Осака, Небостъргача Umeda sky и градината Kuchu Teien, Япония

Умеда Скай Билдинг е един от най-разпознаваемите небостъргачи и символи на град Осака. Сградата е световноизвестна със своята уникална футуристична архитектура и панорамна обсерватория.
Сградата е висока 173 метра и има 40 етажа. Състои се от две отделни кули (източна и западна), които са свързани в най-горната си част. Проектирана е от известния японски архитект Хироши Хара и е завършена през 1993 г.. Британският вестник "The Times" я нарежда сред топ 20 на най-впечатляващите сгради в света.
Градинска обсерватория (Kuchu Teien): Разположена на 39-ия, 40-ия и покривния етаж. Тя има специфична поничка-образна форма и предлага 360-градусова открита панорама над Осака. До обсерваторията се стига чрез прозрачен, "висящ" във въздуха ескалатор (между 35-и и 39-и етаж), който е изключително популярен за снимки. В сутерена на сградата има ретро подземен етаж с ресторанти, който пресъздава автентичната атмосфера на град Осака от ранния период Шоуа (1920-те до 1930-те години).
Историята на Umeda Sky Building е пряко свързана с икономическия разцвет на Япония, смелите архитектурни експерименти и иновативното инженерство.
Сградата е замислена през 1988г. в разгара на японския икономически балон под името "City of Air". Оригиналният план предвижда мащабен комплекс от четири взаимосвързани кули. Когато икономическият балон в Япония се спуква в началото на 90-те години, финансовата криза налага сериозно съкращаване на бюджета. Проектът е редуциран наполовина – от четири кули остават само две. Архитектът Хироши Хара черпи вдъхновение от неочаквано място – холивудския филм бедствие „Ад под небето“ (The Towering Inferno, 1974). Идеята му е да създаде две сгради, чиито покриви се свързват, за да осигурят безопасен път за евакуация и общо пространство. Стените на сградата са покрити с 17 000 полупрозрачни огледални стъклени панела. Тяхната цел е да отразяват облаците и небето, правейки масивната структура да изглежда сякаш се слива с атмосферата
Строежът започва през 1988 г. и сградата е официално завършена през март 1993 г.
Най-забележителната част от историята на строежа е сглобяването на Плаващата градина. Вместо да се строи на височина, огромната кръгла платформа на обсерваторията е изцяло сглобена на земята. След това тежката конструкция е издигната на 173 метра височина с помощта на специални стоманени въжета, което по това време е невиждано инженерно постижение в небостъргачното строителство. Днес, комплексът е сърцето на "Shin Umeda City" и е трансформиран от обикновен бизнес център в мултифункционална дестинация с музеи за изкуство, кина и зони за отдих. 

Макар Umeda Sky Building да е модерна сграда, завършена в края на XX век, около нея и в самата нея вече съществуват любопитни съвременни градски легенди, архитектурни митове и романтични поверия.
Митът за извънземния кораб (Космическият отвор)

Сред местните жители и туристите съществува популярна градска легенда, че огромният кръгъл отвор в средата на обсерваторията е проектиран като площадка за кацане на НЛО или портал към космоса. Самият архитект Хироши Хара подсилва този мит. Той споделя, че е проектирал дупката в покрива така, че гледана от земята през нощта, сградата да изглежда „сякаш от нея току-що е излетял космически кораб“
„Небесното светилище“ за любов и късмет

На 40-ия етаж се намира малък, но изключително популярен Шинто олтар. Според местното поверие, божеството (ками), което обитава това място на 173 метра височина, има магическата сила да свързва съдбите на хората. Поради тази легенда, двойките купуват специални катинари, отключват ги, заключват ги за оградата на покрива, а ключовете се пазят там. Вярва се, че така любовта им остава „заключена в небесата“ завинаги и е защитена от раздяла. 
Легендата за двете кули, които си държат ръцете

В Япония съществува инженерна притча за дизайна на сградата. Структурният архитект Тошихико Кимура обяснява концепцията за двете свързани кули чрез народна метафора: „Възрастен и дете стоят много по-стабилно в друсащ се влак, ако се държат за ръце, отколкото ако стоят отделно“. Двете кули буквално „си държат ръцете“ чрез обсерваторията на покрива, което митично (и реално) ги пази от силни земетресения и тайфуни

Осака, Замъкът Осака, Япония

Замъкът Осака (Osaka Castle) е един от най-известните исторически символи на Япония. Построен е през 1583 г. от военачалника Тойотоми Хидейоши с цел да послужи като център на обединена Япония. Разположен в сърцето на град Осака, днес комплексът съчетава автентична феодална архитектура, съвременен музей и огромен градски парк.
Тойотоми Хидейоши започва строежа през 1583 г., издигайки най-големия за времето си замък в страната. Оригиналната структура е опожарена през 1615 г. от клана Токугава. Възстановената по-късно кула е изпепелена от мълния през 1665 г. Днешната главна кула (tenshu) е бетонова реконструкция от 1931 г., финансирана изцяло с дарения от гражданите на Осака. Тя успешно оцелява след въздушните удари през Втората световна война.
Вътрешността (главната кула) крие 8-етажен музей, съхраняващ самурайски брони, оръжия и артефакти от епохата. На последния етаж има 360-градусова панорамна площадка. Около замъка се издигат масивни гранитни стени, изградени без хоросан, обградени от огромни водни ровове.

Историята на замъка Осака е драматичен разказ за военна мощ, политически амбиции, пълно унищожение и триумфално възраждане, отразяващ повратните точки в историята на Япония. Хронологията на неговото съществуване е разделена на четири основни епохи:
Епохата на Тойотоми Хидейоши (1583 – 1615)
1583 г. – Начало на строежа: Великият военачалник Тойотоми Хидейоши започва изграждането на замъка върху руините на опожарения храм Ишияма Хонган-джи. Целта му е да създаде непревземаема твърдина и символ на новата, обединена под негова власт Япония.
1585 г. – Завършване на първата кула: Замъкът е пищен, четири до пет пъти по-голям от сегашния, декориран със златни листа, за да респектира противниците. Строежът на целия комплекс отнема около 15 години.
1615 г. – Обсадата на Осака: След смъртта на Хидейоши, властта е узурпирана от Токугава Иеясу. Наследникът на Тойотоми – Хидейори, се укрепва в замъка. Войските на Токугава обсаждат и изпепеляват замъка до основи, с което слагат край на клана Тойотоми
Епохата на Токугава (1620 – 1868)

1620 г. – Възстановяване от новия шогунат: Токугава започва мащабна реконструкция. За да заличат паметта за своите съперници, те заравят старите стени под земята и издигат напълно нов замък. Новата кула е с 15 метра по-висока от оригинала на Хидейоши.
1660 г. – Експлозия на барутния склад: Мълния удря склада за барут, предизвиквайки масивна експлозия и пожар.
1665 г. – Второ пълно унищожение: Само пет години по-късно друга мълния удря главната кула. Тя изгаря напълно и шогунатът решава да не я възстановява. В продължение на следващите 266 години замъкът остава без своята централна кула.
1868 г. – Реставрацията Мейджи: По време на гражданската война (Войната Бошин) по-голямата част от останалите казарми и помощни сгради в комплекса са опожарени. Новата власт превръща района във военен арсенал
Модерно възраждане (1931 г. – Втора световна война)

1931 г. – Гражданско възстановяване: Кметът на Осака, Хаджиме Секи, предлага кулата да бъде построена наново. Гражданите на Осака събират чрез дарения огромната за времето си сума от 1,5 милиона йени. Новата кула е построена от железобетон, като външният ѝ вид съчетава естетиката от епохата на Тойотоми и Токугава.
1945 г. – Втората световна война: По време на американските бомбардировки над Осака, военният арсенал около замъка е сринат, но самата кула по чудо оцелява с минимални щети
Съвременна история (1995 г. – днес)

1995 – 1997 г. – Голямата модерна реновация: Проект на правителството на Осака напълно обновява кулата. Сградата е подсилена срещу земетресения, външните златни орнаменти са възстановени, а вътрешността е превърната в технологичен музей с асансьори
Днес кулата е обявена за Регистрирана важна културна ценност на Япония. Тя е уникален паметник, чиято съвременна бетонна конструкция всъщност е по-стара, отколкото са устояли оригиналните дървени сгради през феодалната епоха.

Замъкът Осака е обвит в множество митове, легенди и призрачни истории, които датират от епохата Сенгоку до наши дни. Повечето от тях са свързани с трагичната съдба на клана Тойотоми и мащабното строителство на крепостта.
Златната чайна стая и скритото съкровище на Хидейоши

Тойотоми Хидейоши е бил обсебен от златото като символ на власт. Той изгражда напълно преносима стая за чайна церемония, в която стените, таванът, стълбовете и дори чашите са направени от чисто злато.
Според градските легенди, преди падането на замъка през 1615 г., тонове злато и скъпоценности от хазната на Тойотоми са били скрити в тайни подземни тунели или хвърлени в кладенеца на замъка (Kinmeisui). Ловци на съкровища и до днес търсят "Златото на Хидейоши" под основите на крепостта.
Проклятието на „Камъка-октопод“ (Tako-ishi)

В замъка се намира най-големият мегалитен камък в Япония, използван за крепостна стена. Той тежи около 108 тона, а повърхността му наподобява силует на октопод. Легендата разказва, че камъкът е бил толкова тежък, че десетки работници са загинали от изтощение, докато го пренасят от остров Шодошима. Според поверието, душите на загиналите строители са запечатани в мегалита. Местните вярват, че ако докоснете камъка в полунощ, можете да чуете стенанията им или да сънувате кошмари.
Защитниците Шачихоко (Shachihoko)

Покривът на главната кула е украсен със златни фигури на Шачихоко – митични същества с глава на тигър и тяло на шаран. В японския фолклор тези същества имат силата да призовават дъжд. Те са поставени по покривите на замъците като магическа защита срещу пожари. Въпреки това, жителите на Осака иронично отбелязват, че при Токугава създанията "заспали", позволявайки на мълния да изпепели кулата през 17-ти век.
Тайните тунели за бягство (Shinobi-guchi)

Носят се предания за мрежа от тайни подземни тунели, които свързват замъка Осака с далечни части на града и дори с планините. Говори се, че легендарният нинджа Санада Юкимура (който защитава замъка през 1615 г.) е използвал тези тунели, за да влиза и излиза незабелязано от обсадената крепост, за да напада тила на врага. В Осака и днес съществува място, наречено "Тунелът на Санада" (Sanada no Nuke-ana), за което се твърди, че е част от тази мрежа.

Тойотоми Хидейоши (Toyotomi Hideyoshi, 1537 – 1598) е една от най-забележителните личности в историята на Япония. Той е вторият от „тримата велики обединители“ на страната (заедно с Ода Нобунага и Токугава Иеясу). Неговият живот е класически пример за преминаване „от бедност към богатство“ – феномен, който е изключително рядък за строго кастовото японско феодално общество. Роден е под името Хийошимару в семейство на беден селянин-пехотинец. Тъй като няма самурайски произход, първоначално няма право дори на фамилно име. Постъпва на служба при мощния даймьо Ода Нобунага като носач на сандали. Благодарение на острия си ум, тактически умения и лоялност, той бързо се издига до един от най-доверените генерали на Нобунага. Заради специфичния си външен вид и енергично поведение, Нобунага често го наричал галено или пренебрежително Сару (Маймуната). Когато Нобунага е предаден от генерала Акечи Мицухиде и принуден да извърши сепуку , Хидейоши реагира светкавично. Той побеждава предателя в битката при Ямазаки и узурпира лидерското място, за да довърши делото на своя господар. До 1590 г. Хидейоши подчинява и последните съпротивляващи се кланове, с което слага край на близо век опустошителни граждански войни (Епохата Сенгоку). Той управлява под титлите Канпаку (императорски регент) и Тайшо (пенсиониран регент), тъй като ниският му произход не му позволява да стане Шогун. Издава указ, с който конфискува оръжията на всички селяни, монаси и търговци. Право да носят оръжие (два меча) получават единствено самураите. Това разделя кастите завинаги. Забранява на хората да променят социалния си статус. Селяните трябва да останат земеделци, а самураите – воини. Иронията е, че човекът, извършил най-големия социален скок в историята на страната, затваря вратата за всички останали след себе си. Въвежда мащабно геодезическо заснемане и оценка на оризищата в цяла Япония, за да установи строга и справедлива данъчна система. Изгонва християнските мисионери и по-късно (през 1597 г.) екзекутира 26 християни в Нагасаки, виждайки в новата религия заплаха за стабилността на държавата. В края на живота си Хидейоши е обзет от мегаломания. Обсебен от идеята да завладее Китай, той стартира две мащабни, но катастрофални военни кампании в Корея (1592–1598 г.). Войните изтощават ресурсите на верните му кланове и петнят репутацията му. Хидейоши умира през 1598 г. на 61-годишна възраст. На смъртния си одър той заклел петимата си най-мощни васали (Съветът на петимата регенти) да пазят неговия невръстен 5-годишен син и наследник Тойотоми Хидейори. Въпреки клетвите, най-влиятелният сред тях – Токугава Иеясу, нарушава обещанието си веднага след смъртта на регента. Токугава печели битката при Секигахара (1600 г.), узурпира властта и по-късно през 1615 г. напълно унищожава рода Тойотоми при Обсадата на Осака.

108-тонния камък

кладенецът