Агра, Тадж Махал, Индия

Тадж Махал е храм-мавзолей, който се намира в Агра, на брега на река Ямуна. Той е построен приблизително между 1630-1652 г. по поръчка от императора Шах Джахан („Повелителят на света“), в памет на неговата съпруга Мумтаз Махал, която почива по време на раждане на 14-тото им дете. Съкрушеният от мъка император обявява двугодишен траур в страната и скоро решава да построи в тогавашната столица Агра на мястото на гроба на Мумтаз мавзолей, който да символизира приказната красота на любимата съпруга. По-късно там е погребан и самият Шах Джахан. Вътре в мавзолея са разположени две гробници – на шаха и на неговата съпруга. 
Около внушителната гробница се издигат четири минарета, високи 41.6 метра, леко наклонени навън, така че при земетресение да не паднат върху нея, а отстрани. На всяко минаре е изписана по една буква - Р, X, М, Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Те са като отворени ръце, вдигнати към небето за молитва, като страж, охраняващи най-ценното съкровище на владетеля - душата на покойната Мумтаз.
Мавзолеят има квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни и е направена така, че да създава илюзията за изменението на цвета си при залез и изгрев-слънце, напомнящо за промените в човешкото настроение. Мраморът при ярка дневна светлина той изглежда бял, рано сутрин той става розов, а в лунна нощ – сребрист.
На върха на купола на гробницата се намира скулптуриран лотос, представящ душевната чистота, състраданието, духовното израстване, любовта и победата на духа над материалния свят. Според някои изследователи, куполът е символично изображение на сълзата на Аллах и короната на дървото, хвърлящо сянката над рая (дженна),описано в Корана. На четирите ъгли на фасадата, около главния купол са разположени четири малки купола, които са негови умалени копия и се оприличават на четирите колони, поддържащи престола на Аллах. Числото четири в ислямската митология се свързва и с четирите важни архангели: Джибраеел - вестителят на словото на бога, Михаил, предводителят на армията на Всевишния и ангел на милосърдието, Азраел - архангелът на смъртта и Исрафил (Рафаил) - предвестникът на съдния ден и притежателят на лечителски сили.
За строителството на комплекса са били поканени над 20 хиляди майстори от всички краища на империята, а също и от Централна Азия, Персия и Близкия изток. На другия бряг на реката е трябвало да бъде построена сграда-близнак, изградена от черен мрамор, но тя така и не е била достроена. Тези две сгради е трябвало да бъдат съединени с мост от сив мрамор.
Мавзолеят има многобройни символи, скрити в неговата архитектура и планиране. Така например на портата, през която посетителите влизат в парковия комплекс пред мавзолея, е изсечен цитат от Корана, който завършва с думите „влез в моя рай“. На местния език от онова време думите „рай“ и „градина“ са се изписвали по един и същ начин и затова може да се смята, че замисълът на Шах Джахан е да пресъздаде рая на земята и да положи тялото на своята възлюбена в него.
Градината на комплекса е 300 кв. м и символизира мюсюлманския рай. От двете страни на Тадж махал има по една джамия, едната от които не гледа към Мека и не е действаща. Тя е там заради симетрията. Безупречните пропорции са създадени от индийския архитект Уста Иса, а художници от Дамаск, Самарканд, Бухара, Багдад, Лахор и Шираз са вграждали по уникален начин полускъпоценни камъни в мрамора: лапис лазурит от Шри Ланка, нефрит от Китай, аметисти от Иран и корнелон от Индия, йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс.
Усещането за въздушна лекота идва от безкрайните басейни пред мавзолея, който се отразява в сините води. Тадж Махал е издигнат върху платформа от червен пясъчник с четири снежнобели минарета във всеки ъгъл, издигащи се на височина 74 метра.  Мраморът за тях, докаран от кариера на 300 км от Агра, не е обикновен - дори да разлеете червено вино върху него той не променя цвета си, защото е твърд, а не порест. Легендата разказва, че Уста Иса бил ослепен преди да поставят последния камък на Тадж Махал, за да не може никога да повтори неземната му красота. Истината обаче е, че архитектът получил добра сума за труда си, построил си къща в Агра, задомил се и дочакал честити старини. Единственото нещо, което разваля пълната симетрия в Тадж Махал е... саркофагът на самия шах Джихан - поставен е до този на любимата му Мумтаз. Куриозното е, че и двете гробници, наречени кенотафи, са фалшиви! Те са пищни и празни. Истинските са в подземието. И са доста по-скромни. Криптата - макбара, съдържа саркофазите на Мумтаз Махал и Шах Джахан и се намира под централната зала. В централната зала са разположени копия на тези саркофази, тъй като имало обичай, според който вечният сън на владетелите не трябвало да бъде нарушаван от никой. Над саркофазите гори запалена лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва, така както не загаснала любовта на Шах Джахан към неговата съпруга. Централна зала има великолепна акустика. Около нея са разположени четири осмоъгълни зали. Всяка една от тези зали е богато украсена с барелефи, гравирани скъпоценни и полускъпоценни камъни и калиграфия. Според суфистите осмоъгълникът е символно изобразяване на осемлъчната звезда, наричана „Звездата на пророците” - „khatam”, която е израз на прераждането, хармонията на сътворението, любовта, красотата, познанието, вярата и връзката на човека с бога и баланса между материалния и духовния свят. Саркофазите в централната зала са украсени с полускъпоценни камъни и първоначално били обградени със сребърен, осмоъгълен параван. По времето на Аурангозеб този сребърен параван е заменен с великолепен мраморен параван, съставен от 8 панела, които били инкрустирани със скъпоценни камъни, образуващи мозайка от цветчета.  Детайлите, съставящи тези цветчета, са над 60 и създават усещането за обемност. Вътрешната част на паравана изобразява преплетени в едно лози, плодове и цветя. Според ислямската религия, големия брой цветя и лози по стените на Тадж символизират градините на Аллах, а също така са един вид стремеж да се предаде образно красотата на аромата на истинските цветя.
В близост до джамията се намира малко помещение, служило за гробница на Мумтаз Махал преди тялото й да бъде пренесено в големия мавзолей.
Малко преди да бъде завършен мавзолеят на майка му, един от синовете на шах Джихан го сваля от трона и го заточва в Червения дворец. Дори в това има симетрия - покрусеният съпруг се завръща там, където е започнала любовта му. Детронираният владетел наблюдава от прозореца на бившия кралски апартамент довършителните работи по своя паметник на любовта. Но това, което го обезсмъртява, му струва престола.
След 20 г. на непосилни данъци и хазна, изпразвана методично за градежа на мавзолея, на народа и на велможите им писнало да ги доят. Особено се разлютили от идеята на шаха от другата страна на реката да построи черна гробница за себе си. Която да бъде не по-малко пищна от Тадж Махал, но напълно несиметрична.
Оригиналната арка, водеща към комплекса, била завършена през 1684 г. и е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда, преди да се мине през портата. Тя била така построена, че създавала визуална илюзия за приближаването и отдалечаването на мавзолея. Вратата на арката, която сега не съществува била от масивно сребро, в което били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. За да изглеждат еднакви, калиграфските надписи, покриващи арката, били изписвани така, че буквите постепенно се увеличавали отдолу нагоре. Тези надписи разказвали тъжната история за дългия път, който изминала страдащата душа на владетеля от мъката към покоя и просветлението, разкривали философските му прозрения за живота, смъртта и религията, както и разкаянието му към хората и Всевишния и всчики грехове които е извършил на този свят. Те били метафоричен ключ за разгадаване на архитектурните символи, които криел Тадж Махал.
Градините на Тадж Махал се простират от главната порта до пиедестала на мавзолея. Те носят белезите на персийския стил, донесен в Индия от Бабур. През центъра на градината преминават два мраморни канала, оградени от двете страни с кипарисови дръвчета, символизиращи смъртта. Тъй като числото 4 се смята за свещено за исляма, градините са разделени на четири части. Към основните канали са прибавени пътечки, които разделят всеки квадрат от градината на 16 цветни лехи. Освен кипарисовите дървета, в тези градини са посадени множество плодни дръвчета, които символизират живота. В цветните лехи се отглеждат рози, които са символ на красотата, безсмъртието и запазените тайни на владетеля. Цялостният вид на градините отговаря на описанието на Рая в исляма, според което в Райската градина се намират четири реки пълни с вода, мляко, вино и мед. В центъра на градината на Тадж се намира изкуствено езеро, направено във формата на цветето на мъдростта и познанието - лотос. Водата в това езеро отразява Тадж Махал от различни гледни точки.
Реката Ямуна, чийто води се вливат в каналите на градината, се смята за една от реките на Рая. Според Индийската религия, река Ямуна подобно на река Ганг е една от свещените реки на Индия. Ямуна е наречена реката на любовта и страданието. Хората вярват, че ако се потопят във водите й, тя ще отмие страха от смъртта, мъката и греховете им, ще ги благослови и ще бди над любовта им. Неслучайно Шах Джахан построява Тадж Махал на брега на Ямуна, а преди да умре, за последен път обръща поглед към красивата гробница на неговата любима жена - Мумтаз и към бавно течащите води на реката, търсейки опрощение за делата си и утеха в скръбта по изгубената любов.

Саркофазите в централната зала

Саркофазите в криптата

След като надлежно си платиш почти 30 долара вход за Тадж Махал и минимална сума за правото да внесеш видеокамера, разбираш че снимането с нея е ограничено само на площадка, отдалечена от мавзолея на около 50 метра. После туристическата полиция ти я прибира надлежно в шкафче. Фотоапаратите пък са забранени вътре в Тадж, както интимно го наричат индийците. Уж за да се запази мраморът. А всъщност най-големи щети са му нанесли англичаните. Преди стотина години те изсекли огромните дървета около мавзолея, за да се вижда отвсякъде. И засадили кипариси. От което приказният дворец леко заприличва на гробище. Въздухът в Агра е влажен и буйните дървесни корони пречели на вятъра да стига до мрамора. Сега той е изложен на атмосферните влияния и се пука. За да се запази Таджа Махал и белотата на мрамора, изграждането на всякакви промишлени заводи в радиус от 50км около мавзолея е забранено.
Начинът на вграждането на скъпоценни камъни в мрамора, от който е издигнат Тадж Махал е най-добре пазената семейна тайна, която е... туристическа атракция. Всеки вижда как става номерът, но не знае съставките на лепилото. Те се предават от баща на син в една-единствена фамилия в град Агра. Тя пази от векове тайната, както се охранява рецептата за „Кока-кола”. Единствено това семейство има право да извършва ремонтите в Мавзолея на любовта. Тъй като Ислямът забранява изобразяването на живи същества, всяка рисунка отвън и вътре в Тадж Махал е най-различно цвете или геометрична фигура. Черният оникс по колоните е така драпиран на равни триъгълници, че те макар и гладки, приличат на плисирана пола. Гравираните в камъка цветя са изпипани до последната тичинка и жилка на стъблото. Храмът на вълшебниците, наследили тайната на тази красота всъщност е едноетажна работилница. Тъй като масите и параваните, които правят са баснословно скъпи, фамилията занаятчии крепи бизнеса като посреща туристи. И обработва както преди 400 години. Режат го с дървени лъкове, полират го на ръчни колела с водна струя. Шлифоват полускъпоценните камъни на задвижвани с крак точила... И продължават да инкрустират чинии, вази, декоративни слонове и поставки за чаши със седеф, малахит, кехлибар и корнелон. Последният, жълтеникаво-оранжев на цвят, е единственият камък, който приглушено свети, когато под него поставиш фенерче. Очите се пълнят с красотата на безбройните експонати. Човек може да си тръгне с миниатюрно копие на Тадж Махал, изработено със завлаяваща прецизност срещу 15 долара или да поръча доставка до всеки край на света на двуметрова статуя на Буда от изящен алабастър за няколко хиляди. Но легендата за любовта, която остава в някое ъгълче на сърцето е безценна.

В една от хрониките, Шах Джахан описва Тадж в красивите стихове:
„Виновният търси убежище тук 

и като помилван ще бъде освободен от греховете си! 

Ако грешникът потърси път до този мавзолей, 

всичките му минали грехове ще бъдат отмити. 

Образът на това място предизвиква тъжни въздишки 

и отронва сълзи от лицата на слънцето и луната. 

Това творение е създадено на този свят, 

за да възвеличи славата на Всевишния!”

Една поетична история разказва, че само веднъж в годината, по време на дъждовния сезон, една-единствена дъждовна капка се процежда през купола на гробницата и пада върху саркофага на Мумтаз като сълзите, които пролял съпруга й заради нейната смърт.

Смут и въпроси внася Purushottam Nagesh Oak, познат като P. N. Oak. Той е индийски писател, журналист и историк,(2 март 1917 г. - 4 декември 2007 г.) През 1980 г. създава „Институт за пренаписване на индийската история“. Изследванията му срещат както привърженици, така и много противници. Книгите на P. N. Oak са преведени на три езика и една от тях е „Taj Mahal: The True Story“. В нея той излага теории и доказателства, че всъщност монументът не е ислямски мавзолей, а индуски храм на бог Шива, известен като „Tejo Mahalaya“. Според Oak, могулският император Шах Джахан завзема Тадж Махал от махараджата на Джайпур.
Някои от доказателствата, които писателят прилага, са:
1. Името „Тадж Махал“ не присъства в нито един могулски документ.
2. Названието „Махал“ не е мюсюлманско и няма нито една сграда от Афганистан до Алжир с такова наименование.
3. Обяснението, че сградата е кръстена на името на любимата на Шах Джахан е нелогично, тъй като истинското й име не е Мумтадж Махал, а Мумтаз Ал Замани.
4. Терминът „Taj Mahal“ е от санскрит – „TejoMahalay“, което означава “ Храм на Шива“.
5. Ако сградата е гробница, обувките не бива да се свалят. Те се събуват само в храм.
6. Градът Агра, в който Тадж Махал се намира, е бил център за поклонниците на бог Шива.
7. В личната хроника на Шах Джахан присъства документ, че е присвоен прекрасен дворец с купол от махараджата на Джайпур – Jaisigh за погребението на Мумтаз. Сградата е била позната като „Дворецът на Raja Mansingh“.
8. В писмо до император Шах Джахан принц Аурангзеб (негов син) пише (това е записано в поне три хроники), че някои от сградите в комплекса и купола са много стари и се нуждаят от спешен ремонт.
9. Бившият махараджа на Джайпур запазва два документа в личния си архив, които твърдят, че Шах Джахан желае комплекса. След узурпацията, управителят на Джайпур бил засрамен и така и не направил документите публично достояние.
10. В архивите на щата Раджастан се пазят още три документа, адресирани до Jaising (управителя на Джайпур), в които императора изисква от него да му предостави мрамор за гроба на Мумтаз и за присадки от Корана. Смята се, че именно с тези надписи от Корана е заличил старите, които били на санскрит. Трите документа били изпратени само около две години след смъртта на Мумтаз. Ако Шах Джахан наистина е построил Тадж Махал, то мраморът би му потрябвал едва след 20 години.
11. Изследване от американска лаборатория на портата откъм реката показва, че тя е с 300 години по-стара от времето на Шах Джахан.
12. Според видни архитекти, Тадж Махал е построен на вид като индуски храм.
13. Централен купол с куполи в четирите ъгъла е универсална характеристика за индуски храм. Четирите мраморни стълба в ъглите са също в такъв стил. Те се използват като кули-лампи през нощта и часовникови кули през деня, а също така и служат, за да се определят границите на светите предели.
14. Няма определено лице в историята, което да е построило монумента. Споменати са няколко: Исса Ефенди, Ахмед Мехендис, Джеронимо Веронео или самият Шах Джахан.
15. Няма нито един документ, който да описва построяването.
16. Ако сградата е построена като гробница, трябва да има хроникирана дата на смъртта на Мумтаз, а такава няма.
17. Индуските храмове често са били построявани на брега на река или друг воден басейн. Тадж Махал е построен на брега на река Ямуна, което също е идеално за храм на бог Шива.
18. Входът на сградата е с южно изложение, ако Тадж е ислямска постройка, е трябвало да бъде с посока, ориентирана на запад.
19. Осмоъгълната форма на Тадж Махал има специално значение в индуската традиция. Индусите имат специални имена за осемте посоки и пазачите, които са им възложени. Върхът на купола също има техни свещени мотиви – две огънати листа от манго и кокосов орех.
20. В самия комплекс има помещения, в които не се допуска никой. Тайни проходи и стаи стоят заключени още от времето на Шах Джахан. Смята се, че в една от тях се съхранява обезглавена статуя на бог Шива.
21. Има една малка струя вода в Тадж Махал, която тече сякаш от никъде и източникът на потока не се вижда. Това също е доказателство, че сградата е всъщност храм
P. N. Oak задава много въпроси за истинската история на монумента. През 2000 г. той внася петиция в парламента и настоява сградата да бъде обявена за паметник на хинду-културата, но тя бива отхвърлена, както и забраняват някои от книгите му. Oak също настоява да бъдат отворени заключените тайни стаи и кенатофи и да се определи дали има скрити останки, статуи и индуски символи в тях. Индийското правителство поддържа тезата, че от уважение към мъртвите няма да позволи отваряне на кенатофите. Според Oak този отказ за предоставяне на безпрепятствен достъп говори за заговор срещу индуизма.

Трудно е да се каже кое е истина и кое не, но информацията, която има, е достатъчно да се зададат въпроси. Дано някой ден стигнем до отговорите. Важното е, че Тадж Махал е наистина внушителна сграда, будеща огромно възхищение. Древният архитект, който я е проектирал, е имал гениален ум. И все пак легендата за безграничната любов на владетеля към неговата жена е далеч по-красива, трогателна и чувствена от идеята за насилствено присвояване.

Тадж Махал е обявен за Обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1983 година, като „перлата на ислямското изкуство в Индия и един от срещащите всеобщо възхищение шедьоври на световното наследство“. Смятан е за най-добрия образец на моголската архитектура, съчетаваща ислямски, индийски и персийски елементи, и за символ на богатата история на Индия.