Преди векове квадратното здание (60 х 60 метра) било построено върху прекрасна зелена равнина в типичен индийски стил. Никой не подозирал, че някой ден имението ще се превърне във воден дворец.
Местните жители в този район често страдали от продължителната суша
През XVI век заради сушата и недостига на храна, смъртността добила страховити размери. За да бъдат спасени хората, през 1596 година местният раджа създал водохранилище. Така четирите етажа на двореца се озовали под вода. Жертването на аристократичната постройка за спасяването на бедстващите поданици се оказала мъдра постъпка. Селяните в околните села били щастливи от събитието, защото водата от язовира се използвала не само за напояване, но и за битови нужди. През XVIII века махараджа Джай Сингх II (1688—1743) реконструирал двореца. Площта на изкуственото езеро се разширила и в течение на столетие дворецът потънал още по-надълбоко в тинята.
През 2001 година властите приели решението да продължат възстановителните работи на езерото и двореца. Цялата територия на водоема била изчистена и облагородена. Растителността и животът в езерото се събудили отново. Създали се естествени условия за гнездене на различни прелетни птици. В сухия период нивото на водата спада и сякаш величието на двореца изниква насред водната шир.
Работата по реставрацията на двореца на езерото приключила и през 2011 година то официално се превърнало в туристическа забележителност
Но вероятно ще има разочаровани, когато разберат, че в двореца е забранен достъпът за посетители. Всеки може да съзерцава водния дворец от лодка, най-добре вечер, когато светещото му отражение се оглежда върху повърхността на тихата вода.
Има идеи да бъде превърнат в ресторант, но какво ще стане, ще покаже времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар