Киоджа - малката Венеция, Италия

Киоджа – навярно малцина са чували това име. Едно градче, в което днес живеят над 50 хиляди души, но което винаги е било в сянката на по-големия брат или по-скоро на по-голямата сестра. Едно градче с канали и мостове, с къщи във водата, построени на кокили и с вековна история. Градче, в което всичко е по-малко, но и по-идилично. Наричат града „малката Венеция“, но вместо да се гордее с това си име, за местните сравнението е по-скоро оскърбително. Живописното малко рибарско селище не иска да бъде популярно като „миниатюрното издание на Венето“. Ако попитате хората кое е най-голямото им предимство, те ще ви кажат: „Ние тук нямаме луди, каквито са всички във Венеция!“ 

Киоджа (Chioggia) e град, заемащ едноименния остров в южната част на Венецианската лагуна. – разположен е на север в лагуната, само на 2 м. надморска височина, като едната му част „принадлежи“ на Венецианската лагуна, а другата на Адриатическо море – истинска идилична рибарска картина. За разлика от Венеция на това място са разрешени не само колелетата, но и мотопедите, а най-популярното превозно средство е триколката. Движат се и автомобили, а в обичайните часове се образува и трафик. Ако искате да се насладите на венецианско, традиционно усещане, в град със старинна архитектура и най-широките пясъчни плажове на Адриатическо море, но да бъдете далеч от шума и туристите, Киоджа би ви харесала със сигурност. Много венециански мотиви могат да се открият в Киоджа, но той показва едно друго лице на Венецианската република – човек може много по-отблизо да се докосне до живота сред канали и вода. Риболовът тук е много по-важен от туризма. Неслучайно в Киоджа се намира най-големият рибен пазар в Италия. Той обаче е табу за туристите. Достъп до него имат само търговци. За посетителите има по-малък рибен пазар с около 30 щанда, където може да се купи прясна риба от рано сутрин. 

Първите споменавания на Киоджа се намират в дните на Римската империя от Плиний, който нарича града Фоса Клодия на името на неговия основател Клодий. А името Киоджа за първи път се появява в документи от 6 век, когато градът е бил част от Византийската империя. През 9-ти век Киоджа е разрушена от войските на крал Пипин и възстановена около солените блата. Още през Средновековието градът се превръща в едно от най-големите рибарски пристанища в Северна Италия. Правото на господство над Киоджа близо до Венеция е оспорено от самата велика Генуезка република. През 1378 г. градът дори е превзет от генуезците, но само няколко години по-късно е завзет отново от венецианците, които запазват контрола над него в продължение на няколко века. По време на окупацията от Наполеон(1797 г.) Киоджа е подчинен на френската администрация, но само година по-късно е предаден на Австрия и под нейно владение е цели 52 години (1814-1866).
Малко известен факт е, че символ на града, макар и с увяхваща слава, е дървената свирка или „дървото на Мараска“, която е изобретена много отдавна. Нейната история може да се проследи някъде около XVI в. За жалост след Втората световна война единственият, който ги прави е Синдор Босколо. Разбира се, Chioggia не може да надскочи художественото богатство на Венеция, но си струва да се посетят няколкото средновековни църкви, които са реставрирани по време на просперитета на Венецианската република. Киоджа е мястото където писателят Карло Голдони, един от класиците на италианската литература, създава неговата пиеса Le baruffe chiozzotte. 
Основната улица в Киоджа е Корсо дел Пополо – дълга почти километър, тя е затворена за движение вечер, а в четвъртък се провежда пазар, от който може да се вземе най-добрата прясна риба. Киоджа е познат още и с един особен сорт цвекло, известно като „бонбонено“, заради смесения цвят, приличащ на захарни пръчици.  От местните забележителности си струва да се отбележи романската катедрала Cattedrale di Santa Maria Assunta, построена през XII век, когато епископът е преместен в градa. Първоначалната и конструкция е унищожена при пожар през Коледата на 1623 г. Година по-късно се започва работа по нейното възстановяване и днес тя е в този й автентичен вид. В непосредствена близост е Porta di Santa Maria Assunta – бившата градска порта, построена през 1520 г., като част от старинните градски укрепления на Chioggia. Претърпяла е няколко архитектурни промени през цялата история. От едната й страна може да се лъвът на Свети Марк – символ на Венеция в миналото. Църквата Сант Андреа от 18 век с камбанария от 11-12 век и една от най-старите наблюдателни кули в света. Вътрешността на храма е украсена с "Разпятието" на Палма-старши. В града са запазени и други средновековни църкви, повечето от които са реконструирани през 16-ти и 17-ти век, през периода на разцвета на Киоджа. В историческия център на Киоджа се намира голяма пешеходна алея, пълна с най-разнообразни заведения, ресторанти и кафенета. Те се редуват с малки и големи магазини, които предлагат традиционните качествени дрехи и обувки, с които Италия е известна по цял свят. Най-красивият площад в града е Piazzetta Vigo, който е и най-оживеното място. Изграден е от бял мрамор и на него са разположени множество заведения, магазини и прекрасни кафенета, които предлагат най-различни видове сладолед. Тук се намира и красивата църква San Domenico, която е сред най-посещаваните църкви в Киоджа. Друга туристическа дестинация е часовниковата кула и Музеят на часовника, разположени на Corso Del Popolo. Те обаче са отворени за посетители само през празничните дни и неделите.

Базиликата Сан Джакомо Апостоло, издигната до малка папска базилика с титлата Пресвета Богородица от Навичела от папа Пий X през 1906 г., е втората по големина църква в историческия център на Киоджа непосредствено след катедралата

Базилика Сан Джакомо Апостоло

В центъра, в близост до кметството се намира църквата Сант’Андреа от XVIII, а до нея се издига романтичната часовникова кула, която в периода от ХІІІ до ХІХ век е служила за наблюдение и отбрана. Вътре се намира най-старият часовник в света (поне така твърдят италианците), направен от Джовани Донди.

Днес Киоджа със своите канали, главният от които е Canale Vena, се смята за миниатюрно копие на Венеция. Характерните тесни улички на града се наричат ​​"кали" и неизменно привличат туристи.

Тасос, Лименас - "столицата" на остров Тасос, Гърция

Пристигаме на новото пристанище на Лименас, най-големия град и столица на острова. (На някои карти и пътеводители ще го видите и като Тасос или Тасос Таун на английски, тъй като по гръцка традиция имената на островите и техните столици обикновено съвпадат.) В тази част на града няма нищо интересно, затова се отправяме към старото пристанище, използвано днес единствено от рибарски лодки, корабчета за круизи и яхти. Крайбрежната алея е заета изцяло от ресторанти и барове, чиито „викачи” се надпреварват да привличат клиенти, нижейки възторжени оди колко е вкусна и прясна храната и колко са ниски цените. След първия, изрецитирал своята декламация, идва втори, този път от съседното заведение, и обяснява колко безочливо ни е излъгал неговият колега. И така до другия край на алеята. Някои от „викачите” и сервитьорите са българи, дошли тук да поработят през лятото, но дори и гърците са понаучили някоя и друга дума на български. Един ни посреща с въпрос „Само „Левски” или „Само ЦСКА?”, а симпатична гъркиня на средна възраст започва с „Има всичко - месо, риба...” и отговаря на всеки наш въпрос с „Има всичко - месо, риба“. Явно това са единствените български думи, които знае. Крайбрежните ресторанти в Лименас са от типа „капан за туристи” и цените в тях са най-високи, без това непременно да означава, че кухнята или обслужването са най-добрите Около старото пристанище, в което кротко се полюшват рибарски лодки, са наредени ниски дву- и триетажни къщи чиито партерни етажи са превърнати в таверни. Изключение прави най-старата от тези сгради, наричана Калогерико. Това е продълговата каменна постройка с варосана фасада и покрив, застлан с каменни плочи, която играе роля на изложбена зала и културен център на града.
Отвъд тази крайбрежна алея и успоредната на нея улица „18 октомври”, осеяна с безброй магазинчета за сувенири, мед, зехтин, сладко, плажни артикули, евтини бижута и прочие, между къщите, покрай улиците и дори в центъра на едно или друго площадче са пръснати руините на древен Тасос. Или поне това, което са успели да разкрият археолозите, защото под самите къщи и улици със сигурност има още много.
Ако кривнете встрани от утъпканите туристически маршрути на Лименас, ще откриете руините на древната агора, на храмовете на Зевс, Артемида, Посейдон, Дионисий, на олтарите на Хера, в качеството й на „закрилница на пристанищата” и на прочутия атлет от Античността Теагенис, на римските терми... Каквото по-ценно е открито при разкопките, ще го намерите изложено в археологическия музей в Лименас непосредствено до античната агора. С изключение на най-красивите Барелефи – тези на Аполон с нимфите и на Хермес с харитите (древногръцкия оригинал на римските грации), които се намират в Лувъра. Отбиете ли се в музея, непременно се спрете пред колосалната (висока 3,5 м) статуя на млад гол мъж, понесъл овен, (фигурата е недовършена, античният скулптор я зарязал заради пукнатина в мрамора до едното ухо), статуи на една от музите и на Афродита с делфин и Ерос, красивите амфори и плоски чинии, наречени пинакион, изящната глава на лъвица от слонова кост... Ако пък тръгнете по стръмните улички зад Калогерико и изкачите гористия хълм - разстоянието е не повече от 500 м - ще се озовете сред руините на античния амфитеатър, а в нозете ви ще се ширне невероятно красива панорама на залива на Лименас, пристанищата и крайбрежните улици.
Ако имате късмет, в подножието на хълма, под скалите на които някога се е намирал градският акропол, ще видите как се строи лодка по начин, останал непроменен в течение на стотици години. Хората, които я майсторят - двама или трима, никога повече - обикновено са от семейство, което прави лодки от поколения и тайните на занаята се предават от баща на син. Дъските и гредите идват от горите над Лименас, за да изваят линии, извивки и форми, които също не са променяни от векове. Дървесината е винаги сурова, местните майстори работят без чертежи, извиват дъските и оформят корпуса на око, а когато завършат някоя лодка, я освещават не с бутилка шампанско, а с кръв на петел. Единственият реверанс към модерните технологии, който правят, е използването на електрически триони, заменили ритмичното стържене на бичкията.
Пак в района на хълма с амфитеатъра в местността, наречена Ебреокастро, можем нагледно да проследим някои от най-важните етапи в историята на острова. Сред мрамор­ните колони, останали от античен храм, лежат руините на византийска базилика, а до тях се издига малката и спретната модерна черква „Агии Апостоли” („Св. Апостоли”).
Спускаме се обратно към старото пристанище, но вместо да се върнем по крайбрежната алея, свиваме по успоред ната „18 октомври”. Тя е пешеходна изпълнена от край до край с десетки магазинчета и любимо място за разходка и на местните, и на туристите, особено през летните вечери, когато захлади, а уличното осветление, малките прожектори и фенерите, монтирани пред всяка витрина и сергия, й придадат допълнително очарование.
Не пропускайте и нейната пресечка „Полигнотос Вагис”, също пешеходна и изпълнена цялата с таверни и узерии в традиционен стил. Уличката на ресторантите е изключително живописна и романтична. Под свод от преплетени храсти са опънати тенти, покрили почти цялата улица, под тях са подредени дървени маси и столове, озарени от отблясъка на фенери и свещи, по витрините са наредени сандъчета и саксии, които преливат от цветове, а във въздуха се носи дъхав аромат на жасмин и мушкато.
В никакъв случай не е за пренебрегване и изобилието от вкусни, приготвени по домашному гръцки специалитети - като започнем от по-традиционните като дзадзики, хориатики (гръцка салата) или сувлаки и стигнем до по-интригуващи опции от рода на кюфтенца от октопод например.

Крепостта на Кавала, Гръция

Кавала е вторият по големина град в Северна Гърция. Красивият град е разположен амфитеатрално около брега на морето, съчетавайки в себе си красива природа, богата и древна история и модерен начин на живот. Основна забележителност на Кавала е крепостта. Тя може да се види от почти всяка точка на града. От нея се откриват невероятни гледки към целия град и остров Тасос. Превърнала се в нещо като търговска марка на Кавала, крепостта Акрополис или както гърците още я наричат Кастро (крепостта) е свидетелство за хилядолетната история на града. Смята се, че първата крепостна стена била построена през V век пр. Хр., за да защити тогавашния град Неаполис. През вековете крепостта била възстановявана и разширявана няколко пъти. През V- век император Юстиниан укрепил града, за да го защити от варварските нашествия. Но след нашествието на норманите през ХІІ в., които завладели и опожарили Кавала, византийския император Андроник ІІІ Палеолог построява нова дълга защитна стена. През 1391 г. при завладяването на тогавашния византийски град Хрисуполис, неговият Акропол бива разрушен. Счита се, че голяма част от крепостта в днешния й вид е възстановена от турците през първата четвърт на ХV век върху основите на византийската крепост. Така всички епохи на историята са оставили своите следи върху крепостта. Изградена е от гранитен камък, мрамор и тухли. От главната порта се вижда разделението между външен и вътрешен двор чрез напречна стена. Във външния двор има една многоъгълна и две квадратни кули, както и модерен театър на открито, в който се провеждат музикални събития, театрални пиеси и различни празненства. Във вътрешния двор се намират арсеналът и складът за храна (който е превърнат в затвор през 18-ти век), офицерските помещения, както и цистерната. В стената между двата двора е интегрирана централната кръгла кула, която е служила за отбрана в миналото.От покрива на кулата се открива уникална гледка към град Кавала, Акведукта и морето.