Площад Свети Петър или Пиаца Сан Пиетро, който се намира пред базиликата Свети Петър, е един от най-известните площади в цяла Италия и е важно събирателно място за туристи. От площад "Св. Петър" могат да се видят и папските апартаменти, които не са само местата, където живее папата, но и мястото, от което понтифи често се обръща към тълпите от поклонници.
През 1656 г. папа Александър VII Киджи възлага на Джан Лоренцо Бернини да създаде площад, достоен за величието на базиликата "Свети Петър". Бернини е проектирал елипсовиден площад, който е прегърнат от двете страни с четири реда внушителни колони, разположени в зашеметяваща колонада с 284дорийски колони и 88 пиластри (четириъгълни колони, изградени от едната страна на стената). Всъщност двойните колонади са предназначени да символизират прегръдките на базиликата "Св. Петър", църквата на майките на християнството. Върху колонадите са разположени 140 статуи, изобразяващи светии, мъченици, папи и основатели на религиозни заповеди в Католическата църква.
През 1656 г. папа Александър VII Киджи възлага на Джан Лоренцо Бернини да създаде площад, достоен за величието на базиликата "Свети Петър". Бернини е проектирал елипсовиден площад, който е прегърнат от двете страни с четири реда внушителни колони, разположени в зашеметяваща колонада с 284дорийски колони и 88 пиластри (четириъгълни колони, изградени от едната страна на стената). Всъщност двойните колонади са предназначени да символизират прегръдките на базиликата "Св. Петър", църквата на майките на християнството. Върху колонадите са разположени 140 статуи, изобразяващи светии, мъченици, папи и основатели на религиозни заповеди в Католическата църква.
Най-важният аспект на площада на Бернини е неговото внимание към симетрията. Когато Бернини започва да прави плановете за площада, той е трябвало да го построи около египетски обелиск, поставен на мястото му през 1586г.. Бернини изгражда площад около централната ос на обелиска. В рамките на елипсовидния площад има и два малки фонтана, всеки от които е на еднакво разстояние между обелиска и колонадите.
Единия фонтан е построена от Карло Мадрено, който е реновирал фасадата на базиликата "Свети Петър" в началото на 17 век; Бернини издига същият фонтан в северната част на обелиска, като по този начин балансира дизайна на площада. По средата на разстоянието между обелиска и всеки от фонтаните е поставен по един каменен диск с надпис "Център на колонадата".
Когато се застане на един от тях се вижда как четирите реда колони в съответния полукръг се превръщат в един.
В колонадата има пет входа и още пет врати към църквата.
Обелиска
Разположен пред базиликата Свети Петър и очарователната колонада Бернини, Ватиканският обелиск е един от 13-те антични обелиска на Рим. Издялан от червен гранит, той се издига над 25 метра; с основата и кръста достига почти 40 метра. Това не е най-високият обелиск сред тези в града - първенството принадлежи на Латеранския обелиск - но е може би най-важният, като се има предвид какво го заобикаля. Подобно на обелиските на Piazza dell'Esquilino и Piazza del Quirinale, Ватиканският обелиск няма украсени страни и няма надписи. Може би са били донесени в Рим недовършени, директно от мястото на разкопките или поради внезапната смърт на фараона, който ги е поръчал. Първоначално трябва да е достигал 45 метра, но вероятно се е счупил по време на издигането си, по заповед на Август, във Foro Giulio в Александрия. През 37 г. сл. н. е. император Калигула нарежда прехвърлянето му в Рим, където стои и до днес. Според преданието много християни са загинали тук, включително и самият Свети Петър. Фактът, че за разлика от останалите, този обелиск винаги е останал неподвижен, се дължи именно на значението, което е имал за хората, които са го смятали за свидетел на подобни трагични събития. Освен това разрушаването му би рискувало сградите наоколо да се сринат. От мястото на първото римско местоположение, той се премества по време на работите по изграждането на базиликата Свети Петър. След няколко неуспешни проекта транспортирането до центъра на площада е осъществено благодарение на твърдата воля на папа Сикст V, който поверява грандиозния план за издигането директно на архитекта Доменико Фонтана (1543-1607). Маневрите се оказват много сложни и за извършването им, предвид значителното тегло на обелиска - 327 тона, Фонтана използва 900 души и 75 коня, които трябва да работят в религиозно мълчание, под страх от смърт. По време на операциите по издигането на обелиска прозвуча известният вече вик на моряка Бенедето Бреска: „Вода до въжетата!“. Връзките, към които е бил закрепен монолитът, поддават под значителната му тежест, намокрени с вода, те се заздравявали и начинанието било завършено. Както и в произведението на Доменико Фонтана „За транспортирането на Ватиканския обелиск“ (1590 г.), фазите на транспортирането са илюстрирани в голям брой гравюри като в модерен репортаж. Дръзкият проект приключил преди края на работата по базиликата Свети Петър и около 100 години преди изграждането на колонадата от Джан Лоренцо Бернини. По този повод земното кълбо, поставено на върха му - сега запазено в Капитолийските музеи - било изследвано, защото хората вярвали, че съдържа праха на Юлий Цезар. Вътре нямало нищо освен прах. Върху сферата все още могат да се видят белезите от сачмите от аркебузи, които през 1527 г. ланскенетите стрелят по нея по време на разграбването на Рим. Ватиканският обелиск е отделен от основата си с четири лъва, които напомнят герба на Сикст V, дело на Просперо Античи, и за разлика от другите не лежи директно върху него. На върха му има кръст, който превъзхожда хералдическите символи на семейството на папа Сикст V Перети.
Базиликата
Оригиналната базилика Свети Петър, сграда с размери, сравними със сегашната, е издигната около 320 г. от император Константин на мястото, където по традиция е погребан апостол Петър. От средата на петнадесети век започва онзи дълъг процес, който за около двеста години и с помощта на много художници (Браманте, Микеланджело, Бернини) води до пълната реконструкция на примитивната Константинова базилика. Дори сегашният площад Свети Петър с великолепната си колонада имал съвсем различна форма: днешният му вид е истински шедьовър на Джан Лоренцо Бернини. Внушителната фасада от седемнадесети век, дело на Карло Мадерно, предава изключителния размер на базиликата, която все още е една от най-големите църкви в света. Дълга 115 метра като пред нея има стълбище на три нива, фасадата има коринтски пиластри и колони, а таванската част е увенчана с тринадесет колосални статуи. Това са статуите на Христо, св.Йоан Кръстител и единадесет апостоли. От двете страни на стълбището са статуите на св.Петър и св.Павел. В центъра е Loggia delle Benedizioni: оттук папата благославя вярващите в най-тържествените моменти, както и изборът на всеки нов понтифекс се обявява пред света. Светата врата, с чието отваряне официално започва Светата година, е последната вдясно. Проектиран от Микеланджело и завършен от Дела Порта и Фонтана през 1588-89 г., куполът изненадва с размер и хармония. 330-те стъпала на стълбището водят до вътрешен кръгъл коридор, от който може да се видят отблизо мозайките, направени от Кавалер д'Арпино през 1605 г. Влизайки в базиликата, в първия параклис на дясната пътека, се намира най-известния шедьовър на Сан Пиетро, Пиета на Микеланджело (1498-99): мраморна творба, създадена от художника, когато той е бил на 23 години, която очарова със своята техническа съвършенство и емоционално въздействие. В центъра на базиликата, над папския олтар, стои бронзовият балдахин на Бернини, поръчан от Урбано VIII Барберини, с огромни усукани колони, сред които са поставени пипала на пчелите Барберини, символ на семейството. Върху мраморните основи, поддържащи колоните, женско лице е изобразено седем пъти, от зачеването до раждането на дете, представено в последния фриз. Това е дело на младия Боромини за възвеличаване на Mater Ecclesia, Църквата-майка на всички останали църкви. 99 лампи постоянно осветяват гроба на Петър.
Разположен пред базиликата Свети Петър и очарователната колонада Бернини, Ватиканският обелиск е един от 13-те антични обелиска на Рим. Издялан от червен гранит, той се издига над 25 метра; с основата и кръста достига почти 40 метра. Това не е най-високият обелиск сред тези в града - първенството принадлежи на Латеранския обелиск - но е може би най-важният, като се има предвид какво го заобикаля. Подобно на обелиските на Piazza dell'Esquilino и Piazza del Quirinale, Ватиканският обелиск няма украсени страни и няма надписи. Може би са били донесени в Рим недовършени, директно от мястото на разкопките или поради внезапната смърт на фараона, който ги е поръчал. Първоначално трябва да е достигал 45 метра, но вероятно се е счупил по време на издигането си, по заповед на Август, във Foro Giulio в Александрия. През 37 г. сл. н. е. император Калигула нарежда прехвърлянето му в Рим, където стои и до днес. Според преданието много християни са загинали тук, включително и самият Свети Петър. Фактът, че за разлика от останалите, този обелиск винаги е останал неподвижен, се дължи именно на значението, което е имал за хората, които са го смятали за свидетел на подобни трагични събития. Освен това разрушаването му би рискувало сградите наоколо да се сринат. От мястото на първото римско местоположение, той се премества по време на работите по изграждането на базиликата Свети Петър. След няколко неуспешни проекта транспортирането до центъра на площада е осъществено благодарение на твърдата воля на папа Сикст V, който поверява грандиозния план за издигането директно на архитекта Доменико Фонтана (1543-1607). Маневрите се оказват много сложни и за извършването им, предвид значителното тегло на обелиска - 327 тона, Фонтана използва 900 души и 75 коня, които трябва да работят в религиозно мълчание, под страх от смърт. По време на операциите по издигането на обелиска прозвуча известният вече вик на моряка Бенедето Бреска: „Вода до въжетата!“. Връзките, към които е бил закрепен монолитът, поддават под значителната му тежест, намокрени с вода, те се заздравявали и начинанието било завършено. Както и в произведението на Доменико Фонтана „За транспортирането на Ватиканския обелиск“ (1590 г.), фазите на транспортирането са илюстрирани в голям брой гравюри като в модерен репортаж. Дръзкият проект приключил преди края на работата по базиликата Свети Петър и около 100 години преди изграждането на колонадата от Джан Лоренцо Бернини. По този повод земното кълбо, поставено на върха му - сега запазено в Капитолийските музеи - било изследвано, защото хората вярвали, че съдържа праха на Юлий Цезар. Вътре нямало нищо освен прах. Върху сферата все още могат да се видят белезите от сачмите от аркебузи, които през 1527 г. ланскенетите стрелят по нея по време на разграбването на Рим. Ватиканският обелиск е отделен от основата си с четири лъва, които напомнят герба на Сикст V, дело на Просперо Античи, и за разлика от другите не лежи директно върху него. На върха му има кръст, който превъзхожда хералдическите символи на семейството на папа Сикст V Перети.
Оригиналната базилика Свети Петър, сграда с размери, сравними със сегашната, е издигната около 320 г. от император Константин на мястото, където по традиция е погребан апостол Петър. От средата на петнадесети век започва онзи дълъг процес, който за около двеста години и с помощта на много художници (Браманте, Микеланджело, Бернини) води до пълната реконструкция на примитивната Константинова базилика. Дори сегашният площад Свети Петър с великолепната си колонада имал съвсем различна форма: днешният му вид е истински шедьовър на Джан Лоренцо Бернини. Внушителната фасада от седемнадесети век, дело на Карло Мадерно, предава изключителния размер на базиликата, която все още е една от най-големите църкви в света. Дълга 115 метра като пред нея има стълбище на три нива, фасадата има коринтски пиластри и колони, а таванската част е увенчана с тринадесет колосални статуи. Това са статуите на Христо, св.Йоан Кръстител и единадесет апостоли. От двете страни на стълбището са статуите на св.Петър и св.Павел. В центъра е Loggia delle Benedizioni: оттук папата благославя вярващите в най-тържествените моменти, както и изборът на всеки нов понтифекс се обявява пред света. Светата врата, с чието отваряне официално започва Светата година, е последната вдясно. Проектиран от Микеланджело и завършен от Дела Порта и Фонтана през 1588-89 г., куполът изненадва с размер и хармония. 330-те стъпала на стълбището водят до вътрешен кръгъл коридор, от който може да се видят отблизо мозайките, направени от Кавалер д'Арпино през 1605 г. Влизайки в базиликата, в първия параклис на дясната пътека, се намира най-известния шедьовър на Сан Пиетро, Пиета на Микеланджело (1498-99): мраморна творба, създадена от художника, когато той е бил на 23 години, която очарова със своята техническа съвършенство и емоционално въздействие. В центъра на базиликата, над папския олтар, стои бронзовият балдахин на Бернини, поръчан от Урбано VIII Барберини, с огромни усукани колони, сред които са поставени пипала на пчелите Барберини, символ на семейството. Върху мраморните основи, поддържащи колоните, женско лице е изобразено седем пъти, от зачеването до раждането на дете, представено в последния фриз. Това е дело на младия Боромини за възвеличаване на Mater Ecclesia, Църквата-майка на всички останали църкви. 99 лампи постоянно осветяват гроба на Петър.
На стената на апсидата се намира столът на Петър, величествена барокова композиция, създадена от Бернини. Паметникът е от позлатен бронз, висок 7 метра, поддържан от бронзови статуи, изобразяващи докторите на гръцката и латинската църква. Горе, триумф на ангели и херувими, сред облаци и светкавични лъчи, филтрирани от светлината на овалния прозорец с бели и жълти стъкла, върху които се откроява гълъбът, символ на Светия Дух. Сред най-важните паметници, които не трябва да се пропускат, гробницата на Пий VII в параклиса на Клементина, от Бертел Торвалдсен; позлатената бронзова гробница на Инокентий VIII, направена от Полайоло (1498), най-старият от погребалните паметници в базиликата; Паметникът на Бернини на Урбано VIII; паметникът на Климент XIII от Антонио Канова (1784-92) и погребалната стела, известна като Monumento Stuart, от Антонио Канова. Вътре в базиликата има Музеят на съкровищницата на базиликата Свети Петър.
Има девет изложбени зали с уникални произведения, датиращи от 4-ти до 19-ти век, подредени по хронологичен критерий, съхраняват се и свещени одежди и скъпоценни предмети. Особено интересни са "Паметникът на Сикст IV" от Полайоло, кръстът и канделабърът в позлатено сребро от А. Джентили (1582 г.), "Саркофагът на Джунио Басо" (4 век), Ватиканската църква или Кръст на Юстин II (6 век), исторически далматик от ранното средновековие, позлатен метален петел (9 век), който украсявал камбанарията на първата базилика на Константин. Неразделна част от базиликата са Ватиканските пещери, разположени между пода на Константиновата базилика и сегашната: тук са погребенията на много понтифи, като Пий XII, Павел VI, Йоан Павел I и Йоан Павел II. От пещерите, където параклиси, статуи, паметници и гробници следват един след друг, се влиза в предконстантиновия некропол. На това място, заедно с мавзолеите от 2-4 век, има скромен паметник, но представляващ основата на Римската църква: гробницата на Петър.
Тук се намират надгробният паметник на Матилда Каноска (дело на Бернини и негови ученици) – първата жена, погребана в тази църква. Следващият барелеф – на папа Григорий XIII, напомня за въведения от него Григориански календар. Последен тук е надгробният паметник на папа Климент XIII.
В капелата отляво се намира гробницата на папа Александър VII – работа на Бернини. Следващата гробница – на папа Инокентий VIII, е един от малкото запазени паметници от предишната базилика. Недалеч от входа се вижда една творба на скулптора Антонио Канова – гробница на последните представители от шотландското кралско семейство Стюарт.
В капелата отляво се намира гробницата на папа Александър VII – работа на Бернини. Следващата гробница – на папа Инокентий VIII, е един от малкото запазени паметници от предишната базилика. Недалеч от входа се вижда една творба на скулптора Антонио Канова – гробница на последните представители от шотландското кралско семейство Стюарт.
Пвечето "картини" са мозаечни копия на известни изображения от други църкви или от Ватиканските музеи. Изключение правят фреската на тавана над "Пиета" и масленото платно на Пиетро да Кортона в капелата "Св- Причастие". Само три паметника в църквата са посветени на жени. Кралица - кралица Кристина Шведска, която се отказала от престола, за да приеме католицизма; Графиня - графиня Матилда Тосканска, застанала на страната на папата по време на конфликта му с императора на Свещената римска империя през XIв.; Майката - Мария Клементина Собиески, майка на последния претендент за английския престол от рода Стюарт.
В първата капела отдясно се намира шедьовърът на Микеланджело – Пиета, създадена от него на 25 години. След едно покушение над нея тя е защитена с прозрачен брониран панел. Това е единствената подписана скулптура на Микеланджело. Подписът му се вижда върху драперията на гърдите на Богородица. До нея се пази великолепно дървено разпятие от края на 13 – началото на 14 в., приписвано на Пиетро Кавалини.
Бронзовата статуя на свети Петър е част от старата църква. Статуята е от 13 в. и е приписвана на Арнолфо ди Камбио. В едната си ръка светецът държи ключовете – символ на авторитета, даден му от Исус Христос, а с другата благославя. Петър носи тога на римски сенатор. Вероятно първоначално това е било статуя на сенатор, а ключовете са добавени после, за да заприлича на Петър. Повечето статуи и картини, изобразяващи Петър имат същите мотиви – ключове, брада, къдрава коса, силно тяло.
Счита се, че тази статуя има чудодейна сила и многобройни поклонници от цял свят прилепват устни до бронзовия ѝ крак.
Отвътре куполът има височина 119 м и диаметър 42 м. Опира се на четири стълба. В нишата на един от тях е петметровата статуя на свети Лонгин – работа на Бернини, който твори в катедралата почти 50 години. В подкуполното пространство над главния олтар се намира шедьовърът на Бернини – балдахинът (29 м) на четири колони, на които стоят статуи на ангели. През балдахина се вижда „катедрата на Св. Петър“, също дело на Бернини. Тя включва „креслото на св. Петър“. Вдясно от нея е надгробният паметник на папа Урбан VIII, а отляво – паметникът на папа Павел III, творби на един ученик на Микеланджело.
Счита се, че тази статуя има чудодейна сила и многобройни поклонници от цял свят прилепват устни до бронзовия ѝ крак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар