Площадът носи името си от Palazzo Venezia, дворецът от 15-ти век, построен от кардинал Пиетро Барбо, след това дарен през 1560 г. от Пий IV на Република Венеция, за да стане седалище на посолството. След провъзгласяването на Рим за столица на Италия и през следващите десетилетия, целият район е засегнат от новото градоустройствено планиране, което довело до разрушаването на съществуващите средновековни и ренесансови квартали. Частта, наречена Palazzetto San Marco, била разрушена, за да се отвори гледката към монумента от Via del Corso и възстановена на сегашното си място на Piazza San Marco. Между 1929 г. и 1943 г. Палацо Венеция е седалище на ръководителя на правителството и на Великия съвет на фашизма, от неговия исторически балкон Мусолини изнася прочутите си речи. Част от сградата включва базиликата Сан Марко. В ъгъла между Двореца и Палацето е поставен бюстът на Мадам Лукреция, една от известните "говорещи" римски статуи. В двореца можете да видите Националния институт по археология и история на изкуството и Museo Nazionale di Palazzo Venezia, който съхранява произведения от различни видове и периоди. В допълнение към Palazzo Venezia, на площада можете да се полюбувате на Palazzo Bonaparte, където Летиция Рамолино, майката на Наполеон, е живяла от 1818 г. до смъртта си.
През 1878 г., няколко години след обединението на Италия, италианският парламент решава да посвети паметник на крал Виторио Емануеле II, който починал наскоро, както и на целия период на Рисорджименто. След обявяването на два международни конкурса (през 1880 и 1882 г.) е решено да се избере проектът на Джузепе Сакони. Той е вдъхновен от големите светилища на класическата епоха: голямо стълбище, водещо до Altare della Patria, пропилеите и грандиозната колонада, увенчана с бронзови квадриги, алегории на Единството на Отечеството и Свободата. Работата започва през 1885 г. и протича бавно. Проектът е модифициран няколко пъти, също и при избора на материал: травертинът е заменен с "Ботичино" от Бреша, твърде бял, за да хармонизира с топлите тонове на околните сгради. Тази характеристика, съчетана с необикновеното му измерение, спечелва на паметника нелицеприятни прякори, включително тези на „пишеща машина“ и „сватбена торта“. За да се направи път за паметника, целият район на Капитолийския хълм бил засегнат от разрушаването на съществуващите преди това средновековни и ренесансови квартали, включително кулите на Павел IV и манастира на Аракоели. Палацето Венеция и църквата Санта Рита също били преместени и възстановени. Работите са извършени от Гаетано Кох, Манфредо Манфреди и Пио Пиачентини и се считат за завършени едва през 1935 г. Въпреки това паметникът бил открит през 1911 г., все още незавършен, по време на Международното изложение за 50-годишнината от обединението на Италия. По този повод била открита величествената конна статуя от позлатен бронз, посветена на Виторио Емануеле II, единственото неалегорично изображение, присъстващо в паметника. Реализирана е с 50 тона бронз, получен от претопяването на армейските оръдия, дълга е 10 метра и висока 12 метра. Статуята на краля също е впечатляваща: помислете си само за мустаците му, дълги по 1 метър. На 4 ноември 1921 г. тялото на Незнайния войник е погребано под статуята на Dea Roma (Богинята Рим) в памет на многото войници, загинали във войната и чието име или място на погребение е неизвестно. Ковчегът е поставен върху лафета на оръдие и в колесница, проектирана от архитекта Чирили. Между 1924 и 1927 г. Quadriga dell’Unità от Карло Фонтана и Quadriga della Libertà от Паоло Бартолини най-накрая са поставени върху пропилеите, издигайки паметника на височина от 81 метра от тази на Пиаца Венеция. Централната тема на паметника е представена от двата надписа върху пропилеите, поставени върху двете квадриги: „PATRIAE UNITATI“ и „CIVIUM LIBERTATI“, което означава „За единството на родината“ и „За свободата на гражданите“. От двете страни два фонтана представляват Адриатическо море и Тиренско море и маркират "границите" на паметника, както и двете морета ограничават италианския полуостров.
Сред декорациите - в допълнение към крилатите победи и алегориите на гражданските ценности на италианския народ - трябва да се отбележат и статуите на 16 италиански региона. Вале д'Аоста, Фриули Венеция Джулия, Молизе и Трентино Алто Адидже липсват, защото са добавени или създадени по-късно. Скулптурите са разположени на корниза на портика в съответствие с колона, като всяка от тях е реализирана от художник от същия регион. Статуите на четиринадесетте града, които са били столици или морски републики, са от Еудженио Маканяни. В паметника се помещават Museo Centrale del Risorgimento и Sacrario delle Bandiere, където се съхраняват знамената на разпуснатите италиански армейски части, както и исторически предмети. Сред тях са противоподводната моторна лодка MAS 15, командвана от Луиджи Рицо - която потопява австрийския боен кораб "Santo Stefano" по време на Първата световна война, останките на подводницата Sciré, потопена от британците през 1941 г. край бреговете на Хайфа, "Bleriot" XI” от Италиано-турската война (1911-1912 г.) и 75\27 модел 12 от Първата световна война.
Комплексът разполага и с изложбени зали. От 2007 г. също е възможно изкачването до върха на Виториано, благодарение на панорамен стъклен асансьор: терасата предлага една от най-добрите гледки към Рим, идеална за правене на снимки на императорския форум, Пантеона, Свети Петър Базилика и Виа дел Корсо.
Всяка година на 25 април (Ден на Освобождението), 2 юни (Ден на републиката) и 4 ноември (Ден на националното обединение и въоръжените сили) президентът на републиката отдава почит на незнайния воин, като полага лавров венец в памет на всички загиналите за родината. Пламък гори непрестанно пазен от безстрастна почетна гвардия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар