Агра, Червената крепост, Индия

За Индия се тръгва без предубеждения. Там човек може да види всичко и нищо, да види изтънчен лукс и крайна мизерия, искрено щастие и лицемерна тъга.

Агра - градът е бил избран от императорите Могули още в ранните години на управление на тяхната династия. Точно тук основателя на династията Бабур създава първата външна персийска градина по бреговете на река Ямуна. Тук неговият внук Акбар издига внушителните крепости на великия Червен форт. Заобиколен от високите крепостни стени, Джахангир построил розово-червени палати, дворци и градини. Шах Джихан ги украсил с мраморни джамии и палати инкрустирани със скъпоценен бял мрамор.

Форт Агра или Червената крепост е укрепен град, който е служил като резиденция на всички ранни моголски императори от 15-ти век. Не цялата територия на крепостта е отворена за туристи, малка част се използва от правителството като военна база. Червената крепост в Агра се намира на десния бряг на река Ямуна и е само на 2,5 км от известната забележителност на Индия - Тадж Махал. Фортът Агра е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство от 1983 г. 

На мястото на Червената крепост още през 11 век е имало малка тухлена крепост, която е служила за защита на земите на Агра. Но през 1558 г., по време на ерата на Акбар, крепостта е значително разширена. Император Акбар, третото поколение на Моголите, е този, който осъзнава стратегическото местоположение на Агра и решава да издигне здрава крепост от червен пясъчник през 1573 г. Във вътрешността на крепостта са построени великолепни стаи за владетелите. А отвън са издигнати внушителни двойни стени от камък и червен пясък, както и изкопан ров с дълбочина 10 метра, на дъното на който някога са живели крокодили.
През 17 век наследникът на Акбар Велики, Шах Джахан, реконструира Форт Агра, подсилвайки отбранителните укрепления на замъка с огромни кръгли бастиони. Добавени са и елементи от бял мрамор и позлата и скъпоценни камъни. Вдъхновен от Тадж Махал, Шах Джахан внеся свои собствени промени в предните стаи на крепостта. Червеният форт обхваща площ от 38 хектара и прилича на цял град, а не просто на защитна крепост. Има полукръгла форма и се намира по поречието на река Ямуна. Укреплението има излаз на реката, т. нар. „водна порта“. Освен тях, Форт Агра е имала само четири входа с няколко порти и защитни съоръжения. Но днес два входа на крепостта са зазидани. А входът за туристи е отворен само през портата на Амар Сингх.
Многоетажният дворец Джахангири Махал е издигнат от Акбар Велики. Грациозната структура от бял камък се гордее с огромни зали с изящно издълбани и цветно боядисани стени. В двора на сградата има каменна купа (явно беше в ремонт и не я видяхме), покрита с надписи. Предназначението й все още не е изяснено: според една версия е служела за приготвяне на розова вода, според друга е служила като поилка за птици. Цистерна с формата на чаша, издълбана от един блок жълт пясъчник с малки стъпала отвън. Височината на тази монолитна купа е 5 фута отвън и 4 фута отвътре. Стените са с дебелина 6 инча. Цистерната е изкопана от градината на Джахангири Махал скоро след бунта от 1857 г. Тази купа била поставена в градината на кантона и обикновените хора от Агра я наричали чаша на крал Бим (легендарният герой от Махабхарата, известен с невероятните си размери и сила). По-късно е поставен пред Deewan-i-aam и накрая е преместен на сегашното си място. Някои историци казват, че Акбар е наредил да бъде построена и е била използвана като вана на бебето Джахангир, но слабите надписи върху нея споменават името на Джахангир и годината 1611 г. сл. Хр. (1019 г. по Хиджра). Това е същата година, когато Джахангир се оженил за Нурджахан, така че вероятно това е направено от крал Джахангир и представено на Нурджахан като подарък. Някои историци твърдят, че Нурджахан е открила есенцията от роза (Атар) в тази купа и по-късно е напътствала дамите от харема как да варят тази есенция. Никой не знае истината зад тези истории. 
Sheesh Mahal (Огледален дворец) е баня с инкрустирани с огледала стени и таван. Стаята е осветена от слънчевите лъчи, проникващи през вратите и отдушника: отразени от огледалната повърхност, те разпръскват тъмнината, създавайки интимна атмосфера. В центъра на стаята има гигантска вана с диспенсери за топла и студена вода. От 2003г дворецът е затворен за реконструкция и реставрацияя.

Недалеч от Двореца на огледалата се намира Divan-i-Khas - зала за аудиенции. Стените на стаята са осеяни с ями - гнезда, където някога е имало скъпоценни камъни. За съжаление, те не са оцелели до днес: това, което британците не са взели със себе си, вандалите са изкоренили. Според слуховете именно в тази зала е почивал великият Шах Джахан, създателят на легендарния Тадж Махал.
Интересно е да се види и Перлената джамия, залата за аудиенции, наречена Дивани Хас и Шиш Махал (Огледалния дворец). На цялата територия има добре поддържани тревни площи, колони, кралски павилиони и дворци. Освен това някои павилиони предлагат гледка към Тадж Махал и река Ямуна от балконите си.

Джахангир Махал

Моголският харем е бил известен като Зенана и е имал два етажа. Най-горният е бил използван за ежедневието, докато долният е имал прохладни пещери. Някога се е състоял от дълбоки проходи, дъги, кладенци, стълбище. Дамите се усамотявали на това място, за да намерят облекчение от палещата жега през май и юни и да се включат в забавни игри и бърборене. Това място е имало самостоятелна кухня и тоалетни. Императорската кухня била много по-важна и от съображения за сигурност се правела дегустация на храната. Храната се сервирала в специален китайски порцелан, който имал такава структура, че се разцепвал, ако имало отрова. Дори готвачът трябвало да опита храната, преди да бъде сервирана на императора. Дамите от харема се занимавали с различни занаяти като предене, рисуване и др.

Съществува красива джамия, изработена от бял мрамор близо до Deevan-i-Am във крепостта. Тя е наречено Моти Масджид или Перлената джамия. По британско време зоната, определена за Divan-i-Am, се е наричала площад Armory и води до портата на Moti Masjid. В момента тази джамия влиза в района на частта използвана от армията и не е отворена за туристи. Предполага се, че тази джамия е била построена от останалия строителен материал от Тадж Махал. Така тя също прилича на Тадж махал и също е направена от бял мрамор. Има стълби от червен пясъчник и докато се изкачвате стигате до големия двор, който има голям резервоар в центъра. Заобиколен е от ниши, които са били използвани от хората, които са идвали за молитвите. Тази джамия е построена на повдигната платформа. Използвана е като болница в английско време около 1857 г. Англичаните намерили убежище в крепостта Агра по време на бунта от 1857 г. Тогава вътре в крепостта се появило огнище на холера и така се появила тази болница, изградена и управлявана в помещенията на Моти Масджид. Покривът на джамията завършва с три луковични купола с връх, имитиращи обърнат лотос.

Друга перла на Агра Форт е Нагина Масджит. Джамията е построена през 1631г. от Шах Джахан, като е направена от бял мрамор. Има мраморен двор, ограден със стени от север, юг и изток. Стаята за молитви се намира на западната страна, чиято централна фасада съдържа три арки, поддържани от колони като главната колона е по-голяма от останалите две.

Гледка от крепостта

Khas Mahal

Построен през 1636 г. от Шах Джахан, Khas Mahal се намира на мястото на което преди това е имало сграда от червен пясъчник, която е била разрушена. Khas Mahal е предназначен е за кралските дами и вероятно се е състоял от основната мраморна структура със своите северен и южен павилион, Anguri Bagh и апартаментите които заобикят  както жилищни квартали и Шиш Махал като негови бани. Трите мраморни павилиона с изглед към Ямуна се намират на тераса от бял мрамор в източната част на двора. Сложни резби украсяват колоните и арките. Над панелите има издълбани  вдлъбнатини и рисувани флорални мотиви

Anguri Bagh, Градината в двора

Шиш Махал или по-известно като къщата от стъкло е една от най-изящните сгради на крепостта Агра. Построена е между 1631-40 г. и е служила като императорска баня. В този приказен дворец има изобилие от стъклени работи по стените. Огледалата са внесени от Сирийския град Халеб. Целият таван е богато покрит с милиони малки огледала. Въпреки че през английския период е претърпял много разпад, той все още е запазил голяма част от старото си величие. Служил е като лятно убежище на императора, а сирийското огледало е използвано за отразяване на слънчевата светлина. Преди години, хората удряли по стените и това създавало хипнотизиращ ефект на звука. Представете си летния дворец с много отблясъци, музика, водни каскади и фонтани. Този дворец е точно под Deewan E Khaas. От 2003г е в ремонт.

Musamman Burj. Мусаман Бурдж е построен от Шах Джахан за любимата му съпруга Мумтаз Махал. Говори се, че първоначално на това място е бил малък мраморен дворец, построен от Акбар, който по-късно е бил разрушен от Джехангир, за да се издигнат нови сгради. Шах Джахан на свой ред избрал това място, за да издигне многоетажната мраморна кула, инкрустирана със скъпоценни камъни за Мумтаз Махал. Построен е между 1631-40 г. и предлага екзотична гледка към известния Тадж Махал. Мусаман Бурдж е направен от деликатни мраморни решетки с декоративни ниши, така че дамите от двора да могат да гледат невидими. Завършва с мраморен купол отгоре и е заобиколена от веранда с красив резбован фонтан в центъра. Кулата гледа към река Ямуна и традиционно се смята, че има една от най-трогателните гледки към Тадж Махал. Именно тук Шах Джахан заедно с любимата си дъщеря Джаханара Бегум са прекарали последните си години като пленник на сина си Аурангзеб. Той лежел тук на смъртното си легло, докато гледал Тадж Махал в Агра. Наричат ​​го още като Jasmine Palace заради цветята в  мозайката, с която е украсен.

Diwan-i-Khas

От южната страна е красивият бял мраморен павилион, Diwan-i-Khas. Персийският надпис, инкрустиран в черния мрамор, показва, че датата на построяването му е 1637 г. и го приписва на Шах Джахан. Залата за аудиенции има фри с красива резба. Състои се от външна и вътрешна зала, свързани с три арки. Двойните колони на Diwan-i-Khas са най-грациозните от всички произведени по време на управлението на Шах Джахан. 

Diwan I Am (Залата за аудиенции) Пауновият трон или Такхт-е-Таус е бил поставен в нея, той е бил използван за разговори с широката публика и за изслушване на техните оплаквания.

Фортът Агра попада под властта на британците през 1803 г., докато Лорд Лейк превзема този форт и е бил под тяхна окупация до 1947 г., когато Индия става независима. Защо гробницата на Джон Ръсел Колвин е направена вътре във Форт Агра? Фортът Агра е бил убежище на около 6000 души по време на големия бунт от 1857 г., европейци, местни християни (туземци, които са приели християнството), полутуземци (англоиндийци, които са родени от баща англичанин и индийки). Английските църкви, римокатолическото гробище в град Агра, къщите на англичаните, били разграбени и в крайна сметка изгорени, разнасяли се истории за изкопаването на гробовете и изгарянето на труповете. По време на тези трудни времена уважаемият Дж. Р. Колвин, който бил заместник-губернатор, починал вероятно от влошо здраве или холера.  Дж. Р. Колвин бива погребан пред тогавашната Оръжейна палата (Dewan-I-AAM) тази част също се е наричала оръжеен площад. През 1870 г. оръжейният склад е преместен, но гробът на  Колвин остава тук.

И няколко интересни въпроса:

Въпрос 1: – Къде са тоалетните, използвани от императорските особи на Моголите във Форт Агра? Отговор: – Вътре във Форт Агра има тоалетни. В района на Акбари Махал са разкопани редица тоалетни. Отпадъците са изхвърляни както ръчно, така и с помощта на течаща вода. Подвижни съдове и тенджери също вероятно са били използвани за императорските особи.
Въпрос 2: – Какви са били мебелите, използвани от Моголите и къде са сега? Отговор: – Моголите произхождат от Централна Азия, където като номади са използвали килими. Имало е държавно предприятие за производство на килими, което доставяло килими на императорските дворове и императорската жилищна зона. Някои от килимите от този период от крепостта Агра могат да се видят в музея на градския дворец в Джайпур. Мебелите като маса и стол не са били на мода, вместо ниските легла се използваха предимно удобните дивани. Коприната е била използвана най-вече за пердета и завеси. В имперските дворове придворните и министрите са е трябвало предимно да стоят, докато кралят и кралската особа са се настанявали удобно на троновете и диваните, изработени от първокласна коприна и кожа, използвани са били и ниски табуретки, те също са били покрити с плат и кожа. Диванът е бил украсен също и с гирлянди от свежи цветя. Използвани са и широки столове, изработени от сандалово дърво, украсени със слонова кост, сребро и скъпоценни камъни. Мраморни платформи са били изградени на открито като тревни площи и откритата площ пред кралските дворове като Dewan E Khaas. Тези мраморни платформи били драпирани царствено, за да могат кралските особи да седят.
Въпрос 3: - Какво е било осветлението във Форт Агра по времето на Моголите? Отговор: – Дворците били осветени с висящи полилеи (Jhaads) неподвижни светилници (Chiraag dan) и полилеи на пиедестал (Fanoos). През нощта в дворцовата зона люлеещите се, висящите полилеи били сваляни и в тях поставяли свещи. Диите (маслените лампи) били поставени на чираг дан (светилници). На открити места били запалени факли (Mashaal) а работниците се трудили по цяла нощ, за да поддържат тези факли горящи. Синапеното масло и маслото от памучно семе се използвали като гориво. Огромна лампа стояла запалена пред Dewan I Aam. Казват, че тази лампа изгаряла 80 кг масло за една нощ. Тъй като в зоната на харема не се допускали мъже, за там бил нает само дамски персонал.
Въпрос 4: - Каква е била водоснабдителната система на крепостта Агра по времето на Моголите? Отговор: – Фортът Агра граничи с реката Ямуна, която тече много близо до източната му страна. По времето на Моголите тази река почти докосвала стените на крепостта. Ровът на крепостта се захранвал от водата на река Ямуна. Реката по времето на Моголите е била целогодишен източник на прясна и чиста вода. Реката е била използвана и като вид транспорт. Фортът също имал множество стъпаловидни ниши вътре във високите стени. Тези стъпаловидни кладенци са изкопани във вътрешността на крепостта, за да се гарантира непрекъснатото снабдяване с прясна вода дори по време на обсада на крепостта. Има кладенци които съществуват и днес и се използвати сега, водата събирана там се използва в градините на крепостта.