Махараджа Сауай Пратап Сингх, който управлявал Джайпур от 1778 до 1803г., построява Хава Махал през 1799 г. като продължение на градския дворец.
Махараджата бил пламенен почитател на Кришна, което може да се види в архитектурата на Хава Махал, наподобяваща короната на Кришна. Архитектът бил проектирал този дворец с фасада под формата на пирамида, наподобяваща на пчелна пита с 953 "jharokas" или малки прозорци, издълбани красиво в традиционния стил на Могулите, покрити със сложна решетка. Решетката е проектирана така, че през горещите летни месеци да позволява на вятъра да минава през двореца и да го проветрява, от където идва и името му "Двореца на ветровете". Този вятър обаче се намалява през 2010 г., когато много от прозорците били затворени, за да спрат туристите да не ги повредят.
Големият вътрешен двор и разклоненията на двореца позволявали на жените да прекарват времето си в забавления и отдих, с което да се компенсира всякаква нужда от досег до външния свят. На никого от обикновените хора навън не било позволено да зърне какво се случва зад стените на Хава Махал. Големият брой прозорци били идеалното решение за безброй своеобразни дамски наблюдателници и в същото време в горещите летни дни вятърът безпрепятствено можел да охлажда залите от червен и розов камък.
Интересно е да се отбележи, че дворецът няма стълби, има само тесни рампи, свързващи различните етажи. Възниква естествен въпрос: по какъв начин жените се движат между етажите? За целта има специални склонове на пода, повечето от които дори нямат парапет. Необходимо е да се ходи по тях в специални обувки със специални прорези върху подметките.
Входът на Хава Махал от страна на градския дворец става през внушителна красива врата. Тя е отворена към голям вътрешен двор, който има от трите си страни сгради на два етажа и от четвъртата (източна) страна Хава Махал. Малък археологични музей се намира също в двора. От страна на фасадата на сградата няма предвидена входна врата за разлика от другите обикновени сгради. Последните три етажа на двореца са широки само колкото една стая.
Дворецът е построен в розов и червен пясъчник, в съответствие с другите паметници на града, давайки името на Джайпур, "Розовият град". Хава Махал е сливане на Раджпут и ислямска архитектура. В куполообразните балдахини флорални шарки, издълбани върху стълбовете, показват архитектурния стил Rajput; каменната инкрустация или филигранното произведение и красивите арки на двореца ни напомнят за влиянието на ислямската архитектура.
Знаменитият розов цвят, присъщ на фасадата на двореца не е случаен, а дори може да бъде наречен аристократичен. През 1876 година самият Рам Сингх II, великият владетел на Джайпур, се заел с грандиозен план да разкраси фасадите на целия град, с което да впечатли принца на Уелс (принц Алберт) по време на посещението му в Индия. Със своето безмерно богатство и сила, Махаражата на Джайпур бил единственият човек в Индия, който можел да постигне укрепване на индийско-британските отношения по този необичаен начин. Построяването на лъскава бална зала с красиви градини и музей, носещи името на британския принц били част от щедрия подарък от страната на индийския владетел. Той искал непременно да намери начин да разнообрази скучния градски пейзаж от мръснобели и жълтеникави сгради. И най-голямото преобразяване се разкрило с влизането в Джайпур точно в деня на височайшата визита – целият град като по чудо бил пребоядисан в розов цвят. В индийската култура той е свързан с гостоприемственост и доброжелатеност. Като основа на боята била използвана негасена вар, с което се постигнало изключителна издръжливост срещу сухия климат в тази част на страната. Със закон от 1877 година Рам Сингх II забранил използването на какъвто и да е розов цвят за сградите, различен от „джайпурско розово“.
Дворецът е построен в розов и червен пясъчник, в съответствие с другите паметници на града, давайки името на Джайпур, "Розовият град". Хава Махал е сливане на Раджпут и ислямска архитектура. В куполообразните балдахини флорални шарки, издълбани върху стълбовете, показват архитектурния стил Rajput; каменната инкрустация или филигранното произведение и красивите арки на двореца ни напомнят за влиянието на ислямската архитектура.
Знаменитият розов цвят, присъщ на фасадата на двореца не е случаен, а дори може да бъде наречен аристократичен. През 1876 година самият Рам Сингх II, великият владетел на Джайпур, се заел с грандиозен план да разкраси фасадите на целия град, с което да впечатли принца на Уелс (принц Алберт) по време на посещението му в Индия. Със своето безмерно богатство и сила, Махаражата на Джайпур бил единственият човек в Индия, който можел да постигне укрепване на индийско-британските отношения по този необичаен начин. Построяването на лъскава бална зала с красиви градини и музей, носещи името на британския принц били част от щедрия подарък от страната на индийския владетел. Той искал непременно да намери начин да разнообрази скучния градски пейзаж от мръснобели и жълтеникави сгради. И най-голямото преобразяване се разкрило с влизането в Джайпур точно в деня на височайшата визита – целият град като по чудо бил пребоядисан в розов цвят. В индийската култура той е свързан с гостоприемственост и доброжелатеност. Като основа на боята била използвана негасена вар, с което се постигнало изключителна издръжливост срещу сухия климат в тази част на страната. Със закон от 1877 година Рам Сингх II забранил използването на какъвто и да е розов цвят за сградите, различен от „джайпурско розово“.
Интересното е, че през последните десетилетия Дворецът на ветровете се превърна в любимо място за шайвитите - едно от направленията на индуизма. Тук те обичат да пушат хашиш и да „гледат Бог над Джайпур“. Това е единственото място в града, където може да използвате незаконни вещества. Местните власти не искат да имат проблеми с религиозните общности и затова си затварят очите за това. А това означава, че в двореца лесно може да намерите хашиш - в стените, отворите на прозорците и дори под перваза. Общо в сградата се съхраняват няколко кг дрога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар