледате пчелите, символа на неговото семейство. Заради ниското на­ лягане обаче водата не изхвърча на силна струя от върха на фонтана, а ромоли от носа, кърмата и бордовете на мраморната стара пробита лодка. Не се знае дали това е напомняне за ролята на св. Петър като „рибар“ на чо­ вешки души, или е напомняне за наводнението от 1598 г.

Фонтанът има формата на лодка с еднакви нос и кърма и е потопен в овален басейн. Ръбовете на бордовете са много ниски, което създава впечатлението, че лодката е на път да потъне. От външната страна на носа и кърмата има два големи герба на Урбан VIII с три пчели; отстрани на гербовете водата излиза от устата на лъжливите артилеристи. Терминът "barcaccia" се отнася до лодките, използвани по Тибър в близкото пристанище Рипета. Други вдъхновяващи причини за фонтана вероятно могат да се намерят в новините, според които в района е имало наумахия - сграда на открито, където са се провеждали морски игри и битки с миниатюрни военни кораби - и в наводненията на Тибър, които довличали лодките до подножието на Trinità de' Monti.

Църквата на върха е Trinita dei Monti, известна с двете си успоредни камбанарии. Църквата Trinità dei Monti, издигаща се на хълма е един прекрасен завършек на целия стълбищен комплекс, а издигащият се обелиск Салустиано пред нея придава на мястото тайнствен и величествен вид! Тя е френска църква, построена от крал Луй XII, която и до днес приютява френски и други пътешественици. Интериорът се състои от един голям кораб, на който има шест странични параклиса, украсени с изящни произведения на изкуството, като известното Отлагане от Даниеле да Волтера, чирак на Микеланджело, чийто портрет той рисува в другата си работа, запазена в църквата, Успение Богородично. Манастирът, основан от Франческо ди Паола през 1494 г. и финансиран от короната на Франция, стои от дясната страна на църквата. Точно пред църквата се издига един от 12-те обелиска в Рим - обелискът Sallustiano, донесени в Рим без надписи и украсен с йероглифи след транспортирането му. Датиращ от 2-ри или 3-ти век след Христа и изработен от червен гранит, обелискът е висок 13,91 метра. С основата достига 15,21 метра. Украсата, която го покрива, е копие на древния надпис върху обелиска на Пиаца дел Пополо. Но изпълнението не билодостатъчно точно, някои знаци са издълбани наобратно. Практиката на копиране не е необичайна дори в Египет. Датата на транспортиране до Рим не е известна. Първоначално е издигнат в Horti Sallustiani - откъдето идва и името - между Quirinale и хълмовете Pincio. След смъртта на собствениците обелискът и Хортите са придобити от император Тиберий. За щастие остава невредим и изправен по време на опустошенията през 410 г. от ръцете на Аларих и готите. Накрая падна. Дори и да е бил изоставен на земята на 3 части в продължение на векове, той никога не е бил забравен. Папа Сикст V искал да го издигне пред Santa Maria degli Angeli e dei Martiri; той поверява реставрацията на Мадерно, но проектът не се осъществява. Около век по-късно Атанасий Киркер, който е открил тайната на надписите, моли папа Александър VII да го издигне отново. Едва през 1734 г. папа Климент XII успява да го транспортира до Пиаца Сан Джовани в Латерано, близо до Светото стълбище, но и този път  не е издигнат. В продължение на 50 години трите парчета останали на земята. През същите години се водят преговори за транспортирането му в Париж. Фенч искал да го издигне пред катедралата Нотр Дам. В крайна сметка папа Пий VI решава издигането на обелиска на върха на стълбището на Trinità dei Monti въпреки недовоството което се появява заради фасадата на църквата.  Архитектът Джовани Антинори приема задачата. Върхът на Салустиевия обелиск бива увенчан с хералдическите символи на папата и кръст, съдържащ частица от Светия кръст, мощите на Свети Йосиф, Свети Франциск от Паола, Пий V и апостолите Петър и Павел. Работите приключват през 1787 г., а откриването се състояло на 20 април същата година.

Като слизаме по стълбите, отдясно, се намира къщата- музей, в която са живели Кийтс и Шели. Джон Кийтс е талантлив поет, отпрашил по течението на Романтизма. Пърси Биш Шели е другата известна фигура, плаваща в същата лодка. Мери Шели е неговата жена, благодарение на която произведенията на Пърси стават достояние на света. Тя ги популяризира. Любопитно е, че „Франкенщайн" на Мери Шели и до днес си остава неповторимо четиво, екранизирано в много филми. Самият Кийтс умира в тази къща от туберколоза, едва на 26 години.

От лявата страна на Испанските стъпала се намира чайната „Бабингтън", където традиционно сервират английски чай повече от век. Чайната е създадена през 1893 г. от Изабел Каргъл и Анна - Мария Бабингтън. Не е била обикновено място за чаепитие, а важно място за културни срещи и мероприятия. Испанските стълби са част от филма „Римска ваканция", в който Одри Хепбърн нагъва сладолед и усеща вкуса на „сладкия живот" в Рим. Интересно е, че съществува забрана за яденето и пиенето върху стъпалата, за да бъдат запазени те като архитектурна ценност.