Делхи, Gurudwara Bangla Sahib - Храмът на сикхите, Индия

Гурдвара Бангла Сахиб е най-известният сикхски гурдвара или сикхски дом за поклонение, разположен в сърцето на прочутия Коннот Плейс в Ню Делхи в столицата на Индия.. Веднага се разпознава по зашеметяващия си златен купол и високия пилон, наречен Нишан Сахиб. Този свещен храм е свързан с осмия сикхски гуру, Гуру Харкриша, а басейнът в неговия комплекс, известен като „Саровар“, се смята за свещен от сикхите и е известен като „Амрит“. Сградата е построена от сикхския генерал Сардар Бхагел Сингх през 1783 г., който ръководи изграждането на девет сикхски светилища в Делхи през същата година, по време на управлението на императора на Моголите Шах Алам II. Първоначално това място е било Бунгалото ("haveli" или "bangla") на Мирза Раджа Джай Сингх, оттук и името "Bangla Sahib". Първоначалното му име е Jaisinghpura Palace. Раджпут, Мирза Раджа Джай Сингх, е бил един от най-важните военни лидери на моголския император Аурангзеб и доверен член на неговия Дарбар (Двор).
Известната сикхска гурдвара става свидетел на мълчаливи молитви на най-малко 15 000 такива души всеки ден. Бог е най-зает тук в неделя, когато броят на посетителите се удвоява, понякога утроява, в сравнение с обичайните делнични дни.
Има легенда за значението на светената вода тук. В града имало епидемия от едра шарка и холера и Гуру Харкриша започнал да дава прясна вода от кладенеца в това „бунгало“ на тези, които страдали. Оттогава водата на Бангла Сахиб е почитана заради лечебните си свойства от сикхите по целия свят. Самият Гуру Харкриша се разболява и умира през същата година. Сикхският генерал Садар Багхел Сингх за първи път построил малко светилище на мястото през 1783 г.: в същото време той построил малък резервоар над кладенеца, за да защити свещената вода: дори днес сикхите по целия свят я събират и я носят у дома да се възползват от неговите лечебни сили. Днес това е огромен комплекс от бял мрамор, покрит със златни лукови куполи, което го прави една от най-разпознаваемите сгради в Делхи. Самият комплекс се състои от основна сграда, както и кухня, училище за момичета Khalsa и действащата болница в сутерена, художествена галерия, музей на наследството на сикхите Baba Baghel Singh и известния басейн, известен като Sarovar. Архитектурата канализира симетрията в ислямски стил, както и малко по-хаотичната природа на индуските сгради
А ето и процедурата за влизане в това място за поклонение. Влизате боси с покрита глава, покланяте се на Грант Сахиб (Свещената книга), почиващ в златен паланкин, и се потапяте в пеещите звуци на Шабад Гурбани. За да завършите това красиво изживяване, хапнете щедра шепа кара паршад по пътя си към саровар (голямо езеро). Дом на големи и малки, оранжеви и зелени риби, това водно тяло се смята, че действа като панацея за акне и други кожни заболявания. Докато мнозина се потапят, други пръскат лицата си и неизбежно правят парикрама, за да завършат святото си пътуване.
Сутрешна рутина в Гурдвара 

Паркаш - отваряне на Свещената книга
Донасяне на книгата в молитвената зала. Преди свещената книга да се постави на главата от гуруто и да се извади от специалното помещение се казва кратка молитва пред помещението където тя си „почива“, след което се иска разрешение да се извади. Книгата през това време е в специално помещение поставена върху ниско малко легло. Когато книгата се вади върху нея трябва да се постави кичур коса. След което с нея се обикаля – прави й се „разходка“
Даршан – взимането на книгата и просто гледане на корицата или разглеждане на страниците не е даршан. Истинския даршан е четене от книгата или слушане на свети химни от нея.
Истинската служба е „разхождане“ на книгата и само четене от нея, нищо друго (кланяне, специфични движения на ръце и крака и т.н). Отдадени личности, всеки ден четата светата книга. Програмата им е 2 часа четат – 2 часа почиват и така в продължение на една седмица. Всеки един посетител на храма може да почете от свещенната книга, като единственото условие е да може да четете на панджаби.