Делхи, Кутаб Минар (Qutab Minar), Индия

Кутаб Минар, изписван също като Кутб Минар и Кутуб Минар, е минаре и „кула на победата“, която е част от комплекса Кутуб, от 1993г обект на световното наследство на ЮНЕСКО в Ню Делхи.  Височината му е 72,5 метра, което го прави най-високото минаре в света, изградено от тухли. Кулата се стеснява и има диаметър при основата 14,3 метра, намалявайки до 2,7 метра в горната част в близост до върха. Има вита стълба от 379 стъпала. Тази кула символизира победата на исляма, а през Средновековието е смятана за едно от чудесата на света. Кутаб Минар се нарича не само самото минаре, но и комплекс от структури, чиято централна връзка е.
Там, където има минаре, трябва да има и джамия, но когато се огледаш, няма да намериш джамия. По-точно присъства, но състоянието й е такова, че не прилича на джамия. Джамията Кувват-ул-Ислам (нейните руини) е по-интересна със своята съдба, отколкото с величието си, казват историците около 1190 г., тогава започва грандиозното строителство. Има много предположения и хипотези относно изграждането на джамията. Според един от тях Кутаб ад-дин започнал да строи кулата. Протежето на султан Мохамед Гурид е роб по произход, купен в Централна Азия. Но със своето благочестиво поведение и добро отношение към другарите си той спечелил благоволението на султана. Като награда Мохамед назначил Кутаб ад-дин за управител на завладените индийски територии. Материалите за джамията са камъни и други елементи от варварски разрушените индуиски и джайнистки храмове. Предполаг а се че 27 храма, са служили като строителни материали за джамията Кувват ул-Ислам. Както можете да видите днес, от „Силата на исляма“ не е останало нищо (така може да се преведе името на Кувват-ул-Ислямската джамия), а великолепните колони от ограбените и разрушени храмове са оцелели перфектно, с малко щети. Повредите по колоните се появяват едновременно с началото на строителството на джамията Кувват-ул-Ислам, в исляма не е позволено да се изобразяват лицата на хора и други, така че те са били унищожени на всички колони.

Строежът на кулата започва през 1199г. Височината на минарето е седемдесет и два метра и половина, диаметърът на основата е повече от четиринадесет метра, диаметърът на върха е около три метра. Модерният си вид кулата придобива през 1369г. През този период Qutab Minar е украсен с мраморен облицовъчен камък и купол на върха си. През вековете минарето упорито се е справяло с всички тестове. То също успя да преживее опустошително земетресение в началото на XIX век. Само куполът се е загубил. Кулата е запазила цитати на хинди и арабски... Това са надписи от Корана и прославянето на султаните, управлявали в Делхи. Конусовидната петстепенна кула, изработена от червен и жълт пясъчник, изглежда грациозно и леко благодарение на фините резби и сложен мраморен декор.
През 1311 г. Алаудин Хилджи прикрепя към джамията Кувват ул Ислам великолепна порта, наречена Алай Дарваза, или Портата на Аллах. Арката на портата (височина 18,3 м), украсена с фини мраморни резби, наподобява извита форма на подкова. Алай Дарваза се смята за един от най-забележителните примери за индо-мюсюлмански архитектурен синтез.
Малко под нивото на портата, изработена от пясъчник и бял мрамор, има малка гробница с квадратна форма на Имам Замин, главният духовник на джамията Кувват-ул-Ислам. Имам Замин идва в Индия от Туркестан по времето на Сикандер Лоди и бил много уважаван човек сред индийските мюсюлмани.
На противоположната страна на джамията Kuvvat-ul-Islam, срещу Alai Darvaz, има любопитна структура, наподобяваща основата на Qutаb Minar. Това е Алай-Минар. Алаудин Хилджи, като изключително суетен човек, реши да надмине предшествениците си и да построи кула, която трябвало да бъде повече от два пъти по-висока от височината на Кутб Минар (183 м). Строежът на Алай-Минар започва през 1311 г., но стените са издигнати само на 15 м. Със смъртта на Алаудин през 1315 г. работата спира и кулата остава недовършена. Входът към нея е разположен от източната страна. Наличието на платформа под минарето също напълно отговаря на изискванията на мюсюлманската архитектура.
Гробницата на султан Шамсудин Илтутмиш също представлява интерес като архитектурен паметник. Мавзолеят е построен през 1235 г. от дъщерята на султана Разия Бегам, която сама управлява в Делхи през 1236-1240 г. Гробницата се счита за една от най-старите мюсюлмански гробници в Индия. Мраморната резба, строгите орнаменти и поговорки от Корана са все още добре запазени. Над надгробен камък от бял мрамор някога се е извисявал купол с впечатляващи размери.
Построен през 1317 г., мавзолеят на Алаудин Хилджи се издига точно срещу гробницата на Илтутмиш. Някога там е имало мюсюлманско училище (медресе) и малка джамия до мавзолея.

Строежът на джамията започва през 1190 г. и е построен от останките на двадесет и седем разрушени хиндуистки и джайнистки храмове. Това се вижда много ясно на колоните, всички те са различни.
Тъй като ислямът забранява изобразяването на животни и хората, само абстрактни знаци, за да се съобразят с изискванията на исляма, но не и да се разделят с безплатен строителен материал, на всички изображения на животни и хора са им отсечени главите и други, особено видни части на тялото.

На територията на комплекса има желязна колона с височина около седем метра. Той е отливан през четвърти век с помощта на химически чисто желязо. Все още не ръждясва. Изглежда проблематично да се получи такъв материал дори в съвременни условия. Как са успели да направят това през Средновековието остава загадка. Има една стара поличба: ако застанете с гръб към колоната и я прегърнете, най-съкровеното ви желание ще се сбъдне. Смята се, че за пълно щастие трябва да прегърнете стълб, но индийските владетели заповядали универсалното щастие да живее дълго и оградили стълба. Основната загадка на стълба е, че е направен от желязо и не гние. Има много легенди, от стандартни - стълбът е донесен от извънземни, до практически адекватен - стълбът е направен от част от метеорит и не гние поради това. Но всичко е много по-просто, в Индия винаги са разбирали как да боравят с желязо и стълбът се състои от сплав от метали, които при промяна на условията на околната среда образуват един вид защитен слой.
Когато през 1739 г. персийският император Надир Шах поискал да отнесе железния стълб в родината си, той не успял да извади колоната от земята. Отчаян, Надир Шах заповядал да се изстрелват снаряди по нея, което оставя само незначителни следи на повърхността.

Преди 1976 г. на широката общественост е бил разрешен достъп до първия етаж на минарето през вътрешното стълбище. Достъпът до върха е спрян след 2000 г. поради самоубийства. На 4 декември 1981 г. осветлението на стълбището спира да работи. Между 400 и 500 посетители се впускат към изхода. 47 са убити, има и ранени. Повечето от тях са ученици. Оттогава кулата е затворена за обществеността. След този инцидент правилата за влизане са много строги.