Рим, Вила Боргезе, Галерия Боргезе – раят на насладата

Галерия “Боргезе” е една от задължителните спирки при посещение в Рим. Разположена в едноименната вила, галерия Боргезе съхранява забележителна колекция от скулптури, барелефи, древни мозайки, картини от шестнадесети и седемнадесети век и скулптури. Тук е и един от най-големите паркове на Рим. В Древен Рим тук са били известните градини на Лукул – виден римски политик през късната Римска република. По-голяма част от парка е разположен на хълма Пинчо.
Това място се свързва с аристократичната фамилия Боргезе. Представител на тази фамилия е папа Павел V, който е бил покровител на Бернини. Неговият любим племенник – кардинал Шипионе Боргезе (Сципион Боргезе) (1576—1633), решава да изгради тук земен рай – езера, фонтани, алеи, вили, градини. Архитект е Фламинио Понцио – придворен архитект на папа Павел V. Шипионе Боргезе е останал в историята и като един от най-запалените, но и безскруполни колекционери на произведения на изкуството. Бил е патрон на Бернини и колекционирал творбите на Караваджо. Прилагал е различни коварни методи, за да се сдобие с харесана картина или скулптура. Първоначално колекцията му се е намирала в близост до “Свети Петър”, но през 1620 година я прехвърля в Казина Боргезе (днешната галерия Боргезе).

Кардинал Шипионе Боргезе живеел в центъра на Рим в разкошния си градски дворец на пл. „фонтанела Боргезе“, ала в началото на XVII в. си построил „казина“ (къщурка) в обширното си имение на края на града. В нея била подредена огромната колекция на семейството от скулптури, тук идвали и на излети. През 1807 г. Наполеон Бонапарт принудил зет си Камило, потомък на Шипионе, да отстъпи на Лувъра голяма част от колекцията (374 произведения). По-късно обаче колек­ цията била попълнена с разкопки в земите на семейството и различни откупки. През 1891 г. семейната колекция от живо­ писни платна също била преместена във вилата, а през 1902 г. финансови затруднения принудили княз Паоло да продаде вилата и парка на държавата.

Галерия Боргезе е построена в началото на XVII век. През XVIII е реконструирана. Своя съвременен вид придобива при Маркантонио Боргезе IV (1730—1800), който я преустройва в неокласически стил.

Сципионе настанява колекцията си в извънградската си вила Боргезе, която поръчва на архитекта Фламинио Понцио. След смъртта му вилата е довършена от наследника му Джовани Васанзио, който проектира фасадата на сградата. Портикът на вилата е изграден с камък от Арката на Клавдий на древния римски път Виа Фламиния. Сципионе работи по колекциите си, вилата и прилежащите към нея градини до края на живота си през 1633 г.
Малко повече от век по-късно принц Маркантонио IV Боргезе организира превръщането на парка към вилата в градина, направена по английски маниер. Едновременно с това той се заема да ремонтира цялостно вилата и нейния интериор, а колекцията на фамилията е преподредена изцяло, в подотовка за малко повече публичност на иначе доста посещаваната сграда. Така след благоустройството, в късния XVIII век вила Боргезе се превръща в музей, а не просто в къща, приютяваща частна колекция от творби на изкуството.
Западането на фамилията Боргезе, съвсем закономерно, предвид променящата се политическа обстановка в Европа, и в частност в Италия, довежда и до обедняването ѝ. Това става причина за продажба на една немалка част от колекцията и то не на кого да е, а на Наполеон Бонапарт. Камило Боргезе, втори съпруг на сестрата на Бонапарт, Полин, е буквално принуден от императора да продаде част от колекциите на семейството. Това е и причината днес в Лувъра да има Колекция Боргезе, включваща предимно антични скулптури, сред които знаковите Гладиаторът от Ефес и Спящият Хермафродит. 

От двете страни на постройката са разположени две еднакви кули. Най-интересно е красивото двойно стълбище в средата. Двойната стълба нарочно имитира проектирания от Микеланджело вход към Сенаторския дворец, разположен на Капитолия. По фасадата има деко­ ративни ниши и гипсови орна­ менти.

Рисувани тавани, позлатени гипсови органаменти, красиви тапети, камини, мраморни подове. Украсата е от XVIII век. Залите са тематични. Скулптурите и картините са в съзвучие с рисуваните тавани.
Първият етаж е посветен на скулптурата и римските подови мозайки. На този етаж се намират и няколко известни скултури на Бернини. А също така и мраморната скулптура на Антонио Канова – дръзката Паулина Боргезе, сестрата на Наполеон, в образа на Венера. А така също и творби на Караваджо. На втория етаж е картинната галерия. Има известни картини на Рубенс, Рафаело, Тициан и други имените художници.

Джовани Лоренцо Бернини - Похищението на Прозерпина

един от емблематичните шедьоври на Бернини, пресъздаващ Плутон, който отмъква Прозерпина в подземното царство. Прозерпина е дъщеря на Юпитер и Церера /Деметра и Зевс/. Отвлечена е от Плутон и става царица на подземното царство. Легендата е аналог на гръцкия мит за Персефона и Хадес. Персефона била умопомрачително красива. Ръката `и искали и богове, и смъртни. Отказала на Аполон и Посейдон. Но когато я зърнал Хадес, той накарал Гея да `и покаже красивото, невиждано до тогава цвете - теменужка и захласната по цветето, тя бива отвлечена от Хадес и става негова съпруга. Нажалена от загубана на дъщеря си, Деметра - богинята на плодородието изпада в отчаяние и всичко на земята погива. Умирали растенията, птиците, животните... И тогава Зевс измолил от брат си - Хадес, да върне Персефона на майка `и, за да не загине Земята. Той се съгласил, но когато я провождал `и дал няколко зърна от нар - символ на брачния съюз и тя се влюбила в Хадес, като никога не го изоставила. Прекарвала с него в подземното царство 1/3 от годината, а 2/3 се връщала на Олимп и на земята всичко оживявало и разцъфтявало, а когато се връщала при съпруга си - птиците отлитали и замлъквали, растенията погивали и идвала зимата.

През 1853 г. е открит астероид, който веднага е кръстен на богинята Прозерпина. В астрологията Прозерпина е планета оказваща въздействие върху живота на човек към промяна. Тя е посредник между зримото и незримото, между горния и долния смят, между светлото и тъмното, между живите и мъртвите. Тя олицетворява знака на Девата и отговаря за поведението на човека. От нея идва мъдростта: "Изречената мисъл е лъжа."

Владетелят на подземното царство Плутон, 

е впил пръстите си в плътта на Прозерпина,

 дъщерята на Геа и с мускулестото си тяло отнася 

съпротивляващата се девойка в недрата на земята.

Антонио Канова - Портрет на Паолина Бонапарт 

в образа на Венера

Една от най-известните неокласически скулптури е на Канова - 

Паолина Боргезе Бонапарт като Венера Витрикс (1805–08). 

Показана е гола, с лека драперия и легнала 

чувствено на диван - едновременно очарователен 

съвременен портрет и идеализирана антична Венера.

Говори се, че съпругът й, принц Камило, бил възмутен

 от нейната нескромност и години наред пазел 

скулп­турата под ключ.

Джовани Лоренцо Бернини - Аполон и Дафне

Изобразен е епизодът от древногръцката митология, 

в който богът на танците, музиката и 

поезията Аполон преследва прекрасната нимфа Дафне. 

Когато Дафне вижда, че Аполон я настига, 

моли за помощ боговете и те я превръщат 

в лаврово дърво. Скулптурата представя точно мига, 

в който Аполон настига бегълката, но палците на

 ръката на Дафне вече се превръщат в клонки, 

а краката ѝ в корените на дървото.

Бернини - Давид

Давид е извърнал тяло, изразът на лицето му е напрегнат, 

обърнат към невидим противник. Дали Бернини

 е предвиждал статуя на Голиат не знаем, но

нейното присъствие е внушено. Давид казва

достатъчно ясно къде вижда врага си.

Съсредоточеното лице на младия герой е 

автопортрет на скулптора. 

Герит ван Хонтхорст - Концерт

Рафаело Санти - Дама с единорог

Караваджо - Болният Бакхус

Караваджо - Момче с кошница с плодове

Бенвенуто Тизи - Мадона и младенеца с 

архангел Михаил и светии

Андреа дел Сарто - Мадона с младенеца

 и младия св. Йоан

Вътрешната украса на ви­ лата също е от XVIII в. и ако от­ вън тя е привлекателна, то вътре е направо забележителна - за вниманието ни се борят рисувани тавани, разкошни тапети, украса от изкуствен мрамор, порфирени камини, позлатени гипсови орнаменти, мраморен под и великолепни произведения на изкуството. Всяка зала е подчинена на една тема, украсата на тавана и изложените скулптури и картини по сте­ните са в съзвучие, затова не забравяйте да поглеждате на­ горе. Обърнете внимание на изкопа­ните от семейните земи римски подови мозайки от IV в., изло­ жени във входната зала. Те изо­ бразяват завладяващи с реали­ зма си сцени на гладиаторски бой. При портретите върху мо­ зайката са написани имената на гладиаторите. Отбеляза­ ните с 0 - първата буква от гръцката дума „танатос“ („смърт“) - са получили палец на­ долу и са били убити. Стенопи­ сите върху арките изобразяват победата на римляните над на­ стъпващите гали.
пващите гали.
В Зала I се намира мрамор­ната статуя на Паолина Боргезе.
Тук се намират и три изключителни скулптури от Бернини. И трите са изваяни, когато римският гений е бил около 25-годишен.
Зала II ще намерите „Давид“
В зала III е композицията „Аполон иДафне"
Последната зала на този етаж - VIII, е забележителна по- скоро с живописните си платна, отколкото със скулптурите. Тук са показани няколко невероятни
творби на Караваджо - „Св. Йероним“ (1605), „Давид с главата на Голиат“ (1609-1610) и „Богородица с конярите“, наричана поня­ кога „Богородица със змията“. „Болният Бакхус“ (1593) е автопортрет. „ Богородица с коня­ рите“ е свалена от един от ва­ жните олтари в „Св. Петър“ почти веднага, след като е по­ ставена, защото е сметната за богохулна.
Горният етаж е подходящо място да хвърлите един поглед на градината зад сградата. Ос­ вен това тук се намира Худо­жествената галерия, или Пинако­теката. Чудесните картини следват една след друга. Пред­ ставени са някои от най-из­ вестните художници в западно­ европейската живопис - Белини, Брондзино, Кореджо, Кранах, Доменикино, Фра Бартоломео, Ланфранко, Лоренцо Лото, Пинтурикио, Рафаело, Рени, Рубенс, Ти- циан и Веронезе.
Зала IX е особено вълнуваща заради „Богородица с Младенеца, св. Йоан и Ангелите“ (ок. 1488) на Ботичели, „Портрет на млада жена с еднорог“ на Рафаело, рисувана през 1506 г., както и много известната му „Свалянето от кръста“ (1507) и още съкровища. В следващата Зала X се намира интересната картина „Младият св. Йоан Кръстител“ (1525) от Брондзино. Обърнете внимание на тавана. Темата на изображенията е Херкулес, но успоредно с митологичните сцени върви и великолепен геометричен орнамент. Позлатените орли и дракони са сим­ воли на семейство Боргезе.
Зала XIV заслужава особеновнимание. Тук има още няколко творби на Бернини, включително и два автопортрета, бюстове на неговия покровител - Шипионе Боргезе, и величествен ма­ кет на останала неизработена статуя на Краля Слънце Лyu XIV от теракота. В Зала XIX е показана известната картина на Доменикино „Кумската сибила“ в целия й източен блясък, както и неговата „Диана“ (1616-1617).
Картината на Федерико Барочи „Бягството на Еней от Троя“ (1598) подсказва на Шипионе Боргезе да поръча на Бернини голямата мраморна група, по­ ставена днес в Зала VI на първия етаж. В Зала XX има няколко платна на Тициан, сред тях е и възхитително красивата „Зем­ната и небесната любов“