Много неща са се случвали на хълма Джаниколо, но той е най-известен като мястото на битката между войските под командването на Джузепе Гарибалди срещу французите, които идват тук, за да възстановят папското управление. Французите имат значително числено превъзходство, но Джузепе Гарибалди успява да удържи в продължение на седмици, преди най-накрая да е разгромен след идването на френски подкрепления. На Джаниколо днес има няколко паметника, посветени на Гарибалди и неговите войски, които падат в защита на Римската република. Ако човек се заслуша внимателно по обяд всеки ден, ще чуе топовния изстрел от Джаниколо, който се е използвал, за да предупреди камбанариите на околните църквите да зазвънят, тъй като е 12 часа. Това е ритуал, който е поддържан от 1847 г. с прекъсване само от 20 години, а днес топовният гръм ознаменува и много празнични поводи, включително през 2011 г., когато салютът е в чест на 150-годишнината от обединението на Италия.
Естествено нашата цел беше паметника на Капитан Петко Войвода. Паметникът на Капитан Петко войвода, бивш гарибалдиец, заема възможно най-стратегическата позиция, тъй като е разположен на преден план сред плеядата бюстове на гарибалдийци от всякакви националности. Там, където се намира, българският войвода наблюдава възможно най-зашеметяващата римска панорама. Бюстът е сътворен от проф. Валентин Старчев и беше поставен през 2004 г. след шумна церемония. Десетки българи са се сражавали редом с Джузепе Гарибалди през XIX в. В тяхна чест недалече от паметника на Гарибалди признателна Италия е поставила мраморна плоча, на която е написано на италиански: „В памет на българските гарибалдийци, които със себеотрицание и героизъм воюваха за свободата, обединението и независимостта на Италия."
Няма коментари:
Публикуване на коментар