Агра, Фатехпур Сикри, Индия

Комплексът е разположен само на около 40 км западно от Агра. Фатехпур Сикри е изграден между 1571 и 1585 г. от великия император Акбар. В буквален превод Fatehpur Sikri означава Град на победата. Той е бил столица на империята само за около 10 години, но построеното през 16 век остава и до днес като един от културните паметници на Индия, който от 1986 г. е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Фатехпур Сикри е столицата на великия моголския император Акбар, който бил изключително харизматична личност. Притежавал мъдрост, излъчване и магнетизъм, като се славел с безспорни военни и административни умения. Вместо да налага модернизирано чуждестранно управление той сключил съюз с владетелите на Раджпут, като се оженил за една от дъщерите на махарджата в Амбер. Така Акбар започнал голямата си мечта за обединяването на всички общности в Индия, в която всички религии да живеят заедно. Въпреки че имал много жени, владетелят нямал наследник. Това го накарало да посети светеца Шейх Салим Чистий, който живеел в селището Сикри. Светецът предсказал на императора, че ще се сдобие с трима сина. Не след дълго една от съпругите му забременяла и родила мъжки наследник, който в чест на пророка бил наречен Салим. По-късно той останал в историята като император Джахангир. В знак на признание Акбар решил да изгради в Сикри своя столица, като прибавил към името й и Фатехпур, което означава победа.
Фатехпур Сикри е строен от най-добрите архитекти на Индия и Персия в продължение на 14 години. По време на управлението на Акбар Северна Индия достигнала незапомнен разцвет. Самият владетел бил неграмотен, но около себе си той бил събрал най-мъдрите и умни хора на страната, девет от които назначил за свои министри. Всички те били видни и уважавани финансисти, поети, музиканти, артисти, администратори и астролози от всички възможни религии и от различен произход. Макар и да не можел да чете, нито да пише, императорът наредил построяването на специална библиотека, която съхранявала над 50 000 ръкописа. Акбар обичал много да му четат от тях. Самият той бил мюсюлманин, но живо се интересувал от всички останали по това време религии в Индия.
В залата за частни ауденции владетелят на Фатехпур Сикри най-редовно организирал дебати между всички тези представители на различни култури и религии. Главното желание на Акбар било да ги обедини и в опитите си той създал нова религиозна философия, която се крепяла едновременно на исляма, на хиндуизма, джайнизма и християнството.
За жалост както религията на владетеля, така и целият Фатехпур Сикри имали кратка история. Само след 50 години селището било изоставено и тотално обезлюдено поради липсата на вода.

Царският комплекс бил издигнат от червен пясъчник и се състоял от няколко самостоятелни павилиони, организирани около широка централна част. Това разположение напомняло разпънат палатков лагер и било заимствано от арабската и централно азиатската архитектура. Наемането на строители от различни области на Индия довело до стилното разнообразие на сградите във Фатехпур. Градът бил ограден от дълга стена, а до вътрешността се стига посредством девет врати: „Делхи ”, „Червената врата”, „Агра”, „Вратата на Бирбал”, „Чанданпал”, „Гвалиор”, „Ажмер”, „Техра” или „Изкривената врата” и „Чор” или „Вратата на крадците”, зад които са разположени множество забележителни постройки.
Една от тях е „Buland Darwaza ”, името, на която от персийски означава „Великолепната порта”. Портата е построена в чест на победата на Акбар в Декан през 1601 г. Тя има осмоъгълна форма като най-горната й част завършва със стилизиран арковиден парапет, чатрита, малки кулички, украсени със скулптурирани флорални форми и тринадесет павилиона, покрити с красиви куполи. До самата порта се достига по 45 стъпала, които й придават допълнителна височина. „Buland Darwaza” има обща височина 54 метра и ширина 35 метра и е най-високата порта в Индия и най-високата в света.Тази врата е вътре в крепостта и в нейната декорация се съчетават червения камък и белия мрамор. На източната арка е поставен персийски надпис, който споменава похода на Акбар в Декан през 1601 г. Централната входна част на портата е увенчана с висока арка с куполовиден свод, поддържан от скулптурирани стилизирани арки, под които се намират фризове с растителни и геометрични мотиви. От двете страни на вратата са гравирани кръгли медалъони от бял мрамор, изобразяващи цветя. По фасадата са изписани калиграфски надписи, цитиращи част от учението на Исус Христос, което говори за религиозната толерантност и либералните възгледи на император Акбар. През нея минавал императорът, когато отивал да се помоли в „Jami Masjid” на големите празници. 

„Jami Masjid” е една от най-красивите и големи джамии в света. Тя се смята за най- свещеното място във Фатехпур Сикри и е разположена на най-високото място в града. „Buland Darwaza” - „Вратата на победата” и гробницата на Шеик Салим Чисти са част от архитектурния комплекс на джамията. „Jami Masjid” е построена по плана на джамията в Мека и носи името си от персийски език - „Петъчната джамия ”. Архитектурата й е смес от сарацински и хиндуистки стил. Сградата огражда голямо пространство, в средата на което се разпростира огромен двор за поклонение и молитви, покрит с каменни плочи от червен пясъчник. Този двор е ограден от трите си страни от покрити галерии с арки и колони, обхващащи северната, южната и източната страна. В горната си част колоните, поставени от двете страни на всяка арка, преминават в пиластри с капители от конзоли. Над страничните арковидни галерии са изградени зъбчати парапети.

„Мавзолеят на Шаик Салим Чисти ” е наричан перлата в пръстена от червен камък, защото е единствената мраморна сграда в целия Фатехпур Сикри. Той е разположен в двора на „Jami Masjid” в близко съседство с „Zanana Rauza” или гробницата на жените от семейството на Салим.

Diwan-I-Aam - Когато човек влиза в Сикри от портата на Агра, едина от деветте портала по пътя към дворцовия комплекс, първо се появява Diwani-I-Aam, или залата за публични аудиенции. Това е огромен правоъгълен двор, ограден със стена, където се изслушвали петиции, правени прокламации, приемали се посланници и се провеждали развлекателни програми. Кралският балкон, поставен в рамка от паравани, се появява на западния фронт. Пред царското седалище все още се намира каменна кука, забита в земята. Според традицията домашният любимец на Акбар, слонът Хиран, бил завързан за тази кука, за да смачка до смърт под краката си главата на виновния. Ако откаже да се подчини три пъти, жертвата е освободена. Разположен в сърцето на този древен град (Утар Прадеш) е Diwan-I-Aam, Fatehpur Sikri, един от най-важните паметници във Fatehpur Sikri. Може би нищо не отразява работата на тази древна епоха така добре, както Diwan-I-Aam. Грубо преведено като залата за публична аудиенция, Diwan-I-Aam, е durbar или залата, където император Акбар се среща индивидуално със своите поданици. Заобиколен от пътища, които вероятно някога са били обградени с магазини и сергии като оживена столица на могъщите Моголи, целият участък от пътища в и около Diwan-I-Aam, днес ни връща обратно към епохата на своето златно минало. Рязък контраст с богата украса на Diwan-i-Khas, простотата на Diwan-I-Aam, ни показва друга страна на императора, в която откриваме нюанси на доброжелателния деспот, както и широкото мислене, което е родило красивите принципи на Дин I Илахи, религията, която император Акбар основа и популяризира.

„Павилионът на астролозите ” е ниска сграда, издигната върху каменен постамент. Той се намира до императорската съкровищница и бил място, където най-вероятно мугалският владетел идвал да се съветва по политически въпроси. Тук ставало раздаването на заплатите чрез разпределение на златните, медни и сребърни монети сред служителите от двора. Според хрониките, постройката била и седалище на придворния астролог, откъдето получила името си. Павилионът пред съкровищницата има квадратна форма и представлява красив купол, разположен върху стряха, подпряна на изящно извити, вълнообразни подпори - „torana”, с множество гравюри по тях. Тези подпори имат символично значение и са присъщи на хиндуисткия и джайнистки стил. Вярва се, че когато бъдат поставени пред входовете на храмовете, те донасят късмет и благословията на боговете. Тораната е и стилизирано изображение на митична змия или змей, завършващо от едната си страна с неговата глава. Многоъгълният купол е обиколен от фриз с каменна плетеница и завършва с връх, в основата, на който седи скулптуриран лотос. Колоните, носещи стряхата и купола, са многоъгълници в горната си част и са стъпили здраво върху правоъгълни пилари с короновидна украса и декорирани долни страни.

Diwan-i-Khas  - северозападната част на императорския комплекс. Сградата е с две нива и както останалите постройки в комплекса, е издигната върху каменна платформа. Входовете са с арковидни врати, а от двете им страни в ниши с гравирани конзоли са разположени прозорци с ефирни каменни паравани с цветни мотиви. Цялата фасада между първия и втория етаж е опасана от балкон с изящен парапет от каменна дантела, поставен върху група от подпори с гравюри. Под обширните стрехи се намират големи правоъгълни отвори, обърнати към вътрешността, които служат за вентилация на интериора и пропускане на светлината. Покривната част съдържа каменен фриз и четири чатрита с колони и бели куполи, подпрени от квадратни основи на четирите ъгъла на двореца. Вътрешността на „Diwan-i-Khas ” е съставена от масивни гроздове от сталактитообразни конзоли от червен пясъчник, подредени в четирите противоположни страни на обширната зала. През тези гроздове минава балкон с параванообразен парапет, обхождащ цялата вътрешност. Към тях се прикрепят четири тесни, лъчевидно ориентирани балкони. Централната кръгла платформа с извит около нея паравановиден парапет е голяма и лежи върху изящно гравирана с растителни, животински и геометрични мотиви, колона с поддържаща платформата част, съставена от грозд от вълнообразни подпори. Половината от колоната е поставена върху основа, декорирана с фини зъбци. В миналото сградата служела за провеждането на различни философски и религиозни диспути. На централната платформа заставал владетелят, а неговите министри заемали местата си на останалите балкони на ,,Diwan-i-Khas”. Под балконите се разполагали поканените гости и представителите на императорския двор. Според някои източници, сградата била също така използвана като съкровищница, където се съхранявали скъпоценните камъни и изключително скъпите бижута.

Близо до ,,Diwan-i-Khass” и зад „Дома на астролозите” е разположен „Ankh Michauli” или „Къщата на слепеца ”. Сградата е съставена от три отделни зали с еднакви размери. Централната зала е обърната към обширен двор и се свързва с останалите две посредством дълги коридори. В дебелите стени на тези помещения са издълбани дълбоки ниши и касетъчни вдлъбнатини, които в миналото са служели за съхранение на императорските богатства и секретни документи. „Ankh Michauli ” има опростена архитектура, като таваните на вътрешните пространства са високи, а този на главната зала е опрян върху носещи греди, които от своя страна са поставени върху подпори с изображения на безглави чудовища, пазители на съкровищата. Над външната фасада на централното помещение е надвесена широка стреха „chhajja”, защитаваща от слънчевите лъчи. На източната страна има две стълбища, водещи до покрива. На северната и западна част съществували галерии на две нива, съединени със стълба, които днес са разрушени. Историците предполагат, че „Ankh Michauli ” е бил императорска съкровищница. Акбар отделял специално внимание на приходите и разходите на държавната хазна и тяхното управление. Ето защо съкровищницата се явявала като една от най-значимите институции. Друго предположение, по-малко вероятно е, че тук владетелят обичал да играе на криеница с дамите от харема, защото според дворцовите историографи, Джалал Уд-дин обичал да работи усилено, спял малко и се хранел веднъж на 24ч., а така присъщите на неговите наследници чувствени удоволствия и разточителни пирове са му били чужди. Пред тях той предпочитал философските спорове и задълбочаването в познанията по различни науки.

"Императорският харем” във Фатехпур Сикри включва в себе си няколко сгради: „Jodha Bai's Palace”, „Zenana Garden”, „Nagina Masjid”, „Ladies' Guest House”, „Harem Sara Guest House”, „Panch Mahal”.„Jodha Bai's Palace” - „Shabistan-i-Iqbal” Дворецът на Джотха Бай е най-голямата и важна част от харема на императора. Той предлага удобства, уют и сигурност. Името му идва от името на жената на Акбар - Мариам-уз-Замани Бегум Sahiba (императрица), или както по-често била наричана Rajkumari (принцеса) Хира Кунвари. В историята тя останала с името Джотха Бай. Преди брака си с Джотха, Джалал имал още две жени, първата, от които била Ругая Бегум. Останалите две били Салима Султан и красивата Ауруши Бай. За това коя била принцеса Хира Кунвари и каква била истинската й същност, в писмените документи са останали твърде малко факти. Знае се, че била очарователна млада жена с независим дух и силен характер, която успяла да покори сърцето на Джалал Уд-дин. Въпреки, че след сватбата си тя приела исляма, императорът й позволил да почита бог Кришна, както и останалите хиндуистки богове. Любовта й към Акбар накарала мъдрия монарх да промени светогледа си и да отвори още повече сърцето си за религиозната и социална толерантност. Той обичал толкова много своята съпруга, че й дал правото да издава официални документи, нещо, което било изключителна привилегия на владетеля. Джотха Бай изпълнила живота на Джалал с радост и надежда като родила така дългоочаквания син, който щял да стане наследник на трона на Агра. Неговото име било Нур Уд-дин Салим Джахангир по името на суфиста Салим Чисти, почитан от Акбар заради знанията и мъдростта му. Принцеса Хира използвала богатството и властта си, за да строи кладенци, градини и джамии по цялата страна. Тя притежавала кораби, с които се превозвали поклонници до Мека. За това колко императорът бил влюбен в Мириам свидетелства красивият, обширен дворец, който той й построил в град Фатехпур Сикри. Този дворец бил очарователен пример на смесването между мугалската и раджпутска архитектура. Изграден от червен пясъчник, той бил богато украсен с хиндуистки мотиви като слонове, лотоси, папагали, които придавали уют и топлина на неговия интериор. Западното крило, служещо за храм, съдържало множество изящно гравирани колони, ведически и хиндуистки изображения по стените. Сградата е обградена от стена с колони, която я отделя от „Anup Talao ” - каменната платформа, разположена сред изкуствено езеро и оградена с изящни парапети, на която прочутият музикант Тансен често изнасял своите концерти, както и от „Дворецът на мечтите ” и сградата за съхранение на царските документи „Daftar Khana ”. Дворецът има две нива и обширен вътрешен двор. До този двор се достига през масивен вход, върху чиято фасада са разположени два висящи балкона - „Jharokha ”, украсени с ажурни парапети, подпрени на богато гравирани конзоли. Тези два балкона са надвесени над две слепи арки, в средата на които е вратата към вътрешността на палата. Тя е обградена от арковиден навес с каменна дантела и четириъгълни колони с подпори, завършващи със стилизирани лотосови пъпки. Най- горната част на входа съдържа две чатрита с по четири колони и е обиколена от фриз срастителни мотиви. Същинската част на ” Shabistan-i-Iqbal” или „Jodha Bai's Palace” се състои от четири квадратни кули, увенчани с куполи на четирите ъгъла на второто ниво на сградата, два правоъгълни павилиона със скосени покриви, оцветени в синьо в северната и южна части и още два павилиона, завършващи с гравирани фризове на източната и западна страна. Павилионите са оградени от чатрита с четири или осем колони. Стрехите, както и горната част на покривното пространство и фризовете по него се носят от орнаментирани подпори и аркообразуващи пилари. Южните апартаменти са по-дълбоки с по една вътрешна стая и образуващи арки колонади. Коридорите на всеки един водят до бани. Северните стаи нямат коридори, а стълбища, които отвеждат до външните тераси на горното ниво. Западната вътрешна част съдържа голяма зала с колони, ниши „ torana ”, присъщи на хиндуистките храмове и издигната платформа в средата. Заради типичната й хиндуистка архитектура, се приема, че тази зала е служела за храм на принцеса Джотха. Балконите имат красиви парапети, които напомнят каменен параван. Откъм северната страна съществува помещение, оградено с параван - „jaalis ”, който гарантирал уединението и служел за охлаждане на интериора. Целият дворец на Мариам-уз-Замани Бегум е изграден с много вкус, финес и артистичност. Той създава представата за елегантност и ефирност на вътрешното и външно пространство, а декоративните елементи в него му придават допълнително очарование и изящество.

„Harem Sarah Guest House ” се намира северно от „Maryam s house ” и бил мястото, където императорът идвал да разглежда личните дела на дамите от харема, за които бил създал специален административен апарат. Сградата има правоъгълна форма и богато декорирани стени. Покривът й е плосък и ограден с парапет. Заради натрупаната по стените лепкава мръсотия, се предполага, че може би помещението се е използвало като кухня и заради това често е наричано „Jodha Bai s kitchen ” или „Кухнята на Джотха ”. Тези стени са гравирани с изображения, наподобяващи драперии на завеси и други художествени елементи. От северната страна на постройката има прозорци и широка врата. В миналото „Harem Sarah Guest House ” е граничела с галерия с колони, която днес не съществува. Заради многото функции, които изпълнявала сградата, през различни времеви етапи, повечето от стените й са повредени поради реконструкциите им, които са претърпявали. Фризът наподобява като "каталог" на модели на обеци. 

„Ladies' Guest House” е част от комплекса на харема и се намира в североизточната част на „ Harem Sara ”. В миналото сградата служела за приютяване на високопоставените дами, които посещавали императора във Фатехпур Сикри. Тя предлагала всички удобства, необходими за краткия престой на гостите, настанени в нея. „Ladies' Guest House” притежавала 12 стаи, от които до днес са оцелели само четири. 
До „Zanana Rauza” или „Гробницата на жените” се достига през красива порта, изградена от червен пясъчник с украса от бял мрамор. Вратата е разположена между гробницата на Салим Чисти и „Jamat Khana” или „Залата за събрания”. Входната част е вградена в островърха арка, която от своя страна е вписана в правоъгълник, декориран с кантове от мрамор. Същата композиция се повтаря в по-голям размер и по-светли цветове във височина над входа. Най-горната част на портата завършва с няколко павилиона „Kiosk”, зъбчат парапет със заоблени зъбци и бойници. Гробовете на жените от семейството на Салим Чисти се намират в помещение, което е част от северната галерия на „Jami Mosque ”. Преди да бъде превърнато в гробище, това крило имало подземен проход, свързан с дома на проповедника Чисти, по който жените от семейството можели да идват до мястото на неговите проповеди, необезпокоявани от никой. Пространството с гробовете е разделено на няколко части, отделени една от друга с пищно изработени каменни паравани с геометрични форми.

„Panch Mahal” - „Пететажният дворец” или „Кулата на ветровете” е красива пететажна сграда. Дворецът е свързан с апартаментите на харема, кралските апартаменти и двореца на Джотха. Неговата архитектура е типично персийска и има за цел да осигурява прохлада през горещите дни чрез своята добра вентилация. „Panch Mahal” се използвал от Акбар и дамите от харема като място за отмора и забавления. Тук императорът имал навик да играе „Pachisi” с танцьорките от двора в летните следобеди, когато заради жегата живота в града и палата замирал. Сградата е построена на пет нива и има пирамидална структура. Всеки етаж е по-тесен от другия. Броят на колоните, съдържащи се в залите на всяко от нивата, намалява от първото към последното ниво. Тези колони се различават и по вида на гравюрите върху тях. Някога на горната част на „Panch Mahal” имало красиви каменни паравани, зад които жените от харема се разхождали необезпокоявани и скрити от погледите на хората отвън. На върха на двореца е разположена тераса, обградена от ажурен парапет, от която се открива прекрасна гледка към целия град и дворцовия комплекс. Над него се извисява красиво чатри с бял купол и четири елегантни колони. Колоните на най-обширната приземна част са двойни и по-монолитни от останалите, а над нея целия първи етаж е опасан от тераса с параваноподобен парапет. Вторият и третият етаж са декорирани с фризове с арковидни гравюри с вписани в тях цветя. Всяко едно ниво се подпира от богато декорирани конзоли, служещи за капители на носещите колони. Цялата архитектурна конструкция е стъпила върху каменен постамент с гравиран тънък фриз.

„Zenana Garden” се намират близо до палата на принцеса Хира Кунвари. Тази градина се използвала от дамите в харема, гарантирайки им пълно уединение. Пространството, в което се разпростира, било заградено от стена от необработен камък, която днес не съществува. На северозападната страна, обърната срещу застлан с плочки двор, била разположена стаята за пазачите. Структурата на „Zenana Garden” е типична за мугалския стил на създаване на градини, който се нарича „ Charbagh ” - от персийски „Char”, означаващо четири и „bagh” - градина. Към централното квадратно пространство тръгват четири алеи или напоителни канали, разделяйки парка на четири части. В центъра на „Zenana Garden ” се намирало езеро, в което плували златни рибки. Източната страна се отличава със своя малък водопад, съставен от голяма плоча с изображение на риба върху нея, по която се стичала вода към каменен фонтан. В ограждащата стена били изградени ниши, в които се поставяли фенерите, осветяващи градината.

Khwabgah Palace ,,Khilwatkada-i-Khass ” complex - „Дворецът на мечтите” Този дворцов комплекс е в близост до изкуственото езеро - „Anup Talao ” и включва в себе си императорския дворец „Daulat Khana”, ателието на Акбар „Citra Sala” и императорските апартаменти „Khwabgah ”. Тези три структури били построени през 1572 г. и били предназначени за лично ползване от Акбар. Комплексът бил един от най-красивите във Фатехпур Сикри и имал специални стаи за тайни срещи с благородниците и министрите, украсени с изящни стенописи, които с времето изчезнали. Палатът съдържал и лична библиотека „Kutub khana ”, в която се съхранявали важни документи и над 25 хиляди свитъка с текстове от различни области на науката. Той се свързва със сградата, където се пазели императорските архиви - „Daftar Khana”.
Спалнята на императора - ,,Khilwatkada-i-Khas ”, е разположена на второто ниво на „Khwabgah Palace ” и е оградена с обширна, опасана с колони веранда. Покривната част завършва с квадратен каменен фриз и лежи върху красиви гравирани подпори, служещи за капители на колоните, които опасват помещението, образувайки при свързването си полукръгли арки. Спалнята се свързва с харема и „Panch Mahal”, посредством покрит коридор. Той е със сравнително семпъл интериор, за разлика от помещението на първия етаж, изпъстрено с орнаментирани плоскости, стенописи с изображения от живота в императорския двор и персийски надписи, които възхваляват двореца като го сравняват с рая. Най-интересни са стенописите с образи на ангели, носещи младенеца, идеята, на които навярно се свързва с раждането на Джахангир, благословено от Салим Чисти. Частните покои на мугалския владетел се посещавали от жените от харема на големи празници като персийската Нова година (Naurauz). В тях Джалал Уд-дин търсел спокойствие и отдих след изморителните, продължаващите часове наред заседания в „Diwan-i-Khass” или прекарвал нощите си в уединение. Понякога той извиквал там някои от любимите си придворни и ги молел да му четат откъси от Корана или други книги по техен избор, докато си почива, а понякога беседвал на различни философски теми с тях.
На Юг от личните покои на Акбар се намира „Daftar Khana ” или „Залата на записите ”. Голямото пространство, където писарите съхранявали всички важни документи, засягащи делата на държавата и живота на владетеля, е оградено от всички страни с колонади, върху които се извисява покрива. Тази архитектурна структура осигурявала защита от жарките лъчи на слънцето и била начин за създаване на прохлада, която прониква във вътрешното помещение дори в най-горещите дни. Северната страна на фасадата се отличава от останалите й страни със своите шест двойки колони, завършващи с орнаментирани конзоли. До вътрешното помещение се достига през три врати с арковидни прозорци над тях. По стените на залата са вдълбани слепи арки, някои от които са орнаментирани. Под прозореца на централния вход има издаден балкон, подпрян от конзоли.
Близо до „Daftar Khana ” е разположена „Makhtab khana ” или „Дворецът на писмеността ”, където се извършвали повечето преводи на персийски, санскрит и хинди.
„Anup Talao ” - „Несравнимото езеро ” е едно от изящните произведения на архитектурата във Фатехпур Сикри. То представлява обширна каменна платформа от червен пясъчник, оградена от парапет с ефирна каменна дантела. В средата й се издига още една по-малка платформа, предназначена за сядане. Стената под парапета е декорирана с красив, елегантен фриз, който опасва и четирите страни на „Anup Talao ”. Съоръжението е разположено сред изкуствено езеро и до него се достига по четири на покрития с плочи площад, а до водите му отвеждат няколко стъпала. Езерото се пълнело от водоснабдителна система, която водела своето начало на север от града и захранвала водохранилището „Sukh Tai” на Фатехпур. Историографът на Акбар Абул- ал-Фазл Ибн Мубарак описва как по заповед на императора в „Anup Talao” се изсипвали сребърни, златни и медни монети, които блестели на слънцето и пречупвали лъчите му. Част от тях се раздавали на бедните като благотворителност. Каменната платформа се застилала с прекрасни килими и на нея се провеждали концерти на придворните музиканти. Тя била и любимо място за прохлада и отмора.

„ Turkish Sultana's House ” - „Istamboli Begum ” е сграда, разположена в близост до „Апир Talao”. Предполага се, че тя е служела като жилище на двете турски царици, жени на императора - Салима Султан Бегум и Ругая Бегум. Тази постройка обаче е много малка, за да се живее в нея и може би е била място за отдих и развлечения на двете съпруги на Акбар. Тя се свързва с дворцовия комплекс посредством проход с колони. На западната си страна има покрит портик, чиито покрив е закрепен върху колони с конзоли, красиво гравирани с дантела от растителни мотиви. Една част от покривното пространство, което предпазва централното помещение от слънчевите лъчи, е във вид на навес с плочи, декориран от вътрешната си страна с плетеница от геометрични фигури и цветя, а другата част е изградена в италиански стил с керемиди и страничен кант с изящно изработен ефирен фриз. На върха на сградата е разположен балкон с ажурен парапет. Цялата фасада на „ Turkish Sultana's House ” е изпъстрена с гравюри, които приличат повече на дърворезбени пана, отколкото на изваяни каменни изображения. Тези гравирани пана са обточени с кантове, украсени с цветя и геометрични мотиви. Вътрешността на постройката е покрита с панели, върху които изкусната ръка на майсторите е изписала върху твърдия камък прекрасни картини, изпълнени с птици, дървета, глигани, лъвове, пауни, коне, градини и палмови гори. Всяка една от плоскостите е обградена от бордюр с шестоъгълници и свастики. Външната фасада, както и вътрешните стени, се отличават с несравнима по прецизност на изработка, фантазия и изящество каменна резба, която превръща „ Turkish Sultana's House ” в шедьовър на мугалската архитектура и изкуство. В близост до дома на Салима и Ругая Бегум се намира банята, която се захранвала с топла и студена вода, посредством специална водоснабдителна система. В нея са поставени и каменни вани, използвани и от самия император

„Minor Harem Sara ” представлява група помещения, разположени на западната страна на „Jodh Bai palace ”. Пред всяко едно от тези помещения има каменен пръстен, което кара археолозите да мислят, че мястото е служело за конюшни. Поради факта, че сградата се намира в близост до апартаментите на жените от харема, тази теория е отхвърлена. По всяка вероятност „Minor Harem Sara ” е имала предназначението да приютява прислужничките, работещи за жените на императора. Двете бани, които се намират на източната страна на постройката, се използвали от персонала, обслужващ харема. Сградата е съставена от две части - първата представлява закрито пространство с колони, а втората притежава далани от трите си страни. Покритата постройка с колонади съдържа 17 помещения със семпла архитектура. На източната страна, обърната към двора, са построени 24 стаи, а на западната - седем. Покривът на тези постройки е плосък и се носи от редица подпори.

„Sunahra Makan” - „Златната къща” или „Къщата на Мириам” се намира североизточно от помещенията на харема и има свой собствен двор. Къщата принадлежала на майката на Акбар - Хамида Бану Бегум и получила своето име от красивите стенописи в типичен персийски стил, направени в пастелни цветове, примесени със злато, които украсяват интериора. Другото си име сградата носи от титлата на Хамида Maryam Makani или Равна с Мария, дадена й от нейния син, защото той я смятал за въплъщение на невинността и майчината закрила. Къщата й във Фатехпур Сикри се издига върху обширен постамент, лежащ на голяма платформа. Част от постамента откъм източната, западната и северна страна е заобиколен от колони с капители от красиво гравирани подпори, които служат за поддържането на стрехите, опасващи цялата фасада. Някой от подпорите са украсени с изображения на Рама, Хумаюн, слонове, лебеди и мечки. До централното пространство се достига по стълби, разположени по четирите краища на постамента. Върху покривната част е изградена веранда, оградена от парапет с изваян фриз. На едната страна на терасата се намира павилион на две нива, съставен от няколко реда колони с конзоли, върху които е поставена каменна плоча, завършваща с продълговат купол от бял пясъчник, обточен с каменен фриз. Вътрешността на „Sunahra Makan”, съдържаща четири различни по големина помещения, е декорирана със стенописи, на които са изрисувани ловни сцени и борба на слонове. Освен със стенописи, стените са украсени с каменна резба и гравюри. Сюжетите от хиндуистката религия и митология свидетелстват за либералните възгледи на Акбар относно изкуството и религиите. Къщата била не само дом на Хамида Бегум, но и на лелята на императора, дъщерята на Бабур - Гублбадан Бегум.

Birbal's House се намира северозападно от двореца на Джотха и представлява изящен образец на мугалската архитектура и изкуство. Той е построен през 1571 г. и е здраво стъпил върху обширна каменна платформа, украсена с тънък каменен фриз. Цялата външна фасада на двуетажната сграда е покрита с невероятна каменна плетеница от слепи арки, кръгли медалъони със скулптурирани цветя, гравюри с растителни и геометрични мотиви, конзоли на три нива със стилизирани митологични животни и ветрилообразно разположени разцъфнали лотоси, завършващи в края си с лотосови пъпки. От едната й страна може да се видят висящ балкон с навес, подкрепян от две колони и голяма тераса. Стрехите също са изпъстрени с гравирани дантели, а над тях се простира каменен фриз, опасващ целият втори етаж. Към вътрешността на дома водят сводести врати, от двете страни, на които са разположени богато декорирани с арабески и два реда сталактитоподобни подпори, надвиснали от централните части на арките на вратите. Покривното пространство завършва с два купола, поставени върху многоъгълна основа и един пирамидален купол, захванат от фриз с растителни изображения. Под металния връх на куполите лежат скулптури на обърнати лотоси. Във вътрешността на „Birbal's House”се намират квадратни стаи, свързани помежду си с арковидни входове и два продълговати коридора, ориентирани към северозапад и югозапад. Таваните на стаите са плоски, разделени на квадрати с вградени в тях скулптури на цветя. Следват богато орнаментирани корнизи, под които са подредени малки колони, покрити с растителни мотиви със слепи арки между тях. Стените на всяка една стая са обсипани с присъщите за ориенталския стил на декориране арабески. Към тях са добавени арковидни ниши с балдахини от сталактитоподобни конзоли с причудливи изображения, изваяни пиластри, кръгли медалъони с лотоси и невероятно изящни фризове с растителни орнаменти. Предполага се, че поради богатата си вътрешна и външна украса, тази сграда е била дом на първите две жени на Джалал Уд-дин Акбар - Ругая Бегум и Салима Султан Бегум.

„Ibadat Khana” - „Залата за преклонение” е построена през 1575 г. като място за религиозни дискусии с представители на различни религии. Джалал Уд-дин стигнал до идеята да стане родоначалник на ново религиозно течение, наречено „Din-i-Ilahi”, обединяващо в себе си философските схващания и морални норми на исляма, будизма, джайнизма, зороатризма и християнството. С него мугалският император бил решен да заличи религиозните различия между поданиците в държавата си, да ги обедини духовно посредством силата на една всеобща и неоспорима истина и да прокара пътя на хуманизма и толерантността. По своята същност религията ,,Din-i-Hahi ” била повече морален кодекс, отколкото религиозна система. Тя проповядвала отричане от властолюбието, желанието и надменността и приемане на разсъдливостта, въздържанието, милосърдието и душевното пречистване посредством единението с Бог. Въпреки положените усилия, начинанието на Акбар нямало успех. Негови привърженици станали едва 19 човека и ,,Din-i-Ilahi” не намерила място сред останалите религии. Точното място на залата „Ibadat Khana ” в град Фатехпур Сикри не се знае. Предполага се, че всъщност дворецът за лични срещи „Diwan -i-Khass ” е изпълнявал тази функция.

„The Hathiya Pol” или „Слонската врата” е една от многото порти на Фатехпур Сикри и е разположена в неговия южен край. През нея минавал Акбар, когато се завръщал в града или излизал от него. На вратата има специална стая „naqqar khana” - „стаята на барабанчиците ”, от която музиканти възвестявали завръщането на императора от поход или изпълнявали определена музика по време на парадите. „Hathiya Pol” имала специално значение за императора, защото подчертавала неговата военна и финансова мощ. Портата е изградена от червен пясъчник и е оградена от високи и дебели крепостни стени. През нея се преминава през арковидна врата, от двете страни, на която са издигнати пиедестали със скулптури на слонове върху тях. В горната си чест тази порта завършва със зъбчат парапет с бойници. Подобни малки бойници са разположени и под парапета в аркоподобни ниши.

Макар и построен преди 400 години, комплексът е изключително добре запазен. Разделен е на две части – дворцова и поклонническа. Поклоническата част представлява огромен двор, в който могат да се посетят гробницата на светеца Салим Чистий (точно под основната зала в нея се пазят мощите на светеца. Тленните му останки и до днес се смятат за чудодейни, като много бездетни жени и двойки идват тук за да се помолят за дете. Хората завързват памучни конци по параваните около светилището, надявайки се на чудото, което направило някога Акбар щастлив и го дарило с наследник), както и една от най-големите джамии в Индия. Тук може и да се прочете един надпис още от времето на Акбар: „Светът е само един мост – премини по него, не строй къщи отгоре му. Светът е само един час прекаран в молитви, останалото е невидимо."