Фатехпур Сикри е столицата на великия моголския император Акбар, който бил изключително харизматична личност. Притежавал мъдрост, излъчване и магнетизъм, като се славел с безспорни военни и административни умения. Вместо да налага модернизирано чуждестранно управление той сключил съюз с владетелите на Раджпут, като се оженил за една от дъщерите на махарджата в Амбер. Така Акбар започнал голямата си мечта за обединяването на всички общности в Индия, в която всички религии да живеят заедно. Въпреки че имал много жени, владетелят нямал наследник. Това го накарало да посети светеца Шейх Салим Чистий, който живеел в селището Сикри. Светецът предсказал на императора, че ще се сдобие с трима сина. Не след дълго една от съпругите му забременяла и родила мъжки наследник, който в чест на пророка бил наречен Салим. По-късно той останал в историята като император Джахангир. В знак на признание Акбар решил да изгради в Сикри своя столица, като прибавил към името й и Фатехпур, което означава победа.
Фатехпур Сикри е строен от най-добрите архитекти на Индия и Персия в продължение на 14 години. По време на управлението на Акбар Северна Индия достигнала незапомнен разцвет. Самият владетел бил неграмотен, но около себе си той бил събрал най-мъдрите и умни хора на страната, девет от които назначил за свои министри. Всички те били видни и уважавани финансисти, поети, музиканти, артисти, администратори и астролози от всички възможни религии и от различен произход. Макар и да не можел да чете, нито да пише, императорът наредил построяването на специална библиотека, която съхранявала над 50 000 ръкописа. Акбар обичал много да му четат от тях. Самият той бил мюсюлманин, но живо се интересувал от всички останали по това време религии в Индия.
В залата за частни ауденции владетелят на Фатехпур Сикри най-редовно организирал дебати между всички тези представители на различни култури и религии. Главното желание на Акбар било да ги обедини и в опитите си той създал нова религиозна философия, която се крепяла едновременно на исляма, на хиндуизма, джайнизма и християнството.
За жалост както религията на владетеля, така и целият Фатехпур Сикри имали кратка история. Само след 50 години селището било изоставено и тотално обезлюдено поради липсата на вода.
Една от тях е „Buland Darwaza ”, името, на която от персийски означава „Великолепната порта”. Портата е построена в чест на победата на Акбар в Декан през 1601 г. Тя има осмоъгълна форма като най-горната й част завършва със стилизиран арковиден парапет, чатрита, малки кулички, украсени със скулптурирани флорални форми и тринадесет павилиона, покрити с красиви куполи. До самата порта се достига по 45 стъпала, които й придават допълнителна височина. „Buland Darwaza” има обща височина 54 метра и ширина 35 метра и е най-високата порта в Индия и най-високата в света.Тази врата е вътре в крепостта и в нейната декорация се съчетават червения камък и белия мрамор. На източната арка е поставен персийски надпис, който споменава похода на Акбар в Декан през 1601 г. Централната входна част на портата е увенчана с висока арка с куполовиден свод, поддържан от скулптурирани стилизирани арки, под които се намират фризове с растителни и геометрични мотиви. От двете страни на вратата са гравирани кръгли медалъони от бял мрамор, изобразяващи цветя. По фасадата са изписани калиграфски надписи, цитиращи част от учението на Исус Христос, което говори за религиозната толерантност и либералните възгледи на император Акбар. През нея минавал императорът, когато отивал да се помоли в „Jami Masjid” на големите празници.
Diwan-i-Khas - северозападната част на императорския комплекс. Сградата е с две нива и както останалите постройки в комплекса, е издигната върху каменна платформа. Входовете са с арковидни врати, а от двете им страни в ниши с гравирани конзоли са разположени прозорци с ефирни каменни паравани с цветни мотиви. Цялата фасада между първия и втория етаж е опасана от балкон с изящен парапет от каменна дантела, поставен върху група от подпори с гравюри. Под обширните стрехи се намират големи правоъгълни отвори, обърнати към вътрешността, които служат за вентилация на интериора и пропускане на светлината. Покривната част съдържа каменен фриз и четири чатрита с колони и бели куполи, подпрени от квадратни основи на четирите ъгъла на двореца. Вътрешността на „Diwan-i-Khas ” е съставена от масивни гроздове от сталактитообразни конзоли от червен пясъчник, подредени в четирите противоположни страни на обширната зала. През тези гроздове минава балкон с параванообразен парапет, обхождащ цялата вътрешност. Към тях се прикрепят четири тесни, лъчевидно ориентирани балкони. Централната кръгла платформа с извит около нея паравановиден парапет е голяма и лежи върху изящно гравирана с растителни, животински и геометрични мотиви, колона с поддържаща платформата част, съставена от грозд от вълнообразни подпори. Половината от колоната е поставена върху основа, декорирана с фини зъбци. В миналото сградата служела за провеждането на различни философски и религиозни диспути. На централната платформа заставал владетелят, а неговите министри заемали местата си на останалите балкони на ,,Diwan-i-Khas”. Под балконите се разполагали поканените гости и представителите на императорския двор. Според някои източници, сградата била също така използвана като съкровищница, където се съхранявали скъпоценните камъни и изключително скъпите бижута.
Близо до ,,Diwan-i-Khass” и зад „Дома на астролозите” е разположен „Ankh Michauli” или „Къщата на слепеца ”. Сградата е съставена от три отделни зали с еднакви размери. Централната зала е обърната към обширен двор и се свързва с останалите две посредством дълги коридори. В дебелите стени на тези помещения са издълбани дълбоки ниши и касетъчни вдлъбнатини, които в миналото са служели за съхранение на императорските богатства и секретни документи. „Ankh Michauli ” има опростена архитектура, като таваните на вътрешните пространства са високи, а този на главната зала е опрян върху носещи греди, които от своя страна са поставени върху подпори с изображения на безглави чудовища, пазители на съкровищата. Над външната фасада на централното помещение е надвесена широка стреха „chhajja”, защитаваща от слънчевите лъчи. На източната страна има две стълбища, водещи до покрива. На северната и западна част съществували галерии на две нива, съединени със стълба, които днес са разрушени. Историците предполагат, че „Ankh Michauli ” е бил императорска съкровищница. Акбар отделял специално внимание на приходите и разходите на държавната хазна и тяхното управление. Ето защо съкровищницата се явявала като една от най-значимите институции. Друго предположение, по-малко вероятно е, че тук владетелят обичал да играе на криеница с дамите от харема, защото според дворцовите историографи, Джалал Уд-дин обичал да работи усилено, спял малко и се хранел веднъж на 24ч., а така присъщите на неговите наследници чувствени удоволствия и разточителни пирове са му били чужди. Пред тях той предпочитал философските спорове и задълбочаването в познанията по различни науки.
"Императорският харем” във Фатехпур Сикри включва в себе си няколко сгради: „Jodha Bai's Palace”, „Zenana Garden”, „Nagina Masjid”, „Ladies' Guest House”, „Harem Sara Guest House”, „Panch Mahal”.„Jodha Bai's Palace” - „Shabistan-i-Iqbal” Дворецът на Джотха Бай е най-голямата и важна част от харема на императора. Той предлага удобства, уют и сигурност. Името му идва от името на жената на Акбар - Мариам-уз-Замани Бегум Sahiba (императрица), или както по-често била наричана Rajkumari (принцеса) Хира Кунвари. В историята тя останала с името Джотха Бай. Преди брака си с Джотха, Джалал имал още две жени, първата, от които била Ругая Бегум. Останалите две били Салима Султан и красивата Ауруши Бай. За това коя била принцеса Хира Кунвари и каква била истинската й същност, в писмените документи са останали твърде малко факти. Знае се, че била очарователна млада жена с независим дух и силен характер, която успяла да покори сърцето на Джалал Уд-дин. Въпреки, че след сватбата си тя приела исляма, императорът й позволил да почита бог Кришна, както и останалите хиндуистки богове. Любовта й към Акбар накарала мъдрия монарх да промени светогледа си и да отвори още повече сърцето си за религиозната и социална толерантност. Той обичал толкова много своята съпруга, че й дал правото да издава официални документи, нещо, което било изключителна привилегия на владетеля. Джотха Бай изпълнила живота на Джалал с радост и надежда като родила така дългоочаквания син, който щял да стане наследник на трона на Агра. Неговото име било Нур Уд-дин Салим Джахангир по името на суфиста Салим Чисти, почитан от Акбар заради знанията и мъдростта му. Принцеса Хира използвала богатството и властта си, за да строи кладенци, градини и джамии по цялата страна. Тя притежавала кораби, с които се превозвали поклонници до Мека. За това колко императорът бил влюбен в Мириам свидетелства красивият, обширен дворец, който той й построил в град Фатехпур Сикри. Този дворец бил очарователен пример на смесването между мугалската и раджпутска архитектура. Изграден от червен пясъчник, той бил богато украсен с хиндуистки мотиви като слонове, лотоси, папагали, които придавали уют и топлина на неговия интериор. Западното крило, служещо за храм, съдържало множество изящно гравирани колони, ведически и хиндуистки изображения по стените. Сградата е обградена от стена с колони, която я отделя от „Anup Talao ” - каменната платформа, разположена сред изкуствено езеро и оградена с изящни парапети, на която прочутият музикант Тансен често изнасял своите концерти, както и от „Дворецът на мечтите ” и сградата за съхранение на царските документи „Daftar Khana ”. Дворецът има две нива и обширен вътрешен двор. До този двор се достига през масивен вход, върху чиято фасада са разположени два висящи балкона - „Jharokha ”, украсени с ажурни парапети, подпрени на богато гравирани конзоли. Тези два балкона са надвесени над две слепи арки, в средата на които е вратата към вътрешността на палата. Тя е обградена от арковиден навес с каменна дантела и четириъгълни колони с подпори, завършващи със стилизирани лотосови пъпки. Най- горната част на входа съдържа две чатрита с по четири колони и е обиколена от фриз срастителни мотиви. Същинската част на ” Shabistan-i-Iqbal” или „Jodha Bai's Palace” се състои от четири квадратни кули, увенчани с куполи на четирите ъгъла на второто ниво на сградата, два правоъгълни павилиона със скосени покриви, оцветени в синьо в северната и южна части и още два павилиона, завършващи с гравирани фризове на източната и западна страна. Павилионите са оградени от чатрита с четири или осем колони. Стрехите, както и горната част на покривното пространство и фризовете по него се носят от орнаментирани подпори и аркообразуващи пилари. Южните апартаменти са по-дълбоки с по една вътрешна стая и образуващи арки колонади. Коридорите на всеки един водят до бани. Северните стаи нямат коридори, а стълбища, които отвеждат до външните тераси на горното ниво. Западната вътрешна част съдържа голяма зала с колони, ниши „ torana ”, присъщи на хиндуистките храмове и издигната платформа в средата. Заради типичната й хиндуистка архитектура, се приема, че тази зала е служела за храм на принцеса Джотха. Балконите имат красиви парапети, които напомнят каменен параван. Откъм северната страна съществува помещение, оградено с параван - „jaalis ”, който гарантирал уединението и служел за охлаждане на интериора. Целият дворец на Мариам-уз-Замани Бегум е изграден с много вкус, финес и артистичност. Той създава представата за елегантност и ефирност на вътрешното и външно пространство, а декоративните елементи в него му придават допълнително очарование и изящество.
„Harem Sarah Guest House ” се намира северно от „Maryam s house ” и бил мястото, където императорът идвал да разглежда личните дела на дамите от харема, за които бил създал специален административен апарат. Сградата има правоъгълна форма и богато декорирани стени. Покривът й е плосък и ограден с парапет. Заради натрупаната по стените лепкава мръсотия, се предполага, че може би помещението се е използвало като кухня и заради това често е наричано „Jodha Bai s kitchen ” или „Кухнята на Джотха ”. Тези стени са гравирани с изображения, наподобяващи драперии на завеси и други художествени елементи. От северната страна на постройката има прозорци и широка врата. В миналото „Harem Sarah Guest House ” е граничела с галерия с колони, която днес не съществува. Заради многото функции, които изпълнявала сградата, през различни времеви етапи, повечето от стените й са повредени поради реконструкциите им, които са претърпявали. Фризът наподобява като "каталог" на модели на обеци.
До „Zanana Rauza” или „Гробницата на жените” се достига през красива порта, изградена от червен пясъчник с украса от бял мрамор. Вратата е разположена между гробницата на Салим Чисти и „Jamat Khana” или „Залата за събрания”. Входната част е вградена в островърха арка, която от своя страна е вписана в правоъгълник, декориран с кантове от мрамор. Същата композиция се повтаря в по-голям размер и по-светли цветове във височина над входа. Най-горната част на портата завършва с няколко павилиона „Kiosk”, зъбчат парапет със заоблени зъбци и бойници. Гробовете на жените от семейството на Салим Чисти се намират в помещение, което е част от северната галерия на „Jami Mosque ”. Преди да бъде превърнато в гробище, това крило имало подземен проход, свързан с дома на проповедника Чисти, по който жените от семейството можели да идват до мястото на неговите проповеди, необезпокоявани от никой. Пространството с гробовете е разделено на няколко части, отделени една от друга с пищно изработени каменни паравани с геометрични форми.
Спалнята на императора - ,,Khilwatkada-i-Khas ”, е разположена на второто ниво на „Khwabgah Palace ” и е оградена с обширна, опасана с колони веранда. Покривната част завършва с квадратен каменен фриз и лежи върху красиви гравирани подпори, служещи за капители на колоните, които опасват помещението, образувайки при свързването си полукръгли арки. Спалнята се свързва с харема и „Panch Mahal”, посредством покрит коридор. Той е със сравнително семпъл интериор, за разлика от помещението на първия етаж, изпъстрено с орнаментирани плоскости, стенописи с изображения от живота в императорския двор и персийски надписи, които възхваляват двореца като го сравняват с рая. Най-интересни са стенописите с образи на ангели, носещи младенеца, идеята, на които навярно се свързва с раждането на Джахангир, благословено от Салим Чисти. Частните покои на мугалския владетел се посещавали от жените от харема на големи празници като персийската Нова година (Naurauz). В тях Джалал Уд-дин търсел спокойствие и отдих след изморителните, продължаващите часове наред заседания в „Diwan-i-Khass” или прекарвал нощите си в уединение. Понякога той извиквал там някои от любимите си придворни и ги молел да му четат откъси от Корана или други книги по техен избор, докато си почива, а понякога беседвал на различни философски теми с тях.
На Юг от личните покои на Акбар се намира „Daftar Khana ” или „Залата на записите ”. Голямото пространство, където писарите съхранявали всички важни документи, засягащи делата на държавата и живота на владетеля, е оградено от всички страни с колонади, върху които се извисява покрива. Тази архитектурна структура осигурявала защита от жарките лъчи на слънцето и била начин за създаване на прохлада, която прониква във вътрешното помещение дори в най-горещите дни. Северната страна на фасадата се отличава от останалите й страни със своите шест двойки колони, завършващи с орнаментирани конзоли. До вътрешното помещение се достига през три врати с арковидни прозорци над тях. По стените на залата са вдълбани слепи арки, някои от които са орнаментирани. Под прозореца на централния вход има издаден балкон, подпрян от конзоли.
Близо до „Daftar Khana ” е разположена „Makhtab khana ” или „Дворецът на писмеността ”, където се извършвали повечето преводи на персийски, санскрит и хинди.
„Anup Talao ” - „Несравнимото езеро ” е едно от изящните произведения на архитектурата във Фатехпур Сикри. То представлява обширна каменна платформа от червен пясъчник, оградена от парапет с ефирна каменна дантела. В средата й се издига още една по-малка платформа, предназначена за сядане. Стената под парапета е декорирана с красив, елегантен фриз, който опасва и четирите страни на „Anup Talao ”. Съоръжението е разположено сред изкуствено езеро и до него се достига по четири на покрития с плочи площад, а до водите му отвеждат няколко стъпала. Езерото се пълнело от водоснабдителна система, която водела своето начало на север от града и захранвала водохранилището „Sukh Tai” на Фатехпур. Историографът на Акбар Абул- ал-Фазл Ибн Мубарак описва как по заповед на императора в „Anup Talao” се изсипвали сребърни, златни и медни монети, които блестели на слънцето и пречупвали лъчите му. Част от тях се раздавали на бедните като благотворителност. Каменната платформа се застилала с прекрасни килими и на нея се провеждали концерти на придворните музиканти. Тя била и любимо място за прохлада и отмора.
Birbal's House се намира северозападно от двореца на Джотха и представлява изящен образец на мугалската архитектура и изкуство. Той е построен през 1571 г. и е здраво стъпил върху обширна каменна платформа, украсена с тънък каменен фриз. Цялата външна фасада на двуетажната сграда е покрита с невероятна каменна плетеница от слепи арки, кръгли медалъони със скулптурирани цветя, гравюри с растителни и геометрични мотиви, конзоли на три нива със стилизирани митологични животни и ветрилообразно разположени разцъфнали лотоси, завършващи в края си с лотосови пъпки. От едната й страна може да се видят висящ балкон с навес, подкрепян от две колони и голяма тераса. Стрехите също са изпъстрени с гравирани дантели, а над тях се простира каменен фриз, опасващ целият втори етаж. Към вътрешността на дома водят сводести врати, от двете страни, на които са разположени богато декорирани с арабески и два реда сталактитоподобни подпори, надвиснали от централните части на арките на вратите. Покривното пространство завършва с два купола, поставени върху многоъгълна основа и един пирамидален купол, захванат от фриз с растителни изображения. Под металния връх на куполите лежат скулптури на обърнати лотоси. Във вътрешността на „Birbal's House”се намират квадратни стаи, свързани помежду си с арковидни входове и два продълговати коридора, ориентирани към северозапад и югозапад. Таваните на стаите са плоски, разделени на квадрати с вградени в тях скулптури на цветя. Следват богато орнаментирани корнизи, под които са подредени малки колони, покрити с растителни мотиви със слепи арки между тях. Стените на всяка една стая са обсипани с присъщите за ориенталския стил на декориране арабески. Към тях са добавени арковидни ниши с балдахини от сталактитоподобни конзоли с причудливи изображения, изваяни пиластри, кръгли медалъони с лотоси и невероятно изящни фризове с растителни орнаменти. Предполага се, че поради богатата си вътрешна и външна украса, тази сграда е била дом на първите две жени на Джалал Уд-дин Акбар - Ругая Бегум и Салима Султан Бегум.
„Ibadat Khana” - „Залата за преклонение” е построена през 1575 г. като място за религиозни дискусии с представители на различни религии. Джалал Уд-дин стигнал до идеята да стане родоначалник на ново религиозно течение, наречено „Din-i-Ilahi”, обединяващо в себе си философските схващания и морални норми на исляма, будизма, джайнизма, зороатризма и християнството. С него мугалският император бил решен да заличи религиозните различия между поданиците в държавата си, да ги обедини духовно посредством силата на една всеобща и неоспорима истина и да прокара пътя на хуманизма и толерантността. По своята същност религията ,,Din-i-Hahi ” била повече морален кодекс, отколкото религиозна система. Тя проповядвала отричане от властолюбието, желанието и надменността и приемане на разсъдливостта, въздържанието, милосърдието и душевното пречистване посредством единението с Бог. Въпреки положените усилия, начинанието на Акбар нямало успех. Негови привърженици станали едва 19 човека и ,,Din-i-Ilahi” не намерила място сред останалите религии. Точното място на залата „Ibadat Khana ” в град Фатехпур Сикри не се знае. Предполага се, че всъщност дворецът за лични срещи „Diwan -i-Khass ” е изпълнявал тази функция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар