Джайпур, Джал Махал - един от най-забележителните примери за хармония между човешката архитектура и природата в Индия, Индия

Джал Махал, или „Водният дворец“, е архитектурно чудо, разположено в средата на изкуственото езеро Ман Сагар в Джайпур, столицата на индийския щат Раджастан. Построен през XVIII век от махараджа Джай Сингх II, дворецът е символ на индо-моголския архитектурен стил и културното наследство на региона.Още в древни времена било известно, че най-добрата защита на замъка не били само високите укрепителни стени, но и водата около тях. Широчината на рововете обикновено не била голяма. В Индия съществува интересен дворец, чиято водна преграда е широка от 170 до 940 метра, но естественото ограждение не служи за защита от вражески нападения. Дворецът е разположен насред изкуственото езеро Ман Сагар. Водният дворец Джал Махал се намира на 230 километра от Делхи. Той не е дворец в класическия смисъл, а е ловен дом на раджите и приближените им.
Преди векове квадратното здание (60 х 60 метра) било построено върху прекрасна зелена равнина в типичен индийски стил. Никой не подозирал, че някой ден имението ще се превърне във воден дворец.
Първоначално дворецът е бил изграден като място за удоволствия и ловни излети на кралското семейство. Той има пет етажа, като четири от тях са под водата, когато езерото е пълно. Единствено най-горният етаж остава видим над водната повърхност. През сухите сезони, когато нивото на водата спада, могат да се видят и останалите етажи.Местните жители в този район често страдали от продължителната суша
През XVI век заради сушата и недостига на храна, смъртността добила страховити размери. За да бъдат спасени хората, през 1596 година местният раджа създал водохранилище. Така четирите етажа на двореца се озовали под вода. Жертването на аристократичната постройка за спасяването на бедстващите поданици се оказала мъдра постъпка. Селяните в околните села били щастливи от събитието, защото водата от язовира се използвала не само за напояване, но и за битови нужди. През XVIII века махараджа Джай Сингх II (1688—1743) реконструирал двореца. Площта на изкуственото езеро се разширила и в течение на столетие дворецът потънал още по-надълбоко в тинята.
През 2001 година властите приели решението да продължат възстановителните работи на езерото и двореца. Цялата територия на водоема била изчистена и облагородена. Растителността и животът в езерото се събудили отново. Създали се естествени условия за гнездене на различни прелетни птици. В сухия период нивото на водата спада и сякаш величието на двореца изниква насред водната шир.
Работата по реставрацията на двореца на езерото приключила и през 2011 година то официално се превърнало в туристическа забележителност
Но вероятно ще има разочаровани, когато разберат, че в двореца е забранен достъпът за посетители. Всеки може да съзерцава водния дворец от лодка, най-добре вечер, когато светещото му отражение се оглежда върху повърхността на тихата вода.
Има идеи да бъде превърнат в ресторант, но какво ще стане, ще покаже времето.
Джал Махал впечатлява със сложната си архитектура – изящно резбовани балкони и сводести покриви. Околността предлага гледки към хълмовете Нахаргарх и спокойните води на езерото Ман Сагар. През зимните месеци районът става дом за множество мигриращи птици, което го прави още по-привлекателен за посетители.